ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1147
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №
20211100113430 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от В. Ц. Х. против H. V.P. A.S. (Х.В. П.
А.С. по превод на извлечение от Търговски регистър на ГС - Прага), Чешка република, чрез
неговия представил за уреждане на претенции в страната - ЗАД Б.В.И.Г. АД, искова молба с
предявени преки осъдителни искове за заплащане на:
- сумата 26000 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер от 220000
лева за причинените й неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг Д. Х. в
резултат от осъществено на 29.07.2019 г., около 07.48 часа, в Словения на главен път 00006-
Постойна – ИЛ Бистрице – Йелшане, 6500 м, пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на автомобил Шкода Йети с ДК № ******* – М.К., чиято деликтна отговорност е
обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност с Х.В. П. А.С., и за която
искова сума е направено искане по чл. 214 от ГПК за увеличаване на нейния размер на
200000 лева (л. 175 от делото);
- сумата 5000 евро, представляваща част от обезщетение в общ размер от 100000 евро
за причинените й имуществени вреди от загубата на получавана от нея издръжка за период
от десет години от настъпилата смърт на нейния съпруг Д. Х. в резултат от същото
произшествие, и
- сумата 2818.58 евро, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг Д. Х. в резултат от произшествието,
изразяващи се в разходи за извършеното погребение, заедно със законната лихва върху тези
суми от 12.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
За обосноваване на исковата претенция пред българския съд се изложени в исковата
молба и поясняващи я молби следните обстоятелства: настъпило на 29.07.2019 г., около
07.48 часа, в Словения на главен път 00006-Постойна – ИЛ Бистрице – Йелшане (главен път
G1-6), 6500 м, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Шкода Йети
1
с ДК № ******* – М.К., управлявал го при несъобразяване с правилата за движение поради
навлизане при ляв завой в насрещната пътна лента, където се е движел мотоциклет с ДК №
LJBJ71, и настъпване на удар с последния, управляван от съпруга й Д. Х.; причинена смърт
на нейния съпруг Д. Х.; причинени й болки и страдания от загубата на съпруга й, с който е
създала семейство, имали планове за деца и е бил нейна опора и най-близък човек -
енергичен и ерудиран в работоспособна възраст мъж и с успешен собствен бизнес,
осигурявал високи доходи и възможност за подпомагане на спорта в града и околността;
причинени й имуществени вреди от загуба на средствата (доходите), които съпругът й е
осигурявал като лична издръжка, средства за живот и разходи за домакинството, чийто
месечен размер възлизал на около 10000 евро, и от извършени разходи за неговото
погребение; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от 220000
лева; наличие на задължителна застраховка ГО при ответника за виновния водач, за който е
налице влязла в сила присъда по обвинителен акт от 11.06.2021 г. (представени по делото с
поясняващи молби от ищеца) и предявяване на претенцията от нея като български
гражданин пред представителя на застрахователя за уреждане на претенции – ЗАД Б. ВИГ
АД.
След връчването на препис от исковата молба с приложенията на ответника Х.В. П.
А.С., чрез неговия представител в страната (така и решение от 10 октомври 2013 г. по дело
С-306/12 на СЕС) - ЗАД Б. ВИГ АД, в законоустановения срок е постъпил отговор, с който
са наведени възражения за оспорване на така предявените искове. Инвокирано е също и
изрично възражение за липсата на компетентност на българския съд да разгледа
предявените искове поради търсене със същите на отговорност на чужд застраховател за
настъпило произшествие на територия на чужда държава между МПС с чужди
регистрационни номера и при пребиваване на ищеца на територията на Република
Словения, а не в държавата членка на сезирания съд.
Наведеното от ответника възражение за некомпетентност на българския съд, което
представлява предварителен въпрос съгласно чл. 140 от ГПК, предпоставящ разглеждането
на делото в открито съдебно заседание, съдът намира за основателно.
Международната компетентност представлява компетентността на съда да разгледа
конкретното дело и да издаде определен държавен акт по наведения в него
материалноправен спор. За преценката относно компетентността на българския съд да
разгледа и реши повдигнатия в настоящото исково производство материалноправен спор
приложим е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела (Регламент № 1215/2012), като релевантен към
момента на предявяване на настоящата искова молба и доколкото не се констатира
наличието на други вторични актове на ЕС, които да го дерогират.
Регламент № 1215/2012 предвижда няколко основания за международна
компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно
определени предпоставки и при спазване на принципа lex specialis derogat legi generali:
2
изключителна компетентност (чл. 24), пророгация на компетентност въз основа на
споразумение за избор на съд и мълчаливо учредена компетентност (чл. 25 и 26),
компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори (раздели 3, 4 и 5 на
глава II Компетентност), обща компетентност (раздел 1) и специална компетентност (раздел
2). В случая, при липсата на предпоставки за изключителната компетентност на сезирания
съд и пророгация на компетентността му чрез мълчаливото й учредяване, предвид изрично
наведеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на
българския съд, приложими са правилата на раздел 3 от регламента, които уреждат
компетентността по дела във връзка със застраховането, а именно отношенията между
застраховател и застрахован, съответно трето „ползващо“ се от застрахователната услуга
лице и увреден. Когато по-слабата страна е ищец, какъвто е разглеждания случай,
регламентът й предоставя възможност да си избере международно компетентен съд между
посочените в чл. 11, 12 и 13 от регламента за предявяване на иска срещу застрахователя,
който при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател е надлежният
национален съд на държавата членка, където се намира седалището на застрахователя или
местоживеенето на пострадалия ищец - „ползвателя“ на застрахователната услуга,
независимо от неговото гражданство по арг. от чл. 4, пар. 1 от регламента (с което ищецът
В. Х. също обосновава предявяването на претенцията си по настоящото исково
производство).
Съгласно чл. 62 от Регламент № 1215/2012 преценката дали една страна има
местоживеене в държава членка на сезирания съд се осъществява въз основа на нейното
вътрешно право. Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда две форми на връзка
между определено физическо лице и българската държава - постоянен и настоящ адрес.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР постоянният адрес е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съобразно чл. 94, ал. 1 от закона
настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Постоянният адрес е формален, намира
се там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и
живеещите в чужбина са длъжни да имат постоянен адрес в България, поради което
постоянният адрес не винаги отразява действителното местоживеене на лицето, поради
което настоящият адрес е този, който отразява действителното му местоживеене.
В случая ищецът В. Х. като български гражданин има адресна регистрация в
страната, но видно от представените актове за гражданска състояние в Словения,
медицински документи, протоколи, справки и препис-извлечения от статии и публикации за
настъпилата смърт на съпруга й – известен със своята деятелност, тя е имала регистриран
адрес на местоживеене в Зайелше 39, Любляна, Република Словения както към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, така и към момента на сезиране на
българския съд. Тя е сключила брак със съпруга й на 19.05.2019 г. в Словения, като в
началото на същата година за преодоляване на репродуктивни проблеми те са провеждали
лечение и планували провеждане на процедури в Здравен център Дравлье в гр. Любляна,
Словения. Установяването й да живее и пребивава в Словения, обусловено от обвързаността
3
й от фактическото съжителство и създаването на семейство с пострадалия – нейния съпруг
Д. Х., се извежда и от представените по производството препис-извлечения от статии и
публикации, включително и в онлайн платформи, и провеждано й лечение след
настъпването на произшествието – амбулаторен преглед от 03 март 2020 г. от
Университетска психиатрична клиника Любляна, в която са вписани и дадени от нея
сведения за местоживеене в тази страна. Продължителността и редовността на пребиването
й в Словения, свързано несъмнено до смъртта на съпруга й и със семейната й среда,
определят мястото на нейното действително местоживеене, каквото вътрешното ни право
свързва с настоящия адрес и какъвто е заявявания от нея във всички представени към
исковата претенция писмени доказателствени средства, на територията в Република
Словения, а не в Република България. Следователно в случая българският съд не притежава
правомощието да разгледа повдигнатия пред него материалноправен спор и да постанови
съдебен акт по същия.
Компетентността на българския съд не се извежда и от седалището и адреса на
управление на ЗАД Б. ВИГ АД като представител за уреждане на претенциите с чуждия
застраховател в страната. Съгласно предвиденото в чл. 503, ал. 7 във вр. с ал. 1 – 5 от КЗ
българският застраховател е представител за чуждия застраховател само при извънсъдебно
разглеждане и уреждане на претенции на увредените лица, пребиваващи в Република
България, и доколкото той не е за третите лица трайно продължение на застрахователното
предприятие на чуждия застраховател и не разполага с възможност за сключване на сделки с
трети лица от името и за сметка на предприятието на чуждия застраховател, местоживеенето
на посочения от ищеца В. Х. представител в страната по смисъла на чл. 63, пар. 1 във вр. с
чл. 11, пар. 2 от Регламент № 1215/2012 също не може да обоснове компетентността на
българския съд (така и решение на СЕС от 20 май 2021 г. по дело C-913/19).
Следва да се отбележи, че Регламент № 1215/2012 е относим при проверката дали
спорът с международен елемент е подсъден на българския съд, а Регламент № 864/2007,
посочен и от двете страни по производството, при преценката за приложимото към
съществото на спора материално право, която обаче е допустима, едва след като сезираният
съд е приел, че е компетентен да разгледа спора.
Гореизложеното обосновава да се прогласи, че сезираният български съд не е
компетентен да разгледа преките искове срещу чуждия застраховател, а образуваното въз
основа на него производство – прекратено.
По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА българския съд за некомпетентен да разгледа предявените от В. Ц. Х.
против H. V.P. A.S. (Х.В. П. А.С.) преки искове срещу застрахователя и ПРЕКРАТЯВА
образуваното въз основа на тях производство по гр. дело № 13430/2021 г. по описа на СГС,
ГО, I-29 състав.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от
него, а на ответника и препис от постъпилите след отговора молби.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5