О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 303
Гр. Пловдив, 15.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 341 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.1
от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание на 2.06.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора
по в.гр.д. № 1093/2020 г.,
с което е спряно
производството по делото до приключване на производството по в.гр.д. № 1657/2019
г. на ОС-Стара Загора с влязло в сила решение.
Жалбоподателката Т.Г.Х. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 5873/9.06.2020 г.
Ответникът по частната жалба М.Х.П.
моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в отговор-възражение с вх. № 7473/8.07.2020 г. Претендира за
присъждане на разноски за производството по частната жалба.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по в.гр.д.
1093/2020 г. на ОС-Стара Загора е въззивно и е образувано по въззивната жалба,
подадена от М.Х.П. *** по извършване на съдебна делба между Т.Г.Х. и М.Х.П. по
отношение на три недвижими имота – ПИ с идентификатор .. (лозе), ПИ с
идентификатор .. (лозе) и ПИ с идентификатор .. (лозе). Във въззивната жалба е
заявено, че при проведена публична продан по изп.д. 20197660400357 на ЧСИ К. А.
с постановление от 26.07.2019 г. на съделителя М.П. е възложена принадлежащата
на длъжника Т.Х. (другия съделител по делото) ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти. Към частната жалба е приложено в копие посоченото
постановление, съгласно което на публична продан са били изнесени недвижими
имоти на Т.Х., а именно ½ идеална част от ПИ с идентификатор ..(лозе), ПИ с
идентификатор .. (лозе) и ПИ с идентификатор .. (лозе) и за купувач е обявена М.П.,
на която затова ЧСИ възлага ½ ид.ч. от същите имоти.
На 22.05.2020 г. е подадена по
делото на окръжния съд молба от М.П., с която е поискано спирането му, тъй като
срещу посоченото постановление за възлагане Т.Х. е подала жалба и е било
образувано гр.д. 1657/2019 г. на ОС-Стара Загора, спорът по което дело е висящ,
а при влизане в сила на постановлението ще отпадне занапред състоянието на
съсобственост между съделителите, което ще доведе до безпредметност и до
отпадане на правния интерес от провеждането на делбеното производство.
Представено е копие от определение № 168/7.02.2020 г. по гр.д. 1657/2019 г. на
ОС-Стара Загора.
В първото по делото открито
съдебно заседание на окръжния съд във въззивното производство по жалбата срещу
решението на районния съд по извършването на делбата на 2.06.2020 г. съдът преценява,
че искането за спиране на делото по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК е основателно, тъй
като при евентуално влизане в сила на постановлението за възлагане ще отпадне
съсобствеността и ще липсва правен интерес от продължаване на делбеното
производство. Затова съдът приема, че следва да спре въззивното производство до
приключване на производството по гр.д.1657/2019 г. на ОС-Стара Загора, касаещо
влизане в сила на постановлението на ЧСИ, с което идеалната част на единия
съделител от съсобствеността е възложена в дял на другия съделител.
С подадената на 9.06.2020 г. до
апелативния съд частна жалба жалбоподателката твърди, че определението е
неправилно, тъй като спорът за съсобствеността на трите имота е вече решен с
решението по допускането на делбата с влязло в сила решение досежно имотите,
допуснати до делба и досежно лицата, по отношение на която тя ще се извърши и
техните дялове, и във втората фаза съдът е длъжен само да извърши делбата. Заявява,
че при извършено във втората фаза на делбата разпореждане от съделител с дела
му в съсобствеността в полза на трето лице, то участва в делото чрез своя
процесуален субституент (прехвърлителя), освен ако не изрази воля да встъпи в
процеса като подпомагаща страна или като главна страна, или да замести своя
праводател със съгласието на всички съделители. Посочва, че предмет на гр.д.
1657/2019 г. на ОС-Стара Загора е законосъобразността на възлагателно
постановление по изп.д. 357/2019 г. на ЧСИ Кр.А., с което собствената на
жалбоподателката ½ ид.ч. от делбените имоти е възложена на М.П..
Заявява, че публичната продан на недвижим имот и издаденото по тази продан
възлагателно постановление съгласно чл. 496,ал.2 от ГПК е деривативен способ за
придобиване правото на собственост върху имота, при който е налице
правоприемство, като в случая то е настъпило в хода на производството по
извършването на делбата. Заявява, че за да е налице основание по чл.
229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на производството, е необходимо изходът по едно
висящо дело да е обуславящ за изхода по делото, което се спира. Посочва, че
преюдициалност на висящ спор е налице, когато правоотношението-предмет на
обуславящото дело, е част от фактическия състав на правоотношението-предмет на
обусловеното дело. Счита, че в случая поради преждеизложеното в частната жалба
и предвид субективните предели на СПН на решението по допускането на делбата не
са налице предпоставките на чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на въззивното
производство до приключването на посоченото дело на ОС-Стара Загора. Заявява,
че не е налице обусловеност на извършването на дебата между съделителите,
определени с решението от първата фаза, от правата на купувача от публичната
продан, тъй като той е обвързан по силата на закона от решението на делбения
съд. Заявява, че в мотивите на цитираното от поискалата спирането страна М.П. решение № 387/29.09.2010 г. по гр.д. 439/2009
г. на ВКС е прието, че делбеният съд е длъжен да отчете правните последици на
фактите, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата,
които водят до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които
притежават това право, с изключение на хипотезите на чл. 120 от ГПК (отм.) и
чл. 121 (отм.) и аналогичните им разпоредби от ГПК, като според даденото от ВКС
разрешение хипотезата, при която спорното право се прехвърля в течение на
процеса, уредена в чл. 226 от ГПК, е изключена от обхвата на решението.
С отговора на частната жалба
ответницата по нея възразява, че посочената в жалбата съдебна практика е
относима единствено при случаите на извършено разпореждане със спорното право
от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното
производство, което друго лице не е съсобственик (съделител), а в случая
съществен е фактът, че е налице извършено придобиване в хода на делбеното
производство на спорното право на единия съсобственик (съделител) от другия
съсобственик (съделител). Позовава се на практика на ВКС, включително на
решение № 387/29.09.2010 г. по гр.д. 439/2009 г. на ВКС, с което е прието, че
ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически
факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата,
които притежават това право (с изключение на хипотезите на чл. 120 от отменения ГПК и чл. 121 от отменения ГПК и аналогичните им разпоредби от ГПК от 2007 г.),
съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между
съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото-предмет на
делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство,
като настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата
промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде
прекратена по съдебен ред, а от там и на липса на предмет на делбеното
производство във фазата по извършването на делбата. Посочва, че в случая с
постановлението на ЧСИ от 26.07.2019 г. след проведена публична продан
съделителката П. е закупила и й е възложена принадлежащага на Х. ½ ид.ч.
от процесните имоти-предмет на делбата, поради което преди влизането в сила на
решението по втората фаза на делбата е настъпила промяна, която се изразява в
отпадането занапред на състоянието на съсобственост между съделителите, която
промяна прави делбеното производство безпредметно и води до отпадане на правния
интерес от провеждане на същото. Посочва, че срещу постановлението на ЧСИ за
възлагане Х. е подала жалба и е образувано гр.д. 1657/2019 г. на ОС-Стара
Загора, което е висящо. Посочва, че след влизане в сила на постановлението от
26.07.2019 г. ще отпадне занапред състоянието на съсобственост между
съделителите, която промяна прави делбеното производство безпредметно и води до
отпадане на правния интерес от провеждане на същото.
Съгласно
нормата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия
(или в друг) съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Спирането на дело поради връзка на преюдициалност
е пречка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело и затова
наличността на висящо обуславящо дело е отрицателна процесуална предпоставка. В
случая окръжният съд провежда въззивно производство по дело за съдебна делба
във фазата на извършването й. Несъмнено е, че за да бъде прекратена от съда
съсобствеността между двете съделителки Х. и П. чрез конкретен способ за
извършването на делбата, тази съсобственост следва да не е вече прекратена.
Безспорно е между страните, че в хода на делбеното производство, преди
образуването на въззивното дело, с постановление от 26.07.2019 г. на ЧСИ в
изпълнително производство е проведена публична продан, вследствие на която
притежаваните от Х. идеални части от трите делбени имота са възложени на другата
съделителка П., в резултат на което П. след влизане в сила на постановлението
ще бъде техен едноличен собственик. Безспорно е и че това постановление за
възлагане е обжалвано от Х. и че за разглеждането на жалбата е образувано гр.д.
1657/2019 г. на ОС-Стара Загора. С приключването на производството по гр.д.
1657/2019 г. на ОС-Стара Загора ще се установи наличието или липсата на факта
на промяната в собствеността относно процесните три имота, извършена с
постановлението на ЧСИ от 26.07.2019 г., съответно, ще се установи наличието
или липсата на съсобственост между двете съделителки, която да бъде
прекратявана във фазата на извършването на делбата. Промяната въз основа на
посоченото постановление в съсобствеността в случая не касае промяна в някое от
лицата, които притежават право като съсобственик-съделител, а води до
прекратяване на съсобствеността чрез концентрирането на правото на собственост
само за съделителката П. в резултат на придобиване от нея на другата ½
ид.ч. от делбените имоти, относно които делба е допусната по отношение на
съсобственика Х.- длъжник в изпълнителното производство. Несъмнено е, че целта
на делбеното производство до неговото приключване е ликвидиране на състоянието
на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото-предмет на
делбата, поради което това състояние трябва да съществува и към момента на
постановяване на въззивното решение по извършване на делбата. Затова, както е в
случая, ако в хода на производството по извършването на делбата настъпи
юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен
да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не
съществува съсобственост върху имуществото-предмет на делбата, да прекрати
производството във втората фаза на делбеното производство, тъй като настъпилата
след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса
на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а
от там и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване
на делбата (в тази насока изрично – решение № 387/29.09.2010 г. на ВКС по гр.д.
№ 439/2009 г., 2 ГО, ГК). Затова провежданото производството по гр.д. 1657/2019
г. на ОС-Стара Загора се явява от значение, обуславящо за въззивното делбено
производство по извършването на делбата, тъй като именно с оглед на постановения
в това производство от съда съдебен акт, който следва да бъде зачетен от
делбения съд, ще следва да се прецени наличието на факта на прекратяването на
съсобствеността въз основа на постановлението за възлагане на ЧСИ и с оглед на
него – допустимостта на производството по извършването на делбата. Съответно, при
постановяване на въззивно решение въпреки наличието на основание за спиране на
въззивното производство, това решение ще е недопустимо. Установява се следователно, че преценката на
окръжния съд е правилна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
От страна
на ответницата по жалбата се претендира за присъждане на разноски за производството
по частната жалба – сумата 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Присъждане на разноски обаче не се дължи от апелативния съд на жалбоподател в
производство по частна жалба против определение за спиране на производство по
делото, тъй като производството по делото не приключва, то продължава след
отпадане на основанието за спиране и разпределянето на разноските следва да се
извършва с крайния съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в открито съдебно заседание на 2.06.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора
по в.гр.д. № 1093/2020 г.,
с което е спряно
производството по делото до приключване на производството по в.гр.д. №
1657/2019 г. на ОС-Стара Загора с влязло в сила решение.
По искането на ответницата по
частната жалба М.П. за присъждане в нейна полза на разноски за производството
по частната жалба на Т.Х. с вх. № 5873/9.06.2020 г. следва да се произнесе
окръжният съд при постановяване на краен съдебен акт.
Определението може да се обжалва от
жалбоподателката Т.Х. с частна касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3,
т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му
заедно с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)