Решение по дело №1102/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260012 /08.01.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на десети декември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1102 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

                Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 327, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „АБ“ АД.

Ищецът твърди, че продал на ответното дружество движими вещи, строително монтажни работи и съоръжения - по вид, количество и стойност, подробно посочени във фактура № ********** от 16.10.2015 г. и описа към нея, за сумата от 24 667,96 лв., която следвало да му бъде платена изцяло, по банков път, в деня на издаването на фактура. Въпреки това и отправените няколкократно покани, и до настоящия момент ответникът не заплатил нито изцяло, нито отчасти цената на продадените му вещи. Поддържа се и че той дължал на ищеца и обезщетение за забавеното плащане на сумата в размер на 11 589,41 лв. за времето от 16.10.2020 г. до деня, предхождащ датата на предявяване на исковата молба - 01.06.2020 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете. На първо място се твърди, че те били недопустими като заведени от лице без представителна власт. На следващо място, били неоснователни, тъй като ищецът не му бил доставял описаното във фактура № **********/16.10.2015 г., поради което и тази фактура не била осчетоводена при него. Приложеният към нея опис бил подписан за ищеца от Р. Ф., но той нямал представителна власт да действа от негово име и за негова сметка. Сочи се и че през 2015 г. ответникът не е имал обект в гр. С., на който да е възлагал извършването на CMP и доставки на вещи или услуги на ищеца. Ответното дружество имало обект в гр. София, предмет „Ремонт на мостове при Сточна гара – Източен и западен“, който обаче бил изпълнен и разплатен през 2011 г. – 2012 г. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, а при условията на евентуалност - ако претенциите бъдат приети за основателни, се прави възражение за прихващане. В тази връзка се твърди, че срещу ищцовото дружеството ответникът притежавал ликвидно и изискуемо вземане в размер общо 163 812.58 лв. съгласно издадени  изпълнителни листове по т. д. № 17/2019г. по описа на ОС - Кърджали и по гр. д. № 118/2019 г. по описа на PC – Кърджали, за принудително събиране на което били образувани две изпълнителни дела - № 20198120400986 и № 20198120400987 по описа на ЧСИ Р.С., с район на действие ОС - Кърджали. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове и се присъдят на ответника направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ищеца фактура № 0000000460/16.10.2015 г., с изпълнител „АБ" АД и получател „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД за доставка на „строително монтажни работи и съоръжения съгласно приложен опис по договор № 2 на обект: Ремонт на мостове при Сточна гара – Източен и западен“, на стойност 24 667,96 лв. с ДДС, както и самият посочен опис.

Автентичността на положените от името на страните подписи в тези документи е оспорена от ответника, поради което и по искане на неговия пълномощник е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Въпреки че с протоколни определения от 12.10.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в това производство и изрично им е указал, че не сочат доказателства, такива не са ангажирани от тях. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че оспорването не е проведено изцяло успешно, а оттам и че тези документи действително са подписани от името на ответника.

Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 24 667,96 лв. за периода от 16.10.2015 г. до 01.06.2020 г., същата възлиза на 11 589,41 лв.

По делото са представени от ответника Договор от 19.09.2019 г. между Столична Община и „АБ“ АД с Протоколи № 1 - № 7 към него, Дневник на сметка 401/1 за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. с контрагент  „Р-Р-ИНВЕСТ 1“ ООД и Дневник за покупките за периода 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. на „АБ“ АД.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К. В. О. за установяване на обстоятелства относно процесната фактура. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 10.12.2020 г. /л. 116 по делото/, поради което не е необходимо да се излагат отново текстуално, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура е била осчетоводена само при ищеца, но не и при ответника и съотв. от негова страна не е била отразена в дневниците за покупки и справки-декларации по ЗЗДС, и не е бил ползван данъчен кредит по тях. Размерът на претендираната лихва за забава върху главницата от 24 667,96 лв. за процесния период възлизала общо на 11 590,31 лв.

Съдът счита, че това заключение следва да се кредитира частично, за което ще изложи съображенията си по-долу.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.

Възражението на ответника за тяхната недопустимост не може да бъде споделено, тъй като от представените пълномощни и договор за правна защита и съдействие /л. 18 от т. д. № 101/2020 г. по описа на ОС – Хасково и л. 75 по настоящото дело/ следва, че исковата молба е подадена чрез процесуален представител, разполагащ с надлежно учредена представителна власт.

Разгледани по същество исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи обоснован и категоричен извод, че между страните е съществувало описаното в исковата молба договорно правоотношение. Безспорно е, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ, за наличието на какъвто се навеждат твърдения от ищеца, има неформален и консенсуален характер и за сключването му не е необходима писмена форма за действителност. Достатъчно е да се постигне съгласие между страните, за което обаче в настоящия случай не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства. Както се посочи по-горе, съдът приема, че представената фактура е подписана от името на ответника, но няма данни това лице да е отговорно да оформи съответната стопанска операция, т.е. да е надлежно упълномощен да действа от името на „АБ“ АД. В случая не може да се приложи презумпцията по чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Релевантен към спора би бил моментът на представянето/получаването/ на фактурата или доставянето на стоката на купувача. По делото липсват писмени или гласни доказателства за уведомяване на ответното дружество, респ. на неговия законен представител, или надлежен пълномощник, за сключването от негово име на процесния договор за търговска продажба. В тази връзла следва да се има предвид и че при извършената проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е установило липсата на първични счетоводни документи за процесната продажба, както и липсата на данни за записвания във вторичните счетоводни документи. Затова за момент на узнаване по смисъла на чл. 301 ТЗ би следвало да се приеме моментът на получаване на исковата молба и приложените към нея документи. На следващо място, установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактура № **********/16.10.2015 г. не е отразена в счетоводството на „АБ“ АД, не е вписана в дневника му за покупки и справките - декларации по ЗДДС и то не е ползвало данъчен кредит по нея. Съгласно трайната и задължителна съдебна практика при тези обстоятелства процесната фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката. Представеният опис на доставени материали, Приложение № 1, обект: Ремонт на мостове при Сточна гара – Източен и западен също е оспорен своевременно от ответника с отговора му на исковата молба, а и не съдържа данни и няма други доказателства, от които да се направи извод за неговата несъмнена връзка с фактурата. Тук е уместно да се отбележи, че в заключението си вещото лице е обсъждало документи, представени му от ищеца, каквито не са събрани в настоящото производство по предвидения процесуален ред като писмени доказателства. Следва да се има предвид, обаче, че то не може да събира доказателства. Същото трябва да изгражда заключението си само въз основа на своите знания и опит и върху събраните от съда доказателства, а не и въз основа на доказателства, които той е събрал и не са били приобщени по надлежния ред. Поради това съдът не кредитира заключението на вещото лице Е.Д. в частта му, основана на непредставените по делото документи. Ето защо не може да се приеме, че по делото ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване твърдението си за валидно възникнало между него и ответника продажбено правоотношение въз основа на процесната фактура. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаният в гражданския процес факт е равнозначен на неосъществен такъв в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

Предвид изложеното искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ следва да бъде отхвърлен.

Искът за обезщетение за забава също е неоснователен. Това е така, защото това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

Релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане е предявено под вътрешнопроцесуално условие – уважаване на главните претенции срещу него, но то не се сбъдна, поради което съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед  изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение. Според настоящия състав възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. е основателно.  Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в две съдебни заседания, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и задължителна съдебна практика по сходни случаи. При това положение и съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 2 148 лв., която сума следва да му бъде заплатена от ищеца.

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р-Р-ИНВЕСТ 1" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. К., ж.к. район *****, зона *, ет.*, съдебен адрес:***, офис № *, адв. С. Ф. М., срещу „АБ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. “********“ № **, съдебен адрес:***, Комплекс "*****", офис № *, Адвокатска кантора: "******“, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите от 24 667,96 лв., представляваща неизплатена главница по фактура № ********** от 16.10.2015 г. за продадени движими вещи и строително монтажни работи, и 11 589,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 16.10.2020 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Р-Р-ИНВЕСТ 1" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. К*, ж.к. район *******, зона *, ет. *, съдебен адрес:***, офис № *, адв. С. Ф. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „АБ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. “*****“ № **, съдебен адрес:***, Комплекс "*****", офис № *, Адвокатска кантора: "******“, сумата от 2 148,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете.

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар:Г.С.