Присъда по дело №1224/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимата В. П. Л. за престъпление по чл. 194
ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението , така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимата
да се наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да се отложи за
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата Л. участва лично в съдебно заседание. Не се признава за виновна по
предявеното й обвинение и дава подробни обяснения във връзка с него. По време на
съдебните прения не взема становище относно доказаността на обвинението и вида и
размера на наказанието, което следва да и се наложи, като предоставя преценката на съда.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Св. Г.Д. живеел на ул. „А.К.“ № 101 в гр. Я.. В същият двор, но в друга постройка
живеел и св. Д..
На 10.12.2020г. подсъдимата Л. заедно с малолетния си син гостувала в дома на Г..
Докато била там заедно с Г. употребили известно количество алкохол. В един момент, под
предлог, че иска да почисти Л. започнала да обикаля стаите. В една от стаите подсъдимата
намерила и взела със себе си мобилен телефон марка „Samsung S4 Core“., ведно с 1 бр.
протектор на него , 1 бр. блутууд колонка MBA,тип SA 1400 с 1 бр. микрофон, със зарядно и
дистанционно. Подсъдимата намерила на закачалката 1 бр. шушляково яке, тип камуфлажно
и го облякла на детето си, след това се обадила по телефона на св.И.Х. и го помолила да
отиде с такси до дома на Г. откъдето да ги вземе. Х. изпълнил молбата на Л. и пристигнал с
такси, управлявано от св. В.У.. Л. качила в таксито сина си, след което натоварила в
багажника тонколоната и принадлежностите й, след което се прибрала в дома си. На
следващия ден Л. дала на св. И.Х. отнетите от нея телефон и тонколона и го помолила да ги
продаде и да и даде парите. Същия ден Х. продал на св. Н.Ф. телефона и тонколоната за
сумата от 100лв., които парични средства предал на подсъдимата. От своя страна св. Ф.
заложил телефона в заложна къща „***“ ООД срещу сумата от 100лв., от където по-късно
телефона бил закупен от св. К.А., който го продал на св. Б.С.. С. ползвал телефона известно
време, след което го продал за части на св. Б.П..
След като св. Г. установил, че от дома му е извършена кражба подал сигнал в
полицията.
След разкриване на престъплението с протокол от 14.12.20 св. Ф. предал 1 бр.
блутууд тонколона, а на 26.04.21г св. П. предал 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung
S4 Core“ с липсващ дисплей, които вещи срещу разписка били върнати на пострадалия
собственик.
Видно от заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза
общата стойност на отнетите от Л. движими вещи възлиза на 565лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на
обясненията на подсъдимата Л., от показанията на свидетелите Г., Д., И.Х., К.А., Б.С., Б.П.,
В. К., дадените в хода на досъдебното производство показания на св. Ф. и У., прочетени в
съдебно заседание по предвидения процесуален ред, въз основа на писменото заключение на
изслушаната стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице
Д., а така също и въз основа на приложените по делото писмени доказателства: протокол за
доброволно предаване – 2бр., разписка – 2бр, заложен билет, гаранционна карта и
извлечение от постерминал, писмо изх. № *** на Теленор България“ ЕАД, писмо изх. № ***
на Виваком БТК ЕАД, Писмо изх. № *** на А1България“ ЕАД, протокол за оглед на
веществено доказателство и изготвения към него фотоалбум , справка за съдимост.
1

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимата с деянието си е осъществила както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на 10.12.2020г в гр. Я. от
частен дом, находящ се на ул.“А.К.“ № 101 е отнел чужди движими вещи на обща стойност
565лв. от владението на собственика им Г. Д. Г. от гр.Я. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите
Г., Д.,У. И.Х. и Ф., които са логични, последователни и безпротиворечиви. В подкрепа на
последните са и показанията на останалите разпитани по делото свидетели. С оглед на това
съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимата , в частта им, в която се твърди, че
не е извършила кражба на процесните вещи, и твърденията й, че процесната вечер не е била
с малолетното си дете. В тази им част съдът счита обясненията на подсъдимата за защитна
реакция и опит за избягване на наказателната отговорност за извършеното от нея
неправомерно деяние. В тази им част обясненията на подсъдимата са изолирани и в
противоречие с всички събрани по делото доказателства и най-вече с показанията на
свидетелите Г., Д.,У. и И.Х.. Предмет на извършеното престъпление са движими вещи,
собственост на св. Г., които към датата на отнемането им са притежавали определена
парична равностойност . При определяне конкретния размер на същата съдът даде вяра на
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза, като компетентно
и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. С деянието си подсъдимата е
прекъснала упражняваната от собственика фактическа власт върху процесните вещи и е
установила своя такава. Липсвало е съгласие от страна на собственика на вещите за
извършването на това своене.
От субективна страна подсъдимата Л. е действала с пряк умисъл. Същото е
съзнавала, че лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждала
е преминаването им в нейна фактическа власт и пряко е целяла установяването й. Налице е
била и предвидената в закона користна цел, тъй като непосредствено след извършване на
деянието подсъдимата се е разпоредила с отнетите вещи, отчуждавайки ги в полза на трети
лица и употребявайки парите за лични нужди.
При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание съдът
взе предвид следното: От една страна съобрази високата обществена опасност на
извършеното престъпление, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната, обстоятелството, че подсъдимата се е възползвала от доверието на
пострадалия и е извършела кражбата докато е била на гости на Г.. От друга страна съдът взе
предвид чистото съдебно минало на Л., невисоката стойност на отнетото имущество,
обстоятелството, че част от вещите са върнати малко след извършване на престъплението. С
оглед на всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно шест месеца
лишаване от свобода.
Същевременно съдът прецени, че посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото
предвидено в текста на закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е
несъразмерно тежко за извършеното, поради което и отказа да определи наказание при
условията на чл.55 НК.
Тъй като наложеното на подсъдимата наказание е до три месеца лишаване от свобода,
същата е с чисто съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по предходното и
осъждане, и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното й наказание, на осн. Чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимата беше призната за виновна по предявеното й обвинение , съдът,
2

на осн. Чл. 189 НПК я осъди да заплати направените по делото разноски в размер на
136.50лв., вносими в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД МВР Я. и в
размер на 30лв., вносими по сметката на ОД МВР Я..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	54
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Дело:	20212330201224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 декември 2021 г.

Присъда по дело №1224/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите