Решение по дело №330/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 273
Дата: 27 юни 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20185320100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 27.06.2018                             Град  КАРЛОВО

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                   втори граждански състав

На двадесет и осми май                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Димитрина Минчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 330 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е по обективно съединените искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, предявени от „L:P I=, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ==, представлявано от И.Й.Г. – изпълнителен директор против Х.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С.

В исковата молба се твърди, че „В.М.З., било собственик на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ==, находящ се в гр. С. О.С. о П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 8/11.03.2011 г.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., самостоятелен обект находящ се в сграда № ., разположена в поземлен имот с идентификатор .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: .1 /е./ с площ от 71.00 лв. м. и прилежащи части към него: избено помещение 4,00 /четири/ кв. м. и 1,321 %/ едно цяло триста двадесет и един процента/ идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на същия етаж: ...2.22; под обекта: ...2.20; над обекта: няма, стар идентификатор: няма. За имота дружеството разполагало с Акт за държавна собственост №.г., а към настоящия момент ответникът владеел гореописания имот без каквото и да било правно основание.

Със Заповед № .. ..г. и договор за наем от 11.01.2012 г. на Х.И.Т. бил отдаден под наем ап.., находящ се в ж.к. „С. , гр. С.. от 71,00 /седемдесет и един/ кв. м., който включвал кухня, хол, спалня, антре, баня-тоалетна, две тераси. Наемната цена за гореописания имот била 44.60 лева, платима до 20-то число на съответния календарен месец.

В изпълнение на Решение №15/16.09.2016г. на Съвета на директорите на „В.М.З-” Е..и раздел I, т.4 от наемния договор, ответникът бил уведомен с уведомление с изх. №..г., че считано от 01.11.2016г. месечната наемна цена се увеличава на 133,80 лева. В дружеството се върнало известие за доставяне с баркод ИД PS ..М, от което било видно, че уведомлението е получено от Х.И.Т. на 17.10.2016 г.

В изпълнение на Решение №19/27.01.2017 г. на Съвета на директорите на „В.М.З.” Е..към ответника била отправена покана за доброволно изплащане на дължимия наем, освобождаване и предаване на ключовете на въпросния апартамент с писмо с изх. № 001812/15.03.2017 г.. Х.И.Т. изрично бил уведомен, че съгласно чл. 238 от ЗЗД, писмата ще се считат като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем и освобождаване на жилището.

Във „В.М.З.” Е.. се върнало известие за доставяне с бар код ИД …, от което било видно, че уведомлението е получено от ответника на 13.04.2017 г., т. е. крайния срок за освобождаване на жилището бил 13.05.2017 г. но до този момент имотът не бил освободен и предаден на ищцовото дружество.

Във връзка с горепосочените обстоятелства била издадена Заповед № ..г. на изпълнителния директор на „В.М.З.” Е.., която отменяла настанителна Заповед № ДАВ ..г. и прекратявала наемен договор за отдаване под наем от 11.01.2012 г. на жилищен имот между „В.М.З.” Е..и Х.И.Т. с адрес: ***, ж. к. „С. бл., считано от 14.05.2017 г. Със същата ответникът бил отново уведомен, че следва да плати дължимия наем, да освободи посочения имот и да предаде ключовете от него.

Заповедта била изпратена и получена от ответника на 21.08.2017 г., видно от известие с бар код № ..

Последният наем, който бил заплатен от ответника, бил за месец декември 2017 г. От тази дата до настоящия момент наемателят не бил плащал наем за обитаваното от него жилище. Дължимата сума била в размер на 267.60 лева, представляваща неплатен наем за месец януари и месец  февруари 2018 г.

С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение и да осъди ответника:

- да му заплати дължим за месец януари 2018 г. и месец февруари 2018г. наем в размер 133.80 лева месечно или общо 267.60 лв. (двеста шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки) за ползването на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ==, находящ се в гр. С. О.С. о П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-.. г.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., самостоятелен обект находящ се в сграда № ., разположена в поземлен имот с идентификатор .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/ с площ от 71.00 лв. м. и прилежащи части към него: избено помещение 4,00 /четири/ кв. м. и 1,321 %/ едно цяло триста двадесет и един процента/ идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на същия етаж: ...2.22; под обекта: ...2.20; над обекта: няма, стар идентификатор: няма;

- да освободи и предаде на „ВМЗ” ЕАД – С..владението на гореописания недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ==, находящ се в гр. С. О.С. о П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18- 8/11.03.2011 г.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., самостоятелен обект находящ се в сграда № ., разположена в поземлен имот с идентификатор .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/ с площ от 71.00 лв. м. и прилежащи части към него: избено помещение 4,00 /четири/ кв. м. и 1,321 %/ едно цяло триста двадесет и един процента/ идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на същия етаж: ...2.22; под обекта: ...2.20; над обекта: няма, стар идентификатор: няма.

Претендира за разноските по делото.

Препис от постъпилата искова молба и доказателствата са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния срок не е постъпил отговор по смисъла на чл.131 ГПК. Същият не се явява и в насроченото открито съдебно заседание и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представения Акт за държавна собственост №.г., че процесният апартамент е държавна собственост, включен в капитала на ищцовото дружество.

Със Заповед № ДАВ ..г. ответникът е настанен в жилището, като на същата дата – 11.01.2012 г. страните са сключили и договор за наем, по силата на който ищецът е отдал под наем процесния апартамент на ответника за срок от една година, считано от подписване на договора, а ответникът се е задължил да плаща месечен наем в размер на 44.60 лева, платим до 20-то число на съответния календарен месец. В чл. І, т.4 от договора е уредено, че наемодателят има право едностранно да промени наемната цена като за целта следва да уведоми писмено наемателя.

С Решение №15/16.09.2016г. на Съвета на директорите на „ВМЗ” ЕАД и раздел I, т.4 от наемния договор, наемната цена била изменена в размер на 133.80 лева месечно, като за това ответникът бил уведомен с уведомление с изх. №.... По делото е прието като доказателство известие за доставяне с баркод ИД .., от което е видно, че уведомлението е получено от Х.Т. на 17.10.2016 г.

С Протокол № 91/27.01.2017 г. от заседание на Съвета на директорите на „В.М.З.– гр. С. е взето Решение № 19/27.01.2017 г.,с което е одобрено направеното предложение и е възложено на изпълнителните директори да прекратят договорите за наем с наематели, които към настоящия момент не са работници и служители на „В.М.З.град С..

В изпълнение на взетото решение от Съвета на директорите на „В.М.З.” ЕАД, изпълнителния директор на ищцовото дружество е изпратило до ответника писмо с изх.№ 001812/15.03.2017 г., с което го известява, че на основание чл. 238 от ЗЗД отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, сключен на 11.01.2012 г. Посочено е, че в дадения срок, наемателят следва да плати дължимия наем и освободи имота. Писмото е изпратено с известие за доставяне с бар код ИД PS .., от което се установява, че уведомлението е получено от ответника на 13.04.2017 г., т. е. крайният срок за освобождаване на жилището е изтекъл на 13.05.2017 г.

Със Заповед № ..г. на изпълнителния директор на „В-М.З.” Е..е отменена Заповед № ДАВ ..г. за настаняване на Х.И.Т. във ведомствен апартамент, находящ се в гр. С., ж. к. „С. бл., считано от 14.05.2017 г.

Заповедта е изпратена и получена от ответника на 21.08.2017 г., видно от известие с бар код № ..

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД:

Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са били в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях писмен договор за наем от 11.01.2012 г. и настанителна заповед. Валидното сключване на договора, породил обвързващо правно действие за страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото влизане в сила, предаването държането върху наетото жилище, както и неговото ползване не се оспорват от ответника. Не се оспорва и правото на собственост на ищеца. В изпълнение на поетите задължения, ищцовото дружество е предоставило на ответника за временно, възмездно ползване процесното жилище срещу задължението за плащане на определен месечен наем и за определен срок – една година. Не се спори, че след изтичане на срока на договора, ответникът е продължил да ползва имота, т. е. договорът се е превърнал в безсрочен на основание чл.236, ал.1 от ЗЗД. Прекратяването на договорите е настъпило, съобразно изискванията та чл. 238, ал.1 от ЗЗД – наемодателят е отправил месечно предизвестие до наемателя по безсрочен договор. От формална страна, наемодателят, чрез законния си представител, е отправил писмено изявление, във форма на уведомление, с което се слага край на правоотношението, изрично заявявайки волята си за прекратяването му след изтичане на едномесечен срок. Съдът приема, че това писмено известие - уведомление е получено от наемателя, който не оспори подписа си под известието за доставяне на писмото. С изтичането на 1 месец от получаване на писменото уведомление, т. е. от 14.05.2017 г., наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което, съгласно чл.233, ал.1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя. Съгласно чл.233 от ЗЗД задължение на ответника, в качеството му на наемател е след прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя вещта. В негова тежест е да установи факта на изпълнение на това свое задължение, за което не се ангажираха доказателства в настоящото производство и съдът приема, че е налице неизпълнение. Предвид изложеното, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД:

Доказано е по делото наемното правоотношение на страните и изпълнение на задълженията на ищеца, в качеството на наемодател, да осигури на наемателя възможност да ползва жилището безпрепятствено и в случаите на чл. І, т. 4 да уведоми писмено наемателя за изменението на наемната цена. Договорът за наем се характеризира като двустранен, възмезден, синалагматичен и основното задължение на ищеца е да предаде наетия обект, което задължение съдът прие и не се спори, че е изпълнено от наемодателя, а ответникът следва да заплати уговорената цена. В случая наемната цена е била определена едностранно от наемодателя в размер на 133.80 лева месечно, платима до 20-то число на съответния календарен месец. Установи се, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. І-3 от договора за наем, да заплати дължимите вноски за месец януари 2018 г. и месец февруари 2018г., или общо 267.60 лв. Доколкото същият не ангажира доказателства за плащането при негова доказателствена тежест, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер.

По разноските по делото:

Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца реализирани разноски за внесена държавна такса в размер на 114.22 лева.

На ищцовото дружество не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, тъй като не се установи то да е представлявано от такъв, независимо от приложеното пълномощно – исковата молба  е подписана от изпълнителния директор на „В.М.З.а в съдебно заседание страната не изпраща представител.

По изложените съображения, съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД Х.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С. бл. ДА ПРЕДАДЕ на „L:P I=, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ==, представлявано от И.Й.Г. – изпълнителен директор ДЪРЖАНЕТО на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ==, находящ се в гр. С. О.С. о П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-.. г.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР с адрес на имота: гр.С., самостоятелен обект находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор .., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/ с площ от 71.00 лв. м. и прилежащи части към него: избено помещение 4,00 /четири/ кв. м. и 1,321 %/ едно цяло триста двадесет и един процента/ идеални части от общите части на сградата, ниво:1/едно/, със съседи: на същия етаж: ...2.22; под обекта: ...2.20; над обекта: няма, стар идентификатор: няма, предмет на прекратен договор за наем от 11.01.2012 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, Х.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С. бл. ДА ЗАПЛАТИ на „L:P I=, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: ==, представлявано от И.Й.Г. – изпълнителен директор сумата от 267.60 лв. (двеста шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща дължим и неплатен наем за недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № .., с площ от 71,00 /седемдесет и един/ кв. м., състоящ се от кухня, хол, спалня, антре, баня-тоалетна, две тераси и прилежащото му избено помещение с площ от 4,00 /четири/ кв. м., находящ се в ж. к. „С.“, гр. С. за периода от месец януари 2018 г. до месец февруари 2018 г., включително.

ОСЪЖДА Х.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С. бл. ДА ЗАПЛАТИ на „L:P I=, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК: == направените по делото разноски в размер на 114.22 лв. (сто и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

К.Б.