РЕШЕНИЕ
№ 3153
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330104166 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Магистрали“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, обл. Пловдив,
ул. „Ген.Заимов“ № 28, против „Хеброс Бус“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1,
Автогара „Родопи“, ет. 2, осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
заплащане на сумата от 695, 05 лева – незаплатено задължение за заплащане
на такса „сектор“ за ползване на Автогара в гр. Б. и комисионна за продадени
билети за м. февруари 2022 г., след извършено насрещно прихващане на
вземания на двете дружества, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 23.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че оперира автогарата в гр. Б., като в това си качество
продава билети за сметка на превозвачите, чиито автобуси спират на
автогарата, а получените приходи се заплащат на превозвачите срещу
комисионна. Сочи, че ответното дружество се занимава с автобусен превоз на
пътници и изпълнява линията гр. Пловдив – гр. Карлово, както и още няколко
линии от общинската транспортна мрежа на Община Карлово, с оглед на
което ползва автогарата в гр. Б. и дължи заплащане на такса „сектор“ в размер
на 7 лв. без ДДС при всяко влизане на автобус в съответната автогара.
Твърди, че ищцовото дружество заплаща на превозвача цената на билетите за
извършени превози срещу насрещното задължение на превозвача да заплати
комисионна в размер на 5 % от стойността на продадените билети. Твърди, че
през м. февруари 2022 г. автобуси на „Хеброс Бус“ ООД са извършили 432
влизания в Автогара – гр. Б., а през този месец ищецът е продал билети на
1
стойност от 3 126, 05 лв. с ДДС, за което ответникът дължал комисионна от
130, 25 лв. с ДДС. Сочи, че издал фактура № **********/28.02.2022 г. на
обща стойност от 3 785, 10 лв. с ДДС, представляваща стойността на
дължимите такси и комисионни за продадени билети, а ответникът издал
фактура № **********/28.02.2022 г. на стойност от 3 126, 05 лв. с ДДС,
представляваща стойността на продадените билети. Твърди, че с протокол за
прихващане е извършено прихващане на задълженията за м. февруари 2022 г.
по издадените от двете дружества фактури, след което останало задължение в
размер от 695, 05 лв. с падеж на 14.03.2022 д., определен на основание чл. 303
а, ал. 3 ТЗ. Сумата останала незаплатена, поради което моли за уважаване на
предявения иск, ведно със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът „Хеброс
Бус“ ООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, към който
представя доказателства за заплащане на сумата от 659, 05 лв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно
право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното
и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на
следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по силата на сочения от него договор, както и че
в договора са уговорени твърдените от него такси и комисионни, както и че е
изправна страна по договора и докаже вземанията си по размер.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
В този смисъл задължението не се оспорва от ответника, в който смисъл
е изявлението му в депозирания отговор на исковата молба, към който са
представени доказателства за заплащане на задълженията, предмет на
производството по делото.
Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от
страните правни задължения представлява и изпълнението от ответника на
неговите договорни задължения за заплащане на уговореното
възнаграждение.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
2
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница. Това обстоятелство съдът приема за доказано, тъй като към
отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от 11.04.2022
г., от което се установява, че сумата за главница е заплатена. В тази насока бе
изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, направено с
молба от 26.09.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти,
и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-
достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес,
които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят
до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца за главница е изцяло погасено в хода на производството по делото,
което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, като отхвърли предявения иск за присъждане на главница. Доколкото
главницата е заплатена в хода на процеса, следва да се присъди законна лихва
за забава за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда до
заплащане на вземането – 11.04.2022 г., което обезщетение не подлежи на
определяне по размер от съда в настоящото производство, а в съответното
изпълнителното производство.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, макар и предявените искове да са отхвърлени. В
случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му
съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на
съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези
обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по
делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника
погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
3
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за държавна такса от 50 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 300
лв., поради което следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в общ
размер от 350 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Магистрали“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Ген.Заимов“
№ 28, против „Хеброс Бус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2,
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 695,
05 лева – незаплатено задължение за заплащане на такса „сектор“ за ползване
на Автогара в гр. Б. и комисионна за продадени билети за м. февруари 2022 г.,
след извършено насрещно прихващане на вземания на двете дружества.
ОСЪЖДА „Хеброс Бус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“, ет. 2,
да заплати на „Магистрали“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Ген.Заимов“ № 28, законна
лихва върху главницата от 695, 05 лева – незаплатено задължение за
заплащане на такса „сектор“ за ползване на Автогара в гр. Б. и комисионна за
продадени билети за м. февруари 2022 г., след извършено насрещно
прихващане на вземания на двете дружества, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 23.03.2022 г., до датата на плащането - 11.04.2022
4
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Хеброс Бус“ ООД, ЕИК
*********, да заплати на „Магистрали“ АД, ЕИК *********, сумата от 350
лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 4166/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5