РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Попово, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Поля П. И.
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №
20233520100619 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 77, във
вр. чл. 79 от ЗС.
Ищците М. Д. М. от гр. Русе, К. И. М. от гр. Р., последната действаща лично и като
пълномощник на Я. Д. М. от гр. Р., действащи чрез пълномощник: адв. Б. К. от ТАК, твърдят
в исковата молба, че били съсобственици на недвижим имот в с. Д. общ. П.по наследство от
общия им наследодател Д. М. Г., б.ж. на с. Д., починал на . г., който по силата на публично
нотариално завещание (нот. дело № 82/1943 г.) придобил тази собственост от Д.Ц.Д., дядо по
майчина линия. Този имот общият им наследодател го придобил в съсобственост със
съпругата си Я.Д.а, по мъж Д.а. За това дворно място, ведно с построената в него сграда
дядо им Д.Д. притежавал необходими строителни книжа, като позволителен билет и дадена
строителна линия от 1927 г., а през 1928 г. се снабдил и с Нотариален акт по обстоятелствена
проверка за признаване правото на собственост за този имот с № 18, том 2, рег. № 3701, дело
№ 377/1928 г.на Поповски мирови съдия.
Наследственият им имот представлявал Дворно място с площ от 2500 кв.м., ведно със
застроената в него сграда, съставляващо парцел V-219, кв. 23 по плана на село Д. общ. П.,
при съответните граници, който имот бил изключен от регулационните граници на селото
със Заповед № РД 1-3-101/08.02.1973 г.
С годините първият ищец и брат му преди смъртта си, не се интересували от
документацията на това дворно място. Сградата се разрушила, но въпреки това те били
спокойни, защото знаели, че си е тяхно по наследство, поддържали го. Първият ищец и
съпругата му го работили необезпокоявано. Наскоро решили да предприемат действия по
снабдяване със скица за имота и за голямо учудване установили, че това не може да стане,
тъй като имотът им бил изключен от регулацията на селото още през 1973 г. Това
обстоятелство обаче не им било известно, тъй като в годините не били уведомявани от
1
когото и да било и не били обезпокоявани по отношение на ползването му.
Съгласно издаденото им от Община Попово удостоверение, този поземлен имот по
действащия кадастрален и регулационен план на с. Дриново, с пл. № 87, кв. 10А
съответствал на УПИ V, пл.№ 219, кв.23 по плана на с. Д. , действал до 1973 г. и който
бащата на първия ищец бил придобил от своя баща по завещание. Същият този имот бил
включен в плана за земеделските земи и съответно същият бил записан като собственост на
Община Попово.
Имотът им бил заснет в стари съществуващи граници от оторизирана за това фирма и
нанесен на КККР на с. Дриново и понастоящем съгласно издадената скица на СГКК -
Търговище представлявал: Поземлен имот с идентификатор по КККР на с. Д. общ. Попово,
одобрени със Заповед РД-18-727/17.11.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: с. Дриново,
общ. Попово, местност „ЮРТА", с площ от 1412 кв.м. (хиляда четиристотин и дванадесет
квадратни метра), с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята: 6, предишен номер: няма, с номер по предходен план:
, при съседи: ; ; ; и - собственост на Община Попово. Имотът бил образуван от ПИ с
предходен № .
Въпреки изключването на имота от регулационните граници на селото, владението
им върху него продължавало и понастоящем, повече от 45 години. Те го владеели и
ползвали необезпокоявано и непрекъснато, като собственици. И към момента имотът бил
дворно място – ясак, който бил ограден с оградна мрежа. Ищците го били засели с овощни
дръвчета.
Предвид обстоятелството, че никой от ищците не знаел, че имотът им е изключен от
регулацията на селото, не били предприемали постъпки за уреждане на собствеността му.
Община Попово, от своя страна, никога не била стопанисвала имота, нито пък им
била оспорвала правото на собственост.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че процесният имот, подробно описан, е
собственост на ищците, придобит по наследство и давностно владение.
В съдебно заседание поддържат предявения иск – първият ищец лично и с
пълномощник, а останалите двама – чрез пълномощник.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна,
в който е изразено становище за допустимост на предявения иск, а при доказване на
твърденията на ищците за безпрепятствено владение на имота Общината не би се
противопоставила на уважаването на иска.
В съдебно заседание за ответната страна не се явява представител.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото удостоверение за наследници, изх. № 3672/19.09.2022 г.,
издадено от Община Попово е видно, че ищците са посочени като наследници на Д. М. Г.,
б.ж. на с. Д., общ. Попово – първият ищец е негов син, а останалите двама – наследници на
другия му син – Д. Д. М. (съответно съпруга и син).
Няма спор, че общият наследодател на страните – Д.М. Г. и съпругата му Я.Д.а Г. са
притежавали недвижим имот – дворно място с къща в с. Дриново, общ. Попово, който имот
придобили от бащата на Я..а Г. – Д. Д.(видно и от приложеното заверено копие на публично
нотариално завещание № 27, рег. № 189, нот. дело № 82/1943 г.).
От приложеното по делото заверено копие на удостоверение, изх. № 94Б-12-
2
12#1/27.03.2023 г., издадено от Община Попово е видно, че по регулационния план на с. Д.,
общ. Попово, действал до 1973 г. имотът е представлявал дворно място с площ от 2500 кв.м.,
ведно със застроената в него сграда, съставляващо парцел V, пл. № 219, в квартал 23, който
бил отразен като собственост по разписен лист на Д. Ц. (без документ за собственост) и
който имот по действащия регулационен план на селото представлявал поземлен имот с пл.
№ 87, квартал 10А и бил изключен от регулационните граници на селото със Заповед № 1-3-
101/08.02.1973 г.
Няма спор, че след изключването му от регулация имотът е включен в плана на
земеделските земи на землище с. Д., общ. Попово и като собственик е вписана Община
Попово.
Няма спор, че след заснемане от оторизирана за това фирма имотът е нанесен на
КККР на с. Дриново, общ. Попово и понастоящем съгласно приложената скица а поземлен
имот № 15-188074/19.02.2023 г., издадена от СГКК – Търговище представлява Поземлен
имот с идентификатор по КККР на с. Д.. общ. П., одобрени със Заповед РД-18-
727/17.11.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: с. Д. общ. Попово, местност „ЮРТА“, с
площ от 1412 кв.м. (хиляда четиристотин и дванадесет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: НИВА, категория
на земята: 6, предишен номер: няма, номер по предходен план: , при съседи: ; ; ; и .
От показанията на разпитаните по делото свидетели: П. И.И.и И.Б.Х., и двамата
живущи в с. Д.о, общ. П., без родство и спорове със страните, се установява, че имотът е
ограден, къщата в него е съборена/полуразрушена, в този имот докато е бил жив, е живял
наследодателят на ищците – Д., а след неговата смърт е продължил да се ползва от ищеца М.
М. и брат му Д.н М.. В момента в имота има засадени овощни дръвчета.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Тъй като е предявен от лица, разполагащи с активна процесуална легитимация и с
интерес от предявяването му, съдът приема, че искът за установяване правото на
собственост върху процесния недвижим имот е допустим.
Разгледан по същество, съдът приема иска за основателен и доказан по следните
съображения:
Според разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението следва да бъде
непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено. Фактическата власт върху имота следва
да се упражнява с намерение за своене.
Съдебната практика категорично приема, че наличието на манифестирана с
намерение за своене на имота непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния
собственик фактическа власт, в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да
направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат на което
правото на собственост се изгубва от предишния собственик.
В конкретния случай съдът приема, че процесният имот с площта,
местонахождението и границите, в които се претендира, представляващ понастоящем
Поземлен имот с идентификатор по КККР на с. Д., общ. П., одобрени със Заповед РД-18-
727/17.11.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: с. Дриново, общ. Попово, местност
„ЮРТА“, с площ от кв.м. (хиляда четиристотин и дванадесет квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: НИВА, категория
на земята: 6, предишен номер: няма, номер по предходен план: 045007, при съседи: ; ; и е
3
във владение на наследодателите на ищците, а след тяхната смърт – на самите ищци повече
от 80 години и понастоящем. Няма данни по делото да са водени спорове за граници и
собственост върху имота. От показанията на свидетелите, които съдът прие за достоверни и
ги кредитира напълно, предвид обстоятелството, че същите са последователни, взаимно
непротиворечиви и необорени от други доказателства, се установява по несъмнен начин, че
владението на ищците върху имота е било и продължава да бъде непрекъснато,
необезпокоявано, явно и несъмнено, поради което и следва да се приеме, че собствеността
върху него е придобита на основание чл. 79 от ЗС.
Действително, тъй като имотът е била изключен от регулация, при изработване плана
за земеразделяне землището на с. Д., общ. Попово, същият е включен в плана на
земеделските земи и като собственик е била записана Община Попово. Въпреки това, по
делото няма нито твърдения, нито доказателства същата да е стопанисвала, управлявала или
владяла по някакъв начин този имот. Напротив, от всички други доказателства по делото е
установено, че владението върху имота в нито един момент не е губено от ищците, като
никой не им е оспорвал собствеността и не е пречил да упражняват необезпокоявано
владението върху същия. Няма данни имотът да е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или др.
образувани въз основа на тях организации. Няма данни и с приемането на плана на
населеното място да са спазени условията на действащите към него момент закони, за да се
приеме, че след изключването на имота от регулация, същият е включен в ДПФ, поради
което съдът приема, че придобивна давност по отношение на този имот е могла да тече и е
изтекла в полза на ищците. Възможността за придобиване по давност на имот със селищен
характер, попадащ извън регулационния план, е разгледана и допусната в редица решения на
ВКС, в т.ч. Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, І г.о., което
настоящият състав на съда споделя.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан. Следва да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че процесният имот е собственост на ищците, придобит от тях по
наследство и давностно владение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. М., ЕГН **********,
от гр. Р., ул. „Н.Й. Ва.“ №, вх., ет., ап. 18, К. И. М., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „Р. № , вх.,
ет., ап., Я. Д. М., ЕГН **********, от гр. Р. ул. „Р.“ № , вх. , ет., ап. и ОБЩИНА ПОПОВО,
ЕИК , със седалище: гр. П., пл. „А. С.“ № , представлявана от Кмета на Общината, ЧЕ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор () по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Д., общ. П. обл. Т., одобрени със Заповед РД-18-727/17.11.2017 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. Д., общ. П., местност „ЮРТА“, с площ от 1412 кв.м.
(хиляда четиристотин и дванадесет квадратни метра), с трайно предназначение на
територията: земеделска и начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 6,
предишен номер: няма, номер по предходен план:, при съседи: ; ; ; и , Е СОБСТВЕНОСТ
на М. Д. М., К. И. М. и Я. Д. М..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5