№ 6764
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110139403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „П“ ЕООД срещу К. Й. Н. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 398,83 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 30041684684/03.01.2020 г., сключен между
страните; 56,18 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2020 г. до
20.11.2020 г., 112,02 лв. – възнаграждение за услуга „Ф“, 305,44 лв. – възнаграждение
за услуга „Ф“, 60,46 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2020 г. до 20.11.2020 г.,
45,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.11.2020 г. до 27.05.2021 г.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за възнаграждение за допълнителен пакет
услуги „Ф“ – приоритетно отпускане на кредит, и „Ф“ – възможност за едностранна
промяна в погасителния план, се основават на нищожни клаузи, поради което
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено. Посочените клаузи
преследват забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва.
Това е така, тъй като срещу възнаграждението за допълнителен пакет услуги не се
дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на тези вземания следва
автоматично от момента на сключване на договора. Следователно, не става въпрос за
1
никакви услуги, защото не се дължат заради определено поведение, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузите да служат за възнаграждение за
предоставения паричен ресурс. Чрез същите се цели да бъдат заобиколени
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на
годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
Приетата от съда нищожност на клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, обуславя неоснователност на
заявлението в частта, с която се претендират сумите, както следва: 112,02 лв. –
възнаграждение за услуга „Ф“, 305,44 лв. – възнаграждение за услуга „Ф“.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 22826/05.07.2021 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 112,02 лв. – възнаграждение за услуга „Ф“, 305,44 лв. – възнаграждение
за услуга „Ф“.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2