РЕШЕНИЕ
№ 2938
гр. Варна, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110100207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по искова молба от „Интер Карго- БГ“ЕООД, със седалище гр.Варна,
с която срещу ЗАД“ Евроинс“, ЕИК *********, със седалище гр.София, с която е предявен
иск по чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 22873,84 лева, като частична претенция от
общата в размер на 23280.16 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, измерими с разходите за възстановяване на влекач марка „Скания
****с ДК В ************* ВА в резултат на увреждания от ПТП на 08.05.2021г., настъпило
по вина на застрахования при ответника водач на л.а „Мазда 3“, рег. № ***НС, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-10.01.2022г. до окончателното издължаване на
сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.05.2021г. около 11,05 час по пътя
посока гр.Бяла- гр. Варна собственият на дружеството влекач „Скания ******* с прикачено
към него полуремарке е блъснат от водача на л.а „Мазда 3“, рег. №**** С* П* Последият се
е движел насрещно спрямо влекача и при десен завой навлязал в лентата му за движение,
при което е блъснал влекача в лявата част. След удара влекачът не могъл да се придвижва на
собствен ход. За инцидента би съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 13, в който
протокол като виновен за произшествието е посочен водачът на л.а „Мазда 3“, рег. № СВ
**** Твърди се, че отговорността на виновиния за произшествието водач е застрахована по
застраховка гражданска отговорност при ответника при срок на действие на
застрахователната полица от 26.06.2020г. до 25.06.2021г. Застрахователят е уведомен за
1
събитието, като след огледа на автомобила е съставен опис по щета № *** /18.05.2021г., при
който са констатирани като увредени следните детайли: предна броня средна част, ляв фар
комплект, преден ляв фар за мъгла, ляв мигач, десен мигач, преден калник ляв четири части,
предна маска стъкломат, рамка радиатори под радиатори, резервоар стъклоумивател, предна
лява врата, корпус външно огледало дясно, греда преден мост, ресьор трилистов преден ляв,
колесен шенкел преден ляв, кормилна щанга, стоманена джанта предна лява, ауспухна
уредба, 2 бр. гуми марка ***/80 R 22.5, акумулатор Банер - 1 бр. 180А, ъгъл броня дясно,
фародържател, скоби ресор ляв и десен - 4 бр., спойлер ъгъл на кабина ляв, конзола задна на
ляв ресор, основа степенка, дехидратор на компресор комплект, кран регулатор, помпа
стъкломиещо, тромба/клаксон, калобран, стъпала 2 бр., декоративна облицовка на стъпало
ляво, стойка акумулатори, ключмаса, резервоар гориво, кран ABS преден ляв, тапи болтове
на джанта, капак акумулатори, стъпало на акумулатори, основа степенка лява, щанга
окачване напречна, амортисьор ляв, тампон окачване на кабина, кормилна кутия, болт на
ресор комплект с втулка, стойки на акумулаторна кутия и задни 2 бр., амортисьор кабина на
влекач. Допълнително ищцовото дружество заплатило сумата от 1560 за репатриране на
автомобила.
Позовава се, че за процесното събитие получено застрахователно обезщетение в
размер на 8 774,16 лева, което е недостатъчно да покрие вредите. Твърди, че част от тази
сума или 1560 лева покрива разходите за репатриране, поради което действително
заплатеното обезщетение за възстановяване състоянието на автомобила преди увредата е
7214,16 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта на
валидно облигационно правоотношение, възникнало между него и застрахования водач на
л.а „Мазда 3“, рег. № СВ ******. Не оспорва механизма на произшествието така както е
посочен с исковата молба. Твърди да е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер
на 8774,16 лева, което е достатъчно да покрие вредите. Възразява за тотална щета на
автомобила. Претендираният размер на обезщетението намира за завишен, тъй като към
датата на ПТП влекачът е бил в експлоатационен период от около 24 години. Ето защо,
намира, че липсва основание при определяне на дължимото обезщетение да се вземат
предвид цени на официални вносители и официални сервизи. Намира, че дължимото
обезщетение следва да се намали със запазените части на автомобила Възразява се
изплатеното обезщетение да покрива сума за репатриране на влекача. В заключение
настоява за отхвърляне на така предявения иск.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат,
становищата си по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
2
отговорност" между увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
За безспорно и ненуждаещо от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, е
прието че: 1) между собственика на л.а „Мазда 3“, рег. № **** и ответника е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» към 08.05.2021г.; 2) че в срока на действие на застраховката е настъпило на
08.05.2021г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за
което ответникът е уведомен на 18.05.2021г. и е изготвил опис по щета № **** /18.05.2021
г.; 3) че произшествието е настъпило съгласно механизма, описа на исковата молба, а
именно: застрахованият автомобил движел насрещно спрямо влекача и при десен завой в
навлязал в лентата му за движение, при което е блъснал влекача в лявата част; 4) че по
щетата застрахователят се е произнесъл със становище, че е налице „тотална щета“; че в
полза на ищцовото дружество е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 8774,16
лева.
При тези данни по делото са установени всички елементи от фактическия състав, от
които възниква отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432 от КЗ. Спорен е
единствено въпросът относно размера на вредите и производния от него въпрос относно
наличието на тотална щета по увредения автомобил.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
За установяване размера на вредите по делото са допуснати общо три съдебно-
технически експертизи, които са дали различни варианти на определяне на щетите. Съдът
кредитира вариант първи на експертизата, изготвена от вещото лице Г. Д. по отношение на
възстановителната стойност. Вещото лице Д. при изготвяне на експертизата е взело предвид
цените за нови части от представените към заключението фактури / предоставени на експета
от ищеца/, а за тези, за които няма фактури е съобразило цените на части втора употреба,
тъй като след оглед е преценило и допълнително е получило информация, че останалите
вложени части са именно употребявани. В четвъртата колона към таблицата /л. 95 от делото/
в дясно са цените на нови части / такива за които има фактури/, а в ляво- на елементи втора
3
употреба. Този вариант на първото заключение отговаря в най-голяма степен на изискването
на чл. 386, ал. 2 от КЗ за обезщетяване на реално претърпените вреди, тъй като съобразява
действително направените разходи и вложените части. За разлика заключението по
първоначалната експертиза на вещото лице Д., заключението по тройната експертиза не е
съобразило извършените от пострадалото лице разходи за възстановяване, нито е съобразило
факта, че останалите вложени части са неоригинални, а е дало усреднена оценка между най-
ниската цена за неоригинални и оригинални части, предоставени от официален вносител.
Съдът съобразява именно първия вариант на заключението на първоначалната САТЕ, а не
осталите два по това заключение, защото при него са съобразени нормочасовете за труд
както в официални, така и в неофициални сервизи, което предполага по-голяма обективност
и представителност. Годината на производство на автомобила не предполага априори, че
следва ремонтът задължително да се извърши в сервизи, непритежаващи европейски
сертификат за качество. Подобно задължение не е нормативно обосновано.
Повторната САТЕ съдът не кредитира, тъй като за вещото лице С. К. не обоснова
източните си на информация за изготвяне на заключението.
При варианта по т. 2.1 от заключението на в.л. Г. Д. съдът намира, че стойността на
ремонта по средни пазарни цени на труд, материали и резерви части към датата на
събитието възлиза на 20 322,53 лв., от които 18762,53 лева- разходи за ремонт и 1560 лева
за репатриране.
При извършване на преценка за наличието на „тотална щета“следва да се съпостави
действителната стойност на автомобила към датата на събитието с възстановителната
стойност. Възстановителната стойност включва и разходите за репатриране, като
съпътстващи ремонта разноски. Целта на уредбата на „тоталната щета“ е да установи дали
възстановяването на автомобила е икономически целесъобразно, а репатрирането несъмнено
е разход, без който не може да се извърши възстановяването. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ
тотална щета е налице при увреждане, за което стойността на разходите, нужни за
извършване на необходимия ремонт, надвишава 70% от действителната стойност на МПС.
Относно действителната стойност на автомобила към датата на произшествието
заключението по първоначалната експертиза е дало стойност 33 350 лева, по повторната
САТЕ – 13490 лева, а по тройната- 34 400 лева. Съдът намира за обективни заключенията
по първоначалната и тройната САТЕ, тъй като са съобрази повече на брой парни аналози,
включително са взели предвид оферти на други европейски пазари. Този начин на сравнение
съдът намира за адекватен, доколкото обичайно автомобилите в страната се внасят от други
европейски държави, съответно цените на тези пазари могат да се ползват като база за
определяне на действителната пазарна стойност.
Вариантите на първоначалната и тройната САТЕ относно стойностт на автомобил
към 08.05.2021г. се различават минимално, но при който и да е от тези варианти разходите
за извършване на нужния ремонт не надвишават 70% от действителната стойност на МПС.
Оттук следва, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази
възстановителната стойност или в случая сумата от 20 322,53 лв. От тази сума следва да
4
се приспадне заплатеното вече обезщетение в размер на 8774,16 лева, като е без значение
дали със заплатеното доброволно застрахователно обезщетение са погасени или не
разходите за репатриране на автомобила. Както се посочи по-горе този разход е съпътстващ
ремонта, поради което представлява част от разноските по възстановяване. В заключение на
ищеца се следва сумата от 11548,37 лева. За разликата до претендираните 22873,84 лева
искът следва да се отхвърли.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи съобразно уважената част от иска.
Възражението за прекомерност на адв. възнагаждение, заплатено от ищеца, е неоснователно.
Хонорарът съответства на минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения, при
съобразяване, че по делото са проведени повече от две заседания/ чл. 7, ал. 9 от Наредбата/.
Така при уважен материален интерес от 11548,37 лева и общо сторени разходи в размер на
3944,95 лева, на ищеца се следва сумата от 1991,69 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ответника в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобразява цената на иска, правната и фактическа сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на
разноските на ответника съобразно отхвърлената част от иска. При съобразяване и на
разходите за експертиза, съдът присъжда сумата от 173,29 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „Интер Карго- БГ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Припек, общ. Аксаково, парцел 1-23 В, кв.
7 сумата от 11548,37 лева, като частична претенция от общата в размер на 23280.16 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, измерими с
разходите за възстановяване на влекач марка „Скания Р ****“ с ДК В ****ВА в резултат на
увреждания от ПТП на 08.05.2021г., настъпило по вина на застрахования при ответника
водач на л.а „Мазда 3“, рег. № ****** ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-10.01.2022г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11548,37 лева до претендираните 22873,84 лева.
5
ОСЪЖДА ЗАД“ Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „Интер Карго- БГ“ЕООД
сумата от 1991,69 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Интер Карго- БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Припек, общ. Аксаково, парцел 1-23 В, кв. 7 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“
Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Припек, общ. Аксаково,
парцел 1-23 В, кв. 7 сумата от 173,29 лева, представляваща сторените по делото разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6