Р Е Ш Е Н И
Е
№_____
гр. Луковит, 26 май 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 71/2020 г. по описа на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-0297-000476 от 18.12.2018 г.
издадено от Началник РУ - Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Т.В.Т., ЕГН ********** *** са
наложени две административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер
на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наложените наказания е останал
жалбоподателят Т.В.Т., който обжалва наказателното постановление в срок. С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
тъй като се твърди, че на посочените в същото дата, час и място жалбоподателят
не е управлявал лек автомобил е не е спиран за проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в придружително писмо до съда моли съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наказателното постановление.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна
следното:
На 07.12.2018 г. около 17.00 часа свидетелите В.Н.Б., П.Г.Ц.
и И.В.Т., и тримата служители в РУ – Луковит, били изпратени от ОДЧ да окажат
съдействие на служители при РДГ – Ловеч като спрат за проверка лек
автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ******,
който транспортирал незаконно добита дървесина. Свидетелите се позиционирали
със полицейския автомобил на ул. „И. ***
на изхода за гр. Червен бряг. Около 17.20 часа възприели въпросния джип да се
движи в посока от гр. Червен бряг към центъра на гр. Луковит, последван от
служебен автомобил на РДГ – Ловеч. Джипът
преминал с висока скорост покрай полицейския автомобил като не спрял на
подадения светлинен сигнал. Полицаите потеглили след него с включени звуков и светлинен сигнал. След
около километър, до ***на ул. „И. Вазов“ джипът „Опел Фронтера“ се преобърнал,
като ударил няколко други автомобила и така реализирал ПТП. От джипа на пътното
платно се разпилели дървета. От джипа излязъл водачът и започнал да бяга. Св. П.Ц.
и св. И.Т. го последвали пеша, а св. Б. със служебния автомобил. Водачът не се
подчинил на разпореждането на полицейските служители да спре, а продължил да
бяга. Водачът се опитал да се укрие в двора на бившето училище за инвалиди в
гр. Луковит, където бил заловен от св. Ц. и св. Т. ***. Там била установена
самоличността на водача – жалбоподателят Т.В.Т.. Водачът не представил
документи – СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. При извършената справка
в системата на МВР свидетелите установили, че СУМПС на водача Т.В.Т. било
отнето по административен ред с НП № 17-0297-000064/2017 г., влязло в сила на
06.12.2018 г.
За констатираните нарушения св. В.Б. – на длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Луковит, в присъствието на св. П.Ц. и св. И.Т., и на
жалбоподателя Т.Т., съставил на последния АУАН
бл. № 983630 от 07.12.2018 г. В акта нарушенията са квалифицирани
съответно като такива по чл. 150 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя
и от свидетелите очевидци св. П.Ц. и св. И.Т.. Актът е предявен на жалбоподателя, за да се запознае със
съдържанието му, но същият отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено по реда на
чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел.
Съставени
били и три броя протоколи за ПТП. Водачът бил проверен за употреба на алкохол,
като пробата била отрицателна.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, са описани по идентичен със съставения АУАН начин. С НП АНО
обаче квалифицирал нарушенията като такива по чл. 150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за които съответно на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 10 лева.
Изложената фактическа обстановка се
установява от писмените доказателства, описани в протокола от съдебното
заседание, и от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя В.Н.Б. ,
свидетелите П.Г.Ц. и И.В.Т.. Последните двама са очевидци и непосредствено
са възприели извършените нарушения, както и обстоятелството, че автомобилът е
бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – Т.В.Т.. Актосъставителят
В.Б. изцяло потвърждава фактическата обстановка, отразена в АУАН. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като
са последователни, безпротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства, в това
число и с писмените обяснения от свидетел очевидец – В.Б.. Няма данни по
делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат наличието на мотив да набедят санкционирания в
нарушение, което не е извършил. Няма обстоятелства, които да поставят под
съмнение добросъвестността на тези свидетели при депозиране на показанията,
поради което същите следва да се оценят като достоверни.
Ето защо съдът намира, че в съдебното
производство не се установи фактическа обстановка, различна от описаната в
АУАН, и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложеното
като доказателство по делото заверено копие на Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за
установяване на административно нарушение
е съставен от оправомощено лице – В.Н.Б. – мл. автоконтрольор в РУ –
Луковит на основание
чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед цитираната заповед.
При извършената от съда
проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. В АУАН и НП се съдържат всички
изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не
откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на
защита на нарушителя и съответно до порочност на административно -
наказателното производство.
Относно нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП създава задължение за водачите да управляват моторно
превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да
не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството
им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
настоящия случай на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал МПС - лек автомобил
„Опел Фронтера“ с рег. № ******, след като е бил лишен от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред – с влязло в сила на
06.12.2018 г. НП № 17-0297-000064/2017 г.
Обстоятелството, че в АУАН нарушението цифрово е квалифицирано
от актосъставителя по чл. 150 от ЗДвП, а в наказателното постановление АНО е
квалифицирал нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, не опорочава издаденото
НП. Несъответствието между квалификацията на нарушението в АУАН и тази
в НП, не е съществено нарушение, тъй като съгл. чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно
постановление се съставя и при допусната нередовност в АУАН,
стига нарушението и вината на извършителя да са безспорно установени.
В настоящия АУАН е посочено, че нарушителят е управлявал МПС на указаните дата
и място след като СУМПС му е отнето с влязло в сила наказателно постановление,
което е достатъчно за да се установи нарушението и неговата вина, а
административнонаказващият орган не е обвързан с правната квалификация
извършена от актосъставителя.
Правилно е
приложена санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда
наказание глоба от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В
случая АНО е определил размера на глобата към средата на предвиденото в закона
/200 лева/. Съдът намира, че наказанието е адекватно
на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания
по чл. 12 от ЗАНН и би имало възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие
върху нарушителя.
Поради изложеното съдът
намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за осъществено от нея нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 177,
ал.1, т.1 ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. В хода на проверката
контролните органи са установили, че водачът не носи свидетелство за регистрация
на управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, с което е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.,1 т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.1
т.1 пр.3 от ЗДвП, с глоба от 10 лв. се наказва водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство. Наказващият орган правилно е приложил санкционната
разпоредба и е наложил на жалбоподателят глоба в размер на 10 лева -
конкретен размер, посочен от закона, поради което не подлежи на изменение при
съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0297-000476 от 18.12.2018 г. издадено от Началник РУ -
Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Т.В.Т.,
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания: глоба в размер на 200
лв. на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП
за нарушение на чл. 150А, ал. 1
от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съдЛовеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: