Определение по дело №539/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                       О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 14

 

                                      гр. Кюстендил, 07.01. 2019г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание на

четиринадесети ноември

през две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                                Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                        Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                        СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                                                      

 

при секретаря  Р. С.

и прокурора от КнОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНЧД № 539

по описа за 2018 г. на КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 341, ал.2 НПК вр. чл.301, ал.1 т.3 вр.ал. ал.2 НПК.

              Производството по делото е  образувано по жалба на адв. И.К.- служебен защитник на осъдения Н.И.Н. срещу определение №485 от 01.10.2018 г., постановено по ЧНД № 1017/2018 г. по описа на същия съд, с което  на осн. чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното наказание, определено  с протоколно определение № 185/24.02.2015 г. по НОХД № 844/2014 г. на ДнРС, в сила от 12.03.2015 г., с което на Н. е наложено най- тежкото между наказанията, наложени по НОХД № 844/2014 г. и по НОХД № 514/ 2014 г., а именно ЛС в размер на 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради постановяването му при нарушаване на материалния закон, подробно мотивирани в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

              Становището на КнОП е  за основателност на жалбата и отмяна на атакуваното определение.

              Защитникът на осъдения Н.- адв. К. поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното определение.

             Осъденият Н.И.Н. иска да не се прилага разп. на  чл.68, ал.1 НК. 

              След запознаване с материалите по делото и доводите и възраженията на страните, въззивният съд от фактическа и правна страна приема за установено следното:

              Видно от бюлетините  за съдимост  по отношение на Н.  са били постановени следните влезли в сила присъди:

            1.По НОХД № 514/2014 г. на ДнРС за деяние, извършено  на 04.05.2014 г. за престъпление по чл. 195 НК,с наложено наказание ЛС  в размер на 6 месеца  с приложение на  чл.66 от НК, присъдата е в сила от  20.05.2014 г.;

                 2.по НОХД № 844/12 г. на ДнРС за деяние, извършено  на 23.01.2014 г. за престъпление по чл. 234в НК, с наложено наказание пробация в размер на 6 месеца, присъдата е в сила от  03.02.2015 г.

                 С протоколно определение №185/ 24.02.2015г. на ДнРС по  последното дело по реда на  чл.306, ал.1, т.1 НПК на Н. е определено общо наказание на осн. чл.25 НК по посочените две дела – а именно ЛС в размер на 6 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на  чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Определението е влязло в сила на 12.03.2015 година.

                  3. по НОХД № 665/2018 г. за престъпление по  чл.194, ал.1 НК. Деянието е извършено на  07.01.2018г., наказанието е ЛС в размер на 3 месеца ефективно, присъдата е в сила от 11.07.2018 г.

                  По тази присъда Н. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 18.07.2018 г., като към датата на съдебното заседание пред КнОС- 14.11.2018г. наказанието е изтърпяно.

                ДнРП е внесла предложение  на осн.чл.306 ал.1 т.1 НПК за  привеждане в изпълнение на отложеното наказание ЛС за срок от 6 месеца, определено като общо наказание по НОХД № 514/14 г. и № 844/14 г. на ДнРС. Искането е мотивирано с факта, че деянието по НОХД № 665/18 г. е извършено на 07.01.2018 г.- в изпитателния срок на определеното с протоколно определение № 185/24.02.2015 г. по НОХД № 844/14 г. общо наказание ЛС в размер на 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на  чл.66 от НК и чийто изпитателен срок към датата на деянието по  НОХД № 665/18г.- 07.01.2018 г. не е изтекъл.

                По това предложение е постановено обжалваното определение, с което ДнРС е приел, че разпоредбата на  чл. 68 от НК е приложима спрямо казуса и че отложеното наказание следва да се приведе в изпълнение.

                КнОС, след като се запозна с жалбата на осъдения Н., намира същата за допустима, доколкото е предявена от лице, с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 342, ал.1 НПК. Като разгледа същата, я намира за  неоснователна,  а атакуваното определение на ДнРС- за правилно и законосъобразно по следните съображения:

                Съгласно разп. на чл. 68, ал.1 НК, когато условно осъденият в изпитателния срок извърши умишлено престъпление от общ характер, за което се налага наказание ЛС, той задължително търпи и то изцяло и отложеното наказание. Няма никакво значение кога съдът  ще наложи новото наказание- преди или след изтичане на изпитателния срок. Няма и никакво значение кога съдът ще наложи наказанието за новото престъпление- още със самата присъда за новоизвършеното престъпление по реда на чл.301, ал.1, т.8 НПК или с допълващо я определение по  чл.306, ал.1, т.3 НПК. След като деянието по НОХД №665/18 г.е извършено в изпитателния срок на определеното общо наказание с  протоколно определение № 185/24.02.2015 г. по НОХД № 844/14 г., то същото следва да се приведе в изпълнение  по реда на  чл. 68, ал.1 от НК.

              Не се споделя изразения в жалбата довод , че приложението на чл.68, ал.1 от НК не се отнася в случаите на по- късно определяне  на общо наказание по чл. 25 НК. Разбирането, че изпитателният срок за изтърпяване на определеното общо наказание тече от момента на влизане в сила на най- тежката присъда /която е в случая е тази по  НОХД № 514/14г./, а не от момента на съдебното произнасяне за групиране на наказанията по  чл.25 от НК е неправилно.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК води до изводА, че в този текст законодателят по императивен начин е регламентирал необходимостта да бъде изтърпяно отложеното наказание ЛС, ако в изпитателния срок на условното осъждане бъде извършено друго умишлено престъпление от общ характер, за което е наложено наказание ЛС. По изричен начин е посочено, че момента на налагане на следващото наказание не е от значение за привеждане в изпълнение на първоначално наложеното, а единствено се отчита моментът на извършване на престъплението, за което то се търпи.

 

 

 

 

С влизане в сила на определението по чл. чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 25 НК извършителят на престъплението се счита за осъждан на ЛС, което е и основание за изпълнение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и за активизиране наказанието по предходното условното осъждане. Обстоятелството, че това по-тежко наказание е определено  не с присъда, а с друг съдебен акт, не е основание да не бъде изпълнено императивното задължение, предвидено в чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието ЛС.  

 

 

 

Решаването на въпроса за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК не е обвързано единствено с момента на постановяване на присъдата и определяне на наказанието на осъдения. Това може да бъде направено при определени обстоятелства и в последващ момент от съдебен състав, който не решава делото по същество. В НК са предвидени хипотези, в които съдът пререшава въпроса за изтърпяваното наказание в зависимост от последващо поведение на осъденото лице. Такъв е случая на приложението на чл.25 НК. 

             Въпросът за общото наказание следва да бъде пререшаван след ново осъждане от съда, постановил последната присъда. От неговата компетентност е преценката за формиране на нова съвкупност или промяна на съществуващата вече, както и режимът на изтърпяване на общо определеното наказание. Съгласно чл.25 вр. чл. 23 от НК съдът налага най- тежкото от определените за отделните престъпления наказания като такова за съвкупността, към което присъединява  наложените по- леки наказания. С това обаче не завършва процеса на налагане на наказание за множество престъпления. Съдът следва да извърши преценка дали общото наказание съответства на тежестта на всички престъпления в съвкупността, дали същото следва да се увеличи съгласно  чл.24 НК и едва тогава- след като определи размера на общото наказание- да се пристъпи към решаване на въпроса за начина на неговото изтърпяване. Когато на осн. чл.25, ал.4 НК съдът отложи изтърпяването на общото наказание, изпитателните срокове по присъдите, включени в съвкупността, губят самостоятелното си значение. Преценката за наличие на предпоставките по чл.66, ал.1 НК по отношение на общото наказание включва и размера на изпитателния срок, който не може да започне за тече от момент, различен от този на влизане  в сила на определението по  чл.306, ал.1 НК.

                Следователно, след като е определено общо наказание  по чл.25 НК и е решен въпроса за начина на неговото изтърпяване- с приложение на  чл.66 НК,  това определение е породило правните си последици са в бъдеще.То няма ретроактивно действие, а действа само занапред. Старият изпитателен срок, определен с присъдата по НОХД №514/14 г. е загубил самостоятелното си значение и е погълнат от определеното ново общо условно наказание. В случая няма значение, че наказанието по втората присъда по НОХД № 844/14 г. е било по- леко /пробация/. С извършеното групиране е определено най- тежкото наказание, като наказанието „пробация“ изобщо не е изтърпявано. Кумулирането на наказания е в полза на осъдения, но включва същевременно и тежестта от естественото удължаване на изпитателния срок след последващото групиране с всички последици, които произтичат от това. След като се групират наказанията и се определи нов изпитателен срок, той е валиден за всички осъждания в групата. Аргумент за това е и обстоятелството, че от изтичане на новия изпитателен срок, ако не са налице други причини за изтърпяване на отложеното наказание, ще започне да тече срокът за реабилитация по право по  чл.86, ал.1 НК и за пълна реабилитация по чл.88а, ал.3 НК, а от друга страна- и петгодишния срок по  чл.30, ал.2 НК за неотчитане на едно престъпление като повторно по см. на чл.28 НК или като опасен рецидив по  чл.29 НК.  Т.е. ако осъденият извърши ново деяние в новия изпитателен срок, се привежда общото наказание. 

               Цитираното от защитата Р- 470- 17.02.2015 Г.- III НО на ВКС е инцидентно в практиката на върховната инстанция и не се споделя от настоящия съдебен състав, като мотивите за неговото невъзприемане са подробно изложени  по- горе.

                Като е приложил разпоредбата на  чл.68, ал.1 НК по отношение на общото наказание, наложено с определение№185/ 24.02.2015 г. по НОХД № 844/14г. на ДнРс, в сила от 12.03.2015г., с което на Н. е наложено общо наказание по посоченото НОХД № 844/14 г. и по НОХД №514/14 г., двете на ДнРС, първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Правилно е определен и първоначалния режим на изтърпяване наказанието „общ”.

               Водим от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 НПК, вр.вр.342, ал.2 НПК вр.чл.306, ал.1, т.3 НПК вр. ал.2 и 3 НПК, съдът

 

                         

                               О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №485/ 01.10.2018 г. на Дупнишкия районен съд по ЧНД № 1017/ 2018г. по описа на същия съд за приложение на  разп. на чл.68, ал.1 НК по отношение на осъдения Н.И.Н..

                  Определението не подлежи на обжалване.

                 На осн. чл.340, ал.5 НПК препис от настоящето определение да се изпрати незабавно на  КнОП за привеждане на лицето в най- близкия по седалището на съда затвор.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                  ЧЛЕНОВЕ :             1.