Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я:
МАРИЯ МОЛЕСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в. гр. д. № 10997 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 144004 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 61939/2018 г. по
описа на СРС, II ГО, 68
състав е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от И.К.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Т.П. против З. ”О.”АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, установителен иск по чл.
422 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 405, ал.1 КЗ за установяване
със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899,70 лв.,
представляващи дължимото според заявителя застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0020-090-0861/2017г. за претърпените от
него имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие -
увреждане от неизвестно МПС на застрахования автомобил „Джип Гранд Чероки”,
рег. № ********, осъществено на 14.05.2017г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по
чл. 410 ГПК - 26.03.2018г. до окончателното й плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 20048/2018г. по описа на СРС, 68
състав, като ищецът И.К.Ж. е осъден за заплати на ответника З. ”О.”АД на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И.К.Ж., чрез
пълномощника му адв. Т.П., в която решението се обжалва изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в
противоречие с нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не са обсъдени и
съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. В тази
връзка се излага, че от страна на ищеца по делото са били доказани всички
кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 405 ал. 1 от КЗ. Излагат се съображения, че в
решението си, съдът не е изследвал нормата на чл. 408, ал. 1 от ЗК, в която са
изброени хипотезите, при наличието на които застрахователят може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, като независимо, че е счел, че отказът
на ответника да изплати обезщетение е незаконосъобрезен, същевременно е приел,
че предявения иск е неоснователен и недоказан. Излага се, че за да достигне до
този извод, съдът е приел, че вредите не следва да се възстановят от
застрахователя, тъй като са бъдещи и същите не са били реално извършени.
Поддържа се, че така приетото от съда е изцяло неоснователно и неправилно. В
този смисъл се излага, че съдът не е взел предвид, че настъпилите вреди по
автомобила и тяхното обезщетяване е по застраховка „Каско“, която е доброволна,
като с нея страните уговарят начина на обезщетяване на щетите вследствие на
застрахователно събитие, по експертна оценка, по доверен сервиз и по официален
сервиз. Сочи се, че в Общите условия на застрахователя е записано, че МПС на
възраст 4 години /48 месеца / включително към датата на начало на застраховката
имат право на официален сервиз за марката. В тази връзка се излага, че от представеното
копие от свидетелство за регистрация на процесния автомобил се установява, че датата на производството му
е на 18.03.2013 г., от което следва, че към датата на начало на застраховката
-17.09.2016 г., същият е бил под 4 години и съгласно Общите условия към застрахователния
договор има право на официален сервиз. Наред с това се сочи, че вещото лице в открито
съдебно заседание е заявил, че представената проформа фактура в размер на
899,70 отговаря, че това е стойността, която е необходима за възстановяване на
щетите по автомобила.
Във
връзка с изложеното, жалбоподателят поддържа, че за него се поражда правото да
получи обезщетение за възстановяване на щетите в официален сервиз, предвид
договореното между страните в застрахователния договор и възрастта на
автомобила към момента на сключването на договора, поради което счита, че вземането
му към ответното застрахователно дружество е възникнало в размер на 899,70 лв.,
без да е необходимо ремонта вече да е извършен.
С
оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна по делото З. ”О.”АД е депозирала отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си представител
юрск.Р.И., в който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В тази връзка се твърди, че от страна на ответното застрахователно
дружество е налице изпълнение на задълженията му по сключения договор за
застраховка „Каско“. Поддържа се, че дружеството е изпратило възлагателно писмо
до доверен сервиз за ремонт на застрахования автомобил, като ищецът без причина
е отказал да бъдат отстранени щетите и вместо това е предявил настоящата
съдебна претенция като сам е определил сумата, която счита, че съответства на
претърпените щети. В тази връзка се поддържа, че в хода на първоинстанционното
производство не са събрани доказателства, които да променят тази фактическа
обстановка, ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а СРС е решил
правилно и законосъобразно спора, като е отхвърлил изцяло предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 405, ал.1 КЗ, предявен от И.К.Ж., ЕГН: ********** срещу З. ”О.”АД,
ЕИК: ******** за признаване за установено, че ответното застрахователно
дружество дължи на ищеца сумата от 899,70 лв., представляващи дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0020-090-0861/2017
г. за претърпените от него имуществени вреди в резултат от осъщественото
застрахователно събитие - увреждане от неизвестно МПС на застрахования
автомобил „Jeep“, модел „Grand Cherokee“, рег. № ********, осъществено на 14.05.2017г.
в гр. Варна, видно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
26.03.2018г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по гр.д. № 20048/2018г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е
предявено възражение по чл.414, ал.1 ГПК от длъжника (ответник в първоинстанционното
исково производство).
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба, ответникът З.”О.”АД
оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по
застрахователния договор, като е издал на 23.01.2018 г. възлагателно писмо до
автосервиз „А.Е.БГ” - доверен сервиз за ремонтиране на процесния автомобил съобразно
уговореното от страните, но ищецът неоснователно и без да посочи конкретни
възражения, не е отстранил щетите по автомобила, въпреки че е подал молба с вх.
№ 408/27.10.2017г., с която изрично е поискал възстановяване на вредите по
процесния автомобил по щета № 0020-090-0861/2017г. в официален сервиз с
директно разплащане между застрахователната компания и „Б.С.” и е изразил
съгласие вредите да се възстановят и в доверен сервиз, но само ако това е „С.” ЕООД.
Поддържа също така, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска.
С
оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени във въззивната
жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен
въззив, настоящият съдебен състав намира, че страните не спорят по отношение на
следните обстоятелства: 1) наличие
на валидно застрахователно правоотношение между страните към 14.05.2017 г. по риска
„Каско” с обект автомобил „Джип Гранд Чероки”, рег.№ ********, което се установява
и от представената застрахователна полица № 0020090201601409/17.09.2016 г.; 2)
че с Уведомление за щета на МПС, подадено от ищеца до ответника на 18.05.2017г.,
същият е уведомил, че на 14.05.2017г. са
нанесени вреди по автомобила в паркирано състояние на ул. „Карамбил” в гр.
Варна (одиране от неизвестно МПС), за което ищецът е съобщил на застрахователя;
3) че при ответника е била
образувана щета № 0020-090-0861/2017г. за обезщетяване на причинените на
14.05.2017г. вреди по автомобил „Джип Гранд Чероки”, рег. № ********, които са
посочени в съставения на 18.05.2017 г. Опис по техническа експертиза по същата
щета.
С
Молба, вх. № 408/27.10.2017г. от ищеца до ответника, че И.К.Ж. е поискал възстановяване
на вредите по процесния автомобил по щета № 0020-090-0861/2017г. в официален
сервиз с директно разплащане между застрахователната компания и „Б.С.” и е
изразил съгласие вредите да се възстановят и в доверен сервиз, но само ако това
е „С.”ЕООД.
Безспорно
е по делото, а и доказано, чрез представеното Възлагателно писмо от ответника
до автосервиз „А.Е.БГ” от 23.01.2017г. възлагането на ремонта на автомобил „Джип
Гранд Чероки”, рег. № ********, съгласно опис-заключението по щета №
0020-090-0861/2017г.
Ищецът
е представил по делото проформа-фактура № 90009125/18.01.2018 г., издадена от
доставчик „С.С.Р.“ ЕАД според описа по щета № 0020-090-0861/2017г., която е на
стойност 899,70 лв..
Съгласно
приетото по делото заключение от авто-техническа експертиза, което е неоспорено
от страните, стойността на ремонта на процесния автомобил по пазарни цени е
630,48 лв с включен ДДС. В съдебно заседание, проведено на 25.01.2019 г. вещото
лице сочи, че начислената от фирмения сервиз стойност на ремонта на автомобила
отговаря на цените на фирмените сервизи, а посочената от експерта стойност на
ремонта в експертизата е определена по средни пазарни цени.
Съгласно
чл. 19, ал. 2 от Общите условия по застраховка „Каско” на МПС е предвидено, че застрахованото
МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с който застрахователят има
сключен договор – (Доверен сервиз) а стойността на ремонта се заплаща от
застрахователя на сервиза, в който е ремонтирано МПС-то, като право на ремонт в
сервиз представител на марката за страната имат МПС, които към датата на
началото на застраховката са на възраст до 4 години (48 месеца, включително).
От това право могат да се възползват и МПС до 6 г. (от 49 до72 месеца, вкл.)
срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия. Съгласно чл. 19, ал. 3
от Общите условия е предвидено, че стойността на ремонта се заплаща от
застрахователя на сервиза, в който е ремонтирано МПС-то по представени
оригинални разходни документи за МПС, попадащи в обхвата на ал. 2, т. 1 и т. 2,
само след писмено съгласие на застрахователя, по изрично негово указание и след
представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта. В този
случай, МПС-то се ремонтира в избран от застрахования сервиз и разходите за
ремонт се заплащат от него, а застрахователят изплаща обезщетение до предварително
съгласувания размер, след представяне на разходнооправдателни документи
(фактури).
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
По
отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
За
основателността на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско"
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, действителният размер на вредите и за ищеца да е възникнало
право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно
уговореното в договора, като не са налице отрицателните материални
предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да
откаже заплащане на обезщетение. При установяване на така посочените факти в
тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които
представляват предпоставки за отказ застрахователното обезщетение да бъде
заплатено.
Във
въззивното производство не се спори относно обстоятелствата и механизмът на
настъпване на застрахователното събитие на 14.05.2017 г., както и настъпилите
от него увреждания по процесния автомобил „Джип Гранд Чероки“, рег. № ********.
Основният
спор между страните във въззивното производство е относно това подлежат ли на обезщетяване
от застрахователя претърпените увреждания, доколкото липсват данни за реално
извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи от ищеца. В тази връзка,
за да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че доколкото
ремонтът, остойноствен в представената по делото проформа – фактура №
30009125818.01.2018 г., издаден от доставчика „С.С.Р.“ ЕАД не е извършен реално,
ищецът претендира присъждането на бъдещи разходи, необходими му за извършването
на бъдещ ремонт, респ. същият претендира обезщетение за бъдещи имуществени
вреди, което е недопустимо, поради което е отхвърлил изцяло иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство
обуславя наличието на застрахователния интерес. Нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от
съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат,
като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според константната практика на ВКС, формирана по реда
на чл. 290 ГПК (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК,
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС), която
се споделя изцяло от настоящия въззивен състав, при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Обезщетението
също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка или по алтернативни части.
В
настоящия случай, със сключения застрахователен договор страните са договорили
начините на обезщетяване на щетите вследствие застрахователно събитие - по
експертна оценка, в доверен сервиз и в официален сервиз. Съгласно Общите
условия на ответното застрахователно дружество - чл. 19, раздел II „Обезщетяване
на щетите вследствие застрахователно събитие“ - при частични щети
застрахователят определя размера на застрахователното обезщетение, въз основа
на опис на увредените детайли, съставен при огледа и го съставя по следния
начин: по експертна оценка или МПС-то се ремонтира в посочен от застрахователя
сервиз, представител на марката в страната или в доверен сервиз, а стойността
на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в който е ремонтирано МПС.
Право на ремонт в сервиз - представител на марката за страната имат МПС, които
към датата на начало на застраховката са на възраст до 4 години /48 месеца
включително/. Видно от представеното по делото копие от свидетелство за
регистрация на процесния лек автомобил "Jeep", модел "Grand Cherokee",
рег. № ******** се установява, че датата на производството на автомобила е
18.03.2013 г., от което следва, че към датата на началото на застраховката –
17.09.2016г., същият е бил под 4 години и има характеристиките на нов автомобил
и съответно всички негови съставни части са нови. Следователно, съгласно Общите
условия към сключения застрахователен договор при увреда на процесния автомобил
се предвижда право на ремонт в сервиз представител на марката, т.е. в официален
сервиз.
От
изложените от настоящия състав по-горе мотиви, че обезщетението не може да
надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без
прилагане на обезценка или по алтернативни части следва, че кредиторовият
интерес на увреденото лице от настъпване на процесния застрахователен риск ще
бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло бъдат заместени погиналите
автодетайли с оригинални авточасти. Следователно сложната, съставна движима
вещ, каквато по своето правно естество представлява лекият автомобил, ще бъде
възстановена в състоянието преди увреждането й чрез влагане на мястото на
увредените автодетайли нови, но оригинални авточасти. Всеки производител на автомобили
влага в производството оригинални автодетайли, поради което докато те не бъдат
унищожени и подменени с нови, макар и заместващи, се прилага житейската
презумпция, че погиналите авточасти са оригинални, т.е. съответни на вложените
от производителя. При
така изяснените правнорелевантни обстоятелства следва, че при необходимост от ремонт на новия
автомобил, частите следва да бъдат заменени именно с нови такива, тъй като
всички съставни части на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 14.05.2017 г. са били обективно оригинални. По този
начин ще бъде изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ,
според която застрахователното обезщетение трябва да бъде определено според
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Във
връзка с изложеното, настоящия съдебен състав намира, че пазарната стойност на
причинените имуществени вреди на увредения от настъпване на процесното ПТП лек
автомобил „Jeep“, модел „Grand Cherokee“ съответства на тази, посочена в представената
проформа фактура в размер на 899,70 лв. Нещо повече, в съдебно заседание,
проведено на 25.01.2019 г. вещото лице също сочи, че начислената от фирмения
сервиз „С.С.Р.“ ЕАД стойност на ремонта на автомобила отговаря на цените на
фирмените сервизи, а посочената от експерта стойност на ремонта в експертизата
е определена по средни пазарни цени. Посоченото дава основание на съда да
приеме, че посочената стойност в проформа-фактурата от 18.01.2018 г., издадена
от „С.С.Р.“ ЕАД в размер на 899,70 лв. е стойността за възстановяване на
уврежданията на лекия автомобил по цени на официален представител, какъвто е „С.С.Р.“
ЕАД по отношение на марката на процесния автомобил.
Следователно,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото, настоящата съдебна
инстанция намира, че за ищеца се поражда правото да получи обезщетение за
възстановяване на щетите в официален сервиз, предвид договореното между
страните в застрахователната полица и възрастта на автомобила към момента на
сключването й. В тази връзка, въззивният съд приема, че вземането на ищеца по
отношение на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение е възникнало
в размер на 899,70 лева, поради което предявеният иск е изцяло основателен, без
да е необходимо ремонтът да е вече извършен и като такъв, искът подлежи на
уважаване.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва
да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да бъде уважен изцяло
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 405, ал.1 КЗ.
По
разноските:
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане от
страна на въззивника, въззиваемата страна следва да понесе сторените разноски в
двете инстанции, както следва: сумата от 985.00 лева – направени разноски по
гр. д. № 61939/2018 г. по описа на СРС, както и сумата от 325.00 лева – направени
разноски във въззивната инстанция, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 144004 от
08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 61939/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 68
състав, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 405, ал. 1 от КЗ, че
З. ”О.”АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** дължи на И.К.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Т.П.
сумата от 899,70 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0020-090-0861/2017 г. за претърпените от
него имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие -
увреждане от неизвестно МПС на застрахования автомобил „Jeep“, модел „Grand
Cherokee“, рег. № ********, осъществено на 14.05.2017г. в гр. Варна, видно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 26.03.2018г. до
окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 20048/2018г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА З. ”О.”АД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на И.К.Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 985 лева -
разноски в първоинстанционното производство по гр. д. № 61939/2018 г. по описа
на СРС, както и сумата от 325 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.