№ 87
гр. Дупница, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101900 по описа за 2022 година
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, е предявило срещу Д. П. П.,
ЕГН: **********0, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на общо 9141.16 лв. по
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 30041977430/17.01.2020г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 17.01.2020г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като
кредитор и Д. П. П., като длъжник, е сключен договор за потребителски кредит №
30041977430, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лв.; срок на кредита: 36
месеца; размер на вноската: 194.57 лв.; падеж на вноската: 20-то число месеца; годишен
процент на разходите (ГПР): 49.24%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на
ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 7004.34 лв., възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“: 1200.00 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“: 3480.00 лв.; размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 130.00 лв.
Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
размер на 11648.34 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 324.57 лв.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.01.2020г.
превеел парична сума в размер на 2095.48 лв. по посочена от длъжника банкова сметка.
Общата сума на отпуснатия кредит е в размер на 4 000.00 лв., като с остатъка било
рефинансирано старо задължение на ответницата към ищеца.
1
На 14.04.2020г. Д. П. П. подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК
№ 30041977430, като е пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски. На
14.04.2020г. между страните е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30041977430, с който се
договорили да бъдат отложени погасителни вноски №2,3,4, като те трябва да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.
На 11.08.2020г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № 30041977430, като е пожелала размерът на вноски №2 6,7,8 да бъде намален. На
19.08.2020 г. страните е сключен Анекс № 2 към договора, с който се договили да бъде
намален размерът на погасителни вноски № 6,7,8 на 100.57 лв. Длъжникът се задължава да
заплати на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им
размер - в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 39 на 42 броя.
На 13.11.2020г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № 30041977430, като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На
17.11.2020 г. между страните е сключен Анекс № 3 към договора за кредит, с който страните
се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 9,10, като те трябва да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 42 на 44 броя.
На 17.03.2021г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
договора, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 24.03.2020г. между
страните е сключен Анекс № 4 към договора за кредит, с който страните се договарят да
бъде отложена погасителна вноска № 13 като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 44 на 45 броя.
В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платила само девет
пълни и една частична вноска по кредита, договорът за кредит бил обявен за предсрочно
изискуем на 03.06.2022г. На ответницата е било изпратено уведомително писмо, получено
лично на 13.06.2022г.
Ищецът сочи, че размерът на погасеното от длъжника задължение е в общ размер на
3057.07 лв. С плащанията си ответницата е погасила част от задълженията по договора, от
които номинал в размер на 2350.19 лв. Сумата от 506.88 лв. е отишла за погасяване на
лихвите за забава по кредита, сумата от 80.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането. След входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от страна на длъжника е постъпило плащане в размер на 120.00 лв., с
което са погасени дължимите задължения за лихва за забава и законна лихва, дължима от
03.06.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022г., претендирани в
заповедното производство.
Към днешна дата Д. П. П. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ
2
размер на 9141.16 лв. , от които: главница в размер на 3457.08 лв., договорно
възнаграждение в размер на 2005.98 лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер
на 935.70 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2742.40 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30041977430.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от
ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1239/2022г. по описа на РС-Дупница.
Съдът е издал заповед за изпълнение за дължимите суми, срещу която длъжникът е възразил
в законоустановения срок.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства:
набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на
потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор
за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се
установява, че на 20.01.2020г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като
заемодател и Д. П. П., като заемател е сключен договор потребителски кредит №
30041977430, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лв.; срок на кредита: 36
месеца; размер на вноската: 194.57 лв.; падеж на вноската: двадесети ден от месеца;
годишен процент на разходите (ГПР): 49.24%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен
процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 7004.34 лв., възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“: 1200.00 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“: 3480.00 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 130.00
лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер
на 11684.34 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 324.57 лв.
„ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора,
като превело сума в размер на 2095.48 лв. по посочената от ответницата банкова сметка,
видно от приложеното към исковата молба и прието като доказателство по делото платежно
нареждане, както и е рефинансирало друго нейно задължение към „ПОРФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в размер на 1904.52 лв. Общата сума на отпуснатия кредит е в размер
на 4000.00 лв. От своя страна ответницата поела задължение да върне кредита в срок от 36
месеца, при размер на месечната вноска: 324.57 лв., с дата на погасяване: 20-то число на
месеца.
На 14.04.2020г. Д. П. П. подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК
3
№ 30041977430, като е пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски. На
14.04.2020г. между страните е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30041977430, с който се
договорили да бъдат отложени погасителни вноски №2,3,4, като те трябва да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.
На 11.08.2020г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № 30041977430, като е пожелала размерът на вноски №2 6,7,8 да бъде намален. На
19.08.2020 г. страните е сключен Анекс № 2 към договора, с който се договили да бъде
намален размерът на погасителни вноски № 6,7,8 на 100.57 лв. Длъжникът се задължава да
заплати на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им
размер - в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран
погасителен план. Погасителните вноски се променят от 39 на 42 броя.
На 13.11.2020г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № 30041977430, като е пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На
17.11.2020 г. между страните е сключен Анекс № 3 към договора за кредит, с който страните
се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 9,10, като те трябва да бъдат
заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 42 на 44 броя.
На 17.03.2021г. ответницата подала Заявление за промяна на погасителен план към
договора, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 24.03.2020г. между
страните е сключен Анекс № 4 към договора за кредит, с който страните се договарят да
бъде отложена погасителна вноска № 13 като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 44 на 45 броя.
В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платила само девет
пълни и една частична вноска по кредита, договорът за кредит бил обявен за предсрочно
изискуем на 03.06.2022г. На ответницата е било изпратено уведомително писмо, получено
лично на 13.06.2022г., видно от приложената към исковата молба разписка (на л. 32 от
делото).
Ищецът признава, че с плащанията си ответницата е погасила част от задълженията
по договора, от които номинал в размер на 2350.19 лв. Сумата от 506.88 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, сумата от 80.00 лв. е отишла за погасяване на
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. След входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от страна на длъжника е постъпило плащане в размер на
120.00 лв., с което са погасени дължимите задължения за лихва за забава и законна лихва,
дължима от 03.06.2022г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022г., претендирани в
заповедното производство.
Към днешна дата Д. П. П. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ
размер на 9141.16 лв., от които: главница в размер на 3457.08 лв., договорно
4
възнаграждение в размер на 2005.98 лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер
на 935.70 лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2742.40 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30041977430.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1239/2022г. по описа на Районен съд-
Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на вземането в негова полза-сключването на договора за кредит и
предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от
ответника да върне заетата сума.
Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за
потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните,
така и от събраните писмени доказателства. До момента ответницата е е погасила част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 2350.19 лв.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т.
дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 22 ЗПК, освен при
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9.
В случая, получаването на преддоговорна информация от ответницата за параметрите
на кредита е установено с представения по делото стандартен европейски формуляр.
Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ответницата,
ведно с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер
на 49,24 %, а ГЛП - в размер на 41,00 %. Към датата на сключването му следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
5
правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат
да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена в заем сума от 4000.00 лв., при уговорен ГЛП в размер на 41,00 % и ГПР в
размер на 49,24 %. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към момента на сключване на процесния договор – 17.01.2020г., е била приета
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова-ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит-чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави "рамка" по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Договореният между страните ГПР от 49,24 % не надхвърля петкратно размерa на законната
такава за времето на сключване на договора от 10,00 %, при определения от БНБ основен
лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. В приложения по делото договор за кредит,
обаче, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР на заема.
В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. В договора и общите
условия липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49.24 %/. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материално-правен смисъл/.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Още повече, че в последствие годишния процент на разходите се намалява, като
6
не става ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по договора суми с оглед
липсата на методика, по която същият е изчислен при сключване на договора. В този
порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което
се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази
насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д.
5093/2007 г. на ВКС; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите
нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към
основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 41,00 % годишно е повече от четирикратно по-висок от
размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи
на добрите нрави и се явява нищожна. Посочените клаузи от процесния договор нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Нито законът, нито договорът и общите условия дават
легално определение на понятието "управление на кредита", но изхождайки от общоприетия
му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на
заемодателя по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност,
извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението по договора за
кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за
движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на постъпленията и
други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на
вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за допълнителни
услуги е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана по този начин.
7
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се
установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В този смисъл посоченото допълнително възнаграждение се явява
нищожно поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явява
недължимо.
Следва да се отбележи и че т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги-Фаст и Флекси" всъщност е част от договора за кредит, но е
обособено отделно от договора, и по този начин е заобиколено ограничението на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга реално не представлява
услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е
предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче
отпускането на следващ кредит и условията по него става "по съгласие на страните"- т. е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без
някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава
нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани
пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията
за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от
кредитора ГПР, като по този начин е нарушен ЗПК, а освен това, тези разходи са част от
ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите, които предвиждат възнаграждения за
допълнителни услуги, надвишаващи регламентираните в ал. 4 от същата разпоредба, са
нищожни. По тези съображения вземането по споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не съществува.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 23 от Закона за потребителския
кредит, съдът намира, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на
3457.08 лв., до която сума според съда искът се явява основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 9141.16 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
8
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство. Уважената част от иска възлиза на сумата от 3457.08 лв., а
отхвърлената – на 5684.08 лв. Направените в заповедното производство разноски възлизат
на сумата от 235.25 лв. /от които 185.25 лв. ДТ и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/,
а в исковото производство – на сумата от 285.25 лв. /от които 185.25 лв. довнесена ДТ и
100.00 лв. определено от съда възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство/.
При тези данни в тежест на ответницата следва да се възложат разноски в размер на 88.97
лв. по заповедното производство и 107.88 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" №
49, бл. 53Е, вх. В, против Д. П. П., ЕГН: **********0, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, че
ответницата дължи на ищеца сума в размер на 3457.08 лв. (три хиляди четиристотин
петдесет и седем лева и осем стотинки) главница, произтичаща от договор за
потребителски кредит № 30041977430/17.01.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2022г. по ч.гр.д. № 1239 по
описа на ДРС за 2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 9141.16 лв. (девет хиляди сто четиридесет и един лева и
шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН: **********0, с адрес: ***, да заплати на "Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 88.97 лв. (осемдесет и осем лева и деветдесет и
седем стотинки) направени разноски по ч.гр.д. № 1239/2022 по описа на ДРС и 107.88 лв.
(сто и седем лева и осемдесет и осем стотинки) направени разноски по настоящето
производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9