РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500076 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.№
38365/21.11.2024г. от И. В. П. против решение № 129407/07.11.2024г.
,постановено по гр.д.2788/2023г. по описа на ОС- Пловдив , с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя против А. Г. Ч., ЕГН **********, с
адрес гр. с, УЛ. к б ***№ ***, иск последният да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в
следствие на публикации в собствения на ответника сайт ******** както
следва: 1/ статия със заглавие: „С*****: Р И била убита по поръчка на Т.
Шефът на отдел “****” работел за него“, публикувана на 17.02.2023г.; 2/
статия със заглавие: „Обиски и задържания на свързани със свидетел срещу П
и Е“, публикувана на 08.03.2023г.; 3/ статия със заглавие „Ч **** и Т
охранявал В, когато там бил осъществен саботаж“ с подзаглавие „саботаж или
случайност? Линии за производство на снаряди за У спират посещението на
украинския външен министър Д ********“, публикувана на 23.03.2023г.; 4/
статия - транскрипция на участието на А. Ч. и Д С в „К“ с водещ М Ч на
1
11.04.2023г. със заглавие „А. Ч. и Д С по Д П ********* и натискът върху
журналистите“, публикувана на 11.04.2023г.; 5/ статия със заглавие „З ******
Т“, публикувана на 18.05.2023г., като неоснователен. Жалбоподателят развива
съображения за неправилност и материална незаконосъобразност на
решението и заявява искане същото да бъде отменено изцяло и предявеният
от него иск да бъде уважен като претендира и сторените разноски.
Постъпил е отговор от А. Г. Ч. ,с който оспорва жалбата на ищеца и по
съображенията ,изложени в отговора ,заявява искане решението да бъде
потвърдено като правилно ,ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на исковете.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от И. В. П. против А.
Г. Ч. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000 лв. ,претърпени от първия в резултат на пет броя публикации в собствения
на ответника сайт ******** ,уронващи авторитета на ищеца и създавайщи
впечатление у читателите същият да е част от организирана престъпна група
и свързваща го с лица, за които се твърди да са замесени в извършване на
тежки умишлени престъпления като убийство ,корупция ,купуване на гласове
и пр.
Ищецът е твърдял на собствения на ответника сайт ******** да били
публикуване пет броя статии ,както следва : 1/ статия със заглавие: „С*****: Р
И била убита по поръчка на Т. Шефът на отдел “****” работел за него“,
публикувана на 17.02.2023г.; 2/ статия със заглавие: „Обиски и задържания на
свързани със свидетел срещу П и Е“, публикувана на 08.03.2023г.; 3/ статия
със заглавие „Ч **** и Т охранявал В, когато там бил осъществен саботаж“ с
подзаглавие „саботаж или случайност? Линии за производство на снаряди за У
спират посещението на украинския външен министър Д ********“,
публикувана на 23.03.2023г.; 4/ статия - транскрипция на участието на А. Ч. и
Д С в „К“ с водещ М Ч на 11.04.2023г. със заглавие „А. Ч. и Д С по Д П
********* и натискът върху журналистите“, публикувана на 11.04.2023г.; 5/
2
статия със заглавие „З ****** Т“, публикувана на 18.05.2023г.
Твърдял е чрез тези публикации да е бил представен като и асоцииран с
лица, за които се твърдяло да са извършители на изключително тежки
криминални престъпления като се създавало впечатление у читателя, че е
част от организирана престъпна структура. Описван бил като приближен на Х
А - Т, като дясна ръка на Т за Пловдив и региона, като човека на Т, човека на
П, човекът, чрез който се предава на Т информация от СРС и е разпъван чадър
над разследванията за ****, свързани с криминалния бос,както и че му била
поверена важна роля за пазаруване на вот на предстоящите избори през април.
Посочил е ,че бил спряган като собственик на съмнителна фирма, на която
била поверена охраната на държавни обекти със специално предназначение В
- С,както и че била разкрита информация, че ищецът да е защитен свидетел на
прокуратурата по номер *** Засегнат бил е личният му живот с публикуване
на информация, че закупил апартамент в Х, където живеела неговата
любовница - кубинка.
Ищецът твърдял публикуването на посочените статии да представлява
деликтно поведение, вследствие на което за него са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в силно негативно емоционално въздействие, засегнат
бил неговият професионален авторитет, чест, достойнство и добро име, както
и балансът в семейството му в следствие на публикацията ,че имал
любовница, а публичното разкрИ.е на самоличността му като „защитен
свидетел станало повод за притеснения за живота и здравето на ищеца,
съпругата и децата му, публикациите засегнали бизнеса му , заради
„репутационни проблеми“ му бил отказани кредити от две банки. Посочил е
,че твърденията в статиите категорично да не отговарят на обективната
действителност, не били резултат на обективно, компетентно и добросъвестно
журналистическо разследване, при публикуването на статиите не била
спазена дължимата грижа на добрия журналист.
Поради описаното противоправно поведение на лица, осъществяващи
журналистическа дейност в полза на ответника, собственик на посочения
сайт,ищецът счита ,че последния носи отговорност за репариране на
произлезлите за него вреди от това ,за което е претендирал присъждане
исковата сума от 50 000 лв.
Ответникът ,от своя страна ,оспорва иска ,счита посочените публикации
да не съставляват противоправно поведение на журналистите и да не са били
извършени нарушения, които да са от характер да ангажира неговата
отговорност.
По отношение на статията, публикувана на 17.02.2023г. със заглавие:
„С*****: Р И била убита по поръчка на Т. Шефът на отдел “****” работел за
него“ ответникът твърди, че статията е публикувана по повод иззети
документи от касата на убития шеф на „К на ***** на II РПУ - Л И.ов, които
са придобили статут на веществени доказателства по делото за убийството,
водено пред СГП, в които документи били налични и няколко агентурни
3
справки, обсъждани и публикувани в журналистическия материал. Настоявал
е в статията за ищеца да не са били публикувани клеветнически твърдения и
не са били използвани обидни квалификации,а що се отнася до името на
ищеца като защитен свидетел по делото, което е било образувано за изнудване
на Д П и А Д, ,то същата да не било разгласено от медията В В а името му е
станало достояние от изявлението на защитника на Д Г. като тази информация
била намерила израз в друга медия - медията „Б“ още през 2019г. Твърдял е
информацията за апартамента в Х и любовницата - кубинка да е била налична
в посочените справка,както и че било поискано потвърждение за
съществуването на справките в пр.пр. № 8467/ 2022г. по описа на СГП, като е
налице отговор на СГП, че справка със съдържание, което е посочено в
журналистическия материал е приобщена към доказателствения материал по
преписката.
По отношение на статията, публикувана на 08.03.2023г. със заглавие
„Обиски и задържания на свързани със свидетел срещу П и Е“, ответникът е
настоявал в сайта да е цитиран материал,публикуван преди това в друг сайт -
„Б“, което е посочено от медията в статията ,както и че на препратка в
журналистическия материал се отваряла страницата на сайта „Б“ и материал,
озаглавен „П П Д са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и
финансиране на тероризъм“, публикувана на 30.09.2019г., където е изнесена и
за първи път информацията, че ищецът е бил защитен свидетел в хода на
пренията по НЧД № 1817/ 2019г. по описа на СНС.
По отношение на публикувана на 23.03.2023г. статия със заглавие „Ч
**** и Т охранявал В, когато там бил осъществен саботаж“ с подзаглавие
„саботаж или случайност? Линии за производство на снаряди за У спират
посещението на украинския външен министър Д ********“, ответникът
настоявал в публикацията да е направена препратка към филм на „С Е“,
озаглавен „Кой взривява оръжейни складове в България“ ,както и препратки
към писмени доказателства, които медията получила и с които се е запознала
преди да бъде публикуван материалът, а именно: сключени договори, фактури
и доклад за работата на „Т С“, изготвен по заповед на изпълнителния директор
на „В - С , в който доклад били констатирани допуснати от „Т С“ пропуски в
работа си.
По отношение на публикуваната на 11.04.2023г. транскрипция на
участието на ответника и Д С в Д р на 11.04.2023г., ответникът е поддържал
изявлението му, че ищецът е близък на Т да не е нито опозоряващ, нито
клеветнически факт.
По отношение на публикуваната на 18.05.2023г. статия със заглавие „З
****** Т“ ответникът също е настоявал цитираният текст да не съдържа
обидни или клеветнически твърдения ,сочейки свързаност между ищеца и М Т
К, което обстоятелство се установява и от справката за „Р С“ ЕООД с ЕИК
****** в Търговския регистър.
Въз основа на изложеното е посочил ,че не са налице изнесени
4
клеветнически твърдения или обидни квалификации ,засягащи личността на
ищеца като субективните му възприятия и нежеланието да се изнася
информация за него не е от характер да ангажира отговорността на ответника.
Развил е доводи, че на проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и те могат да ангажират отговорността на медията само ако позорят
адресата или са неистински,какъвто случаят не е като изразяването на мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,само по себе
си и без същите да са обидни ,не е противоправно поведение като е настоявал
и че не може да се носи отговорност за верни фактически твърдения, макар и
за позорят адресата ,в случай ,че авторът на статиите е положил дължимата
грижа преди публикуването им за проверка тяхната достоверност.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,след като е обсъдил
събраните по делото доказателства и е съобразил доводите на страните ,е
приел по делото да не е налице противоправно поведение от страна на
ответника като собственик на интернет страница с домейн В В,осъществено с
процесните пет броя публикации ,които не съдържат нито клеветнически
твърдения ,нито обидни квалификации ,касаещи ищеца ,с изключение на
първата публикация със заглавие „С*****: Р И била убита по поръчка на Т.
Шефът на отдел “****” работел за него“, публикувана на 17.02.2023г. , в която
по отношение на ищеца е написано, че на него е „поверена важна роля за
пазаруване на вот на предстоящите избори през април“.Посочил е ,че
единствено тази публикация е в състояние да ангажира отговорността на
ответника доколкото касае твърдения ,набеждаващи ищеца в престъпление,но
по отношение на същата е приел по делото от събраните по делото
доказателства да не се установят какви конкретни неимуществени вреди е
претърпял ищеца от тази публикация и по-конкретно от изнесеното
клеветническо твърдение за участие в т.нар. „купуване на гласове“.По тези
съображения е приел предявения иск за изцяло неоснователен ,поради и което
е отхвърлил същия.
Безспорно е ,че ответникът издава чрез неправителствената
организация D.*************регистрирана във Ф. ,чиито президент е, сайта
за разследваща журналистика В В ,на който сайт съобразно твърденията на
ищеца са публикувани следните статии:
На 17.02.2023г. е публикувана статия „С***** : Р И била убита по
поръчка на Т .Шефът на отдел „**** „ работел за него“. В тази статия по
отношение на ищеца е изнесено ,че същият е платил екскурзията на шефа на
отдел „****“ при Г М Н и неговия служител С К в К за новогодишните
празници през 2019г. - 2020г. ; че е приближен на Х А - Т и чрез ищеца Н е
предавал на Т информация от СРС и разпъвал чадър над разследванията за
****, свързани с Х А – Т.
В същата статия е публикувана снимка на ищеца с текст отдолу „И. П.“,
посочени са търговски дружества, в които същият е с дялово участие ,както и
че преди две години ищецът закупил малък апартамент в Х, в който
5
апартамент живеела неговата любовница.По-нататък е посочено ,че ищецът е
станал известен покрай делото за изнудване срещу А Д и Д П от един
български и двама румънски граждани, като същият бил таен свидетел на
прокуратурата под номер *** Явил се пред съда по мярката за задържане на Д
Г. и Д Й, като разказал, че обвиняемите му показали доклад на неназована
служба за контрабанда на цигари и финансиране на тероризма, в който
присъствали имената на изнудваните - Д и П, и от него било поискано да
предаде, че срещу сумата от 12 милиона евро имената им можело да бъдат
заличени. Ищецът бил свързан с фирмата „Т С“, която охранявала С м з,
имал и заложна къща, както и ресторантьорски бизнес.В статията е изнесено
,че „според оперативна информация на BIRD изнесеното в справката е много
близо до фактическото положение на нещата. П. е доверено лице както на Т,
така и на П. На него е поверена важна роля за пазаруване на вот на
предстоящите избори през април.“
В същата статия е посочено, че на 25.03.2022г. в София е убит бившият
шеф на „К на ***** във В ****** Л И.ов, като от касата в дома му били иззети
документи, сред които документи са няколко справки с агентурни донесения.
Освен ,че тези справки са инкорпорирани като снимки в статията ,изрично е
посочено ,че изнесената информация е базирана именно на тези справки
,които са приобщени и налични към дело № ******** г- по описа а С ******
,разследващо убийството на Л И.ов .
Втората статия е озаглавена „Обиски и задържания на свързани със
свидетел срещу П и Е“,публикувана на 08.03.2023г. В нея по отношение на
ищеца е изнесено ,че същият е главен свидетел на прокуратурата по делото за
изнудване на Д П и А Д;че П. се появява като централна фигура в справка за
нерегламентирани връзки на висши полицаи с наркобоса Х А – Т като същият
платил скъпа почивка в К на шефа на отдел „****“ при Г М Н, който пък
предавал чрез него на Т информация от СРС и опъвал чадър над
разследванията за ****, свързани с криминалния бос.
На 23.03.2023г. е публикувана статия със заглавие „ Ч **** и Т
охранявал В ,когато там бил осъществен съботаж и подзаглавие „Саботаж или
случайност ?Линии за производство на снаряди за У спират преди
посещението на украинския външен министър Д К във В .В нея е посочено ,че
според документи ,видяни от самата медия ,физическата охрана на В С е
силно компрометирана и поверена на съмнителна фирма. Посочено ,е че
фирмата „Т С“,в която съсобственик е ищеца ,осъществява тази охрана
,възложена с два договора ,конкретно цитирани ,но охранителната услуга
имала много пропуски , което се установявало от резултатите от възложена от
изп.директор на В проверка със заповед ИД-22-514 /14.07.2022г., които
пропуски според медията създавали предпоставки за несанкциониран достъп
до обекта и злонамерени действия като последното е бележка на редактора ,а
договорите ,фактурите и доклада могат да бъдат свалени от посочен
линк.Отново е споменато ,че ищецът е таен свидетел на прокуратурата по
делото за изнудване на П и Д ,както и че е приближен на Т ,а чрез него-ищеца,
6
ръководителят на сектор „**** „ в Г М Н предавал сведения на Т от СРС и
разпъвал чадър над разследванията за **** ,свързани с криминалния бос като
отново се разказва за скъпата екскурзия на Н до К ,финансирана от
ищеца.Публикувана е снимка на ищеца ,информация за фирмите ,в които има
участие ,както и за любовницата кубинка ,за която закупил малък апартамент
в Х.
Четвъртата публикация от 11.04.2023г. е транскрипция на участието
на ответника и Д С в „К „ по р Д ,където отново се говори за това ,че ищецът е
близък с Т ,че от една справка ставало ясно ,че плаща на Н за да покрива Т ,да
му опъне чадър ,че П. има охранителна фирма ,охранявала стратегически
обект В С ,когато там да е имали съботажи, както и че ищецът е свидетелят на
прокуратурата.
На 18.05.2023г. е публикувана пета статия ,озаглавена „Зам-шефа на
парламента в имотни сделки с мафиоти на Т „ ,където е посочено ,че Р К
придобива апартамент от М Т К ,известен като М М и подсъдим за рекет и
изнудване ,който пък е свързан с И. П. през „Р С „ЕООД .Освен това ищецът
бил сочен за дясната ръка на Т за Пловдив и региона ,бил бивш служител на
РЗБОП и анонимен свидетел поделото за рекет над П и Д.
Във връзка с обсъдените пет броя публикации се претендира
ангажиране отговорността на ответника за обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди .За да възникне правото на обезщетение за
вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД следва от страна на ищеца да е доказано –
пълно и главно ,противаправно действие /бездействие по вина на ответника
,която се презюмира , действително причинени вреди и причинно следствена с
противапрвното поведение на деликвента .Тези предпоставки законът
предвижда да са налице кумулативно като липсата на който и да е елемент от
фактическия състав на деликта води но неоснователност на претенцията.
В конкретния случай се касае за публикации в медия ,собствена на
ответника ,които според ищеца уронват неговото добро име,чест и
достойнство. Свободата на словото е една от основните свободи във всяко
демократично общество ,прогласена както в ЕКЗПЧ ,така и в Конституцията
на Р.България .Правото да се изразява и отстоява свободно мнение ,да се
разпространява информация , да се търси и получава такава осъществява
съдържанието на принципа за свобода на словото ,но това право не е
абсолютно и неограничено и не може да бъде упражнявано за накърняване и
засягане на законни права и интереси на трети лица ,включително на ценности
,закриляни от закона ,каквито са присъщите на личността чест ,достойнство и
добро име.Именно тези ценности са обект на посегателство при нанасяне на
обида / умишлено унижаване на достойнството на дадено лице посредством
неприлично отношение към него / ,както и на клевета / съзнателно
разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на
престъпление/. В контекста на казаното не са клеветнически твърдения ,които
се основават на истински факти ,макар и да позорят адресата и същите не
7
съставляват неправомерно поведение като във всеки един случай следва да
се прави разграничение между обидата и клеветата ,от една стана ,и
оценъчните мнения на автора ,от друга.Не е неправомерно поведение и
изразяването на негативно свое или чуждо мнение и съждение ,стига същото
да не съставлява обида или клевета ,независимо от субективното отношение
и възприятие на адресата ,а в контекста на журналистическите публикации не
е неправомерно поведение и изнасянето на информация ,почерпена от други
медийни продукти,когато издателят изрично се е позовал на тях, или
представляваща публично достояние.
В светлината на казаното информацията ,изнесена в първата
публикация ,а именно ,че ищецът платил екскурзията на шефа на отдел „****“
при Г М Н и неговия служител С К в К за новогодишните празници през 2019г.
- 2020г. ; че е приближен на Х А - Т и чрез ищеца Н предавал на Т
информация от СРС и разпъвал чадър над разследванията за ****, свързани с
Х А – Т; че преди две години ищецът закупил малък апартамент в Х, в който
апартамент живеела неговата любовница кубинка ,е почти буквален цитат от
агентурна справка ,иззета от дома на убития бивш шеф на К Л И.ов и
приобщена към материалите на дело № 8467/2022г. на СГП . Това
обстоятелство ,освен ,че е видно от самата публикация ,инкорпорираща
снимка на документа ,се установява и от приложените по делото писмени
доказателства.Действително от писмо,изходящ от Христо Кръстев ,заместник
градски прокурор ,получено по електронната поща на 17.02.2023г. от
ответника ,е ведно ,че в хода на разследването по досъдебно производство №
8467/2022г. по описа на С ****** въпросната справка е приложена ,но тъй
като няма автор ,нито подпис , то не подлежи на проверка чрез способите на
доказване по НПК за установяване от кого е изписан текста , но доколкото
този документ съществува , същият е приобщен по делото и преразказан в
публикацията , то не е налице умишлено наклеветяване от страна на медията
,не е налице противоправно поведение от страна на последната като е без
значение за спора доказателствената стойност на посочения документ за
нуждите на наказателното производство.
Що се отнася до посоченото по-нататък в тази публикация ,а именно ,че
ищецът е бил таен свидетел на прокуратурата под номер ***по делото за
изнудване на П и Д ,съдът намира изнасянето на тази информация също да не
съставлява неправомерно поведение от страна на медията доколкото тази
информация е публично изнесена от адв.И Н по ЧНД 1817 /2019 г. по описа на
Специализиран наказателен съд . Що се отнася до това ,че ищецът е свързан с
фирмата „Т С“, която охранявала С м з, имал и заложна къща, както и
ресторантьорски бизнес, то тези факти са публично известни ,а и съдът не
намира същите да са обидни или клеветничисеки , а това ,че според медията
изнесеното в агентурната справката ,от която е почерпена информацията
,изложена в публикацията е много близо до фактическото положение на
нещата съдът възприема като съждение,за което не може да бъде ангажирана
отговорността на медията. Същата обаче може да бъде ангажирана ,при
8
доказани останалите елементи от фактическия състав на деликта досежно
частта на публикацията , сочеща ,че на ищеца „е поверена важна роля за
пазаруване на вот на предстоящите избори през април“ доколкото в тази си
част приписва на П. действия ,съставляващи престъпление.
Що се отнася д втората публикация същата отново припомня ,че ищецът
е защитен свидетел на прокуратурата по делото за изнудване на П и Д , както
и разказва за връзките му с Т и Н , на който платил екскурзията до К и който
от своя страна пък предавал чрез него на Т информация от СРС и опъвал
чадър над разследванията за ****, свързани с криминалния бос.Тази статия
повтаря изнесеното в предходната ,поради което мотивите ,изложени по-горе
от съда ,са относими и към тази процесна публикация като в допълнение
следва да се каже ,че информацията,че ищецът е бил главен свидетел на
прокуратурата по делото за изнудване на П и Д вече е била медйиино
разгласена от друга медия „Б“ с публикация от 30.09.2019 г. като тук е
неоснователно поддържаното възражение от страна на ищеца ,че доколкото
главен редактор на „Б“ към онзи момент е бил ответника,то неговата
отговорност не може да бъде изключена.Както се каза изнасянето на
информация ,която е била изнесена от друг медиен продукт ,не е
неправомерно поведение ,водещо до ангажиране отговорността на
последващия издател като това ,че ответникът е бил главен редактор на „Б“ е
ирелевантно доколкото се касае за две отделни медии, а търсената тук
отговорност на ответника е в качеството му на собственик на В В
Третата публикация изнася информация относно това ,че ищецът е
съдружник във фирмата „Т С“ООД ,която осъществява охрана на В-С ,и в при
дейността на която са разкрити пропуски ,които според медията създавали
предпоставки за несанкциониран достъп до обекта и злонамерени действия
като последното е бележка на редактора. Това ,че ищецът е съдружник в „Т С“
ООД първо ,че не е спорно ,второ ,че съставлява публична информация .Не е
спорно ,а и се установява от представените договори от 31.08.2018г. и
03.12.2018 г. ,ведно с фактури ,че действително „Т С „ООД е осъществявал
физическа охрана на В С ,а от цитираната в публикацията проверка
,инициирана от Изп.директор на В относно качеството на предоставената
физическа охрана ,е видно ,че са установени редица пропуски и
несъответствия в изпълнение на договорите от страна на „Т С“ООД.Видно от
горното изнесеното в публикацията е достоверно ,базирано на писмени
документи ,а що се отнася до изразеното мнение ,че според медията
разкритите пропуски създавали предпоставки за несанкциониран достъп до
обекта и злонамерени действия ,то същите съставляват съждения ,които не
могат да ангажират отговорността на медията.Аналогично е виждането на
съда и по отношение изразеното от медията мнение ,че охраната на В е силно
компрометирана и поверена на съмнителна фирма.
Четвъртата и петата публикации отново изнасят информация за това
,че ищецът е близък с Т ,че от една справка ставало ясно ,че плаща на Н за да
покрива Т ,да му опъне чадър ,че П. имал охранителна фирма ,охранявала
9
стратегически обект В С ,когато там е имали съботажи, както и че ищецът е
свидетелят на прокуратурата по делото за рекет над П и Д.В връзка с тези
изнесени факти съдът по –горе изложи мотиви ,които са относими и към тези
публикации.В петата публикация се говори и ,че М Т К ,известен като М М и
подсъдим за рекет и изнудване бил свързан с И. П. през фирма „Р С „ЕООД ,
което освен ,че съставлява публична информация , не носи белезите на обида
или клевета.
В заключение по делото не се установи процесните пет публикации
,с изключение частично на първата ,да съставляват неправомерно поведение
от страна на собствената на ответника медия ,което да е основание за
ангажиране на неговата деликтна отговорност. Основание за това съставлява
единствено публикуваното в първата от петте статии ,че на ищеца е поверена
важна роля за пазаруване на вот на предстоящите избори през април
доколкото му приписва действия ,съставляващи престъпление.За ангажиране
обаче отговорността на ответника за репариране на твърдените от ищеца
неимуществени вреди ,то последните следва да бъдат установени.По делото са
разпитани двама свидетели ,които най-общо казват статиите да са се
отразили негативно на ищеца и същият да е търпял негативи.Доколкото обаче
в случая основание за ангажиране отговорността на ответника е само частта
от публикацията ,приписваща престъпни действия на ищеца по закупуване на
гласове ,то от значение са неимуществените вреди ,в причинно следствена
връзка именно с тази публикация ,каквито обаче по делото не се установи
ищецът да е търпял нито по вид ,нито по интензитет.
Предвид гореизложеното налага се крайния извод ,че предявеният от
П. против Ч. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционния съд и като е постановил решение, с което е отхвърлил
така предявения иск ,е постановил правилен съдебен акт ,който следва да бъде
потвърден.
С оглед на този резултат на адвокат Ц. И. И. – С следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита в размер на 1 600 лв. или 1 920 лв с ДДС.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129407/07.11.2024г. ,постановено по
гр.д.2788/2023г. по описа на ОС- Пловдив.
ОСЪЖДА И. В. П. с ЕГН ********** от гр.П., ул. ********** да
заплати на адвокат Ц. И. И. – С ,служебен адрес грС, ул. ***********
10
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита на А. Г. Ч. за
настоящата инстанция в размер на 1 920 лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11