РЕШЕНИЕ
№ 542
Видин, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА |
Членове: | НИКОЛАЙ ВИТКОВ БОРИС БОРИСОВ |
При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ кнахд № 20247070600095 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на пълномощник на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване” към Териториална дирекция „Митница Русе”, против решение № 453/14.12.2023 г., постановено по АНД № 629/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № BG2022/4000-783/НП от 24.04.2023 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване” към Териториална дирекция „Митница Русе”, с което, за нарушение и на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ, на ответника е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 23826,29 лева.
Съдебното решение се обжалва като неправилно, като по същество касаторът оспорва изводите на въззивния съдебен състав и посочва, че от преписката се установява по безспорен начин осъществяването на деянието по чл.234а, ал.1 от ЗМ от обективна страна и неговия автор. Претендира се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание касаторът поддържа касационните основания чрез процесуалния си представител.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски за процесуално представителство. Представя писмен отговор по касационната жалба, както и подробни писмени бележки, с които излага допълнителни доводи във връзка с предмета на спора, както и твърдение за липса на компетентност у актосъставителя.
Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, дават становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка: при извършена митническа проверка на 10.09.2022 г. на ГКПП Кулата, на трасе вход, на товарен автомобил автоцистерна с рег.№ [рег. номер]/[рег. номер], управляван от Я. К. К., за което бил съставен протокол за проверка № 22BG005800А004039/10.09.2022 г. на ТД Митница София. В описаното МПС били открити писмени документи относно извършени превози на товари, в т.ч. ЧМР от 06.09.2022 г. с получател „Булмаркет ДМ” ЕООД и превозвач „ДМ Транс 1” ЕООД. От документа се установява превоз на стока – битум 50/70 – 25320 кг, която е получена на 07.09.2022 г. от „Асфалт Комерс” ЕООД. При проверката е открита и транзитна декларация № 22BG00421320642770/06.09.2022 г. с отправно митническо учреждение МП Връшка чука. Установява се от извършената проверка, че в определения в транзитната декларация краен срок за представяне на превозваната стока в получаващото митническо учреждение МБ Видин, а именно до 13.09.2022 г., същата не е представена в МБ Видин от превозвача.
След като били събрани и обсъдени наличните писмени доказателства и извършени съответни технически експертизи, от проверяващите било прието, че ответникът по касация не е представил стоката по цитираната митническа декларация, поставена в под митнически режим „транзит”, пред получаващото митническо учреждение МБ Видин в непроменено състояние най-късно до 13.09.2022 г., а същата е разтоварена в Асфалтова база [населено място], обл. Видин на дружество „Асфалт Комерс” ЕООД, на 07.09.2022 г., с което е осъществен състава на нарушението по чл.234а, ал.1 от ЗМ от страна на превозвача „ДМ Транс 1” ЕООД.
В резултат на събраните доказателства в административно-наказателното производство и пред ВРС съдът е приел като решаващ мотив, че предвид обстоятелството, че предмет на нарушението е стока с код по [рег. номер] 00, която съгласно чл.13, ал.1, т.1 от ЗАДС е енергиен продукт по смисъла на чл.2, т.3 от ЗАДС, респ. акцизна стока съгласно чл.4, т.1 от ЗАДС, поради което приложима материалноправна разпоредба е тази по чл.234а, ал.2 от ЗМ, а не по чл.234а, ал.1 от ЗМ, което е довело освен до неправилно приложение на материалния закон, представлява и неправилно определяне на размера на наложеното административно наказание в по-нисък от нормативно определения размер.
Описаното е довело и до съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на нарушителя, които не могат да бъдат санирани, което обосновало извода за отмяна на процесното НП.
Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Решението е обосновано и правилно, като за него не се установяват отменителни основания.
Действително както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена разпоредба е посочена тази по чл.234а, ал.1 от ЗМ, според която който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките - предмет на нарушението. Ал.2 от същия член предвижда квалифициран състав на административното нарушение по ал.1, когато предмет на същото е акцизна стока, за което предвижда налагане на наказание в увеличен размер – от 150 до 250 на сто от митническата стойност на стоките. Безспорно от данните по преписката и от извършената в хода на производството експертиза се установява, че предметът на нарушението представлява нефтен битум с код по [рег. номер] 00, който се квалифицира като акцизна стока по смисъла на чл.4, т.1, във връзка с чл.2, т.3 от ЗАДС. Това обстоятелство е било известно на митническите органи още към момента на съставяне на АУАН, тъй като изрично е упоменато в същия.
В този смисъл изводите на състава на въззивния съд почиват на събраните по делото доказателства и напълно се възприемат от касационната инстанция.
Възраженията на касатора, че изводите на съда са неправилни, се опровергават от данните по делото. При наличие на доказателства за предмет на процесното нарушение, който е акцизна стока, АНО е следвало да приложи квалифицирания състав на чл.234а, ал.2 от ЗМ, а не общия по чл.234а, ал.1 от ЗМ, което освен неправилно прилагане на материалния закон, представлява и нарушение на императивната разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на ответната страна за липса на компетентност у актосъставителя да издава актове от категорията на процесния е неоснователно, предвид представената длъжностна характеристика на длъжността „Главен инспектор в ТД на АМ Агенция Митници”, където в т.V.7. изрично е предвидено правомощието да прилага административно-наказателни разпоредби, като съставя актове за нарушения или фишове.
При това положение Административен съд Видин намира, че оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и липсата на искане от ответната страна за присъждане на разноски пред касационната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.
Следва да се посочи, че твърдението на касатора за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя във въззивното производство е неоснователно. Предвид данните по преписката, в т.ч. и наличните доказателства за заплащането му по банков път, размерът на същото следва да бъде определено по реда на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху наложената с НП „имуществена санкция”, която е в размер на 23826,29 лева. При изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по описания ред се установява, че претендираното и присъдено възнаграждение е в по-нисък размер от минималния, поради което не са налице основания за намаляването му.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 453/14.12.2023 г., постановено по АНД № 629/2023 г. по описа на Районен съд Видин.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.
Председател: | |
Членове: |