РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20213110104311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град *** жк „***“ *, бл. ***, вх. „*“, ет. ***, срещу „***“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град ***, бул. „***“ № ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 19 лева, представляваща платена на 01.02.2016 г. без основание такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена Фактура № *** г., за
обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № *** с титуляр
на партидата ***, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, сключен на
21.05.2017 г. между цедента ***, ЕГН ***, и цесионера „***“ ЕООД.
В исковата си молба ищецът „***” ЕООД излага, че на 21.05.2017 г. е придобил
процесното вземане срещу ответника в размер на 19 лева в качеството си на цесионер по
Договор за цесия с цедента ***. Твърди, че тази сума е била платена без основание от
цедента на ответника на 01.02.2016 г. Поддържа, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия, за което е изготвено уведомление от 21.05.2017 г. Посочва, че липсва
договорно основание за начисляване на процесната сума, доколкото Общите условия на
дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила решение на ВАС. Счита, че дори да се
приеме, че действащите от 2007 г. Общи условия на ответника съдържат договорена клауза,
която да обосновава начисляването на такса за възстановяване захранването с ел. енергия, то
същата е неравноправна, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, доколкото не е
уговорена индивидуално и е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Поддържа, че чл. 122-124 ЗЕ налагат възстановяване захранването
на ел. енергия веднага след като основанието за прекъсването й бъде премахнато /тоест след
заплащане на дължимите суми за потребена ел. енергия/. Дори да се извършват някакви
разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите
не може да бъде основание за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия.
1
Излага, че в случая тези разходи са едностранно определени от предприятието, което
изисква тяхното предварително заплащане, без да е установен конкретният им размер. Ето
защо, счита, че процесната сума е била получена от ответника без основание.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „***“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане, с
оглед на което се иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, иска
отхвърляне на предявения иск поради погасяване на вземането по давност. Претендират се
сторените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че сумата от 19 лева е платена на 01.02.2016 г. от ***, ЕГН ***, на „***“
АД, ЕИК ***
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземане от
21.05.2017 г., ***е прехвърлила на ищеца „***“ ЕООД вземането си от длъжника „***и“ АД
за сумата от 19 лева, представляваща платена от цедента без основание стойност за
възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена Фактура № *** г., за
обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, бул. „***
Не е спорно, че с уведомление от 21.05.2017 г. ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия.
В този смисъл, спор по фактите между страните няма. Спорът е изцяло правен и се
свежда до това дали е налице основание за заплащането на процесната сума за
възстановяване на електрозахранването.
С Решение № 798/20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на
ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „***“
АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. Тоест, в случая приложими са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № *** г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от горецитираните Общи условия, „***“ АД изисква от „***“
АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява
след като последният заплати на „***“ АД и „***“ АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Следователно, в случая следва да е налице доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на конкретния потребител, както и доказани по вид и
размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
2
В хода на производството ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които
да се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга /възстановяване на ел.
захранване/, за датата на извършването й, както и за стойността на действително
извършените разходи в тази връзка.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза – чл. 21, ал. 1 от Общите условия
е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл. 122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл. 122-123
ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните
предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването, тоест
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването, освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл, клаузата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Освен това, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по
вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява
на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на
основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на
снабдяването.
На следващо място, ответникът „***“ АД няма каквито и да е правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, включително да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и Решение № 125/07.08.2015 г. по т. д. № 990/2015 г. на ВКС, I ТО,
в което е прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД,
вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова
вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ на „***“ АД,
макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
3
индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
В този смисъл са и произнасянията на Варненския окръжен съд, едно от последните от
които е обективирано в постановеното решение по в.гр.д. № *** г. по описа на ВОС.
По изложените съображения съдът приема, че процесната сума от 19 лева е платена от
абоната при начална липса на основание. Същата е получена от „***“ АД без основание,
поради което подлежи на връщане.
Горният извод обуславя необходимостта от произнасяне по направеното от страна на
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
В случая се иска връщане на даденото без основание по правилата на неоснователното
обогатяване, поради което и приложима е общата петгодишна погасителна давност. Същата
тече, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест от деня на получаване
на престацията.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на
получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7
ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно установено по делото е, че процесната престация е получена от ответника
на 01.02.2016 г. От друга страна, искът, инициирал настоящото производство, е предявен на
24.03.2021 г., поради което и петгодишният давностен срок е изтекъл.
Горното води до извод за неоснователност на исковата претенция, като същата
подлежи на отхвърляне, поради погасяване на процесното вземане по давност.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Същият представя доказателства за направени такива за сумата от 360 лева с ДДС –
заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдена в полза на страната,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***, срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
*** *** бул. „***“ № ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 3
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 лева, представляваща
платена на 01.02.2016 г. без основание такса за възстановяване на захранването с
4
електрическа енергия по издадена Фактура № *** г., за обект с абонатен № *** и клиентски
№ *** находящ се в гр. *** бул. „*** № ***, с титуляр на партидата ***, което вземане е
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, сключен на 21.05.2017 г. между цедента ***, ЕГН
***, и цесионера „***“ ЕООД, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град *** ***бул. „***“ № ***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева с
ДДС, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5