М О Т И В И
По НОХД №1574/2017 г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим М.Г.Й.
Срещу подсъдимия М.Г.Й. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал. 4
вр. ал. 3, б.Б вр. ал.1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С протоколно определение от 27.09.2017 г. като частни
обвинители по делото са конституирани М.Г.,
З.К., С.Г. и П.Ч., а адв.Б. и адв.С. - като техните повереници.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд, като предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.2 НК му наложи след редукцията на осн. чл.58А, ал.1 НК наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което да бъде отложено на осн.
чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години, а на осн. чл.343г НК подсъдимият бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от 2 години. Разноските по делото да бъдат възложени в негова
тежест. Лекият автомобил, ведно с регистрационните табели като веществени
доказателства да се върнат на подсъдимия, а частите от каруцата – на
наследниците на починалия А.Г..
Частните
обвинители се явяват лично в съдебно заседание и с поверениците си, като
последните молят съда след признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на транспортното престъпление, на
същия да се наложат наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
изпълнението на което бъде отложено за максималния изпитателен срок, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за максимален срок.
Подсъдимият М.Й. се явява лично в съдебно заседание.
Разбира обвинението. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти. Съжалява за извършеното и моли наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ да му бъде наложено за по-кратък срок, за да може да
работи. Упълномощеният му защитник адв.Д.
предлага на съда за извършеното от подзащитния му престъпно
посегателство на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при
условията на чл.55 НК, срокът на което да бъде редуциран с 1/3 и изпълнението
му - отложено на осн. чл.66, ал.1 НК, а наказанието „лишаване от
правоуправление“ да му бъде наложен за по-кратък срок.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
М.Г.Й. е роден на ***
***, обл.П., българин, български гражданин, със средно образование. Понастоящем
е трудово ангажиран като ***в „Кейт“ ЕООД гр.Асеновград, стопанисващо ТК „Шел“ в гр.Пловдив, няма криминални прояви и
се ползва с добро име в обществото и сред колегите си (л.30 СПво и л.83 ДПво),
както и е неосъждан (л.84 ДПво). Въз основа на издадено му на 17.04.2013 г.
свидетелство за управление на МПС № *** с 10-годишна валидност, същият е
правоспособен водач на МПС категория В, М, AM В1.. За
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата до лятото на 2016 г.
бил санкциониран три пъти по административен ред – с Наказателно постановление
и с фишове (л.87 ДПво).
Подсъдимият притежавал лек автомобил „Опел Корса“ с peг. № ****,
намиращ се в добро техническо състояние и снабден с необходимите документи. На
01.03.2016 г., в тъмната част на денонощието около 18:50 часа управлявал същия
по третокласен клас път № 667, пътувайки сам от гр. Първомай за с. Градина.
Участъкът от пътя бил хоризонтален, равен и прав, а асфалтовото му покритие -
сухо и чисто, в добро състояние. В този момент трафикът не бил натоварен, но се
осъществявал при намалена видимост предвид часа, което налагало МПС-то да бъде
с включени къси светлини. Пътното платно било двупосочно, с широчина 7,50 м, с
налични две активни пътни ленти, обособени чрез хоризонтална пътна маркировка,
състояща се от бели непрекъснати линии в краищата и бяла прекъсната линия в
средата. От двата края на пътното платно имало предпазна мантинела. Подс.Й.
преминал през Железопътен надлез-Запад, гр.Първомай, обл.Пловдив, движейки се
по източната лента на платното за движение, явяваща се дясна за него, в посока
на движение юг-север, със скорост от 58 км/ч.
По това време, в
указания пътен участък и в идентична посока пред автомобила на подсъдимия със
скорост от около 11 км/ч се движела каруца, теглена от впрегнат кон и
управлявана от А.Г., чийто спътник бил П.Ч.,***. Каруцата била натоварена с
различни предмети и се движела без да е оборудвана отзад вляво със светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, съобразно нормативно
установените изисквания. Подс.Й. настигнал движещата се пред него каруца и се
намирал на около 60 - 70 метра от същата, когато разполагал с възможност да я възприеме.
Въпреки че я забелязал в своята лента за движение, не реагирал веднага на
възникналата опасност чрез намаляване на скоростта на движение или с аварийно
спиране. Едва в един по-късен момент
направил опит да я заобиколи, завивайки рязко волана наляво, но поради
закъснялата реакция и твърде малкото разстояние между двете превозни средства в
този момент, подсъдимият не успял да осъществи маневрата „заобикаляне”. В
резултат на това последвал силен удар между предната дясна част на МПС-то му и
задната лява част на каруцата, на третокласен клас път № 667, на 9,400 км, в
дясната (източна) лента на платното за движение върху Железопътен надлез-Запад,
гр.Първомай, област Пловдив, на около 1,5 - 2,0 м западно от източната граница
на платното за движение.
След удара лек
автомобил „Опел Корса“ се преобърнал на лявата си страна и след приплъзване по
пътя спрял и се установил в това положение на пътното платно. На същия били
причинени щети в предна дясна част и счупено предно стъкло. Вследствие на удара
каруцата се разпаднала, а пострадалите паднали на платното за движение. Конят
също бил повален на земята, като А.Г. бил затиснат в легнало положение от един
от капаците на каруцата и от коня. Всички вещи в каруцата също се разпръснали
по пътното платно и в по-голямата си част се установили на платното зад лекия
автомобил.
Подсъдимият изключил
двигателя на МПС-то си и слизайки от същия, видял свид. Ч., седящ до
мантинелата и държащ ръката си. В този момент покрай мястото на инцидента с
автомобила си преминал свид. П.П.. Спрял и отишъл при подсъдимия, след което
съобщил за произшествието на тел. 112. Двамата с подс. Й. отишли до пострадалия
Г. и го освободили от падналия върху него капак. Опитите им да разговарят с
него, останали безуспешни. Малко по-късно пострадалите били откарани по
спешност и приети в УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД, гр.Пловдив за провеждане на
лечение. Пристигналите на местопроизшествието ***от РУ-Първомай свид.И.П.и
свид. К.Н.не установили наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия.
От заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи се установява следното :
1. съдебно-медицинска експертиза на труп (л.37-44
ДПво) - при изследването върху трупа на А.Г. са констатирани: напречна бразда
над сливиците на продълговатия мозък (малкомозъчно вклиняване), кръвонасядане
над твърдата мозъчна обвивка, кръвонасядане под меките мозъчни обвивки, линейно
счупване на черепа в лява слепоочно - тилна област, счупване на страничните
израстъци на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти гръден прешлен, двустранна хиностатична
пневмония, счупване на 3-то, 4- то и 11-то ребро вляво, счупване на 3-то до
7-мо ребро вляво, кръвонасядания около местата на счупване на изброените ребра,
кръвонасядане по черепните покривки, разкъсно - контузна рана на дясна вежда,
охлузване над лява вежда в челно-слепоочната област, кръвонасядане по лява
половина на гърба, кръвонасядане около лява глезенна става, атеросклероза,
хипертрофия на сърцето, мастна дистрофия на черния дроб. Смъртта му се дължи на
претърпяната тежка черепно - мозъчна травма, довела до образуване на
травматични кръвоизливи (над твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни
обвивки), довели до повишаване на вътречерепното налягане и вклиняване на
малкомозъчни структури с последвало нарушение на разполагащите се там жизненоважни
мозъчни центрове (на дихателната и сърдечната дейност). Смъртта му е в причинно
- следствена връзка с установените черепно - мозъчни травматични увреждания.
Установените при външния и вътрешен оглед травматични увреждания (охлузване над
лява вежда, разкъсно-контузна рана по дясна вежда, кръвонасядане по черепните
покривки, счупване на черепни кости, кръвонасядане над твърдата мозъчна
обвивка, кръвонасядане под меките мозъчни обвивки, счупване на ребра вляво,
счупване на страничните израстъци на 1-ви, 2-ри, З-ти и 4-ти гръден прешлен,
кръвонасядане по лявата част на гърба, кръвонасядане около лява глезенна става)
са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното от него ПТП на
01.03.2016 г. Те са причинени по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет със сравнително голяма сила и е възможно да са получени при
ПТП, както и при последвалото падане след удара от МПС-то върху пътното платно.
Смъртта на Г. е настъпила в 08.00 часа на 09.03.2016 г., съгласно изследваната
от съдебния лекар епикриза от повторно хоспитализация на пострадалия (л.39
ДПво);
2.съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни
(л.47-49 ДПво) - при настъпилия на 01.03.2016 г. пътен инцидент на П.Ч. е било
причинено: контузия на гръдния кош и корема, счупване на лява лъчева кост на
ръката; частичен пневмоторакс вдясно; плеврален излив вдясно; охлузвания по
главата и шията. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие
и добре отговорят по начин и време да са получени при станалото ПТП и
последващо падане от каруцата на пътната
настилка. Счупването на лъчевата кост на типично място на лявата ръка е
причинило трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник за срок по –
дълъг от 30 дни. Рентгенологично частичен пневмоторакс вдясно и плеврален излив
вдясно, протекли без усложнения, представляват разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл. 129 НК, а останалите травматични увреждани - болка и
страдания, без разстройство на здравето;
3.автотехническа
експертиза (л.53-75 ДПво):
-ударът е настъпил в дясната (източна) лента
на платното за движение на място, което приблизително се намира по дължина
върху ЖП надлез „Запад“ в гр. Първомай и по широчина на около 1,5- 2,0 м
западно от източната граница на платното за движение;
-скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“
в момента на удара е била около 58 км/ч, а тази каруцата - около 11 км/ч;
-в анализираната пътна ситуация водачът на
л.а. „Опел Корса“ от момента, в който е имал техническа възможност да възприеме
неосветената конска каруца, при своевременна реакция и задействане на
спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране;
-в случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и разстоянието на „конкретна“ видимост за водача на л.а.
„Опел Корса” към неосветената конска каруца е била 66 км/ и в този смисъл
скоростта на движение на лекия автомобил (58 км/ч) е била технически съобразена
в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини;
-най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът М.Й.
е управлявал л.а. „Опел Корса“ по дясната лента на платното за движение на ЖП
надлез „Запад“ от гр.Първомай в посока от юг на север. През това време конската
каруца се е движела по платното за движение на съшия път, в същата посока.
Когато л.а. „Опел Корса“ е настигнал каруцата и е бил на около 60 - 70 м,
водачът му е имал техническа възможност да я забележи. Той обаче е реагирал в
един по-късен момент, като се е опитал да отклони лекия автомобила наляво, но
въпреки това е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е в предната
дясна част на л.а. „Опел Корса“ и в задната лява част на каруцата. След същия, МПС-то се преобърнало
на лявата си страна, след което се е установило на пътното платно, а каруцата
се разпаднала.
-основни причини за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка са : каруцата се е движела през нощта, без да е
оборудвана отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, поради което е била необозначена на платното за движение,
както и водачът на л.а. „Опел Корса“ не е реагирал своевременно на опасността
от удар с намиращата се на платното за движение пред него конска каруца.
Съдът възприема изцяло заключенията по горепосочените
експертизи като обективно и компетентно изготвени.
Така установената фактолоигя съдът прие за установена
въз основа на направеното самопризнание
от страна на подсъдимия, в подкрепа
на което са събраните по делото:
-писмени доказателства и писмени доказателствени средства
(протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л.9-20), справка
за нарушител (л.87 ДПво),
характеристична справка (л.83 ДПво и л.30 СПво) и справка за съдимост (л.82 ДПво);
-веществени доказателства: лек автомобил
марка и модел „Опел Корса“ с peг. № ****,
огъната регистрационна табела № ****, както и предна и задна част на каруца;
-заключения по назначените в
хода на досъдебното производство експертизи, посочени по-горе;
-гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите П.П., И.П.,К.Н., П.Ч.,
З.К., С.Г. и М.Г., които следва да бъдат кредитирани като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При така установената фактология, съдът направи
следните правни изводи:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
От
заключението по автотехническата експертиза се установява, че от техническа
гледна точка основни причини за настъпване на ПТП-то са : 1. каруцата се е
движела през нощта, без да е оборудвана отзад вляво със светещо тяло, излъчващо
бяла или жълта добре различима светлина, поради което е била необозначена на платното
за движение, както и 2. водачът на л.а. „Опел Корса“ не е реагирал своевременно
на опасността от удар с намиращата се на платното за движение пред него конска
каруца. Неправомерното поведение на подс.Й. представлява нарушение на правилото
за движение, регламентирано в нормата на
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП („Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.").
Пряка и непосредствена последица от същото е причиняване на съставомерния резултат
– смъртта на Г. и средната телесна повреда на Ч., от което следва и несъмненият
извод, че подсъдимият е реализирал обективните признаци на процесното посегателство, доколкото при управление на
горепосоченото МПС не е реагирал своевременно на възникналата опасност за
движението, а именно такава от удар с
движещата се пред него каруца чрез намаляване на скоростта, а при необходимост
и спиране, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП,
като именно в резултат на това нарушение е настъпил отбелязаният престъпен
резултат.
Доказателствената съвкупност не
сочи на инкриминираната дата подс.Й. да е загубил контрол върху управлявания
лек автомобил и в този смисъл настъпването на обществено опасните последици не
е в причинно – следствена връзка и с нарушение на това правило за поведение при
движение по пътищата на страната.
Доколкото несъмнено се установява, че освен
неправомерното поведение на подсъдимия, причина за реализиране на престъпните
последици се явява и движението на каруцата през нощта по платното за движение
без да е обозначена (видно от протокола за оглед на местопроизшествие), то
безспорно е налично съпричиняване на престъпния резултат от самите пострадали,
осъществили въпросното нарушение на чл.71, ал.1 ЗДвП, защото и последното е
допринесло за настъпване на злополуката. То подлежи на отчитане като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Процесното посегателство подсъдимият е
реализирал по непредпазливост под формата на небрежност, доколкото не е
предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди,
че такива ще настъпят, без да е необходимо конкретни представи за престъпния
резултат, а най-общи такива за това, което върши, за обстановката и за опасните
възможности. С нарушаване на отбелязаното правило за движение, той се е
отклонил от дължимото поведение, поради
което за него безусловно е възникнало задължение да предвиди и предотврати
обществено опасните последици от своето деяние. От друга страна, макар
престъпното посегателство да е извършено през тъмната част на денонощието, то
не се констатират като налични каквито и да било пречки, препятстващи подсъдимият да реагира своевременно на възникналата
опасност от удар с движещата се пред него каруца чрез намаляване на скоростта,
а при необходимост и спиране.
След като в рамките на приетата за установена и доказана фактология
инкриминираното поведение на подс.Й. осъществява престъпния състав на чл.343,
ал. 4 вр. ал. 3, б.Б вр. ал.1 вр. чл. 342, ал. 1 НК, то същият бе признат за ВИНОВЕН в това, че на
01.03.2016 г., около 18:50 часа, на ІІІ клас път № 667, в района на Железопътен
надлез – Запад, гр. Първомай, обл. Пловдив, движейки се по източната лента на
платното за движение (дясна за
него), със скорост от 58 км./ч.
в посока на движение юг-север, при управление на моторно превозно средство –
собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с рег. № ****, е нарушил
правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост е
предизвикал смъртта на А.С.Г. ***, ЕГН **********, която е настъпила на
09.03.2016г., както и средна телесна повреда на П.А.Ч. ***, ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, като същият
бе признат за НЕВИНЕН в
това по непредпазливост да е причинил посочения престъпен резултат и
вследствие на нарушаване на правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което и на осн. чл. 304 НПК бе ОПРАВДАН по повдигнатото в този
смисъл обвинение.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съобразявайки се с императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 НПК за определяне на наказанието при условията на чл.58А НК, съдът
прие, че в настоящия случай не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде
определено на осн. чл.55 НК и в този смисъл несъстоятелна се явява направената
такава претенция на защитата. При индивидуализация на наказанието се отчете
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито се явяват: чистото
съдебно минало на подсъдимия, полагането на обществено– полезен труд,
установеният му социален статус, както и съпричиняване на престъпния резултат.
В противовес на същите, като отегчаващи се взеха предвид : високата степен на
обществена опасност на самото престъпление, но не предвид тежкия престъпен
резултат, който като обективен елемент от престъпния състав не може да бъде
ценен като отегчаващо обстоятелство, а с оглед тежестта на допуснатото макар и
само едно нарушение на правилата за движение, в резултат на които е причинена
смъртта на 58-годишен мъже и средна телесна повреда на 44-годишен мъж, както и
неизрядността на подсъдимия като водач на МПС, проявяващ склонност към
нарушаване на правилата за движение по пътищата, видно от справката за
нарушител.
С оглед констатацията за превес на смекчаващите
обстоятелства, съответващо на конкретната степен на обществена опасност на
инкриминираното престъпление и на данните относно личността на подсъдимия се
явява наказание „лишаване от свобода“ над минималния предвиден в закона размер,
но под средния такъв, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Същото не само успешно би реализирало целите на индивидуалната превенция
по чл.36 НК, но се явява и справедливо възмездие за сериозното засягане на
защитените от закона обществени интереси. Съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, то бе редуцирано по реда на чл. 58А, ал.1 НК с
1/3 до ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн. чл. 343г вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3,
б. Б вр. ал. 1 вр. чл.342, ал. 1 НК на подсъдимия бе наложено и кумулативно
установената санкция „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Видно от представената справка
за трудова ангажираност, подсъдимия като *** в ТК „Шел“ в гр.Пловдив зарежда
автомобилите на клиентите с гориво, измива предното стъкло на последните и
фаровете им, почиства района на колонките, както и подрежда стоки за
автомобилите. В този смисъл осъществяваната от него трудова функция не е
свързана с управление на МПС, както неоснователно твърди защитника му, и
следователно така наложеното му наказание като размер в никакъв случай няма да
препятства по-нататъшната му трудова заетост и то при същия работодател, който,
видно от справката, е изключително удовлетворен от работата на Й..
Отчитайки срока на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, както и липсата на осъждане на подсъдимия на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление от общ характер към инкриминираната дата, съдът счете, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
му не се налага да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Поправително-възспиращото въздействие на същото върху бъдещото му поведение
може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок,
отколкото с изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на
наказанието в пенитенциарно заведение. Високата степен на обществена
опасност на престъпното посегателство,
анализирана по-горе, както и факта, че не са съществували каквито и да е пречки
от обективен или субективен характер, които да се препятствали подсъдимия да
предприеме поведение, с което да предотврати настъпване на тежкия престъпен
резултат, обосновават и категоричния извод, че следва да бъде определен
предвиденият в закона максимален петгодишен срок, за който да бъде отложено
изпълнението на наказанието “лишаване от свобода”. Единствено по този начин би
се ограничила възможността подсъдимият да извърши и друго престъпление и то
най-вече такова, за каквото е ангажирана отговорността му в настоящето
производство. Ето защо на осн. чл.66 ал.1 НК съдът отложи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****, ведно с огъната регистрационна табела № ****, са собственост на подсъдимия, като
макар и първото да е средство за извършване на престъплението, то не подлежи на отнемане, доколкото е
послужило за извършването на непредпазливо посегателство. Ето защо бе
постановено връщането им на подсъдимия.
Предна и задна част на каруцата,
между която и МПС-то на подсъдимия е настъпило ПТП-то, бяха върнати на М.Г.,
С.Г. и З.К., доколкото тримата се явяват на наследници на починалия собственик
на каруцата - А.Г..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид признаване на подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, на осн. чл.189, ал.3 НПК в негова тежест
бяха възложени разноските по делото в размер на 571,84 лева, които като направени в хода на досъдебното
производство във връзка с назначените експертизи следва заплати в полза на Държавата,
по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
От страна на частните обвинители
липсва искане за присъждане на разноски, а и не са представени доказателства за
направени такива.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: