РЕШЕНИЕ
№1657
гр. Пловдив, 28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести август, през две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2066 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.129, ал.7, вр. с чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „НТТ-3“ ООД гр. Пловдив, против Акт за прихващане
и възстановяване /АПВ/ № П-16001619055144-004-001/04.04.2019 г., издаден от
главни инспектори по приходите при ТД на НАП Пловдив по подадено искане за
прихващане и възстановяване с вх. № 96-00-573#20/07.03.2019 г., потвърден с Решение № 370/18.06.2019 г. на Директор на
дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С
обжалвания АПВ е отказано исканото от дружеството-жалбоподател възстановяване
на сума от 22 547,15 лв., съставляваща допълнително начислен и внесен по
Ревизионен акт №*********/28.05.2012 г. ДДС за м. 06.2007 г., ведно с дължимите
и внесени лихви върху посочената сума.
Жалбоподателят „НТТ-3“ ООД в жалбата, както и по същество, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание адв. А., моли да се уважи
жалбата и да се отмени АПВ, като се присъдят и направените разноски по
представен списък. С жалбата са изложени подробни съображения относно исканата
отмяна, като се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен,
както и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на ЗДДС. Сочи се, че изводите на административния орган, обусловили
отказа, противоречат на съдържателния анализ на съдебния акт, постановен от ВАС
по адм. дело № 9936/2013 г., който според жалбоподателя сочел на правен извод
относно това, че установените с ревизионния акт задължения за ДДС за м.юни 2007
г. над размер от 22 547,15 лева са отменени, а по отношение на установените
задължения за ДДС от 22 547, 15 лева делото е било върнато за ново разглеждане
от друг състав на Административен съд Пловдив. Заключено е, след анализ на
постановените по повод обжалване на ревизионния акт съдебни решения, че на
практика по повод на установеното задължение за ДДС от 22 547,15 лева, чието
възстановяване е било искано, не било налице произнасяне от страна на
Административен съд Пловдив, каквото според жалбоподателя било дължимо и
производството по отношение на посочената сума било останало висящо. В
предоставения от съда срок за писмени бележки, страната не е представила
такива.
Ответникът по жалбата – Директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. в
съдебно заседание, както и с представена писмена защита, оспорва жалбата, като
моли същата да се остави без уважение. Изложена е хронология на съдебните
производства по повод обжалване на ревизионния акт от 28.05.2012 г., като е
изведен и резултат от същите, а именно потвърждаване единствено на част от
задължението за ДДС за м.06.2007 г. в размер на 22 547, 15 лева, съответно
отменено такова за същия период от 26 500, 63 лева, която последна сума е била
вече възстановена на дружеството -жалбоподател с по-ранен АПВ от 13.03.2014 г.,
ведно с обратни лихви по чл.129, ал.6 от ДОПК от 3688,03 лв. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с Наредба 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
по делото доказателства и извърши проверка на официалните страници на
Административен съд Пловдив и Върховен административен съд относно
публикуваното съдържание на съдебните актове по номерата на делата, водени по
повод обжалването на цитирания по-горе ревизионен акт, намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК
срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на АПВ, в
рамките на което с решение същият е потвърден изцяло.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява, че по
отношение на „НТТ-3“ ООД е бил издаден ревизионен акт от 28.05.2012 г., с който
са били установени задължения за ДДС и корпоративен данък, като ревизията е
обхващала периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2007 г. по ЗКПО и от 01.12.2006г.
до 30.06.2007г. вкл. по ЗДДС. Дружеството обжалвало ревизионния акт пред
Административен съд Пловдив, като по образуваното по жалбата административно
дело № 2833/2012 г. с Решение № 1195 от 27.05.2013 г. съдът постановил отмяна
на ревизионния акт в частта му относно начислен допълнително ДДС за м.06.2007
г. за сумата над 22 547,15 лева до пълния предявен размер от 49047,78 лева. В
останалата част съдът отхвърлил жалбата. Това решение било обжалвано пред ВАС,
където по адм. дело № 9936/2013 г. с решение № 559/16.01.2014 г. съдът оставил
в сила първоинстанционното решение на Административен съд Пловдив в частта му,
с която бил отменен ревизионния акт касателно начисления ДДС за м.06.2007 г. за
сумата над 22 547,15 лева, ведно с прилежащите лихви, както и в друга част,
с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт относно начислени лихви по
ЗКПО от 175,48 лева и по отношение на присъдените разноски. Решението на
Административен съд Пловдив по дело № 2833/2012 г. било отменено и върнато за
ново разглеждане в останалата му част. В мотивите към съдебния акт на ВАС по
дело № 9936/2013 г. било посочено, че връщането за ново разглеждане е във
връзка с установено съществено процесуално нарушение в частта относно доначисления ДДС за
процесните данъчни периоди и осъщественото преобразуване на финансовия резултат
на дружеството за 2007 г. Новото разглеждане на делото било осъществено под
№ на делото 206/2014 г. по описа на
Административен съд Пловдив, по което с решение № 2685/09.12.2014 г.
ревизионният акт бил изменен, като бил намален допълнително начисления
корпоративен данък за 2007г. Срещу това решение постъпили касационни жалби от
дружеството-жалбоподател и от ответника пред ВАС, където било образувано адм.
дело № 2264/2015 г. По същото с определение от 29.03.2016 г. Върховният
административен съд констатирал, че административният съд не е формирал воля в
мотивите към обжалваното решение и не се е произнесъл със съответен диспозитив
относно оспорената част от ревизионния акт за допълнително начислен ДДС за
м.12.2006г., за м.01.2007г., за м.02.2007г., за м.03, 04, 05 и 06. 2007 г., а в
касационната жалба има доводи относно начисляването на ДДС. Отчетено било в
определението,че решението на административния съд е било постановено при ново
разглеждане на делото и по повод на отменителното решение на ВАС по адм. дело №
9936/2013 г. по конкретно посочена част за установени задължения по ЗКПО и в
посочена част за установени задължения по ЗДДС и понеже административният
съд се произнесъл единствено по
задълженията по ЗКПО, ВАС счел, че не може да се произнесе по касационната
жалба и същата в тази ѝ част, по която на практика няма произнасяне от
административния съд, има характер на искане за постановяване на допълнително
решение. Затова и с въпросното определение делото било изпратено на
Административен съд Пловдив за постановяване на допълнително решение, а
производството по адм. дело № 2264/2015 г. било спряно до произнасянето на
Административен съд Пловдив по дело № 206/2014 г. с допълнително решение. В
изпълнение на посоченото определение, с решение № 1299/22.06.2016 г. по адм.
дело № 206/2014 г. Административен съд Пловдив, като посочил изрично в мотивите
на решението си, че с решението по адм. дело № 2833/12 г. на Административния
съд, оставено в сила в тази му част от ВАС с решението по адм. дело № 9936/2013
г., е налице произнасяне по отношение на допълнително начисления ДДС за
м.06.2007 г., разгледал законосъобразността на установения с ревизионния акт
ДДС за останалите периоди, но без м.06.2007 г. и отменил ревизионния акт в тази
му част. В хода на развилото се след произнасяне на това допълнително решение
производство по адм. дело № 2264/15 г. по описа на ВАС върховният съд, по повод на констатирано
оттегляне на касационната жалба от дружеството-жалбоподател след произнасяне на
допълнителното решение на административния съд, касаеща непроизнасянето по
отношение на ДДС, оставил тази жалба без разглеждане и се произнесъл по жалбата
на другата страна, като оставил в сила в обжалваните им части първото и
допълнително постановеното решение по адм. дело № 206/2014 г. на
Административен съд Пловдив. Това ВАС сторил с решение № 1975/16.02.2017 г.,
постановено по адм. дело № 2264/2015 г.,
с което отчел, че първоинстанционният съд е изпълнил дадените указания с
отменителното решение на ВАС. По
постъпило искане от страна на дружеството-жалбоподател за отмяна на
допълнителното решение на административния съд по адм. дело № 206/2014 г. и на
решението на ВАС по адм. дело № 2264/2015 г. в частта му относно оставяне без
разглеждане касационната жалба на дружеството, ВАС се произнесъл с решение №
11356/28.09.2017 г. по адм. дело № 8593/2017 г., като отхвърлил искането.
В хода на настоящото производство дружеството-жалбоподател направило искане за
тълкуване на Решение № 559/16.01.2014 г. по адм. дело № 9936/2013 г., което
било отхвърлено с окончателно решение на ВАС № 14055/22.10.2019 г. по адм. дело
№ 9936/2013 г. С определение №
15095/07.11.2019 г. на ВАС по дело № 2264/2015 г. без разглеждане било оставено
искането на „НТТ-3“ ООД за тълкуване и на определението от 29.03.2016 г.,
постановено по делото. Без разглеждане било оставено и искането на дружеството
за допълване на решение № 2865/09.12.2014 г. по адм. дело 206/2014 г., като
определението на Административен съд Пловдив за това от 17.02.2020 г. било
оставено в сила с определение на ВАС № 7788/18.06.2020 г. по адм. дело
5058/2020 г.
С АПВ № 1407205/13.03.2014 г., издаден по
подадено искане на жалбоподателя за възстановяване на недължимо внесени суми по
отменения Ревизионен акт № *********/28.05.2012 г.,
като било съобразено проведеното съдебно производство по обжалване на
ревизионния акт, било постановено възстановяване на сумата от 26 500,63 лева,
ведно с обратни лихви върху същата, като сумата съставлявала размера на
отмененото задължение за ДДС за м.06. 2007 г. по ревизионния акт. С последващ
АПВ с № П-16001617060285-004-001/05.05.2017 г. били възстановени и сумите на
отменените по РА задължения за ДДС за периодите от 31.12.2006 г. до 31.05.2006 г.,
както и отменените задължения за корпоративен данък, ведно с лихвите.
С искане от 07.03.2019
г. от „НТТ-3“ ООД до Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив било поискано
възстановяване на внесената от дружеството сума от 22 547,15 лева,
съставляваща начислено ДДС за м.06.2007 г., ведно с лихвата, с твърдение, че
задълженията за месец юни 2007 г., установени с посочения по-горе РА от
28.05.2012 г. са отменени изцяло като недължими. С резолюция от 22.03.2019 г. по искането била възложена проверка, в
резултат на която бил издаден и обжалваният в настоящото производство АПВ с №
П- 16001619055144-004-001/04.04.2019 г. В същия била проследена хронологията на
съдебните производства, свързани с обжалване на ревизионния акт от 28.05.2012 г., с която било
обосновано и наличното задължение на дружеството за ДДС за
м.06.2007 г. Било отчетено осъщественото с предходните два АПВ възстановяване
на суми на дружеството по повод отмяна на същия ревизионен акт и било заключено,
че не е налице останала сума за възстановяване. АПВ бил обжалван по
административен ред от дружеството, като с Решение № 370/18.06.2019 г. на
Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП същият бил изцяло потвърден,
като решаващият орган приел, че всички отменени по ревизионния акт суми са били
възстановени ведно с дължимите лихви на дружеството, като по отношение на
задължението по ДДС за м.06.2007 г. същото било отменено по отношение на сумата
от 26 500, 63 лева, възстановена на жалбоподателя, а като неотменена и дължима
/съгласно най-първото решение на Административен съд Пловдив/ оставала сумата
от 22 500,63 лева, поради което и същата не е недължимо внесена и не
следва да бъде възстановявана на лицето с лихвите, както е било поискано.
Описаната фактическа обстановка се
установява на базата на събраните по делото писмени доказателства и се
потвърждава напълно и от приетата и неоспорена от страните по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като изготвена с необходимите професионални знания и опит.
На базата на така установеното от
фактическа страна, от правна такава, съдът намира, на първо място, че
оспореният АПВ, както и потвърждаващото го решение, са издадени от компетентни органи, в предвидената
форма, при липсата на установени нарушения на процесуалните правила, както и
при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По същество, съдът намира, че
изводите на издателите на АПВ, съответно на Директора на ОДОП – Пловдив в
потвърждаващото АПВ негово решение, са
напълно законосъобразни и държат сметка за действителния смисъл на
постановените във връзка с оспорването на ревизионния акт, издаден против
жалбоподателя на 28.05.2012 г., съдебни
актове. В тази насока и следва да се има предвид, че издателите на АПВ са
приложили при постановяване на същия точно и съобразно с установеното тяхно
съдържание диспозитивите на съдебните решения, които имат конкретно отношение
към претендираната за възстановяване сума от страна на жалбоподателя.
Предмет на повдигнатия пред настоящия съд
спор на практика е дали съобразно с постановените съдебни актове в процедурата
по обжалване на РА установеното с него задължение за ДДС за период м.06.2007 г.
е било отменено изцяло, така, както са били отменени задълженията за ДДС по
отношение на останалите ревизирани периоди, или само отчасти. В случая, изводът
на данъчната администрация относно това, че на практика отменено е въпросното
задължение за ДДС само частично, а именно за размера над сумата от 22 547,15
лева, се явява правилен. Видно е, че с решението на Административен съд Пловдив
по адм. дело № 2833/2012 г. от 27.05.2013 г. съдът е отменил ревизионния акт в
частта относно определеното допълнително задължение за ДДС за м.06.2007 г. само
за сумата над 22 547,15 лева, ведно с лихви, до пълния предявен размер от
49047,78 лева, ведно с прилежащи лихви и диспозитивът на това решение е
достатъчно ясен в това отношение. Решението на този съд е било оставено в сила
в посочената му част от решението на ВАС по адм. дело № 9936/2013 г. От изложеното
по-горе досежно хронологията на постановените последващи съдебни актове,
включително и тези, които са били постановени по повод на искания на
жалбоподателя за отмяна на влезли в сила решения и за тълкуване и допълване, се установява, че по отношение на
посочения период, който е бил предмет на ревизията - м.06.2007 г. и съответно
определения ДДС за него, не е било налице ново
произнасяне на съда
/преразглеждане/, нито по
отношение на целия период, респективно целия размер на допълнително
определеното с РА задължение, нито по отношение на останалия неотменен с
първоначалното влязло в сила в тази му част решение на Административен съд
Пловдив размер на задължението от 22 547, 15 лева. В тази насока дали
съдът, постановил допълнително решение по адм. дело № 206/2014 г., правилно или
неправилно е определил предмета на съдебен контрол по делото и дали е изпълнил дадените по-рано указания на ВАС, е
въпрос, който не може да бъде обсъждан в рамките на настоящото производство, а
е следвало да бъде предмет на касационното обжалване на това решение на
административния съд. Жалбоподателят се установява да не е обжалвал
допълнителното решение, а по жалбата на ответния административен орган против
същото, ВАС, който следва да обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, се е произнесъл, като го е оставил изцяло в сила. Сиреч,
от така изложеното е видно, че съгласно оставеното в сила първоначално решение
на Административен съд Пловдив по дело 2833/2012 г. и при липса на последващо произнасяне
с влязъл в сила друг съдебен акт по отношение на точно тази
част от обжалвания РА, на практика дължим размер на ДДС за м. 06.2007 г. е останал
и това е сумата именно от 22 547,15 лева. Отмененият размер при този
диспозитив на първоначалното решение е разликата между посочената в диспозитива
му сума от 49047,78 лева и дължимата сума от 22 547,15 лева, или това е
сумата от 26 500, 63 лева. Последната, ведно със съответните лихви, както
се посочи и по-горе, е била възстановена на дружеството-жалбоподател с АПВ от
13.03.2014 г. и това се установява и от заключението на приетата по делото ССЕ.
Доколкото съгласно чл.128, ал.1, вр. с чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК на
възстановяване подлежат само недължимо
внесени суми за данъци, то претендираната сума за възстановяване от
22 547,15 лева, посочена в искането на жалбоподателя от 07.03.2019 г.,
доколкото не е била определена с влязъл в сила административен или съдебен акт
като недължима, не е подлежала на възстановяване, респ. прихващане, поради
което и правилно и законосъобразно е било отказано такова с обжалвания АПВ. Твърденията на жалбоподателя
сега в жалбата, че по отношение на тази сума производството било останало
висящо също не намират опора в събраните доказателства, а дори и да се допусне,
че това твърдение е правилно /което не почива на данните относно съдържанието
на съдебните актове, обсъдени подробно по-горе/, то тогава изобщо не би
съществувала възможността по чл.129, ал.5 от ДОПК за възстановяване, на каквото
основание е направено искането на жалбоподателя до административния орган. Нито административният орган, нито съдът в
настоящото производство има правомощия да се произнася по тълкуване на
постановените при обжалването на въпросния РА съдебни актове, още повече пък по
отношение тяхната правилност. В тази връзка и всички доводи на жалбоподателя,
които са по същество такива относно определяне дали изобщо правилно или
неправилно е бил допълнително начислен ДДС за м. 06.2007 г. с ревизионния акт, макар
и основани на приети в цитирани от жалбоподателя мотиви на актовете на
съдилищата за установени факти в производството по оспорване на ревизионния
акт, не е допустимо да се обсъждат в това производство, което е такова по
оспорване законосъобразността на друг последващ административен акт. Напротив,
административният орган, както и съдът в настоящото производство по проверка на
законосъобразността на АПВ се явяват при преценката си обвързани от
диспозитивите на влезлите в сила съдебни актове, които са разрешили поставения
правен спор относно законосъобразността на ревизионния акт. Именно в производството по неговото
оспорване жалбоподателят е имал и
възможността да се защити по всички установявания, направени с този акт, като
изложи всички относими към исканията си доводи, включително и като обжалва
неблагоприятните за него съдебни актове.
Предвид всичко изложено и съдът намира, че
оспореният в настоящото производство АПВ от 04.04.2019 г., в който е проследена
обективно и пълно цялата хронология на развилото се съдебно производство по
обжалване на издадения против жалбоподателя ревизионен акт, съответно е
преценено правилно кои съдебни актове са влезли в законна сила и е приложено
действителното им съдържание, съобразено е
извършеното по-рано от данъчната администрация прихващане и възстановявания на суми по чл.129, ал.5
от ДОПК, осъществено именно по повод на постановена отмяна на задължения по
ревизионния акт, които са били недължимо внесени от жалбоподателя, се явява правилен и издаден при
съобразяване на материалния закон административен акт, като правилно е отказано
възстановяване на поисканата от жалбоподателя сума, предвид липсата на
установено с влязъл в сила акт обстоятелство по нейната недължимост.
Ето защо и жалбата против АПВ №
П-16001619055144-004-001/04.04.2019 г.
се явява неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на спора и във връзка с
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна, съдът намира, че следва да го уважи. В случая приложима е разпоредбата на
чл.161, ал.1 от ДОПК, предвид разглеждане на производството по реда за
обжалване на ревизионен акт, поради което и съобразно с отхвърлената част от
жалбата и факта, че се касае до производство с определен материален интерес, ще
следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1206,41 лева
съобразно с нормата на чл.8 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НТТ-3“ ООД гр. Пловдив, против Акт за прихващане и възстановяване
№ П-16001619055144-004-001/04.04.2019 г., издаден от главни инспектори по
приходите при ТД на НАП - Пловдив по подадено искане за прихващане и
възстановяване с вх. № 96-00-573#20/07.03.2019 г., потвърден с Решение №
370/18.06.2019 г. на Директор на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „НТТ-3“ ООД гр.
Пловдив с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
ул.“Елена“ № 48 да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ
на НАП сумата от 1206,41 лв. / хиляда двеста и шест лева и четиридесет и една
стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: