Р Е Ш Е Н И Е
№…….……
12.04.2021
г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на единадесети март през две хиляди и деветнадесет
и първата година, в открито съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
при участието на секретаря Виолета
Боева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 340/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба
на С.Г.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, Ц.Г.К., ЕГН **********,***,
З.Г.Д., ЕГН **********,*** и Р.Г.Я., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника им адв. Р.М. (САК) против
застрахователно дружество „A.F.I.“, със
седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode ****.
Претенцията е да се осъди ответната страна да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки един от тях,
ведно със законна лихва за забава от ****г. Претендират се разноските по
делото, в т.ч адвокатски хонорар.
Първоначално делото е образувано пред СГС, където
производството е прекратено и изпратено по реда на чл. 118, ал.2 ГПК във вр.
чл. 119, ал.3 и във вр. чл. 115, ал.2 ГПК за разглеждане от ОС-Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че на ****г. около ** ч. в
гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С. Е.“ ***, срещу магазин „Е.Ц.“, настъпило ПТП
между В.Г.К., *** на ищците, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ***,
управляван от А.З..
Описва се, че при потегляне, без да се убеди във
възможността за безпрепятствено движение, водачът на лекотоварния автомобил ударил
находящата се на платното пешеходка. Вследствие на настъпилото ПТП В.К.
получила ********. ************
Твърди се, че основана причина за настъпилото събитие
било поведението на водачът на лекотоварния автомобил „М.“ модел „С.“ - А.З.,
който в случай на проявено внимание към пътната обстановка и по отношение на
уязвимите участници в движението, би могъл изцяло да избегне настъпилия
инцидент.
Описва се, че вследствие смъртта на своята ***, ищците
претърпели нематериални и морални вреди, които ги променили завинаги. Семейството
им винаги било изключително задружно, а В.К. била опора за всичките си **,
които отгледала и възпитала с много любов и нейната загуба била непреодолима за
тях и към момента. Настъпилата по този внезапен и неочакван начин загуба бил
изключително тежък удар за цялото семейство.
Твърди се, че към датата на настъпване на събитието
отговорността на водачите на лекотоварен автомобил „М. С." с регистрационен
номер ***, била застрахована
в компания „А.Ф.“ съгласно застрахователна полица с номер *****., което дружество
дължало репариране на претърпените от ищците вреди.
Пояснено е, че във връзка с реализиране на това си право,
ищците първо се обърнали по реда на чл.503 КЗ към „А. Б.-Р.щ.“ ЕООД, който е представител
на застрахователя за уреждане на претенциите в Б.. В отговор на отправена
покана от 26.10.2017г. те били уведомени, че застрахователят потвърдил покритие
на застрахователната полица и завеждането на щата ****. С писмо изх.№664/12.06.2018 г. от представителя на
чуждестранния застраховател, ищците били уведомени още, че се признава
основателността на претенцията на всеки от тях за обезщетение в размер на
сумата от по 10 000 лв., за която им било предложено подписване на
споразумение. В отговор ищците заявили, че желаят да получат превод от
ответника за така предложените суми, но не желаят да подписват споразумение,
тъй като считат определеното обезщетение за занижено с оглед на търпените от
тях болки и страдания.
Твърди се, че в разрез със задължението, прогласено в
чл. 108 КЗ, не им било изплатено обезщетение, а същото дори им било отказано.
В срока по
чл. 367 от ГПК не е постъпил отговор на
ИМ от ответното застрахователно дружество поради което и съдът не е приложил
разпоредбите на чл.372 и чл.373 от ГПК.
В първото по делото съдебно заседание
процесуален представител на ответното застрахователно дружество е изразил
становище, че предявените искове не се оспорват по основание, а единствено по размер. В този смисъл се
възразява, че претенцията е силно завишена и в разрез с възприетата в РФ.
практика съгласно
която обезщетенията за **, наследници на загинал от ПТП са в диапазона между 11
-15 хиляди евро. Във връзка с това становище адвокат Б. е изложил подробни
съображения в писмената си защита защо счита, че в случая следва да намери
приложение френското материално право, респективно и възприетата в Р Ф. съдебна
практика. Обобщено процесуалният пълномощник на ответника подържа, че в
конкретният казус следва да се приложи чл.4, параграф 1 и чл.5, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II") предвид мястото
на настъпването на ПТП-то – територията на Р Ф., както и че търпените от
близките роднини вреди следва да се считат за непреки последици от процесното
произшествие. Развива подробни съображения в този смисъл и като аргумент сочи
решение на Съда на ЕС ( 4-ти състав) от 10.12.2015г. по дело С-350/14 с предмет
(Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие —
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент
(ЕО) № 864/2007 — Член 4, параграф 1 — Понятия „държавата, в
която е настъпила вредата", „вреда" и „непреки последици от
вредоносния факт" — Лично претърпени вреди от член на семейството на лице,
починало в резултат на пътнотранспортно произшествие — Приложим закон).
Претендират
се съдебните разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбата на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно
разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "гражданска
отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
Ето защо,
прекият иск на пострадалия спрямо застрахователното дружество е допустим.
Относно
твърдените факти и направени възражения:
Отделяйки
спорното от безспорното, съдът съобразно изразеното от страните становище приема
за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните правопораждащи
факти, а именно:
На ****г.
около ** ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С. Е.“ **, срещу магазин „Е.Ц.“,
настъпило ПТП между В.Г.К., *** на ищците, и лекотоварен автомобил „М.“, модел
„С.“, с регистрационен номер ***, управляван от А.З., което
е със следния механизъм: Водачът на лекотоварния автомобил при потегляне, без
да се убеди във възможността за безпрепятствено движение, водачът на
лекотоварния автомобил е ударил находящата се на пътното платно пешеходка К.. В
резултат на удара последната е получила множество травматични увреди, а **********
Не се спори и
че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лекотоварен
автомобил „М. С." с регистрационен номер ***, била застрахована в ответната
компания „А.Ф.“ съгласно застрахователна полица с номер *****. Прието за
безспорно между страните и още, че процесният автомобил е собственост на „Б.П.Л.
г.“ с наемател „Б. Р.“ ЕООД със седалище в С., ул. К. П.“ ***.
Не се спори,
а и от представените писмени доказателства се установява, че преди завеждането
на делото ищците са отправили всеки един поотделно претенция към застрахователя
за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди. Представени са и писмени
доказателства в тази насока. От същите се установява, че застрахователното
дружество е предложило обезщетение поотделно на пострадалите лица в размер на
по 10 000 евро, което не е прието от същите. Липсват твърдения, а и
доказателства, такова да им е изплатено в рамките на изтеклия период от
началото н водене на преговорите с ответното застрахователно дружество до
датата на завеждане на исковата молба, а така и към настоящия момент.
От приетите
по делото писмени доказателства – удостоверения за настоящ и постоянен адрес,
се установява, че ищците и към датата на процесното ПТП и към настоящия момент
са с постоянен и настоящ адрес в РБ..
За
установяване претърпените от ищците болки и страдания и състоянието им след ПТП
са събрани гласни доказателства – показанията на св. К. Д., Т. Г., С. Д., М. Д.
и Д. Д.. Посочените гласни доказателства съдът кредитира, тъй като същите
кореспондират помежду си, а и с останалите събрани доказателства, както и са в
резултат на преки впечатления придобити от свидетелите, които не са заинтересовани
от изхода на делото поради липсата на родствени и др. връзки. Свидетелите
установява, че семейството на починалата В.К. било задружно и сплотено макар ****
й да живеели отделно от нея в различни домове, а също така и градове. Въпреки
това *** им постоянно подържала връзка с тях, както и им помагала през годините
в отглеждането на **та им, нейни ****. Помощта й била както физическа, така и
финансова. От своя страна и ищците са осигурявали грижи и помощ на своята ***.
След установяването на **й ищеца Ц.К. във Ф. заедно с цялото му семейство и ***
му В.К. го е последвала като се е установила при него. Пребиваването й обаче е
било съобразено с правилата наложени от властите, които налагали престой не
повече от три месеца. След изтичането му В.К. се е прибирала за два- три месеца
в Б.. През този период същата е посещавала **** си З. и С., които останали в Б..
В последствие при Ц.К. и В.К. се е присъединила и ищцата Р.Я., а по – късно и
ищцата З.Д.. Свидетелите установяват, че през годините наследодателката на
ищците се е издържала пребивавайки във Ф. с просия като част от получените пари
е предоставяла на **та си. Обобщено
всички свидетели установяват, че отношенията по между ищците и тяхната *** били
изпълнени с грижи, близост и внимание един към друг и затова и след смъртта й **та
й изпитват непрестанна болка от загубата, което е напълно разбираемо и житейски
обяснимо.
При така установеното
по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съдът
съобразявайки наведените от ответното застрахователно дружество доводи във
връзка с приложимото в конкретния случай право, както и установената съдебна
практика на българските съдилища и на СЕС приема, че правното основание на
предявените обективно и субективно съединени главни искове е чл.226 от Кодекса
за застраховането /отм./ приложим в случай предвид датата на настъпване на
процесното ПТП – ****г. и разпоредбата на §22 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) във
връзка с чл.52 от ЗЗД и на акцесорните - чл.86 ал. 1 във
връзка с чл.84 ал. 3 от ЗЗД. Доводите на процесуалния представител на
ответното дружество, че в случая приложение намира чл.4, параграф 1 и чл.5, параграф 1 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II") не се споделят от настоящия съдебен състав. Предмет
на настоящият спор е отговорността на ЗК „А.Ф.“ в качеството й на застраховател
на причинителя на процесното ПТП и в това си качество дължи на ищците като
увредени лица обезщетения за търпени от тях неимуществени вреди т.е. пряк иск
на увреденото лице срещу застраховател, който между впрочем е разрешен от
българското право – чл.226 от КЗ(отм.). Вярно е, че съгласно чл.4, параграф 1
от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II"), приложимото право към извъндоговорните задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата. Но в случая приоритет
пред това правило, което е общо, имат правилата на Раздел 3 от Регламент №44/2001
г. – Компетентност по дела във връзка със застраховане и по конкретно
привързващият фактор на чл.11, параграф 2 – искът на увреденото лице срещу
застраховател по застраховка за гражданска отговорност. В този случай
увреденото лице има право да предяви иск пред съдилищата по местоживеенето си
срещу застрахователя на лицето, за което се твърди, че е отговорно ( Определение
№116/12.03.2021 г. по ч.т.д.№441/2021 г. на ВКС; решение на СЕС по дело
С-347/08, т.31). Ето защо и тъй като прекият иск е разрешен от българското
право, то това е приложимото в конкретния случай право, още повече при липса на
твърдения и доказателства, че правото на РФ. изключва или неурежда преките
искове срещу застрахователя, поради което условието на чл.11, параграф 2 от
Регламента не може да бъде изпълнено.
Поради изложените до тук съображения съдът приема обективно и субективно
съединените искове за процесуално допустими като предявен от надлежни страни, при наличие на
правен интерес за същите.
Съобразно
установеното в процеса от фактическа страна съдът приема, че исковете са
основатели предвид наличието на материалноправните предпоставки за това
визирани в разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) - възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на деликт направо от застрахователя при
наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество. Така по
един несъмнен начин е установено извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност, авторството на водача на процесното МПС А.З.
и неговата вина. Безспорно е и че е налице валидно сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност” с ответната ЗК А.Ф., поради което и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на последната. С пълно и пряко
доказване ищците доказаха и наличието на останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - настъпилите за тях болки и страдания от
причинените им вреди, техния характер, степен и продължителност във времето,
както и пряката им причинна връзка с деянието.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение:
При условията
на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания. В този смисъл от
значение са задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл
и с оглед събраните по делото доказателства за отношенията между ищците и тяхната
*** - на близост, привързаност и грижа, за причинените им тежки психически и
емоционален удар от смъртта й, съдът намира, че сумата 80 000 лв. е справедливо
и адекватно на причиненото увреждане обезщетение. При съобразяване размера на
дължимото обезщетение съдът съобрази и още, че посредством гласните
доказателства не са установени конкретни факти за съдържанието на отношенията на
ищците с *** им, извън твърдението за взаимна помощ (такава за отглеждането на **та
и по рядко финансова такава) и за събирания по празници и други събития, които
да са основание за други изводи относно
размера на обезщетенията. Всички свидетели установяват обичайната връзка между **та
и тяхната ***, взаимопомощта им и вниманието им един към друг сочещи, че
починалата фактически е заемала полагащото й се място в живота на своите ** и чието
страдание има траен резултат. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчете
в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент на настъпване на вредите, индиция за икономическите
условия. Последните са в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата
на застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното ПТП при
което е пострадало едно лице, съгласно чл.266 т.1 б.“а“ от КЗ (отм.) застрахователната
сума е в размер на 2 000 000 лева.
И не на
последно място от значение при определяне на справедливия размер на
обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както бе посочено по – горе в решението, е и
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитие на
обществото.
Предвид
всичко изложено до тук предявените от ищците искове с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ (отм.) като основателни ще следва да се уважат до размера на 80 000
лева за всеки един поотделно за претърпените от тях неимуществени вреди, при
липса на съпричиняване от страна на смъртно пострадалата тяхна *** В.К.. За
разликата до пълния претендиран размер от по 100 000 лева за всеки един
поотделно от ищците, исковете като неоснователни ще следва да се отхвърлят.
По
акцесорните претенции:
При прекия
иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя,
какъвто е настоящия случай, лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане уредено в чл.84 ал.3 от ЗЗД - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223 ал.2
изр. 1 - во от КЗ(отм.). В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение
№ 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/08 г. на ВКС-ТК и др., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл.226 ал.1
от КЗ(отм.) по застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид обаче, че акцесорната претенция на ищците за заплащане на лихва за
забава е предявена с начален момент ****г. – датата на настъпване на смъртта на
увреденото лице В.К., то обезщетението за забава ще следва да се присъди от
тази дата.
Относно
разноските съдът съобразно изхода на делото и като съобрази, че ищците са
материално затруднени и поради това сключили с представляващия ги адвокат Р.М.
договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв,
то следва да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на
посочения процесуален пълномощник дължимото му се възнаграждение съгласно чл.7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая е в размер
на 3 388,80 лв. с начислено ДДС и изчислени по компенсация съобразно
уважената част от иска или общо сумата 13 555,20 лева за представителство
и защита на четиримата ищци.
Ответната
застрахователна компания претендира също заплащане на възнаграждение. Съдът
като съобрази, че от представените писмени доказателства не се установява в
полза на адв. Б., представляващ същата, да е заплатено възнаграждение, то това
искане се явява неоснователно.
Върху
уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователят
следва да бъде осъден да заплати държавна тА.от 4%, която общо е в размер на 12
800 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд.
Воден от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА застрахователно
дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание
чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с
§22 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейната *** В.Г.К., настъпила на ****г. в
резултат на катастрофа станала на ****г. около 17 ч. в гр. Б. (Ф.), на моста
ул. „С. Е.“ **, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г.К., *** на ищцата, и
лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер ***, управляван от А.З. в размер на 80 000
/ осемдесет хиляди/ лева, ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата
на която е починало увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до 100 000 /сто
хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА застрахователно
дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Г.К., ЕГН **********,*** на основание чл.226 ал.1 от КЗ
(отм.) във връзка с §22 от КЗ обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и страдания
от смъртта на неговата *** В.Г.К., настъпила на ****г. в резултат на катастрофа
станала на ****г. около 17 ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С. Е.“ **, срещу
магазин „Е.Ц.“, между В.Г.К., *** на ищеца, и лекотоварен автомобил „М.“, модел
„С.“, с регистрационен номер ***, управляван от А.З. в размер на 80 000 / осемдесет хиляди/
лева, ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226
ал.1 от КЗ (отм.) КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА застрахователно
дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** ДА ЗАПЛАТИ НА З.Г.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) във връзка с §22 от КЗ обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от
смъртта на нейната *** В.Г.К., настъпила на ****г. в резултат на катастрофа станала
на ****г. около 17 ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С. Е.“ ***, срещу магазин „Е.Ц.“,
между В.Г.К., *** на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ***, управляван от А.З. в размер на 80 000 / осемдесет хиляди/
лева, ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226
ал.1 от КЗ (отм.) КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА застрахователно
дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Г.Я., ЕГН **********,*** на основание чл.226 ал.1 от КЗ
(отм.) във връзка с §22 от КЗ обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и страдания от
смъртта на нейната *** В.Г.К., настъпила на ****г. в резултат на катастрофа станала
на ****г. около 17 ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С. Е.“ ***, срещу магазин „Е.Ц.“,
между В.Г.К., *** на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ***, управляван от А.З. в размер на 80 000 / осемдесет хиляди/
лева, ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226
ал.1 от КЗ (отм.) КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА застрахователно дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Р.И.М., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: ***, офис *** на основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 дължимото й се възнаграждение
съгласно чл.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо в
размер на 13 555,20 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА застрахователно дружество „A.F.I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode **** да заплати
държавна тА.от 4% върху уважената част от исковете в размер на 12 800 лева в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: