РЕШЕНИЕ
№ 2618
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204903 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „********************“ ЕАД, с ЕИК:
************* представлявано от ****************** – членове на Управителния
съвет, чрез пълномощник************** против Наказателно постановление № НП -
3/14.02.2024 г., издадено от председателя на КЕВР, с което на основание чл.215, ал.4 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
В жалбата се излагат аргументи за това, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и че е
необосновано. Поддържа се, че липсва извършено нарушение, като се претендира
неправилност на извода на АНО, че дружеството не е изпълнило Решение №Ж-519 от
19.06.2023 г. на КЕВР, като се сочи, че в указания в решението срок
електроразпределителното дружество е издало становище №**********/11.07.2023 г.,
за което производителят е уведомен на същата дата. Счита се, че неправилно
наказващият орган санкционира „********************“ ЕАД за това, че не е
изпълнило Решение №Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР, като не е издало становище с
условия за присъединяване към мрежа ниско напрежение на фотоволтаичната централа
1
на ******************************тъй като в издаденото становище, упоменато по-
горе електроразпределителното дружество изрично е предвидило възможност
централата да се присъедини към мрежа ниско напрежение, като е указано, че това е
възможно през следващия регулаторен период 2027-2030 г., с посочен конкретен срок
на договаряне на присъединяването на обекта на производство на електрическа
енергия към електроразпределителната мрежа ниско напрежение: 2029-2030 г.
Изложени са мотиви за посочения срок – необходимост електроразпределителното
дружество да планира и заложи средства за изграждане на нови съоръжения, които да
поемат новата генерирана мощност без да се наруши захранването на вече
присъединените клиенти. Посочено е, че „********************“ ЕАД осъществява
регулирана лицензионна дейност и необходимите приходи за дейността му се
одобряват от КЕВР за регулаторен период с продължителност три години /чл.3, ал.2,
т.2 от Наредба №1 за регулиране на цените на електрическата енергия и ежегодни
решения на КЕВР за утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика/. При одобрена
за тригодишния регулаторен период инвестиционна програма се сочи, че дружеството
не може да осигури средства за изграждане на скъпоструващи съоръжения за
присъединяване на електрическата централа на ******************* тъй като това
налага планиране и включване на инвестициите в следващ регулаторен период.
Посочено е, че след получаване на решението на КЕВР е направен анализ на мрежата,
от който е установено, че присъединяването на нови централи към съществуващата
мрежа ниско напрежение ще доведе до влошаване на параметрите на мрежата и до
риск от повреда на съоръжения, посредством които се разпределя енергия до
клиентите.
Освен това, в жалбата е посочено, че с издаденото становище от
„********************“ ЕАД е предложена алтернативна възможност за
присъединяване на централата в настоящия регулаторен период, без да се налага
изграждане от разпределителното дружество на нови съоръжения, но на ниво средно
напрежение.
С тези съображения се счита, че жалбоподателят не е в неизпълнение на Решение
№Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР, тъй като в изпълнение на решението е издало
становище за присъединяване на централата, с което са били дадени повече от една
възможности за присъединяване, като с издаденото становище се счита, че са спазени и
нормативните изисквания на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и към
разпределителните електрически мрежи.
В съдено заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея
2
съображения и моли за нейното уважаване и постановяване на решение, с което
обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна също се представлява от надлежно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че в хода на административнонаказателното не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а при извършената проверка е безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило влязло в сила решение на
КЕВР. Аргументите, свързани с представеното по преписката становище счита, че не
водят до различен от този извод, доколкото с решението си КЕВР е дала указания на
дружеството не само да издаде становище за присъединяване, но е конкретизирала с
кои законови разпоредби същото да бъде съобразено. Поддържа, че в чл.27, ал.5 ЗЕВИ,
в който попадал настоящият случай, изрично е предвидено къде следва да бъде точката
на присъединяване. С оглед на това, с издаденото становище се счита, че дружеството
не се е съобразило с дадените от КЕВР указания, поради което се счита, че
актосъставителят правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл.215, ал.4
ЗЕ и правилно и законосъобразно председателят на КЕВР е издал обжалваното НП въз
основа на съставения АУАН. С оглед изхода на спора се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за
установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от описаната в
обжалваното НП, но е обогатена с допълнително установени от събраните
доказателства факти, а именно:
„********************” ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, с
издадена лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, представлявано от ******** в качеството им на членове на
управителния съвет на дружеството.
По жалба с вх. № Е-13-62-99 от 19.04.2023 г. на ******** срещу
„********************“ ЕАД е постановено Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на
КЕВР, по т. 1 с което жалбата е приета за основателна и на „********************“
ЕАД са дадени задължителни указания в 15-дневен срок от получаване на издаденото
решение да издаде и предостави на ******** становище за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „********************“ ЕАД, на ФЕЦ 30 kW,
предвидена за изграждане в имот, находящ се на ********, съгласно чл. 27, ал. 5 от
ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г. и чл. 94, ал. 1 от Наредба № 6, при
съобразяване с мотивите на решението.
Видно от известие за доставяне на 26.06.2023 г. „********************“ ЕАД е
получило Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР. Същото не е било обжалвано
3
пред Административен съд София-град и е влязло в сила.
С писмо с изх. № ERMZ-DOC-10769 от 01.09.2023 г. „********************“
ЕАД е информирало Комисията за издадено Становище № 12051227596 от 11.07.2023
г., с което е предписало горепосочената ФЕЦ да се присъедини към мрежа средно
напрежение. Алтернативно, в случай, че производителят не е съгласен с условията по
становището и желае централата му да бъде присъединена към
електроразпределителна мрежа ниско напрежение, в становището е посочено, че
„********************“ ЕАД може да планира необходмите инвестиции за следващия
регулаторен период 2027-2030 г. и да предложи срок за договаряне на
присъединяването на обекта за производство на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа ниско напрежение: 2029-2030 г.
В отговор на запитвания на КЕВР, в две писма /ERMZ-DOC-5101-(4)/14.07.2023
и ERMZ-DOC-12909-(1)/02.11.2023 г./ „********************“ ЕАД подробно е
обосновало, че с оглед на извършения анализ на параметрите и заявените мощности на
производители и клиенти, се налага експертно техническо заключение, че
присъединяването на обекта на ниво ниско напрежение е невъзможно при спазване на
изискванията за сигурно и надеждно функциониране на разпределителната мрежа.
Посочено е, че това е възможно едва след като „********************“ ЕАД планира
и заложи нужните инвестиции за изграждане на необходимите нови съоръжения, които
да поемат новата генерирана мощност без да се наруши захранването на вече
присъединените клиенти, като това може да стане за следващия регулаторен период
2029-2030 г. Посочено е, че този срок е необходим на „********************“ ЕАД
за да планира, проектира, получи съответни разрешителни и да изгради скъпоструващи
нови съоръжения, каквато инвестиция не е предвидена в краткосрочните и
средносрочните планове на Дружеството предвид наличните данни за липса на интерес
за развитие на товарите в района.
Въпреки така дадената подробна обосновка, с Констативен протокол №Е-
10/11.12.2023 г., съставен от ******** – главни експерти в Дирекция ******** в КЕВР,
след извършена проверка по документи е прието, че изготвеното от
„********************“ ЕАД Становище № 12051227596 от 11.07.2023 г., не е
съобразено с мотивите в т.1 на Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР, където е
посочено, че ФЕЦ, с мощност 30 kW в гр. ******** следва да бъде присъединена на
ниво ниско напрежение съгласно чл.27, ал.5 ЗЕВИ и чл.94, ал.1 от Наредба №6. Въз
основа на така направените констатации, ******** – главен експерт в Дирекция
******** в КЕВР съставила срещу „********************“ ЕАД АУАН№Е-КРС-1 от
09.01.2024 г., за това, че като до 11.07.2023 г. не е издало становище, в което да са
определени условията за присъединяване на ФЕЦ 30 kW, предвидена за изграждане в
имот, находящ се на ********, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. ред. ДВ, бр.
4
29 от 2012 г. и чл. 94, ал. 1 от Наредба № 6, на 12.07.2023 г. „********************“
ЕАД не е изпълнило влязло в сила Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР, по т. 1,
с което е осъществило състава на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ.
АУАН№Е-КРС-1 от 09.01.2024 г., е съставен, предявен и връчен на
„********************“ ЕАД чрез ******** – упълномощен представител.
Срещу АУАН№Е-КРС-1 от 09.01.2024 г. „********************“ ЕАД е
подало писмено възражение вх. № Е-13-62-99 от 15.01.2024 г., в което са наведени
доводи за неоснователност на фактическите констатации в АУАН и за липса на
извършено нарушение. В тази връзка дружеството посочва, че не е в неизпълнение на
Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР, тъй като в указания от Комисията срок, а
именно на 11.07.2023 г. е издало на ******** становище, в което да са определени
условията за присъединяване, с което е предписано, че ФЕЦ с мощност 30 kW,
предвидена за изграждане в имот на ул. „******** в ******** следва да се присъедини
на ниво средно напрежение, като за целта ******** следва да изгради трафопост и
кабелна линия средно напрежение. В становището е посочено и, че присъединяването
на нови централи към съществуващата в района мрежа ниско напрежение ще доведе до
влошаване на параметрите на мрежата и до риск от повреда на съоръжения,
собственост на „********************“ ЕАД и на клиенти. Също така,
електроразпределителното дружество посочва във възражението си, че е предоставило
на производителя и друга възможност - в случай, че желае ФЕЦ да бъде присъединен
на ниво ниско напрежение, да планира инвестициите си за следващия регулаторен
период 2027 - 2030 г. и да предложи срок за договаряне на присъединяването на обекта
2029 г. - 2030 г.
Възраженията са приети за неоснователни с бланкетни мотиви, като АНО е
посочил, че в процедурата по издаване на АУАН № Е-КРС- 1 от 09.01.2024 г. са
спазени относимите нормативни изисквания, нарушителят е безспорно установен, а
нарушението е описано в достатъчна степен, за да не съществува съмнение в какво е
обвинен. В случая безспорно било установено, че „********************“ ЕАД е
извършило нарушението, установено с АУАН № Е-КРС-1 от 09.01.2024 г., тъй като не
е осъществило дължимото поведение, съгласно Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на
КЕВР, по т. 1, а именно да издаде становище за присъединяване на ФЕЦ, съгласно чл.
27, ал. 5 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г. и чл. 94, ат. 1 от Наредба № 6,
на 12.07.2023 г., като вместо това дружеството е издало становище за присъединяване
на ФЕЦ на ниво средно напрежение. Поради това е направен извода, че
„********************“ ЕАД не е изпълнило влязло в сила Решение № Ж-519 от
19.06.2023 г. на КЕВР, по т. 1, с което е прието, че осъществило състава на чл. 215, ал.
4 от ЗЕ, за което е издадено обжалваното НП №3 от 04.02.2024 г. Същото е връчено на
„********************“ ЕАД, чрез упълномощен представител на 21.02.2024 г., а
5
жалбата против него е подадена в КЕВР на 01.03.2024 г.
Така описаната фактическа обстановка не е спорна между страните и същата се
установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото писмени
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка, възприета от
съда, като същите са непротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по
реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Въз основа на извършена служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да представляват формално основание за неговата отмяна. Конкретни такива,
които да бъдат обсъдени от настоящия съдебен състав, не се сочат и от жалбоподателя,
с изключението на оплакването за необоснованост, което ще бъде обсъдено при
преценката на материалната законосъобразност на обжалваното НП.
В тази връзка следва да се посочи, че действително в обжалваното НП липсва
обоснован отговор на възраженията на жалбоподателя срещу АУАН, но излагането на
конкретни съображения срещу възражението не е задължителен реквизит на НП, с
оглед разпоредбата на чл.57 ЗАНН и в този контекст липсата им не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Това становище последователно се
застъпва и от съдебната практика. Именно поради това, възражението в жалбата за
необоснованост на обжалвания санкционен акт ще бъде обсъдено при преценка
приложението на материалния закон.
При извършване на тази преценка, настоящият съдебен състав достигна до
извода, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния
закон и на това основание подлежи на отмяна, поради следните съображения:
Имуществената отговорност на въззивника „********************“ ЕАД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 215, ал. 4 ЗЕ, като му е
наложена "имуществена санкция" в размер на 20 000, 00 /двадесет хиляди/ лева.
По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят
„********************“ ЕАД в определения срок, а именно до 11.07.2023 г., в
6
изпълнение на Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР е издало Становище
№12051227596 от 11.07.2023 г., в което е определило условията за присъединяване на
ФЕЦ 30 kW, предвидена за изграждане в имот, находящ се на ********. В това
становище е предписано горепосочената ФЕЦ да се присъедини към мрежа средно
напрежение, като в две последователни писма е обоснована невъзможност за
присъединяването му в рамките на настоящия регулаторен период към мрежа ниско
напрежение, поради техническите характеристики на електроразпределителната
мрежа, като са отчетени вече присъединените мощности на клиенти и производители в
района, сключени договори за присъединяване и издадени становища. Т.е. адресатът на
Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР е изложил становище, съобразно
разпоредбата на чл.116, ал.2 от ЗЕ, като се е съобразил с критериите за сигурно
функциониране на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените
планове за развитие на електрическите мрежи.
Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.2 ЗЕ операторът на
електроразпределителна мрежа е длъжен да определи технически възможното място на
присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на
електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на
електрическите мрежи.
При това положение, наказващият орган би могъл да ангажира отговорността
на дружеството за неизпълнение на процесното Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на
КЕВР, досежно даденото в него указание за издаване на становище за присъединяване
на въпросната ФЕЦ на ниво ниско напрежение, което операторът твърди, че не може
да бъде реализирано без поставяне в риск на сигурното функциониране на
електроенергийната система и в рамките на утвърдените планове за развитие на
електрическите мрежи за актуалния регулаторен период, САМО АКО ДОКАЖЕ при
условия на главно и пълно доказване, че Решението на КЕВР е изпълнимо при горните
условия - без поставяне в риск на сигурното функциониране на електроенергийната
система и в рамките на утвърдените планове за развитие на електрическите мрежи за
актуалния регулаторен период. Проверка на тези обстоятелства в рамките на
производството пред наказващия орган не е извършена, като в обжалваното НП не се
съдържат твърдения за това, че въпросното присъединяване към ниво ниско
напрежение е възможно, без да се застраши сигурността на електроенергийната
система, като наказващият орган само формално се е позовал на факта, че решението
на КЕВР е влязло в сила, като необжалвано, без след това да се интересува от каквито и
да е други факти и обстоятелства, наведени от оператора на електроразпределителната
мрежа. С оглед на това, обжалваното НП се явява необосновано, което е основание за
отмяната му, предвидено в разпоредбата на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН. Именно поради
това, настоящият съдебен състав счете, че в хода на съдебното производство не следва
да се допуска експертиза, за изясняване на тези обстоятелства, които не са били
7
включени в предмета на доказване в производството пред наказващия орган именно
поради това, че последният ги е считал за неотносими. Такава беше позицията и на
процесуалния му представител в становището по искането на представителя на
жалбоподателя за назначаване на такава експертиза.
В контекста на приложението на материалния закон, действително Решение
№ Ж-519 от 19.06.2023 г. на КЕВР е влязло в сила като необжалвано. Това Решение по
своята правна природа представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 ЗАНН и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В
тази връзка няма спор, че процесните задължителни предписания са дадени в рамките
на правомощията на Комисията, поради което при проведения инцидентен контрол за
законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност и форма,
предпоставящи тяхната нищожност, имайки предвид, че дружеството-жалбоподател в
действителност не е оспорило решението по съдебен ред, каквато правна възможност е
предвидена в разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ.
Но с предприетото действие по издаване на становище №12051227596 от
11.07.2023 г. в изпълнение по възможния начин на Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г.
на КЕВР, така, че да не се поставя в риск сигурното функциониране на
електроенергийната система и при съобразяване на останалите критерии, предвидени в
чл.116, ал.2 от ЗЕ и чл.2, ал.1 от Наредба №6/24.02.2014 г., дружеството-жалбоподателя
само формално не е изпълнило влязлото в сила Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г. на
КЕВР, с оглед на което обществената опасност на това деяние е незначителна или най-
малкото е много по-ниска в сравнение с обикновените други случаи на неизпълнение
на задължение от съответния вид, по смисъла на чл.28 ЗАНН, вр. §1, т.4 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия ******** преценката на административнонаказващия
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и
към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци
към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83
ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.. Съгласно
разпоредбата на §1, т.4 ЗАНН: „Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
8
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид.“
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Налице е обаче третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които редуцират
степента на обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с
нарушенията от същия вид. В тази връзка, макар и напълно игнорирано от страна на
наказващия орган, този съдебен състав не би могъл да неглижира факта, че
изпълнението на задължителните указания по т. 1 от Решение № Ж-519 от 19.06.2023 г.
на КЕВР е предпоставено от техническите възможности на електроразпределителната
мрежа на оператора, а изграждането на нови скъпоструващи съоръжения така, че да е
възможно присъединяването на обекта ФЕЦ 30 кW на ниво ниско напрежение е
свързано с планиране, проектиране и получаване на разрешителни за изграждане на
такива съоръжения, както и предвиждане и планиране на съответни инвестиции за тази
цел. В хода на цялото производство дружеството-жалбоподател е подходило
добросъвестно като няколкократно е уведомило Комисията за това, че
присъединяването на обекта на ниво ниско напрежение е невъзможно при спазване на
изискванията за сигурно и надеждно функциониране на разпределителната мрежа и е
представило доказателства за това – изготвен заместващ модел и др.
Всички пренебрегнати с лекота от наказващия орган обстоятелства,
преценени самостоятелно и в съвкупност обосновават становището на съдебния
състав, че процесният случай е маловажен и че председателят на КЕВР е допуснал
порок при формиране на вътрешното му убеждение по правото, като не е приложил
обсъдения нормативен регламент и не е изложил никакви съображения за това, в
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, като единствено е посочено, че са
взети предвид правосубектността на нарушителя, характера и тежестта на
нарушението с оглед важността на засегнатите обществени отношения, свързани с
разпределянето на електрическа енергия. Така посочените обстоятелства, които се
твърди, че са взети предвид при определя на размера на наложената санкция са
бланкетни и не съдържат никаква конкретика, която да е относима към спецификите на
конкретния случай. Конкретната обществената опасност на нарушението е била
преувеличена и оценена превратно и едностранчиво, поради което предприетите
действия от административните органи за ангажиране на юридическата отговорност на
дружеството-жалбоподател представляват неадекватна и несъразмерна реакция за
упражняване на държавна принуда, тъй като за да е налице нарушение същото следва
9
да разкрива определена завишена степен на обществена опасност, която да прави
оправдано третирането му като такова, каквито предпоставки определено не бяха
констатирани в случая, отчитайки изброените външни фактори, рефлектиращи върху
изпълнението на задължителните указания.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
обжалваното НП подлежи на отмяна, както поради това, че е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила /необоснованост/, така и поради
неправилно приложение на материалния закон /чл.28 ЗАНН/.
С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят,
но доколкото такова искане не е направено нито в жалбата, нито в пледоарията на
процесуалния му представител, съдът не следва да присъжда разноски в негова полза,
доколкото такива се присъждат само при изрично направено искане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП -3/14.02.2024 г., издадено от
председателя на КЕВР, с което на основание чл.215, ал.4 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, на „********************“ ЕАД, с ЕИК: ***********8 е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, като незаконосъобразно и
неправилно.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд –
гр.София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10