Р Е Ш Е Н И Е № 260230
14.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 08.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното
от съдията Ст.Михова в.гр.дело №1051 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба, подадена от „Марица Менпауър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Родопи” № 65, ет. 1, против Решение №1307/13.04.2020г., постановено по гр.д.
№16971/2019г. по
описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против „Сигротех Комплект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Васил Левски” № 212 а,
осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
3048 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за работа на 80 т.
автокран за две машиносмени от по 8 часа и разходи за транспорт, осъществени на
19.03.2019 г. и на 20.03.2019 г., за което е издадена фактура № ********** от
21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното заплащане
на вземането.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.
Търси се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна, в който взема становище за нейната
неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице;
касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима.
Пред
Пловдивския районен съд е предявен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1
във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД.
Като ищец по делото „Марица Менпауър“ ООД, ЕИК ********* твърди, че със Заявка № 2/14.03.2019 г., ответникът „Сигротех
Комплект“ ЕООД, ЕИК *********, му възложил и той приел да му предостави автокран от 80 т.
в пълна техническа изправност и квалифициран персонал за машиносмяна от 8 часа,
за обект в с. Б. за периода от 19.03.2019 г. до 22.03.2019 г. Уговорена била единична цена от 95 лева без ДДС и разходи за
транспорт на стойност 640 лева без ДДС за 80 км. по 8 лева на километър.
Установена е стойността на извънреден час работа след 8 часовата машиносмяна от
118,75 лева без ДДС. В изпълнение на така възложената работа, ищецът
предоставил на ответника машина с рег. № **** на 19.03.2019 г., която е
започнала работа в 8,00 часа и приключила работа в 17,00 часа, т.е.
експлоатирана е 8 часа. На 20.03.2019 г. отново машината започнала работа в
8,00 часа и приключила работа в 17,00 часа, т.е. работила е 8 часа. За
установяване на посочените обстоятелства била съставена работна справка, приета
и подписана от възложителя. Твърди се, че дължимият наем, съгласно
констатираната заетост на автокрана за две машиносмени е в размер на сумата от
1900 лева без ДДС, а стойността на транспорта е 640 лева без ДДС. За общата
стойност на задължението била издадена фактура № ********** от 21.03.2019 г.,
на обща стойност 2540 лева без ДДС, или 3048 лв. с включено ДДС. Към настоящия
момент ответникът не изпълнил своите задължения за заплащане на възнаграждения
за осъществената работа. Въз основа на така
изложение съображения е поискал от съда да бъде осъден ответника да му заплати сумата 3048 лв. с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за работа на 80 т. автокран за две машиносмени от по 8 часа и
разходи за транспорт, осъществени на 19.03.2019 г. и на 20.03.2019 г.,, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното заплащане на вземането.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва предявения иск и моли
съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че представената Заявка №
2/14.03.2019 г. е подписана от лице без представителна
власт по смисъла на чл. 301 от ТЗ .
Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
В подкрепа на твърдението си и за наличие на изискуемо вземане срещу
ответника , ищецът е представил по делото Заявка № 02/14.03.2019 г.,
сключена между “Сигротех Комплект” ЕООД – в качеството му на възложител, и
“Марица Менпауър” ООД – в качеството му на изпълнител. С посочената заявка е
установено, че по поръчка на възложителя, изпълнителят се е задължил да извърши
услуга, изразяваща се в предоставяне на 80 т. автокран в пълна техническа
изправност и квалифициран персонал за периода от 19.03.2019 г. до 22.03.2019 г.
за обект в с. Б., Област Пловдив. Установено, че цената за наем на автокран за
една машиносмяна от 8 часа е 950 лв. без ДДС, транспортните разходи за 80 км.
са на стойност 640 лв. без ДДС, а стойността на извънреден час работа след
8-часова машиносмяна е от 118, 75 лв. без ДДС.
Представена е и данъчна фактура № ********** от 21.03.2019 г. на обща стойност 3048 лева с нач.ДДС и с посочено основание за издаване-
плащане по заявка №2/14.03.2019г.; работа
80 т. автокран; транспортни разходи 80 т.кран.Данъчната фактура е издадена от ищеца ,
подписана от
негов представител , с получател- ответното търговско дружество.
От приетата във въззивното производство и неоспорена от страните ССЕ се установява, че издадената данъчна фактура е надлежно осчетоводена в
счетоводството на ищеца като приходи от продажби по ДДС, както и в
счетоводството на ответнтото търговско дружество , включена в дневника за
покупки по ДДС, с право на приспадане на данъчен кредит
и липсват осчетоводени данни за извършени плащания.
Въз основа на така събраните по делото писмени доказателства, заключение на вещото лице , което
съдът като обективно и безпристрастно изготвено , неоспорено от страните
кредитира , приема че
между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен на
14.03.2019г. договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД.Ищецът е изпълнил
договорното си задължение и е извършил възложените му от ответника дейности,изразяващи
се в в
предоставяне на 80 т. автокран в пълна техническа изправност и квалифициран
персонал за периода от 19.03.2019 г. до 22.03.2019 г. за обект в с. Б., Област
Пловдив . В тази връзка от представената
по делото данъчна фактура се доказва изпълнението
от ищеца на възложената му съгласно договора работа, както и приемането й без възражение
от представител на ответника. Така
издадената от ищеца данъчна фактура е
първичен счетоводен документ, съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, същата
носи задължителното съдържание от наименование и номер, дата на издаване,
предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис
на съставителя. Отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по
същата – представлява недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване.В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в
т.ч. решение № 42 от 19.04.2010г. по
т.д. № 593/2009г., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008
г.,решение №23 от 07.02.2011г. по т.д.№588/2010г.
Предвид изложеното
съдът приема, че дори и да е налице твърдяното от ответника действие без
представителна власт от страна на лицето, което е подписало Заявка № 02/14.03.2019 г., то
впоследствие ответникът е потвърдил
извършените без представителна власт действия, посредством тяхното
осчетоводяване и на основание чл.301 от Търговския закон следва да се счита обвързан по отношение на
тях. Противопоставянето на извършените действия без представителна власт от
ответника едва в хода на производството по делото не могат да породят правни
последици и да обосноват недължимото на ищеца възнаграждение за изпълнените дейности,тъй
като противопоставянето не е извършено веднага след узнаването,а напротив
след като действията са били потвърдени
от търговеца.
С оглед на така
събраните по делото доказателства съдът приема ,че ищецът е изправна страна по
договора за изработка и е изпълнил изцяло поетите задължения, поради което за
ответника,като възложител, е възникнало насрещно задължение да му заплати
дължимото възнаграждение за изпълнената и приета без възражение работа в размер
от 3048 лева.
При
доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 3048 лева,поради което предявеният иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва начиная от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното и заплащане.
Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено изцяло на
осн. чл. 271, ал.1 ГПК
и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск следва да
бъде уважен.
С оглед
изхода на правния
спор пред настоящата съдебна инстанция въззиваемото търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя направените във въззивното производство разноски в общ размер на
сумата от 742,60 лева, от която 61 лева-внесена държавна такса , 150 лева-
депозит за вещо лице по назначената ССЕ,
531,60 лева- заплатено адвокатско възнаграждение , както и разноските в
първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 653,60 лева, от
която 122 лева-внесена държавна такса и 531,60 лева-заплатена адвокатско
възнаграждение.В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат посочените в
списъка приложен в първоинстанционното производство по чл.80 от ГПК разноски за
обезпечително производство, тъй като не са представени доказателства такова да
е било образувано по почин на страната.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1307/13.04.2020г., постановено
по гр.д. №16971/ 2019г. по описа на РС-Пловдив, IХ-ти гр. състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Сигротех
Комплект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. “Васил Левски” № 212 а, да заплати на „Марица Менпауър“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Родопи” № 65, ет. 1,
сумата от 3048 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за работа на 80
т. автокран за две машиносмени от по 8 часа и разходи за транспорт, осъществени
на 19.03.2019 г. и на 20.03.2019 г., за което е издадена фактура № **********
от 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2019 г., до окончателното й изплащане
, сумата от 742,60 лева – разноски за въззивната инстанция, както и сумата от
653,60 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.