Разпореждане по дело №333/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1503
Дата: 7 април 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 44

Номер

44

Година

28.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.28

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Поля Спасова

дело

номер

20104100100794

по описа за

2010

година

Производство по искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и чл.365 от ГПК.

Ищецът „Р. Л. Б.” О., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С.,община С., ул.Г. № 1.,представлявано от управителите Е. Х. и В. К. К. предявява искане съдът да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника,че същият дължи солидарно с „Е.” ЕООД на „Р. Л. Б.” О. сумата от 32 637.79 евро/тридесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем и 0.79 евро/за която са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 125/19.02.2010г. и Изпълнителен лист от 22.02.2010г.,постановени по ч.гр.д.№ 129/2010г.на Районен съд Търговище и представляваща претендирано плащане по Запис на заповед,издаден на 27.02.2008г. за сумата от 32 637.79 евро от „Е.” ЕООД и авалиран от Г. Л. Б., ведно със законната лихва върху общия размер на задължението от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Е.” ЕООД и Г. Л. Б. пред Районен съд Търговище- 25.01.2010г. до окончателното му изплащане и присъдените от търговищки районен съд разноски в заповедното производство.Моли да бъдат присъдени също така направените разноски по делото пред Районен съд Претендира присъждане направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът Г. Л. Б. подава в срок отговор,в к¯йто оспорва подадената искова молба, счита същата за неоснователна.В отговора се посочва,че записа на заповед е издаден във връзка с договори за закупуване на машини и оборудване чрез финансов Л..Предявява възражение за унищожаемост на договори за Л. от 27.02.2008г. и издадената въз основа на тях запис на заповед,поради сключването им от ответника като съдлъжник и съответно авалист поради крайна нужда при явно неизгодни условия.Ответникът заявява в отговора,че не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на сумите по лизинговите договори.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли иска с присъждане на направените разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:

По делото е безспорно установено,че на 27.02.2008г. „Е.” О. със седалище и адрес на управление гр.Т. ул.П. № 2 .3 ап.301,представлявано от законния представител Г. Л. Б. е издал в полза на „Р. Л. Б.” О. Запис на заповед за сумата 35 011.22 евро,който е издаден в гр.В.Т. с падеж на предявяване,като на основание чл.487 ал.1 от Търговския закон издателят му „Е.” ЕООД е определил,че предявяването за плащане може да се извърши не по-късно от датата 10.04.2013г.Записът на заповед е авалиран от Г. Л. Б. ЕГН * с адрес гр.Д. О., ул.Х. Б. № 2 и постоянен и настоящ адрес към момента гр.В. Т. ул.В. № 20-А. С нотариална покана рег.№ 13884/18.11.2009г. том 2 акт № 183 на нотариус П. А.,нотариус с район на действие Търговищки районен съд е предявен записа на заповед на издателят на записа „Е.” ЕООД.Тъй като задължението не било заплатено от издателя и авалиста, на 25. 01.2010г. „Р. Л. Б.” О. подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и солидарно задълженото лице по записа на заповед,като е претендирано плащането на сумата 32 637.79 евро,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 25.01.2010г. до окончателното заплащане на вземането ведно с разноските по делото в размер на 2 776.68лв. Търговищки районен съд е уведомил ищеца, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение № 125/19.02.2010г. от Г. Л. Б. е подадено възражение на основание чл.414 от ГПК,съдът е констатирал, че възражението е подадено в срок и е указано на заявителя ,че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск срещу длъжника Г. Л. Б. относно вземането си.

„Р. Л. Б.” О. е предявил иска си в предвидения в ГПК едномесечен срок.

Великотърновският окръжен съд намира предявените искове за допустими и разгледани по същество за основателни.

Предявен е иск от ищеца ,който твърди,че има право да получи от ответника посочената парична сума,произтичаща от авалиран от ответника запис на заповед. Искането съответства на хипотезата на чл.415 ал.1 от ГПК-съдът да установи дали ответникът по иска дължи на ищеца или не дължи на ищеца претендираната от него сума на посоченото основание.Предпоставка за допустимост на иска по чл.415 ал.1 от ГПК е наличието на правен интерес от установяването,което е налице поради оспорването на претендираното от ищеца право от ответника.Ответникът е направил възражение срещу издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за незабавно изпълнение.

Предявен е иск с предмет твърдението на ищеца за наличието на право да получи от ответника процесната парична сума, произтичащо от авалиран от ответника запис на заповед.Ответникът е страна в менителничното правоотношение, но не и в договорите за финансов Л. ,сключени между ищеца и „Е.” О.. Ответникът в качеството му на авалист се е задължил да обезпечи менителничното задължение на „Е.”О..Авалът се различава от поръчителството по гражданското и търговското право,като за неговото учредяване не е необходимо правопораждащия задължението юридически факт да представлява договор между кредитора и поръчителя.Задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението,което обезпечава.От изявлението на авалиста за него се поражда правното задължение,което по вид,съдържание и предпоставки за принудително реализиране е последица от обезпеченото задължение и е идентично с него.Авалистът отговаря солидарно с останалите задължени по ефекта лица пред ремитента ,той не може да му противопоставя възраженията,които хоноратът би могъл да направи,поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител.Посочената характеристика на менителничното поръчителство е съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ: „задължението на поръчителя е действително и когато задължението,за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина,освен поради недостатък на формата”. Възраженията на ответника ,дадени в отговора му, се отнасят до факти и обстоятелства за договорното правоотношение служещо за кауза на абстрактната сделка по записа на заповед и не е възражение,посочено в хипотезата на чл.485 ал.2 от ТЗ,което би могло да доведе до недействителност на задължението на поръчителя-авалист.От страна на ответника няма направено възражение за формата на процесния запис на заповед.Ответникът прави възражение за недействителност /унищожаемост/ на договорите за Л. от 27.02.2008г. и издадената въз основа на тях запис на заповед,поради сключването им от него като съдлъжник и съответно като авалист,поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

По делото не са представени доказателства,че записа на заповед е предявен на ответника за плащане.Липсата на надлежно предявяване не е пречка ценната книга да представлява годно извънсъдебно изпълнително основание.Непредявяването на менителничния ефект за плащане не се отразява на възможността да се ангажира отговорността на издателя/авалиста/.

Предвид изложеното следва да се приеме,че е налице годно менителнично задължение,което ангажира отговорността на авалиста,от което следва основателността на основната искова претенция.Другите направени от ответника възражения касаят каузалното договорно правоотношение,по което страни са издателя на записа „Е.” О. и ремитента „Р. Л. Б.” О.,но не и ответника по настоящето производство пред съда.Ответникът не посочва и не представя доказателства във връзка с направените възражения по иска ,съгласно отговора си.

Възражението ,направено от ответника,че не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на сумите по лизинговите договори. Това възражение е неотносимо към предмета на доказване в настоящето производство и е неоснователно,тъй като ответникът не е страна по договора за Л..По тази причина предсрочната изискуемост не следва да се обявява на ответника.Връчването на съобщението на „Е.” О. не се спори като редовно.

По делото е приет като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което не е оспорено от страните.Съдът намира заключението за съответно на данните по делото,компетентно и обосновано.Съгласно заключението на ССЕ общия размер на дължимите и неплатени от ответника и от „Е.” О. на ищеца остатъчни главници по договори за финансов Л. е 76 429.51лв. Ответникът не оспорва неплащането на сумите по записа на заповед.

Претенцията относно законната лихва върху общия размер на задължението от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист пред районен съд Търговище- 25.01.2010г. до окончателното му изплащане и присъдените разноски в заповедното производство,както и направените разноски по делото пред Великотърновски окръжен съд следва да бъдат приети за дължими от ответника.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено съществуването на вземането на „Р. Л. Б.” О., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ..1206120, със седалище и адрес на управление град С.,община С., ул.Г. № 1.,представлявано от управителите Е. Х. и В. К. К. срещу Г. Л. Б. ЕГН * с адрес гр.В. Т. ул.В. № 20-А , произтичащо от запис на заповед , издаден на 27.02.2008г. от „Е.” О. и авалиран от Г. Л. Б., в размерна 32 637.79 евро /тридесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем и 0.79 евро/,за която са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 125/19.02.2010г. и Изпълнителен лист от 22.02.2010г.,постановени по ч.гр.д.№ 129/2010г.на Районен съд Търговище, ведно със законната лихва върху общия размер на задължението от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Е.” ЕООД и Г. Л. Б. пред Районен съд Търговище- 25.01.2010г. до окончателното му изплащане и присъдените от ТърговищÛи районен съд разноски в заповедното производство в размер на сумата 1276.68лв.

Осъжда срещу Г. Л. Б. ЕГН * с адрес гр.В. Т. ул.В. № 20-А да заплати на „Р. Л. Б.” О., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С.,община С., ул.Г. № 1.,представлявано от управителите Е. Х. и В. К. К. сумата 3 635.56лв./три хиляди шестстотин тридесет и пет лева и 56 ст./ разноски в производството пред ВТОС.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия:

Решение

2

D570BC7BF8498CB7C225785C002BF64E