№ 113
гр.Л., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Л. е постъпила жалба от Т.О.Ц. от гр.С. против НП №
21-0293-000340/07.06.2021 г., издадено от Началника на РУ Левски към ОД
МВР Плевен.
В жалбата се твърди, че на посочените дата и място в АУАН и НП не е
управлявал посоченото МПС. Твърди се, че МПС е било управлявано от
негов познат, на когото знае само двете имена – И.Р., а самият автомобил
знае, че се ползва от неговата съседка Б.Н., която е приятелка на Р.. Твърди
се, че същата вечер /нощ/ е бил в дома си със свой приятел, когато през
социалните мрежи И. се свързал с него, за да се видят, че наскоро бил
освободен от затвора, че се качил в автомобила на седалката до шофьора, че
на връщане към дома на приятелката на Р., полицейски патрул се опитал да
спре автомобила, но Д. не се подчинил и продължил да шофира, че изоставил
колата до дома на приятелката си и избягал дори преди автомобила съвсем да
е преустановил движението си, а колата оставена без шофьор продължила по
инерция и се блъснала леко в контейнер. Твърди се, че жалбоподателя
излязъл от автомобила и останал до него, тъй като нямало никаква причина да
бяга, че до автомобила го заварили и полицаите и нямал никакво обяснение
защо полицаите му съставили акта. Твърди се, че полицаите видели бягащия
1
И. и дори единия от тях го подгонил, но И. прескочил оградата на дома на
приятелката си и влязъл вътре. Твърди се, че още същия ден той и негов
прител – П.П., който му гостувал, отишли в полицията и в писмен вид
обяснили всичко, което се е случило.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание се явява жалбоподателя с упълномощения от него
защитник и дава обяснения.
Защитника на жалбоподателя поддържа изложените доводи в жалбата,
и навежда и нови такива за отмяна на НП, включително и това, че ако съдът
даде вяра на полицейските служители, словесно описаното нарушение не
попада под санкционната норма на НП, а би съставлявало евентуално
нарушение по чл. 175 ал.1 т.4, а не по т.3, за което е ангажирана
отговорността.
В придружителното писмо, с което е изпратена административно
наказателната преписка в съда, административно наказващия орган е изразил
становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и е направено
искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по
следните съображения:
Видно от представения по делото АУАН е, че същия е съставен против
Т.О.Ц. от гр.С. затова, че на 24.05.2021 г. в 02:48 часа в Община Левски, в
гр.Л. на кръстовището образувано от ул. ***** и ул. ***** с посока на
движение към ул. *****, като водач управлява лек автомобил ***** с рег. №
*****, собственост на Я.Н.К. и извършва следното: На горепосоченото
кръстовище не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец, след което
е последван на светлинен и звуков сигнал и спрян принудително на ул. *****
до № *****. В АУАН е посочено, че на водача е извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с посочен
фабричен номер, като уреда е отчел положителен резултат от 0,68 промила
алкохол в издишаният от водача въздух. Посочено е, че Ц. е нарушил чл. 103
2
от ЗДП и чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП. Акта е подписан от актосъставителя и
един свидетел и не е подписан от лицето посочено като нарушител. Срещу
нарушител е изписан текст „отказва“ и отказът на нарушителя да подпише
акта е установен с подписа на 1 свидетел – В.А.Х. – служител РУ Левски.
По делото е представено и обжалваното НП, издадено въз основа на
посочения по-горе акт и от същото се установява, че за нарушенията по чл.
103 от ЗДП и по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП на Ц. е наложено административно
наказание по чл. 175 ал.1 т. 3 от ЗДП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца и по чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП – глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка в НП е идентична с описаната
фактическа обстановка в АУАН.
В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя,
свидетеля по акта и свидетеля на отказа на нарушителя да подпише акта –
полицейските служители Г. КР. Г., В.А.Х. и Н. С. К.. Разпитан е като свидетел
и водения от жалбоподателя П.И.П.
От показанията на свидетелите Н. С. К. и Г. КР. Г. се установява, че на
посочената в акта дата към 1 часа през нощта се движели със служебни
автомобил в гр.Л.. Установява се, че срещу тях се е появил автомобил, на
който бил подаден светлинен и звуков сигнал, за да спре, но автомобила
продължил, ускорил скоростта си и тръгнал срещу тях. Свидетеля Г., който
управлявал автомобила заявява, че извършил маневра на заден ход, след
което последвал автомобила на светлинен и звуков сигнал. Установява се от
показанията на двамата свидетели, че автомобила пред тях се движел с висока
скорост и в една от пресечните улици на ул. ***** самокатастрофирал в
метален контейнер за смет. Установява се, че от автомобила слязъл
жалбоподателя, който пътувал сам и който се опитал да избяга, което
наложило св. К. да използва техническа сила и помощни средства, като в
резултат успял да задържи лицето. Установява се, че на водача била
извършена и проверка за алкохол, като отчетения от техническото средство
резултат бил вписан в АУАН. И двамата свидетели заявяват, че
жалбоподателя е излязъл от дясната врата, а не от шофьорската, но и двамата
са категорични, че са следвали автомобила и са имали постоянен зрителен
контакт с него и не са го губили от поглед, както и че никой друг не е излизал
от автомобила, нито пък е бил намерен в автомобила след това при
3
проверката му. Установява се, че на Ц. е съставен акт за установените
нарушения.
Показанията на свидетелите Г. и К. са съответни не само помежду си и
отразяват лично възприети от тях факти, но и се подкрепят и от приобщената
към административно-наказателната преписка, а от там и по настоящото дело
докладна записка, която е написана от мл. инспектор Н. К. непосредствено
след случилото се рано сутринта на 24.05.2021 г., с цел уведомяване
Началника на РУ.
В съдебно заседание, в качеството на свидетел е разпитан и В.Х., от
показанията на който се установява, че е присъствал при съставяне на акта на
Т.О.Ц., че същия е отказал да подпише акта и след като свидетеля е възприел
лично отказа на Ц. да се подпише на съставения му акт, Х. се е подписал като
свидетел на този отказ.
В качеството на свидетел в съдебно заседание е разпитан и водения от
жалбоподателя П.П.. От показанията на П. се установява, че същия е приятел
на жалбоподателя. Той твърди, че същата вечер е бил заедно с
жалбоподателя, че към 1.30 часа в дома на Т. отишъл И. и го взел, че имало
купон до оранжерията и те двамата тръгнали с колата, която И. карал.
Свидетеля П. заявява, че чул „бурканите“ и веднага излязъл, че видял на
ъгъла колата и как И. в движение слиза от колата и прескочил оградата, а
колата се блъснала в едно кошче, че полицаите спрели веднага, че от дясната
врата слязъл Т., като единият му казал да ляга на земята, а другия тръгнал да
гони И.. Заявява, че на Т. му сложили белезници, като даже полицая с крака
му скочил на гърба и че на другия ден с Т. ходили в полицията, като самия П.
влязъл и дал обяснения какво е видял. Свидетелят заявява, че сам е отишъл в
полицията, защото Т. му казал, че са му взели книжката, а пък той не е карал
и свидетеля е видял какво е станало.
В показанията си св. П. първо заявява, че един полицай е тръгнал да
гони И., а след това казва „може И. да е напуснал автомобила преди да дойде
полицейският автомобил и без да го видят от там и прави извода, че „…е
възможно да не са го видели“. Буди недоумение тогава, в случай, че
полицаите не са видели И., как тогава единият от тях е тръгнал да го гони.
Веднъж свидетелят твърди, че са го видели и полицай тръгнал да го гони, а
след това в противоречие с това заявява, че може И. да е напуснал автомобила
преди това, без да го видят полицаите. Очевидно е, че с показанията си св. П.
4
желае да услужи на своя приятел – жалбоподателя.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г., К. и Х., които са
изпълнявали служебните си задължения, без родство или приятелство са с
жалбоподателя и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода
на делото. За полицейските служители е без значение дали Ц. или Р. е
извършил нарушението, тъй като и двамата са еднакво отдалечени от тях и
няма причина, в случай, че са възприели друг водач, който са гонили и са
установили, че Р. е управлявал автомобила да съставят акт на него, а не на
жалбоподателя. И двамата свидетели Г. и К. са участвали в полицейското
преследване на автомобила и са категорични, че не са изпускали от
полезрението си автомобила и не са видели друго лице да слиза от
автомобила след блъскането му в контейнера за смет, нито са гонили друго
лице, освен жалбоподателя. В случай, че жалбоподателя е излязъл от
автомобила и е стоял до него няма причина същия да бъде гонен от единия от
полицаите и да бъде прилагана по отношение на него помощ на технически
средства. И двамата полицаи не са видели друго лице да побягва от
автомобила, нито пък някой от тях е гонил друг, освен жалбоподателя. И
двамата полицаи, в качеството си на свидетели заявяват, че жалбоподателя е
слязъл от дясната врата на автомобила и, че същия е отричал управлението,
но не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила. При
положение, че жалбоподателя в жалбата по настоящото дело сочи, че това
лице е бил И.Р., буди недоумение защо не е отговорил на зададения му
логичен въпрос кой е шофирал, след като твърди, че не е той и никое друго
лице, не е установено от полицаите нито да слиза от автомобила, нито да е
там на около.
Свидетелят П. също заявява, че И.Р. е управлявал автомобила, но
въпреки заявеното от него приятелство и твърдението, че е дал веднага
показания в полицията, където се е явил сам, защото жалбоподателя го е
помолил, той също не е посочил пред полицаите, че е видял И.Р. да управлява
автомобила, с оглед проверка на тези твърдения и обстоятелства.
Действията на полицейските служители са логични, последователни и в
съответствие с конкретните им задължения и правомощия. Както бе посочено
по-горе за същите е без значение кое е лицето, което е управлявало
автомобила и след като същите са последвали автомобила със светлинен и
звуков сигнал, след като не са го изпускали и за момент от полезрението си и
5
след като са успели да хванат извършителя, след установяване на
самоличността му са предприети и съответните действия по извършване
проверка на автомобила /по думите на св. Г. – евентуално за оръжие или
други предмети и/или лица/, по извършване проверка на хванатия нарушител,
след което и в съответствие с правомощията си, съответния полицейски
служител е съставил акт на установеното лице. В случай, че пред тях е било
заявено от жалбоподателя или неговия приятел св. П., че друго лице е било
водач на автомобила, или ако същите са възприели и друго лице, било в
автомобила, което да е избягало от автомобила и да е „гонено“ от единия от
полицаите, полицейските служители са щели да предприемат и съответните
действия по установяване кое е конкретното лице, управлявало автомобила и
извършило нарушението по ЗДП. След като е било установено едно
единствено лице, което да е било в автомобила, независимо от коя врата на
автомобила е излязло лицето и след като това лице е направило опит да
избяга от полицаите след слизането си от автомобила, напълно логичен е
извода, че именно това е лицето, което е било водач на автомобила.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото по един безспорен и
категоричен начин се установява фактическата обстановка посочена в АУАН
и в обжалваното НП, че извършилия посочените в акта и НП нарушения е
именно жалбоподателя и правилно по отношение на него са предприети
съответните действия за реализиране на административно-наказателната му
отговорност.
Въпреки правилно установените нарушения, съдът приема, че в
издаденото и обжалвано НП е допуснато неправилно приложение на
санкционната норма за нарушението по чл. 103 от ЗДП. Нарушението по чл.
103 от ЗДП се състои в неспиране на подаден от контролен орган сигнал за
спиране. Отклонението на нарушителя от това негово задължение следва да
се санкционира по чл. 175 ал.1 т. 4 от ЗДП, а не по т.3 на същия член, така
както е сторено с обжалваното НП. Видно от събраните по делото
доказателства и квалификацията на извършеното нарушение по чл. 103 от
ЗДП е, че водача с поведението си е отказал да изпълни нареждане за спиране
на органите за контрол и регулиране на движението, поради което е следвало
да бъде санкциониран по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП. Даването на погрешна
правна квалификация на нарушението и относимата за него санкционна
норма е съществено процесуално нарушение в административно
6
наказателното производство, поради което в тази част обжалваното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В останалата част обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Както бе
посочено по-горе съдът дава вяра на показанията на полицейските служители
– свидетелите Г. и К. и приема, че жалбоподателя на посочените в акта дата,
час и място е управлявал посоченото МПС и е осъществил посочените в акта
нарушения. Жалбоподателя не оспорва факта на употребения алкохол и
показанието на техническото средство, което е установило наличие на
алкохол в издишания въздух 0,68 промила. При установеното и прието по-
горе, че жалбоподателя е управлявал автомобила и при установеното наличие
на алкохол в издишания от него въздух от 0,68 промила, съдът приема, че
действително Ц. е осъществил нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП и правилно
и законосъобразно административно наказващия орган му е наложил
наказание за това нарушение на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП – глоба в
размер на 500 лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Установеното количество на алкохол е в границите от 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда, поради което правилно е и наложено наказание точно за това
нарушение. Предвиденото в разпоредбата на чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП
наказание е с конкретно посочени стойности, наложено е именно
предвиденото в закона наказание за този вид нарушение и няма възможност
за субективна преценка на административно наказващия орган за неговия
размер.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното НП във втората му
част, касаеща наложеното наказание по чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП за нарушение
по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено в тази част.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ НП № 21-0293-000340 от
07.06.2021 г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски в
следния смисъл:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 21-0293-000340 от
07.06.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски в
7
частта в която на Т.О.Ц., ЕГН ********** от ***** за нарушение по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДП – установено с АУАН GA 305491 от 24.05.2021 г. е наложено
административно наказание по чл. 174 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП – глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 21-0293-000340 от
07.06.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Левски в
частта в която на Т.О.Ц., ЕГН ********** от ***** за нарушение по чл. 103
от ЗДП посочено в АУАН GA 305491 от 24.05.2021 г. е наложено
административно наказание по чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДП – глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на
копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8