Решение по дело №950/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 272
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330200950
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200950 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4228518, с
който на С. П. И., ЕГН:********** - законен представител на адвокатско
дружество „И. и Т.“, ЕИК:***, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в деепозирано
писмено стъновище, чрез процесуалния си представител – адв. Е.Т., оспорва
издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и
незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не
се представлява от процесуален представител. С жалбата се претендират
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на алтернативност се прави възражение и за прекомерност на
разноските за адвокат.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя С. П. И., в качеството му на законен представител на
адвокатско дружество „И. и Т.“, ЕИК:***, е бил издаден Електронен фиш за
налагане на административно наказание глоба серия К №4228518 за
нарушение, извършено на 20.11.2020г. в 11:33ч. в гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северното платно на
надлеза в посока „Запад“, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство CORDON – M2 сер. № MD 1196, за превишаване на разрешената
скорост с 36 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „БМВ Х3“ с рег.
№***. Моторното превозно средство, собственост на адвокатско дружество
„И. и Т.“, ЕИК:***, се движило с 86 км/ч при разрешена скорост за населено
място от 50 км/ч. Скоростта от 86 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 89 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство –
видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. №
MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В - 46 /видно от приложеното
към административнонаказателната преписка писмо на Директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“
към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало
и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на
метрологичните изисвания /видно от протокол за проверка №10 - С – ИСИС
от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по
метрология/.
На жалбоподателя, в качеството му на законен представител на
адвокатско дружество „И. и Т.“, ЕИК:***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по
време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така
издадения против него електронен фиш.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 86 км/ч при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
2
по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Жалбоподателят в законоустановения срок от получаване на обжалвания
електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПП“
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Ето защо по
безсъмнен начин е установено в какво качество е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, а именно като законен представител на отразеното във
фиша дружество, поради което няма противоречие в тази посока.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание
чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред
посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Във връзка с казаното, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липса яснота относно мястото на извършване на
нарушението. Същото е конкретно и точно посочено в атакувания електронен
фиш – гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева
майка“ северното платно на надлеза в посока „Запад“. Повече конкретизация
не е необходима, за да се приеме, че е ясно посочено мястото на
нарушението. За да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо нито да са
посочени GPS координатите, нито пък каквито и да е шлюзове към и от
надлеза, както и към други улици, както се иска в депозираното писмено
становище.
Възражението за липса на описание на нарушението също не се споделя
от съда. Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш,
като ясно, точно и достатъчно подробно са посочени всичките му
индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
3
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната
снимка, в която скоростта била отразена като 89 км/ч и бил отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието,
че последният се е движел с 86 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в
техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при
което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+
- 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е
в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Поради това и посоченото
възражение се явява неоснователно. Не се споделят и доводите за липса на
доказателства, че техническото средство е техническо изправно и от одобрен
тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната
преписка са приложени подробно цитираните по – горе писмо на Директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“
към Българския институт по метрология /от което е видно, че видео –
радарната система е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за
проверка №10 - С – ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към Българския институт по метрология /от който се установява, че същата
отговаря на метрологичните изисвания/. Поради това съдът счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока. Спазени са
изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното
мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол, в
който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на
номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал,
на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на
техническото средство.
Не се споделя и направеното възражение за липса на доказателства за
ограничение на скоростта от 50 км/ч. В случая се касае за ограничение на
скоростта от 50 км/ч в населено място, залегнало в разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 400 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.
Същата е превишена с 36 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корегиране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
4
на атакувания електорен фиш.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№4228518, с който на С. П. И., ЕГН:********** - законен представител на
адвокатско дружество „И. и Т.“, ЕИК:***, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН:********** - законен представител на
адвокатско дружество „И. и Т.“, ЕИК:*** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5