РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Видин, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛ.Т. ИЛ
Членове:ВЛ. Д. СТ
В. Р. Г
при участието на секретаря АРТ.АНГ. Т.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно административно
наказателно дело № 20241300600175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Д. В. А. от гр.Видин с
ЕГН **********, чрез адвокат И. И. срещу Решение № 164 от 23.04.2024 г.,
постановена по НАХД № 479/2024 г. по описа на Районен съд – Видин. С
решението Д. В. А., с ЕГН **********, роден на 08.08.1963 г. в с. Н., обл.
Видин, българин, българско гражданство, със средно образование, женен,
неосъждан, охранител,с адрес: гр. Видин, ул. „ **********“ №*****ап.*****
е признат за виновен в това, че на 10.11.2021 г., в сградата на ***********“ –
Видин, находяща се в гр. Видин, ул. „**********“ №****, в качеството му на
длъжностно лице „охранител“ по смисъла на чл. 65 от Закона за частната
охранителна дейност при и по повод изпълнение на службата му чрез
нанасяне на удар в лява поясна област на И. Ф. Г. от гр. Видин му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в лява поясна област със
зачервяване на кожата.
С гореописаното решение Д. А. е признат за виновен за извършено
1
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пред. 1-во, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК,
като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
С Решението Д. В. А., с ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски за експертизи.
Недоволен от решението си Д. А., чрез И. И. в срок е депозирал въззивна
жалба. В нея посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че районният съд неправилно е интерпретирал доказателствения
материал. Счита, че деянието не е доказано по безспорен начин от субективна
и обективна страна. Посочва, че нито един от разпитаните свидетели на
досъдебното производство не е видял Д. А. да удря И. Г..
Моли решението да се отмени и да се постанови ново решение , с което да
се оправдае доверителя му изцяло.
Постъпилата въззивна жалба е връчена на Районна прокуратура, като до
този момент, съгласно чл. 322 НПК, не е постъпило писмено възражение.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил
възможност на страните за представяне на нови доказателства.
В открито съдебно заседание Окръжна прокуратура моли да се остави
жалбата без уважение, като се потвърди решението на Районен съд -Видин,
като за правилно и законосъобразно. Прокуратурата посочва, че са събрани са
доказателства, от които съдът е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че деянието е осъществено и правилно е наложил административно
наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на Д. А. – адв. И. посочва, че
нито един от разпитаните свидетели не е видял А. да удря пострадалия, като
именно виковете на последния са привлекли вниманието на свидетелите.
Посочва, още че инкриминираното деяние се е случило през зимата и трябва
да е бил нанесен удар с голям интензитет, за да се достигне до такова
увреждане, както твърдяното в съдебно-медицинската експертиза. Счита, че
по никакъв начин не е доказано авторството на деянието от страна на неговия
подзащитен и моли той да бъде оправдан.
В лична защита Д. А. посочва, че е имало разминаване между него и
2
пострадалия, но не е нанасян удар от негова страна. Моли да бъде оправдан.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционното решение за правилно,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротИ.речив извод относно извършеното деяние, авторството и
виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Д. А. работи в ********* като охранител и има качеството „длъжностно
лице“ по смисъла на чл.65 от ЗЧОД. Пострадалият свидетелят Г. работи като
лекар в ****Видин и е председател на синдикат „**************“ към
*****************“. На 10.11.2021г. преди обяд се провела среща между
синдикат „*********“ и Директора на *********-Видин. Пред кабинета на д-
р Н. в периода от 13,00ч. до 14,00ч. се били събрали и изчаквали
пристигането й около десетина човека. Докато чакали свидетелят Г. провел
телефонен разговор в коридора, движел се между двете врати на централния
вход на болницата. Внезапно усетил силен удар в ляво в поясната област. От
удара изпуснал телефона си. Обърнал се и видял зад гърба си обвиняемия А.,
който се обърнал към свидетеля, казвайки му:“Ти защо пречиш да се влиза в
болницата?“. От удара пострадалият Г. усетил силна болка в левия бъбрек,
вдигнал якето си и показал на жените, които чакали заедно с него да видят
какво е станало. На мястото на удара го боляло. Те видели зачервяване. След
инцидента пострадалият Г. посетил личния си лекар свидетеля Т., като тя е
констатирала, че Г. е имал подутина и насиняване с размери 10х10 в лявата
поясна област.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на
всички доказателства.
Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на
3
първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради
което не намира за необходимо да го преповтаря. Въззивната инстанция само
ще маркира основните доказателства, като отново подчертава, че изцяло се
солидаризира с проведения доказателствен анализ от Районен съд – Видин.
Свидетелката Т. е видяла А. да подпира с ръка в областта на кръста Г.,
който отскочил напред и казал: “Вижте този как ме удари.“. Свидетелките П.,
К. и М. са видели как пострадалият свидетел отскочил напред, а зад него е
бил обвиняемият А.. Личният лекар на пострадалия констатирал, че същият
има подутина и насиняване с размери 10х10 в лявата поясна област.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р
И.а, на потърпевшия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия в лява поясна област със зачервяване на кожата, което е довело до
болка и страдание. Според заключението на допълнителната СМЕ на в.л. д-р
И.а, на потърпевшия Г. е причинена контузия на кожата в лява поясна област
със зачервяване и последващи оплаквания от болка и кръв в урината.
Травмата е довела до болка и страдание. Не са и без значение и показанията
на самия пострадал, които се допълват от показанията на другите свидетели
и заключението на вещото лице.
Предвид, посочването само на основните доказателства, Окръжен съд -
Видин е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І
н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на
ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.)
Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на Д. А. както от обективна, така и от
субективна страна за престъплението престъплението по чл.131, ал.1, т.2, пр.1
във вр.с чл.130, ал.2 от НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и
4
субективната страна на престъплението.
При лека телесна повреда увредения претърпява само болка или страдание.
Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки,
предизвикани от посегателство върху различни части на тялото. По своята
същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е
продължителен процес на болката.
Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалия
е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство
да е от такова естество, че да предизвика такива последици при нормални
условия.
Такъв е и настоящия случай. От обективна страна по делото безспорно се
доказа, че Д. А. е длъжностно лице, като същият е „охранител“ по смисъла на
чл. 65 от Закона за частната охранителна дейност, както и че при и по повод
изпълнение на службата си е нанесъл удар в лява поясна област на И. Ф. Г.,
като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в лява
поясна област със зачервяване на кожата, което е довело до болка и страдание
на Г..
По отношение на субективната страна на деянието, Районен съд – Видин
правилно е възприел, че деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Прекият умисъл се извежда от действията на Д. А., който чрез нанасяне на
удар в лява поясна област (бъбреците) е съзнавал обществено опасният
характер на своите действия и неговите обществено опасни последици и е
предвиждал тяхното настъпването изразяващо се в причиняване на болка и
страдание на Г..
С оглед на всичко казано до тук съдът е подходил законосъобразно като е
ангажирал административно-наказателната отговорност на подсъдимия,
прилагайки разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК, доколкото са налице всички
материалноправни предпоставки за това.
Правилно е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Съдът правилно е отчел, че не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, както и че не са причинени
имуществени вреди.
5
При това положение глобата в минималния размер от 1000 лева следва да
бъде потвърдена.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в
тежест на Д. А..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такава следва да
се потвърди. Решението е постановено при безспорна и коректна изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд
– Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 23.04.2024 г., постановена по НАХД
№ 479/2024 г. по описа на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6