Р Е Ш
Е Н И Е
№ 99
гр. Перник, 25.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова, административно дело №
141/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 –
161 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от
***– управител против Ревизионен акт № ***/13.08.2018 г., издаден от ***–
началник на сектор – възложител на ревизията и ***– старши инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която не е отменен с Решение ***/29.11.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София
при Централно управление на Националната агенция по приходите и с която е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е определен данък върху
добавената стойност за внасяне в размер на общо 37 007.47 лв., ведно със
съответните лихви.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради необоснованост и
противоречие с материалния закон. Искането към съда е да го отмени. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител – адв. Б. поддържа жалбата. Излага съображения за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, подробно развити в
своевременно представени писмени бележки. Искането към съда е да отмени
обжалвания акт и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП, чрез
пълномощника - юрисконсулт А., оспорва жалбата. Изразява становище за
законосъобразност на ревизионния акт, в оспорената му част. Искането към съда е
да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена
за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.
Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 159,
ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно
оспорване ревизионен акт, в частта, в която е обжалван по административен ред и
не е отменен от директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУНАП, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Със заповед № Р-22001417007464-020-001/01.11.2017
г., изменена със заповед с № Р-22001417007464-020-002/19.02.2018 г., издадени
от Т. П. Н. – началник на сектор, компетентна за това на основание чл. 112, ал.
2, т. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. със заповед № РД – 01 –
803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София, е възложено на ***– старши
инспектор по приходите и *** – старши инспектор по приходите да извършат
ревизия на „***“ ООД относно данъка върху добавената стойност за периода 01.01.2015
г. – 30.09.2017 г., с крайна дата за
приключването и – 20.04.2018 г.
Срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
изтекъл на 04.05.2018 г. Проверяващите органи по приходите – ***и *** са
съставили ревизионен доклад № Р-22001417007464-092-001/06.07.2018 г., който е
връчен на задълженото лице на 13.07.2018 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
не са постъпили възражения и не са представени доказателства.
С
решение № Р-22001417007464-098-001/27.04.2018 г. на ***– Директор при
Териториална дирекция на НАП – София, в съответствие с разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ДОПК, разглеждането и решаването на преписката е иззето от Т. П. Н., в
качеството й на възлагащ орган и правомощията по възлагане са възложени на ***.
Наличието на основание за изземване – трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, е удостоверено с болничен лист ***, издаден на 18.05.2018
г. от МБАЛ „***“ ЕАД – София, представен в съдебното производство, от който е
видно, че ***, считано от 27.04.2018 г. е била в продължителен отпуск, поради
временна нетрудоспособност.
Срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
изтекъл на 10.08.2018 г. Компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи
са издали Ревизионен акт № ***/13.08.2018 г. С него е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице и са определени данъчни
задължения за довнасяне – данък върху добавената стойност в общ размер на
42884.64 лв. и лихва върху тази сума в размер на 11185.21 лв. Ревизионният акт
е връчен на жалбоподателя на 10.09.2018 г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК,
срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. Директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП, компетентен
за това съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по чл. 155, ал.
1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение ***/29.11.2018 г., с което отменил
ревизионния акт в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен
кредит за период 01.09 – 30.09.2017 г.; изменил го е в частта, в която е
установен размера на данък върху добавената стойност за периодите, както следва:
01.01 – 31.01.2015 г. от 3858.42 лв. е определен на 2783.42 лв.; 01.02 –
28.02.2015 г. – от 1762.46 лв. е определен на 746.46 лв.; 01.05 – 31.05.2015 г.
от 8262.87 лв. е определен на 5284.87 лв.; 01.06 – 30.06.2015 г. от 11049.89
лв. е определен на 6273.89 лв.; 01.08 – 31.08.2015 г. от 7575.72 лв. на 3935.72
лв.; 01.09 – 30.09.2015 г. от 6537.03
лв. на 5054.86 лв.; 01.10 – 31.10.2015 г. от 7229.67 лв. на 1809.67 лв.; 01.12
- 31.12.2015 г. от 250.58 лв. – за внасяне, определен на 3723.42 лв. – за възстановяване;
01.01 – 31.01.2017 г. от 4466.63 лв. определен на 2066.03 лв. и за 01.05 –
31.05.2017 г. от 14855.19 лв. на 10117.19 г. и го е потвърдил в останалата
част.
Предмет на настоящото дело е
законосъобразността на Ревизионен акт № ***/13.08.2018 г., в частта, в която е
обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУНАП и е потвърден с
Решение ***/29.11.2018 г. С него не е признат на жалбоподателя данъчен кредит
по фактури, както следва: № **********/23.06.2015 г., издадена от „***“ ЕООД; №
**********/15.06.2015 г., № **********/17.06.2015 г., № **********/16.08.2015
г., № **********/11.09.2015 г., № **********/18.09.2015 г., №
**********/08.10.2015 т., № **********/16.10.2015 г., всички издадени от „***“
ЕООД; № 24/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД; № **********/09.05.2017 г. и
№ **********/31.05.2017 г., издадени от „***“ ЕООД; № **********/17.10.2015 г.,
**********/21.10.2015 г., № **********/25.10.2015 г., № **********/29.12.2015
г., **********/16.12.2015 г., № **********/28.12.2015 г., №
**********/30.12.2015 г., № **********/04.01.2016 г., **********/06.01.2016 г.,
№ **********/12.01.2016 г., № **********/13.01.2016 г., **********/25.01.2016
г., всички издадени от „***“ ЕООД; № **********/14.01.2015 г.,
**********/09.02.2015 г., № **********/04.03.2015 г. и № **********/27.03.2015
г., издадени от „***“ ЕООД; № **********/27.03.2015 г., издадена от „***“ ЕООД
и е определен за довнасяне данък върху добавената стойност в общ размер на 37007.47
лв., в едно със съответната лихва върху посочената главница.
Органите по приходите са приели, че
обективираните в посочените първични счетоводни документи доставки не са
извършени реално, поради което не е налице предпоставката на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за признаване на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Изводът за това
е направен след обсъждане на събраните в хода на ревизията доказателства,
отразено в ревизионния доклад и ревизионния акт.
Въз основа на отправено на основание
чл. 37, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК искане № Р-22001417007464-040-001/22.11.2017 г.,
връчено на ревизираното лице по електронен път на 27.11.2017 г, последното, с
писмо вх. № 898-20/04.12.2017 г., е
представило изисканите му обяснения и писмени документи. На 01.03.2018 г.
органите по приходите са извършили посещение на адреса на задълженото лице.
Проверили са на място всички първични и вторични счетоводни документи, касаещи
ревизирания период. Уведомили са представляващия дружеството за резултата от
насрещните проверки, извършени на доставчиците му. За извършените действия е
съставен протокол № 1394443/01.03.2018 г.
На основание чл. 45 от ДОПК органите по
приходите са извършили насрещна проверка на преките доставчици на данъчно
задълженото лице, както следва:
С резолюция на началник сектор при ТД
НАП № П-22221017205590-0РП-001/23.11.2017 г. е възложена насрещна проверка на „***“
ЕООД. В определения срок за приключването и – 15.12.2017 г. и на основание чл.
37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до доставчика за представяне на
писмени доказателства, относими към преценката налице ли са предпоставките за
приспадане на данъчен кредит по издадените от него фактури, включително и
процесната фактура № **********/23.06.2015 г. За връчването му, ревизиращият
екип е посетил адреса на управление на проверяваното дружество – гр. София, кв.
Захарна фабрика, бл. 60, вх. А, ет. 5, ап. 22 на 29.11.2017 г. и на 08.12.2017
г. Установил е, че на адреса няма офис на фирмата и не е открил лице по чл. 32,
ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в
протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК.
Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл.
32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са
разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 11.12.2017 г. е залепено
съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 28.12.2017
г.; изпратено е съобщение на електронния адрес на проверяваното лице и по
пощата, с обратна разписка на адресите по чл. 28, т. 2 от ДОПК, които са се
върнали невръчени. Извършените действия са удостоверени в съответните
протоколи. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му
документи и обяснения. Такива са представени с писмо вх. № 898-20/02.05.2018
г., след изтичане на срока за извършване на ревизията – 20.04.2018 г. и преди
изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК за изготвяне на ревизионния доклад – 04.05.2018 г. След изтичането на
последния е съставен протокол за извършена насрещна проверка №
П-22221017205590-141-001/07.06.2018 г., в който са отразени констатациите на
проверяващите относно предмета на дейност на дружеството, регистрираните
трудови договори през процесния период, редовността на водене на счетоводството
му, материалните му активи, основани на събраните доказателства и извършените
служебни справки в информационната система на НАП. Протоколът съдържа
реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК и на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е
доказателство за извършените от и пред органите по приходите действия и
изявления и установените с него обстоятелства.
С резолюция на началник сектор при ТД
НАП № П-22001417205587-0РП-001/23.11.2017 г. е възложена насрещна проверка на
доставчика на ревизираното лице – „***“ ЕООД. В определения срок за
приключването и – 15.12.2017 г. и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е
изготвено искане до доставчика за представяне на писмени доказателства,
относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен
кредит по издадените от него фактури, включително и процесните фактури с №
**********/15.06.2015 г., № **********/17.06.2015 г., № **********/16.08.2015
г., № **********/11.09.2015 г., № **********/18.09.2015 г., №
**********/08.10.2015 т., № **********/16.10.2015 г. За връчването му
ревизиращият екип е посетил адреса на управление на проверяваното дружество – ***на
29.11.2017 г. и на 08.12.2017 г. Констатирал е на място, че на адреса няма офис
на дружеството и не е открил лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи
искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в
съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях
обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК
за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на
чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 11.12.2017 г. е залепено съобщение на
определеното за това място в ТД НАП – София и е свалено на 28.12.2017 г.;
изпратено е съобщение на електронния адрес на проверявания обект и по пощата
на адресите по чл. 28, т. 2 от ДОПК, с
обратна разписка, които са се върнали невръчени, с отбелязване, че адресът е
променен. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В
указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и
обяснения. Такива са представени с писмо вх. № 898-20/02.05.2018 г., след
изтичане на срока за извършване на ревизията – 20.04.2018 г. и преди изтичане
на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК за
изготвяне на ревизионния доклад – 04.05.2018 г. След изтичането на последния е
съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22221017205587-141-001/19.06.2018
г., в който са отразени констатациите на проверяващите относно предмета на
дейност на дружеството, регистрираните трудови договори през процесния период,
редовността на водене на счетоводството му, материалните му активи, основани на
събраните доказателства и извършените служебни справки в информационната
система на НАП. Протоколът съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК и на
основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред
органите по приходите действия и изявления и констатираните обстоятелства.
С резолюция на началник сектор при ТД
НАП № П-22220417206616-0РП-001/27.11.2017 г. е възложена насрещна проверка на
доставчика на ревизираното лице – „***“ ЕООД. В определения срок за
приключването и – 19.12.2017 г. и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е
изготвено искане до доставчика за представяне на писмени доказателства,
относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен
кредит по издадените от него фактури, включително и процесната фактура №
24/09.05.2017 г. Същото му е връчено на 18.12.2017 г. С писмо вх. №
898-20/04.01.2018 г. са представени обяснения и писмени доказателства. След
изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен протокол за извършена
насрещна проверка № П-22220417206616-141-001/19.06.2018 г., в който са отразени
констатациите на проверяващите относно предмета на дейност на дружеството,
регистрираните трудови договори през процесния период, редовността на водене на
счетоводството му, материалните му активи, основани на събраните доказателства
и извършените служебни справки в информационната система на НАП. Протоколът
съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК и на основание ал. 1 от същата
разпоредба е доказателства за извършените пред и от органите по приходите
действия и изявления и отразените в него обстоятелства.
С резолюция на началник сектор при ТД
НАП № П-22220317206612-0РП-001/27.11.2017 г. е възложена насрещна проверка на
доставчика на ревизираното лице – „***“ ЕООД. В определения срок за приключването
и – 19.12.2017 г. и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено
искане до доставчика за представяне на писмени доказателства, относими към
преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен кредит по
издадените от него фактури, включително и процесните фактури с №
**********/09.05.2017 г. и с № **********/31.05.2017 г. Същото му е връчено на
02.01.20108 г. С писмо вх. № 898-20/16.01.2018 г. са представени обяснения и
писмени доказателства. След изтичането на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
съставен протокол за извършена насрещна проверка № П-22220317206612-141-001/19.06.2018
г., в който са отразени констатациите на проверяващите относно предмета на
дейност на дружеството, регистрираните трудови договори през процесния период,
редовността на водене на счетоводството му, материалните му активи, основани на
събраните доказателства и извършените служебни справки в информационната
система на НА. Протоколът съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради
което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има материална доказателствена сила за
отразените в него факти.
С
искане № Р-22001417007464-141-001/24.11.2017 г., на компетентната териториална
дирекция е възложена насрещна проверка на доставчика на ревизираното лице – „***“
ЕООД. С резолюция на началник сектор при
ТД НАП № П-22001417206701-0РП-001/27.11.2017 г. на старши инспектор по
приходите на ТД на НАП – София, е определен служителят, който да я извърши и
срокът за приключването и – 19.12.2017 г. На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е изготвено искане до доставчика за представяне на писмени доказателства,
относими към преценката налице ли са предпоставките за приспадане на данъчен
кредит по издадените от него фактури, включително и процесните фактури с № **********/17.10.2015
г., № **********/21.10.2015 г., № **********/25.10.2015 г., №
**********/29.12.2015 г., № **********/29.12.2015 г., № **********/16.12.2015
г., № **********/28.12.2015 г., № **********/30.12.2015 г., №
**********/04.01.2016 г., **********/06.01.2016 г., № **********/12.01.2016 г.,
№ **********/13.01.2016 г., № **********/25.01.2016 г. За връчването му е
посетен адреса на управление на проверяваното дружество – *** на 27.11.2017 г.
и на 05.12.2017 г. Не е открито лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи
искането. Извършените действия са обективирани в протоколи, съставени в
съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях
обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК
за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са разпоредбите на
чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 07.12.2017 г. е залепено съобщение на
определеното за това място в ТД НАП – София, офис Перник и е свалено на 22.12.2017
г. Извършените действия са удостоверени в съответните протоколи. В указания
срок проверяваният доставчик не е представил исканите му документи и обяснения,
за което е съставен протокол № 1334351/02.01.2018 г. Обстоятелствата установени
в хода на проверката са отразени в протокол за извършена насрещна проверка №
П-22001417206701-141-001/02.01.2018 г. Писмени обяснения и доказателства са
представени от проверяваното лице с писмо вх. № 898-20/02.05.2018 г., след
изтичане на срока за извършване на ревизията – 20.04.2018 г. и преди изтичане
на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК за
изготвяне на ревизионния доклад – 04.05.2018 г.
С искане №
Р-22001417007464-141-002/24.11.2017 г., на компетентната териториална дирекция
е възложено извършването на насрещна проверка на доставчика на ревизираното
лице – „***“ ЕООД. Посетен е адреса на управление на проверяваното
дружество – ***на 30.11.2017 г. и на 08.12.2017 г. Не е открито лице по чл. 32,
ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия са обективирани в
протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ДОПК.
Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на предпоставките на чл.
32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към досието. Приложени са
разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на 13.12.2017 г. е залепено
съобщение на определеното за това място в ТД НАП – София, офис Перник и е
свалено на 28.12.2017 г. Извършените действия са удостоверени в с протокол №
П-22001417206695-С32-001/13.12.2017 г. В указания срок проверяваният доставчик
не е представил исканите му документи и обяснения, за което е съставен протокол
№ 1334352/05.01.2018 г. Обстоятелствата установени в хода на проверката са
отразени в протокол за извършена насрещна проверка № П-22001417206695-141-001/05.01.2018
г. Писмени обяснения и доказателства са представени от проверяваното лице с
писмо вх. № 898-20/09.05.2018 г., след изтичане на срока за извършване на
ревизията – 20.04.2018 г. и на срока по
чл. 117, ал. 1 от ДОПК за изготвяне на ревизионния доклад – 04.05.2018 г.
С искане №
Р-22001417007464-141-003/28.11.2017 г. на компетентната териториална дирекция е
възложена насрещна проверка на доставчика на ревизираното лице – „***“
ЕООД. Посетен е адреса на управление на
проверяваното дружество – ***на 01.12.2017 г. и на 12.12.2017 г. Не е открито
лице по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, което да получи искането. Извършените действия
са обективирани в протоколи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 32,
ал. 2 от ДОПК. Отразените в тях обстоятелства установяват наличието на
предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване на книжа чрез прилагане към
досието. Приложени са разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като на
13.12.2017 г. е залепено съобщение на определеното за това място в ТД НАП –
София, офис Перник и е свалено на 28.12.2017 г. Извършените действия са
удостоверени в протокол. Искане за представяне на документи и писмени обяснения
е изпратено на задълженото лице на електронен адрес и на адреса по чл. 28, т. 2
от ДОПК. В указания срок проверяваният доставчик не е представил исканите му
документи и обяснения, за което е съставен протокол № 1205228/19.01.2018 г.
Обстоятелствата, установени в хода на проверката са отразени в протокол за
извършена насрещна проверка № П-22001417207614-141-001/19.01.2018 г. Писмени
обяснения и доказателства са представени от проверяваното лице с писмо вх. №
898-20/09.05.2018 г., след изтичане на срока за извършване на ревизията –
20.04.2018 г. и преди изтичане на срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК за изготвяне на ревизионния доклад –
04.05.2018 г. Не е представена процесната фактура № 30000000517/27.01.2015 г.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК настоящият състав намира, че ревизионният акт, в оспорената
му част е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената
от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл.
120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите,
които го издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното
лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното
производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която са
определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионният доклад, който е неразделна
негова част. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени след изтичане
на съответните срокове по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Те
са предвидени от законодателя като инструктивни и неспазването им не се
отразява на законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Последица от нарушаването
им е невъзможността събраните, след това, доказателства да се ползват за
обосноваване изводите на органите по приходите. В случая след изтичане на срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК са представени писмени доказателства и обяснения от „***“
ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Идентични писмени доказателства са приобщени
своевременно към административната преписка чрез депозирането им от ревизирания
обект. Затова не е налице процесуална пречка последните да бъдат използвани за
установяване на фактическата обстановка. Същите са подробно обсъдени в
ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУНАП.
Производството, послужило за издаване
на оспорения ревизионен акт е протекло при спазване на предвидените процесуални
правила и не са допуснати нарушения, които да обосновават отмяната му.
Неоснователни са бланкетните оплаквания в жалбата за допуснати нарушения на
процесуалните правила в хода на ревизионното производство. Те не намират опора
в приложените доказателства. От съставените от органите по приходите, в
изпълнение на правомощията им, протоколи, които съответстват на изискванията за
форма и реквизити, е видно, че ревизиращият екип и делегираните служители на
данъчната администрация, са провели производството при спазване на принципите
за законност, обективност, добросъвестност, право на защита и служебно начало.
Положили са усилия за приобщаване на всички относими към предмета на ревизията
доказателства и са осигурили възможност на ревизирания обект да реализира
процесуалните си права. Съставените протоколи, по силата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК са доказателство за извършените действия и направените изявления.
Оборването на констатациите, отразени в тях е в тежест на жалбоподателя. В
съдебното производство не са ангажирани доказателства, от които да се
установява нещо различно от обективираните, в приложените протоколи, действия и
изявления. Затова изводът на съда е, в хода на административното производство
не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че от приобщените доказателства се установява, че заповедта за
възлагане на ревизия, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и
ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на
подписването, електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис. Доказателства за това са приложени
от стр. 69 до стр. 80 от делото.
От изложеното до тук следва, че
оспореният ревизионен акт отговаря на изискванията на закона за материална
компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и обоснованост.
Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния закон. От
събраните по делото доказателства се установява следното:
Органите по приходите, по реда на чл.
37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК са изискали от ревизираното лице писмени обяснения и
доказателства. От тях е видно, че основната му търговска дейност е извършването
на инвестиционни проучвания и проектиране, упражняване на авторски надзор по
време на строителство, предоставяне на услуги по инженерни консултации,
геодезични дейности и други дейности, свързани с инвестиционни проучвания и
проектиране на инвестиции в строителството. За извършването на дейността си
жалбоподателят е наел офис-помещение, за което е сключен договор за наем с
Банка „ДСК“. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 27.02.2009 г.
Счетоводството му е редовно водено, съответства на изискванията на Закона за
счетоводството и осигурява синхронизирано хронологично и систематично отчитане.
Прилага се двустранна форма на счетоводно записване. Фактурите, по които не е
признато право на данъчен кредит отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и
са отразени в дневника за покупки и в справка декларация за съответния данъчен
период, съобразно изискванията на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Доставчиците по
процесните фактури, към момента на издаването, им също са регистрирани по ЗДДС.
С ревизионния акт, на задълженото лице
не е признато право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактури -
№ **********/23.06.2015 г., издадена от „***“ ЕООД; № **********/15.06.2015 г.,
№ **********/17.06.2015 г., № **********/16.08.2015 г., № **********/11.09.2015
г., № **********/18.09.2015 г., № **********/08.10.2015 т., №
**********/16.10.2015 г., всички издадени от „***“ ЕООД; по фактура №
24/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД; № **********/09.05.2017 г. и №
**********/31.05.2017 г., издадени от „Стой М 16“ ЕООД; по фактури №
**********/17.10.2015 г., **********/21.10.2015 г., № **********/25.10.2015 г.,
№ **********/29.12.2015 г., **********/16.12.2015 г., № **********/28.12.2015
г., № **********/30.12.2015 г., № **********/04.01.2016 г.,
**********/06.01.2016 г., № **********/12.01.2016 г., № **********/13.01.2016
г., **********/25.01.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД; №
**********/14.01.2015 г., **********/09.02.2015 г., по фактури №
**********/04.03.2015 г. и № **********/27.03.2015 г., издадени от „***“
ЕООД; по фактура № **********/27.03.2015
г., издадена от „***“ ЕООД, като е определен за довнасяне данък върху
добавената стойност в общ размер на 37007.47 лв., в едно със съответната лихва. Данъчният кредит е отказан, поради
отсъствието на доказателства, които да сочат, че са осъществени сделки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС или чл. 9 от ЗДДС. Органите по приходите са направили
този извод въз основа на представените от ревизираното лице писмени
доказателства и извършените насрещни проверки на доставчиците по процесните
сделки. В хода на съдебното производство не са събрани други доказателства.
Предпоставките за приспадане на данъчен
кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най-общо, за
възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия:
доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената
стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на
извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по
някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ е
отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на
данъчния кредит е включен в справката – декларация за същия период /чл. 72, ал.
2 от ЗДДС/.
В настоящия случай, установени от
събраните в хода на административното производство доказателства и безспорни по
делото са обстоятелствата, че: страни по процесните доставки са регистрирани по
ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по
чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на
данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни
периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност;
от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми
доставки. Спорният въпрос между страните е: получил
ли е жалбоподателят действително, фактурираните услуги от издателите на
фактурите и заплатил ли посочената в последните цена, включваща и начисления
данък върху добаванета стойност.
Правото
на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл.
68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в
ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на
режима на приспадане е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на
платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка
той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. Следователно,
едно от условията за възникване на правото на приспадане, е наличието на
действително реализирана сделка.
Съгласно чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8
от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна
от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като
платежно средство. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената
тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във
вр. с § 2 от ДОПК, задължението за установяване реалното извършване на сделките,
пада върху жалбоподателя. Негова е
тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от
косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи,
че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите,
които му е възложил, за което е заплатил уговорената цена. Това не освобождава
от задължение ответния административен орган на основание § 2 от ДОПК във вр. с
чл. 170, ал. 1 от АПК да установи съществуването на фактическите основания за
издаване на оспорения ревизионен акт. В конкретния случай това означава, че при
спазване на процесуалните правила, в ревизионното производство следва да са
събрани всички доказателства, относими към правнорелевантните обстоятелства и
от тях да следва извода, направен в обжалвания акт, който да не се оборва от
приобщения в съдебното производство доказателствен материал.
Спорно по делото е осъществяването на
следните доставки: по фактура № **********/23.06.2015 г., издадена от „***“
ЕООД – ремонт на офис на обща стойност 5700 лв.; по фактура № **********/15.06.2015 г., издадена от „***“
ЕООД – маркетингово проучване на пазара на стойност 6216 лв.; по фактура №
**********/17.06.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – изработка и разпространение
на рекламни материали на територията на страната на стойност 134888 лв.; по
фактура № **********/16.08.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – ремонт на офис
техника и инструменти на стойност 12096 лв.; по фактура № **********/11.09.2015
г., издадена от „***“ ЕООД – изработване и разпространение на рекламни
материали в регионите на гр. София и гр. Перник на стойност 14040 лв.; по
фактура № **********/18.09.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – консултантски
услуги във връзка с фирмени обекти на стойност 5765 лв.; по фактура №
**********/08.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – маркетингово проучване на
пазара на стойност 12150лв.; по фактура № **********/16.10.2015 г., издадена от
„***“ ЕООД – маркетингово проучване на пазара на стойност 10000 лв.; по фактура
№ 24/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД – маркетингово проучване на пазара и
изготвяне на рекламни материали на обща стойност 9751.20 лв.; по фактура №
**********/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД – изготвяне на рекламни
материали на обща стойност 9390 лв. и фактура № **********/31.05.2017 г., издадена
от „***“ ЕООД – транспортни услуги на територията на страната на стойност
9897.60 лв.; по фактура № **********/17.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД –
товаро-разтоварна дейност на стойност 4150 лв.; по фактура № **********/21.10.2015 г., издадена от „***“
ЕООД – транспортни услуги с лек автомобил на стойност 1500 лв; по фактура №
**********/25.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – товаро – разтоварване на стойност
2500 лв.; по фактура № **********/29.12.2015 г., издадена от „***“ ЕООД –
транспортна услуга с лек автомобил на стойност 4944 лв.; по фактура № **********/16.12.2015
г., издадена от „***“ ЕООД – изготвяне на рекламни флаери на стойност 4380 лв.;
по фактура № **********/28.12.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – маркетингово
проучване на пазара на стойност 9852 лв.; по фактура № **********/30.12.2015
г., издадена от „***“ ЕООД - ремонт на
офис техника и компютри на стойност 8184 лв.; по фактура №
**********/04.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД – изготвяне на рекламни флаери
на стойност 7536 лв.; по фактура № **********/06.01.2016 г., издадена от „***“
ЕООД – изработка на рекламни постери на стойност 7680 лв.; по фактура №
**********/12.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД – изработка на сайт по
индивидуален проект на стойност 7860 лв.; по фактура № **********/13.01.2016
г., издадена от „***“ ЕООД – изработка на уеб сайт на стойност 8100 лв.; по
фактура № **********/25.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД – маркетингово
проучване на пазара на стойност 9816 лв.; по фактура № **********/14.01.2015
г., издадена от „***“ ЕООД – изработка и разпространение на фирмени рекламни
материали на стойност 4608 лв.; по фактура № **********/09.02.2015 г., издадена
от „***“ ЕООД – ремонт на офис техника на стойност 4704 лв.; по фактура №
**********/04.03.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – изработка и разпространение
на рекламни материали на стойност 4110 лв.; по фактура № **********/27.03.2015
г., издадена от „***“ ЕООД – ремонт на офис техника на стойност 6750 лв.; по фактура
№ **********/27.03.2015 г., издадена от „***“ ЕООД – маркетингово проучване на
стойност 8445 лв.
Фактурираните доставки представляват
договори за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ /маркетингови проучвания; изготвяне и разпространение на рекламни материали;
ремонт на офис техника и инструменти; консултантски услуги; транспортни услуги;
товаро-разтоварителни работи; създаване на електронен сайт/. С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение.
В контекста на настоящото производство,
за да бъде прието, че фактурираните услуги за маркетингови проучвания и
консултантски услуги, обективирани във фактури с №№ **********/15.06.2015 г.,
издадена от „***“ ЕООД, **********/18.09.2015 г., издадена от „***“ ЕООД,
**********/08.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД, **********/16.10.2015 г.,
издадена от „***“ ЕООД, 24/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД, **********/25.01.2016
г., издадена от „***“ ЕООД, **********/27.03.2015
г., издадена от „***“ ЕООД, са извършени реално, е необходимо от
доказателствата пряко да се установява фактът на осъществяването им или
предшестващите и последващите във времето обстоятелства, от които да следва
единственият възможен извод, че възложените работи са действително изпълнени от
работник/служител на доставчика. Изпълнението на сделката може да бъде
установено чрез представяне на изготвеното от изпълнителя маркетингово
проучване, съдържащо данни за извършване на възложените дейности и направените
въз основана тях констатации, респективно предоставената консултация по
поставения от възложителя въпрос. Косвените факти, сочещи на действително
предоставяне на услугата са: точните параметри на възложените проучвания или
исканата консултация; начина, формата и срока на представянето им; физическото
лице, което ги е извършило и отношенията му с изпълнителя; начина и
обстоятелствата при фактическото заплащането на цената.
За установяване на горните
обстоятелства по делото са представени договор от 27.04.2015 г., сключен между
жалбоподателя и „***“ ЕООД, възлагателни писма от 27.04.2015 г., 23.05.2015 г., 01.10.2015 г.,
приемо-предавателни протоколи от 22.05.2015 г., 15.06.2015 г., 08.10.2015 г.,
16.10.2015 г., процесните фактури, придружени с фискални бонове за извършено
плащане на съответните суми; договор от 05.05.2017 г., сключен между
жалбоподателя и „***“ ЕООД, приемо-предавателен протокол № 2/09.05.2017 г.,
процесната фактура; договор между жалбоподателя и „***“ ЕООД от 03.01.2015 г.,
приемо-предавателен протокол № 1/27.01.2015 г., процесната фактура, придружена
с нечетлив фискален бон, договор за услуга от 01.10.2015 г., сключен с „***“
ЕООД, възлагателно писмо от 01.10.2015 г., приемо-предавателен протокол от
25.01.2015 г. процесната фактура, ведно с фискален бон.
Изпълнението на договор за маркетингово
проучване или за консултация, се осъществява чрез установяване и анализиране на
конкретни данни, респективно предоставяне на компетентно становище по поставен
въпрос. Затова пряко доказателство за реалното извършване на услугите би било
предоставяне на съответния материален носител, върху който са обективирани резултатите
от изпълнените дейности. Такъв не е приложен по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че
извод за реално извършване на услугите не може да се направи и от ангажираните
писмени доказателства, представени за установяване на факти, предшестващи и
последващи осъществяването на услугите. Сключените договори между жалбоподателя
и „***“ ЕООД, респективно - „***“ ЕООД обективират възлагане на множество и
разнообразни дейности. Отсъства каквато и да е конкретика за параметрите на
всяка от възложените работи, както и за дължимата за извършването и цена. В
договорите, сключени с „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е уговорена дължимата от
възложителя цена, но подлежащата на изпълнение работа не е индивидуализирана в
достатъчна степен. Извод за волята на страните не може да се направи и от
възлагателните писма, издадени във връзка с договорите. Те също не съдържат
критерии, от които да може да се установи каква дейност следва да бъде
извършена. В приемо – предавателните протоколи, подписани между търговците също
не са отразени изпълнените дейности, с техните индивидуализиращи ги
характеристики. От друга страна, в протоколите за насрещни проверки на
доставчиците е констатирано, че те не разполагат с кадрови и технически ресурс
за извършване на процесните услуги. Тези изводи на органите по приходите,
направени въз основа на данните в информационната система на НАП не са оборени
в съдебното производство.
Предвид така изложеното, съдът намира, че
от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на главния
факт/извършването на услугите/ или осъществяването на свързани с него поредица
от косвени факти, даващи основание да се приеме, че сделката е изпълнена.
Затова съдът приема, че фактурираните услуги – маркетингови проучвания и консултации
не са реално извършени, поради което и не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки за упражняване право на приспадане на данъчен кредит.
За
да бъде прието, че услугите ремонт на помещения и офис техника, и калибриране
на инструменти, обективирани във фактури с №№ **********/23.06.2015 г.,
издадена от „***“ ЕООД, № **********/16.08.2015 г., издадена от „***“ ЕООД,
**********/30.12.2015 г., издадена от „***“ ЕООД, **********/27.03.2015 г.,
издадена от „***“ ЕООД, са извършени реално, е необходимо с преки доказателства
да се установи главният факт, предмет на доказване – изпълнението на конкретно
възложена дейност, включващ времето, мястото, начина на осъществяването и,
физическото лице – изпълнител и връзката му с доставчика и респективно
заплащането на цената от възложителя.
Ангажирането на доказателства за главния факт, изключва необходимостта
от установяване на предхождащи или последващи обстоятелства от съвкупната
преценка, на които може да се направи единствения извод за настъпване на
релевантното правоотношение. Събирането на косвени доказателства е необходимо,
когато отсъстват такива за конкретното изпълнение на задълженията на страните
по сделката. Факти, които са индиция за
осъществяването и са например: възлагането извършването на дейност с конкретни
характеристики; времето на изпълнение задълженията на страните по нея;
физическите лица, извършили дейността; помещенията, респективно вида и
характеристиките на офис техниката, които са ремонтирани и поправяни; начина на
заплащане на дължимата цена.
За
установяване на горните обстоятелства, по делото са представени процесните
фактури, договор от 01.06.2015 г., сключен с „***“ ЕООД, възлагателно писмо от
23.06.2015 г., договор от 27.04.2015 г., сключен с „***“ ЕООД, възлагателно
писмо от 14.08.2015 г., приемо-предавателен протокол от 27.04.2015 г., договор от 01.10.2015 г., сключен с „***“
ЕООД, възлагателно писмо от 03.11.2015 г., констативен протокол от 30.12.2015
г. за изпълнени дейности, оферта от 05.01.2015 г. от „***“ ЕООД, протокол за
изпълнени доставки от 27.03.2015 г. От представените от жалбоподателя фискални
бонове не може да се направи извод, че удостоверяват плащания в брой по
спорните доставки. Част от същите са нечетливи. Издадени са на дати, различни
от датата на издаване на фактурите, като в последните не са посочени данни за
срока за плащане на услугите. Не са ангажирани преки доказателства относно
реалното извършване на доставките. Представените договори, възлагателни писма и
приемо-предавателни протоколи са общи, в тях отсъства контретизация на
възложената работа, чрез посочване на вида и количеството на ремонтните
дейности, помещенията, в които се извършва, офис техниката, която се поддържа и
ремонтира /брой, вид/ и конкретните дейности. От друга страна в хода ревизията
е констатирано, че доставчиците не разполагат с кадрови и технически ресурс за
извършване на процесните услуги. Тези изводи на органите по приходите, направени
въз основа на данните в информационната система на НАП не са оборени в
съдебното производство. Затова съдът приема, че от събраните доказателства не
се установява реална размяна на имуществени блага между страните по
обективираните в процесните фактури сделки. Доставките на услуги не са
извършени, поради което не е била налице предпоставката за начисляване на данък
върху добавената стойност върху тях, съответно – на право на приспадане на
данъчен кредит.
За да се приеме, че услугите за
изработване и разпространение на рекламни материали, флаери и постери и
създаване на електронна страница, обективирани във фактури с №№
**********/17.06.2015 г., издадена от „***“, **********/11.09.2015 г., издадена
от „***“ ЕООД , **********/09.05.2017 г., издадена от „***“ ЕООД ,
**********/16.12.2015 г., издадена от „***“ ЕООД , **********/04.01.2016 г.,
издадена от „***“ ЕООД , **********/06.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД,
**********/12.01.2016 г., издадена от „***“ ЕООД, **********/13.01.2016 г., издадена
от „***“ ЕООД, **********/14.01.2015 г., издадена от „***“ ЕООД,
**********/04.03.2015 г., издадена от „***“ ЕООД, са изпълнени действително, е
необходимо с преки доказателства да бъде установен главния факт, предмет на
доказване – осъществяването на конкретно възложената дейност. Представянето на
доказателства, че фактурираните услуги са реално извършени от лицето, посочено
като доставчик, изключва необходимостта от установяване на свързани с главния
факт обстоятелства, от съвкупната наличност, на които следва несъмнения извод,
че сделките са осъществени между получателя и издателя по фактурите. В настоящия
случай, това са фактите по индивидуализация на конкретните рекламни продукти –
вид, брой и характеристики/дизайн/, стойност; наличност на материали, техника и
персонал за изработката им; начина и обстоятелствата при заплащане цената на
услугите; конкретните характеристики на проекта на възложения за изработка
интернет сайт; наличие на персонал, нает от доставчика, притежаващ необходимата
компетентност; начина на определяне и заплащане на цената.
От
събраните по делото доказателства не се установява факта на извършване на
фактурираните сделки. По инициатива на органите по приходите и ревизираното
лице са приобщени писмени доказателства, относими към преценка настъпването на
предшестващи и последващи облагаемата услуга факти. Това са: копия на
процесните фактури, договор от 27.04.2015 г., сключен с „***“ ООД, оферта за
предоставяне на услуги и СМР от 24.04.2015 г., възлагателни писма от 03.06.2015
г., 31.08.2015 г., приемо-предавателни протоколи от 17.06.2015 г. и 11.09.2015
г., договор от 28.04.2017 г., сключен със „***“ ООД, ценова листа, изготвена от
„***“ ООД, приемо-предавателен протокол от 09.05.2017 г., договор от 01.10.2015
г., сключен с „***“ ЕООД, допълнително споразумение от 30.12.2015 г., 2 броя
оферти от 29.09.2015 г., възлагателно
писмо от 01.10.2015 г., констативен протокол от 16.12.2015 г., констативен
протокол от 04.01.2016 г., констативен протокол от 12.01.2016 г., договор от
07.01.2015 г., сключен с „***“ ЕООД, оферта от 05.01.2015 г., протоколи за
изпълнени услуги от 04.03.2015 г. и от 14.01.2015 г. Настоящият състав намира,
че приложените към фактурите фискални бонове са неотносими към предмета на
доказване, тъй като от тях не може да се направи извод, че удостоверяват
плащане за обективираните услуги. Всички са с дата на издаване, различна от
датата на фактурите, като в последните не е посочен срокът за плащане, нито е
отразено извършване на такова.
Съдът намира, че от приобщените писмени
доказателства не се установява по несъмнен начин действителната размяна на
имуществени блага между ревизирания обект и издателите на фактурите. Сключените
между тях договори са общи. В тях е обективирано възлагане на множество
разнородни дейности, без да са посочени конкретните им параметри. От
възлагателните писма и приемо-предавателните протоколи не може да се направи
извод за предмета на договорите за изработка. Посочен е само вида и броя на
рекламните продукти, респективно възлагането да бъдат изработени два броя интернет
страници, и срока за изпълнение. Между страните не са постигнати уговорки
относно точните характеристики и съдържание на рекламните продукти, флаери и
постери. При извършените от органите по приходите насрещни проверки на
доставчиците, резултатите, от които са отразени в съответните протоколи, е
установено, че те не притежават персонален, технически и материален ресурс за
изпълнение на фактурираните услуги. В счетоводството им отсъстват данни за
наличие на подходяща техника и осигуряване на необходимите материали за изработка
на рекламни продукти. Наетите от доставчиците работници с оглед броя и
длъжностите, които заемат, също не сочат на извод за наличие на подходящ
кадрови ресурс за изпълнение на възложените дейности. Тези констатации не са
оборени в съдебното производство. Затова съдът намира, че от събраните
доказателства се установява, че фактурираните услуги не са реализирани между
страните. Осъществяването на облагаеми доставки е една от кумулативните
предпоставки за начисляването на данък върху добавената стойност, респективно
упражняване на правото на данъчен кредит, затова съдът споделя извода, направен
в ревизионния акт, че по посочените по-горе фактури не е било налице основание
за начисляване на данък върху добавената стойност и за неговото приспадане,
като данъчен кредит.
За да се приеме, че услугите за транспорт
и товаро-разтоварване, обективирани във фактури с №№ **********/31.05.2017 г.,
издадена от „***“ ЕООД, **********/17.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД,
**********/21.10.2015 г., издадена от „***“ ЕООД, **********/25.10.2015 г., издадена
от „***“ ЕООД, **********/29.12.2015 г., издадена от „***“ ЕООД са извършени
реално, е необходимо с преки доказателства да бъде установен главният факт,
предмет на доказване – осъществяването на възложената дейност, включващ времето
на изпълнението, маршрутът на транспортните услуги, съответно стоките/вещите,
които са били товарени и разтоварвани, физическото лице – изпълнител и
отношенията му с доставчика, времето мястото и обстоятелствата свързани със
заплащането на цената. Ангажирането на
доказателства за главния факт, изключва необходимостта от установяване на косвени
такива, от които може да се направи единствения извод за действителнта размяна
на блага между издателя и доставчика по фактурите. Установяването на последните
е необходимо, когато отсъстват доказателства за реалното изпълнение на
задълженията на страните по сделката. Косвени са фактите относно: вида на
транспорта, който следва да се извърши – на пътници, на стоки, на товари;
предмета на товаро-разтоварителните дейности; вида на превозните средства, с
които следва да се осъществи транспортната услуга; времето, мястото, точния
маршрут, съответно времето и мястото на товаро-разтоварването; наличието съответни
превозни средства и персонал при доставчика за осъществяване на възложените
услуги; съставянето на изискуемите документи за осъществения транспорт; начина
на определяне на цената, времето, мястото и обстоятелствата при заплащането и.
В настоящия случай не са представени
доказателства, установяващи пряко фактът на извършване на услугите. Затова
преценка за неговото осъществяване следва да се прави въз основа на събраните
писмени доказателства, относими към установяване на обстоятелствата,
предшестващи и последващи изпълнението на сделката. В хода на ревизионното
производство по инициатива на органите по приходите и ревизирания обект са
приобщени процесните фактури, договор от договор от 28.04.2017 г., сключен със „***“
ООД, ценова листа, изготвена от „***“ ООД, приемо – предавателен протокол от
31.05.2017 г., договор от 01.10.2015 г., сключен с „***“ ЕООД, допълнително
споразумение от 30.12.2015 г., 2 броя оферти от 29.09.2015 г., възлагателно
писмо от 03.11.2015 г., констативни протоколи за изпълнени дейности от
12.01.2016 г.,17.10.2015 г. и 21.10.2015 г. Приложените фискални бонове, към
издадените от „***“ ЕООД фактури не удостоверяват плащане в брой по същите. Те
носят дата, различна от датата на издаване на фактурите. В последните не е
отразен срокът за плащане на цената. Такъв не е уговорен и между страните с
договора или с допълнително споразумение към него. Във фактурите не е отразено,
извършеното плащане.
От посочените по горе доказателства не
се установява сделките, обективирани в процесните счетоводни документи да са
извършени реално. Представените договори, сключени между жалбоподателя и
доставчиците са общи и съдържат изявление за възлагане на товаро-разтоварителни
и транспортни услуги, а също така и на други дейности, значително различаващи
се по вид и предмет. Спецификация на възложените услуги не е извършена и с
възлагателните писма. От тях не може да се установят основни характеристики на
договора за превоз, като вид на транспорта, маршрут, вид на превозното
средство, време на извършването му. Същото важи и за фактурираните
товаро-разтоварителни услуги. Липсват и превозни документи, съпътстващи както
превоза на пътници, така и превоза на товари. От направените от органите по
приходите служебни проверки в съответните регистри, отразени в протоколите за
извършени насрещни проверки на доставчиците се установява, че те не разполагат
с нает персонал/по трудов или граждански договор/, който може фактически да
извърши спорните доставки на услуги. Не разполагат и със собствени или наети
превозни средства, с които да осъществят възложените им транспортни и товаро –
разтоварителни дейности. Тези констатации не са оборени в съдебното
производство.
Предвид изложеното съдът намира, че от
събраните по делото доказателства следва извода, че фактурираните доставки не
са извършени реално. Само действителна размяна на имуществени блага е основание
за начисляване на данък върху добавената стойност, респективно упражняване на
право на приспадане на кредит.
Предвид всичко
изложено по-горе и в обобщение следва да се посочи, че начисленият от
ревизираното лице данък върху добавената стойност за доставките на услуги,
предмет на настоящия правен спор, за които съдът приема, че не са реално
извършени, представлява неправомерно начисляване на ДДС по смисъла на чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС. Това е така, тъй като не е осъществено някое от данъчните
събития, посочени в чл. 2 от ЗДДС, представляващи основание за начисляването
му. Затова по силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не е възникнало
право на данъчен кредит. Извършеното от него приспадане в съответния данъчен
период, е основание за заплащането му, което е разпоредено с обжалвания
ревизионен акт. До този извод е стигнал и решаващият административен орган –
директор на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУНАП. Затова потвърденият с постановеното
от него решение ревизионен акт е материално законосъобразен и подадената срещу
него жалба следва да се отхвърли.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя, че различен извод следва от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и постановените по преюдициални
запитвания на националните съдилища решения за тълкуването и от Съда на
Европейския съюз и по-конкретно Решение от 22.06.2012 г. по съединени дела
С-80/2011 и С-142/2011. С посоченото решение по поставените към Съда въпроси, е
прието: 1. Че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган
отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на
който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки и 2. Че не допуска национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради
това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за
стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството
на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил
е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не
притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването
на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни
условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да
не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател.
Така
изразеното становище на Съда не влиза в противоречие с изводите на органите по
приходите, направени в оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия
съдебен състав. В случая, правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на
жалбоподателя не на някое от посочените основания в решението на Съда, а защото
липсва сделка. Само реалната размяна на имуществени блага, осъществена от
регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат освободени от тежестта
на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху добавената стойност.
Изводът за това, налице ли е действителна доставка на стоки или услуги се прави
от решаващия съд в съответствие с националните правила за доказването и след
извършване на обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по
отнесения до него спор. Такова становище е застъпено в Решение на Съда от
18.06.2013 г. по дело С-78/2012/“Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция
„ОДОП“ – София при ЦУНАП/ и то е съобразено от настоящия състав при решаване на
правния спор. В конкретния случай не се налага допълнително да се изследва
въпросът дали жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че фактурираната
сделка не е извършена, тъй като той е страна по нея, което изключва
възможността да не е наясно, че не е получил описаните във фактурите услуги от
посочените в тях доставчици. Правото на приспадане на данъчен кредит не му е
признато, не защото не е установил, че доставчиците му не са имали ресурс да
извършат доставките или някой от тях не ги е осчетоводил съгласно изискванията
на ЗДДС и ЗСч, а защото от събраните в хода на ревизионното и съдебното
производство доказателства се установява, че по фактурираните сделки не е
осъществена реална размяна на имуществени блага. Жалбоподателят, като получател по услугите и
неговите доставчици, не са изпълнили фактически задълженията, елемент на
търговските сделки, за които са съставили спорните фактури. Затова е налице
знание от всеки от тях относно обстоятелството, че основанието за начисляване
на данък върху добавенената стойност, съответно приспадането му като данъчен
кредит, не е възникнало.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че ревизионният акт, в обжалваната му част е
законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна.
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3-то от ДОПК в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1640 лв.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЯ жалбата на „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от ***–
управител против Ревизионен акт № ***/13.08.2018 г., издаден от ***– началник
на сектор – възложител на ревизията и ***– старши инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение ***/29.11.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София
при Централно управление на Националната агенция по приходите, с която е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит и е определен данък върху
добавената стойност за внасяне в общ размер на 37 007.47 лв./тридесет и
седем хиляди седем лева и четиридесет и седем стотинки/, ведно със съответните
лихви върху посочената сума.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от ***– управител да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при
Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 1640.00 лв.
/хиляда шестстотин и четиридесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
