№ 538
гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20245220100583 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 от СК.
Ищците Д. А. К. и С. А. К., представлявани от тяхната майка и законен
представител Д. С. А.-К., са предявили против ответника А. Д. К. искове за
изменение на месечната издръжка, определена с влязло в сила решение по
гр.д. № 255/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 163 лв. на 450 лв.
за детето Д. и от 163 лв. на 400 лв. за детето С., считано от датата на подаване
на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие. Искането е
мотивирано с обстоятелството, че определената към момента издръжка е
крайно недостатъчна, за да покрива действителните разходи и нужди на
децата и да осигури високия стандарт на живот, който са имали по време на
брака между родителите, а ответникът получава високо трудово
възнаграждение и притежава няколко недвижими имота и лек автомобил, не
плаща наем и няма задължения към трети лица. Претендират разноските по
делото. Ангажират писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. Д. К. чрез пълномощника
си адвокат П. намира исковата молба за допустима, но частично
неоснователна. Счита, че претендираният размер на издръжката на всяко от
децата е прекомерен с оглед обстоятелството, че до 30.11.2023 г. е бил
безработен и през периода от месец декември 2022 г. до месец август 2023 г. е
получавал обезщетение за безработица в размер на 1 600 – 1 700 лв. месечно, а
от 01.11.2023 г. работи в гр. София по трудов договор, който е още в срок за
1
изпитване и не е ясно дали няма да бъде прекратен, с нетно месечно трудово
възнаграждение в размер около 2 900 – 3 400 лв. в зависимост от обема на
работа и има транспортни разходи до гр. София в размер около 1 000 лв.
месечно, а от друга страна майката на ищците получава немалки доходи от
дивиденти и има новорегистрираното през 2023 г. търговско дружество. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на издръжка в размер около
минималния. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Малолетните деца Д. А. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН **********
са родени по време на брака на Д. С. А.-К. и А. Д. К..
Бракът между родителите е прекратен с развод на 06.05.2022 г. с
решение по гр.д. № № 255/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Родителските права са представени за упражняване от майката, а бащата се е
задължил да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 163 лв.
През учебната 2023/2024 г. детето Д. е ученичка в 1-ви клас в ОУ
„******“, гр. Пазарджик, а детето С. посещава първа група в ДГ „******“, гр.
Пазарджик.
Съгласно изготвения от ДСП Пазарджик социален доклад след развода
основни грижи за децата се полагат от майката. Задоволени са основните им
потребности от храна, облекло, здравни грижи и образование. Децата имат
избран личен лекар. Поставени са им задължителните ваксини. Не страдат от
хронични и наследствени заболявания. От месец декември 2023 г. майката и
децата живеят в жилище под наем в гр. Пазарджик с месечен наем в размер на
450 лв. (за установяване на това обстоятелство по делото е представен и
договор за наем). Жилището се състои от спалня, детска стая, хол с кухня и
санитарно помещение. Бащата живее в апартамент от жилищна кооперация в
гр. Пазарджик, разполагащ с всичко необходимо. Майката е управител на
собствена фирма и е самоосигуряващо се лице. Бащата е трудово ангажиран,
но трудовият му договор все още не е постоянен. Майката може да разчита на
помощ и подкрепа от своите родители и от сестра си. Поддържа добри
взаимоотношения с членовете на разширеното семейство на бащата. Бащата
също поддържа добри взаимоотношения с близките си. Детето Д. учи в 1-ви
клас на „******“, гр. Пазарджик и посещава онлайн курсове по английски
език с годишна такса в размер на 1 830 лв. Детето С. посещава първа група в
ДГ „******“, гр. Пазарджик. Между децата и родителите съществува
емоционална връзка. Децата общуват с членовете на разширените семейства.
Майката е едноличен собственик на капитала и управител на „******“
ЕООД, ЕИК ****** и съдружник и управител на „******“ ООД, ЕИК ******.
През периода от 30.08.2023 г. до 30.10.2023 г. са й изплатени дивиденти в общ
размер на 13 300 лв. от „******“ ЕООД.
Бащата е бил безработен от месец декември 2022 г. до месец август 2023
г. и е получил обезщетение за безработица в общ размер на 13 951,48 лв.
2
От 01.11.2023 г. работи в „Светът на инструментите-България“ ООД,
ЕИК ********* на длъжност „ръководител направление Европейски пазари“ с
месторабота в гр. София. Трудовият му договор е със срок на изпитване 6
месеца от постъпване на работа. За месеците ноември и декември 2023 г. и
януари 2024 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер на
9 768,62 лв.
Свидетелят С. А. А., дядо по майчина линия на ищците, установява, че
след развода майката и децата живеели в апартамента на ул. „******“ в
Пазарджик, където живеел и ответникът. През месец декември майката и
децата се изнесли от апартамента и около 3 седмици живеели при свидетеля в
Панагюрище. Тъй като децата учели в Пазарджик, се налагало да стават рано
сутрин и да пътуват около 45 км до училище. Това се отразявало негативно на
психиката им. Затова около 20.12.2023 г. заживели на квартира в Пазарджик.
Децата имали доста разходи за издръжка, облекло и обучение. Голямото дете
учило допълнително английски език. Когато се налагало, свидетелят помагал
на майката финансово. Ответникът работел във фирма за онлайн-търговия в
София. Някои дни пътувал, други – не. Апартаментът на ул. „******“ бил
негова лична собственост отпреди брака. Той притежавал и друг апартамент в
центъра на Пазарджик, който в момента не бил обитаем. Имал къща във
великотърновското село Стефан Стамболово. Получавал рента от ниви, които
давал под аренда. Част от нивите били в Стефан Стамболово, друга част в
Черногорово. Децата боледували нормално. Лечението се заплащало от
майката. Всички разходи за дрехи и обувки ги заплащала майката.
Ответникът не участвал в тези разходи. От две години майката имала
собствена фирма, която се занимавала с производство на дамаска за мебели.
Преди това работела в друга фирма, занимаваща се с търговия с дамаски.
Фирмата й имала склад в с. Ивайло с обособена част за офис, но когато била
ангажирана с децата, работела от вкъщи. Апартаментът на ул. „******“ бил
мезонет с площ около 200-220 кв.м. Докато живели в него, сметките ги
плащала майката, тъй като ответникът дълго време бил безработен. Най-
големият разход за децата била таксата за английски език от 1 800 лв. на
година, която се плащала на два пъти. Голямото дете ходело още от
предучилищна група на летни лагери и зелени училища, които стрували не
по-малко от 300 лв. Майката закупувала на децата дрехи, които не били
скъпи. Последният път им купила панталони, зимни якета и обувки от
Декатлон за 650 лв. Наследственият апартамент на ответника не бил годен за
живеене, но лесно можел да се направи годен за живеене. По думите на
ответника къщата му във великотърновско ставала за живеене.
Свидетелят И. Д. К., брат на ответника, установява, че същият работи в
София от месец ноември 2023 г., но не знае дали е на постоянен трудов
договор. Преди това работел в Пазарджик. Бил и безработен. До работа
пътувал с личния си автомобил. Пътните разходи не се поемали от
работодателя. На месец давал за пътни 1 000 лв. и повече. Наследственият му
апартамент не бил годен за живеене. Докато живеели с майката и децата в
3
него, той заплащал разходите за отопление, ток и вода. От ответника знаел, че
освен издръжката той купувал на децата дрехи и храна. Преди 4, 5, 6, 7
години свидетелят продал на ответника дела си от наследствения им
апартамент за 17 000 лв. Децата били добре облечени, чисти и нахранени.
Дрехите им не били маркови. Последният път ответникът им купил играчки
от магазина до Билла.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 от СК за изменение на размера на
дължимата издръжка от родител на ненавършили пълнолетие деца поради
промяна в обстоятелствата. В тежест на ищците е да установят при условията
на пълно и главно доказване настъпването на обстоятелства с траен и
съществен характер, породили необходимостта от увеличаване на досегашния
размер на месечната издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на
детето. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на
детето, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
родителите живееха в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите – чл. 142, ал. 1 от СК, а минималният й размер не може да бъде
по-нисък на една четвърт от размера на минималната работна заплата
съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една
страна с възрастта на детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му
нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на специални
потребности и икономическите условия за живот в страната към момента на
определяне на издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от
родителите да дава издръжка с оглед здравословното и имуществено
състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието
или липсата на задължение да издържа и други лица.
В случая от първоначалното определяне на издръжката са изминали
почти две години. През това време децата са пораснали, като детето Д. е
започнало училище, а детето С. е постъпило в детска градина. През
изминалия период особено съществено се е променила социално-
икономическата обстановка в страната. Значително са се повишили
необходимите средства за издръжка на едно лице. За сравнение през 2022 г.
минималната работна заплата е била 710 лв., а през 2024 г. е 933 лв. Средният
паричен разход на едно лице се е увеличил от 1 952,90 лв. през второто
тримесечие на 2022 г. до 2 653,68 лв. през четвъртото тримесечие на 2023 г.
4
според данните на НСИ. Тези обстоятелства са с траен и съществен характер
и пораждат необходимост от увеличаване на размера на месечната
издръжката на децата. Последното е наложително и с оглед обстоятелството,
че дължимата към момента издръжка на децата е значително под
законоустановения минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, който за 2024 г. е
233,25 лв.
Детето Д. е на 7 години и е ученичка в 1-ви клас. Обучението в първи
клас е безплатно, но детето има разходи за учебни пособия, екскурзии, зелени
училища и летни лагери, които се заплащат от родителите. Извънкласните му
занимания включват уроци по английски език с годишна такса от 1 800 лв.
Детето С. е на 3 години и посещава първа група в детската градина. Такса за
детска градина не се заплаща. Няма извънкласни занимания. Обичайните
нужди на двете деца включват основно разходи за облекло, храна, учебни
материали, отдих и развлечение според възрастта. Децата боледуват в
рамките на нормалното за възрастта. Не страдат от хронични или други
заболявания, изискващи скъпоструващо или продължително лечение. Няма
данни някое от децата да има специални потребности или дарби, за които да
са необходими разходи, по-големи от обичайните. Твърденията на майката, че
преди развода на родителите децата са имали по-висок от обичайния стандарт
на живот, не се установяват от доказателствата по делото. Напротив
свидетелските показания сочат, че децата имат разходи, които са в рамките на
обичайното за деца на тяхната възраст. Единственият по-голям разход,
установен по делото, е годишната такса за уроците по английски език на
детето Д.. Средномесечно таксата е в размер на 150 лв., което е значително
перо в месечните разходи на детето.
Като обективен критерий за определяне на необходимите средства за
месечна издръжка на едно дете може да послужи стандарта, установен в чл.
50, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДет., според който средствата за отглеждане и
възпитание на дете от 3 до 14 години са в размер на линията на бедност за
съответната година. Последната съгласно ПМС № 212 от 02.11.2023 г. за
определяне на размера на линията на бедност за страната за 2024 г. е 526 лв.
При тези данни съдът намира, че към настоящия момент необходимите
средства за посрещане на потребностите на детето Д. са в размер около 650
лв. месечно (сумата е по-висока от посочената в чл. 50, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДет.
поради разходите за английски език в размер на 150 лв. месечно), а на детето
С. – около 500 лв. месечно. Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се
дължи от двамата родители според възможностите им. И двамата родители са
в трудоспособна възраст и не страдат от заболявания, които да им пречат да
полагат труд и да реализират доходи. Бащата е трудово ангажиран с нетно
месечно трудово възнаграждение в размер над 3 000 лв., което е значително
по-високо от средното за страната. Вярно е, че трудовият договор на
ответника все още е в срок за изпитване, но преценката за възможностите на
родителите да дават издръжка следва да бъде съобразена с трудовата им
ангажираност към датата на приключване на съдебното дирене, като
5
евентуалното прекратяване на трудовия договор е бъдещо несигурно събитие,
което не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на съдебния
акт. Майката притежава дялове в две търговски дружества и се
самоосигурява. Доходите й са от дивиденти, като изплатените до момента
дивиденти са в значителни размери спрямо средното възнаграждение в
страната, но не са ежемесечни и размерът им зависи от финансовото
състояние на търговските дружества. Ответникът живее в собствено жилище.
Притежава още няколко недвижими имота, в т.ч. жилищни и земеделски.
Майката и децата живеят на квартира с месечен наем от 450 лв. Няма данни
някой от родителите да изплаща кредити, нито да има задължение да издържа
други ненавършили пълнолетие деца.
Като взе предвид обстоятелството, че ответникът живее в собствено
жилище, притежава значително недвижимо имущество и реализира по-големи
доходи от майката, съдът приема, че ответникът обективно има финансовата
възможност да осигурява по-голямата част от издръжката на децата. Децата
се отглеждат от майката, която осъществява непосредствените грижи за тях и
посреща ежедневните им разходи, с оглед на което бащата следва да поеме
издръжката на детето Д. в размер на 350 лв. месечно и издръжката на детето
С. в размер на 300 лв. месечно. Остатъкът от необходимите на децата
средства за живот следва да останат в тежест на майката, която също
реализира доходи и има задължение да ги издръжка наред с бащата.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
дължимата от бащата издръжка на детето Д. бъде увеличена от 163 лв. на 350
лв. месечно, а на детето С. – от 163 лв. на 300 лв. месечно. Съгласно т. 21 от
ППВС № 5/1970 г. новият размер на издръжката се дължи от деня на
подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава съгласно
чл. 146, ал. 1 от ГПК. За разликата над 350 лв. месечно до предявения размер
от 450 лв. месечно за детето Д. и за разликата над 300 лв. месечно до
предявения размер от 400 лв. месечно за детето С., исковете следва да бъде
отхвърлени като неоснователни, тъй като уважаване на исковете в пълен
размер би било предпоставка за неоснователно обогатяване на децата и
стимулиране към разточителство и обществено неполезен начин на живот.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника –
разноски за адвокатко възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищците. Разгледано по същество възражението
е неоснователно, тъй като размерът му от 1 000 лв. е съобразен с минималния
размер на всеки от двата кумулативно съединени иска за издръжка съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на дължимата от А. Д. К., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „******“ ****** на ненавършилото пълнолетие дете Д. А. К.,
ЕГН ********** месечна издръжка, определена с Решение № 468 от
06.05.2022 г., постановено по гр.д. № 255/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, от 163 лв. на 350 лв. месечно, като ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „******“ ****** да заплаща на
ненавършилото пълнолетие дете Д. А. К., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Д. С. А.-К., ЕГН ********** и двете от гр.
Пазарджик, ул. „******“ ****** издръжка в размер на 350 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 г., до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава на всяко месечно плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 350 лв. месечно до предявения размер от 450 лв.
месечно.
ИЗМЕНЯ размера на дължимата от А. Д. К., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „******“ ****** на ненавършилото пълнолетие дете С. А. К.,
ЕГН ********** месечна издръжка, определена с Решение № 468 от
06.05.2022 г., постановено по гр.д. № 255/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, от 163 лв. на 300 лв. месечно, като ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „******“ ****** да заплаща на
ненавършилото пълнолетие дете С. А. К., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Д. С. А.-К., ЕГН ********** и двете от гр.
Пазарджик, ул. „******“ ****** издръжка в размер на 300 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2024 г., до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава на всяко месечно плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 300 лв. месечно до предявения размер от 400 лв.
месечно.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******“
****** да заплати на Д. А. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител Д. С. А.-К., ЕГН ********** и
трите от гр. Пазарджик, ул. „******“ ****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 618,32 лв.
7
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН ********** чрез
тяхната майка и законен представител Д. С. А.-К., ЕГН ********** и трите от
гр. Пазарджик, ул. „******“ ****** да заплатят на А. Д. К., ЕГН **********
от гр. Пазарджик, ул. „******“ ****** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 190,84 лв.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******“
****** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в
размер на 466,56 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка на всяко от децата.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от 29.04.2024 г., която дата е обявена на
страните в заседанието за разглеждане на делото.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението
може да се обжалва в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им
и на ДСП Пазарджик чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8