О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
260184/18.1.2021г.
Шуменският районен съд десети
състав
На петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д.№ 1418 по описа за 2020 г. на ШРС
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от И.П.К., чрез служебно
назначения ѝ адв. И.К. от ШАК със съдебен адрес *** срещу С.П.Д. с ЕГН **********
с адрес *** и И.П. Божкова с ЕГН ********** с адрес ***. В уточняващата искова молба (лист 78 от
делото) се твърди, че ищцата е майка на ответниците и единствен наследник на Стоянка Денева Христова, починала на 27.03.2020г. След
смъртта ѝ научила, че наследствения апартамент, находящ се
в гр.Шумен, ул.“Одрин“ № 8, ет.3 е прехвърлен от нейната майка на двете ѝ
внучки – ответниците, като сделката била оформена с Нотариален акт № 13, том I, рег. № 607, дело № 13 от 29.01.2020г. Ищцата
твърди, че воля за такова прехвърляне нейната майка нямала, затова се моли за прогласяване нищожността на процесния Договор
за гледане и издръжка, поради противоречието му със закона, добрите нрави и липса на съгласие.
В постъпилия в срок писмен отговор по делото се прави
искане за прекратяване на производството по настоящото дело, поради висящността
на образуваното по-рано гр.д. № 1401/2020г. на ШРС между същите страни и с
предмет по чл.108 от ЗС. Сочи се, че
предметът на доказване в това производство включва и доказване валидността на
придобивното основание на ищците, а именно валидността на Нотариален акт № 13,
том I, рег. № 607, дело № 13 от 29.01.2020г. за
издръжка и гледане.
Във връзка с направеното искане, съдът се запозна с
материалите по гр.д. № 1401/2020г. на ШРС и констатира, че същото е образувано
на 20.07.2020г. – дата, която предхожда датата на образуването на настоящото
дело – 21.07.2020г. Същевременно в хода
на производството, ответника К. в писмения си отговор по делото се позовава на
нищожността на представения по делото Нотариален акт № 13, том I, рег. № 607, дело № 13 от 29.01.2020г. Когато ответникът оспори правото на
собственост, то в тежест на ищците е да докажат придобивното си основание, с
което им е прехвърлен недвижимия имот.
Предвид, че в производствата по чл.108 от ЗС ответникът може да се брани с
възражение за нищожност на сделката, от която ищецът черпи права, то съдът
намира, че е налице обективен и субективен идентитет между гр.д. № 1401/2020г.
на ШРС и гр.д. № 1418/2020г. на ШРС. В настоящата хипотеза предмета на едното
се инкорпорира в предмета на другото, като спорът ще бъде решен по образуваното
по-рано гражданско дело и по този начин
ще бъде формирана и сила на присъдено нещо, която ще забрани пререшаването
повторно по този въпрос между същите страни и отвода за присъдено нещо би бил
основателен.
По направеното искане от ответниците за присъждане на съдебни разноски,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото не са представени
доказателства за извършени такива разходи.
Предвид изложените съображения и на основание чл.126,
ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 1418/2020г. по описа на ШРС.
Определението
за прекратяване подлежи на обжалване пред ШОС в едноседмичен срок от
уведомяване.
На страните
да се изпрати препис от настоящото определение на посочените от тях съдебни
адреси, чрез упълномощения и служебно назначения адвокат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: