№ 582
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. К. срещу решение от 09.03.2022
г. по гр.д. №26107/2021 г. на Софийския районен съд, 35 състав, в частта, в която са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 5396,84 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода мес.04.2009 г. – мес.04.2011 г., сумата от 8,16 лв.,
представляваща дялово разпределение за периода мес.06.2010 г. – мес.06.2011 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 18.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, и
сумата от 857,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
31.05.2009 г. – 08.03.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.
№7795/2012 г. на СРС, 89 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните превила. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че процесните вземания не
са погасени по давност и наличието на валидно облигационно правоотношение. Поддържа,
че в нарушение на правилата на ГПК съдът е кредитирал заключенията на приетите по
делото СТЕ и ССчЕ, респ. приел е за доказано количеството ТЕ. Твърди също, че
неправилно съдът не е съобразил събраните по реда на принудителното изпълнение суми за
ТЕ за процесния период. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
1
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове за главница за ТЕ и лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният
установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен
изцяло, поради което е влязло в законна сила в тези части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.
При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на
СРС е недопустимо поради следните съображения:
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба /чл.127 ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 ал.2 и чл.411 ГПК/.
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във
връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск,
по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца
спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
В процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д. №7795/2012 г. по
описа на СРС, ГО, 89 състав, така и от издадената по същото дело на 20.04.2012 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, че длъжник е Е.И.З., като твърденията
на „Т.С.“ ЕАД са, че това лице е потребител на ТЕ за битови нужди през процесния период.
Установява се от приложеното към делото гр.д. №8845/2020 г. по описа на СГС,
образувано по възражение по чл.423 ГПК, че длъжникът Е.И.З. е починала на 24.03.2016 г. и
е оставила следните наследници по закон: С. И. К.-син, като с постановеното по това дело
определение от 24.03.2021 г. въззивният съд е приел възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК на
С. И. К., депозирано на 02.07.2018 г., и е върнал делото на СРС с указание за предприемане
на действия по чл.415 и сл. ГПК.
С разпореждане па СРС, 89 състав, по гр.д. №7795/2012 г., на заявителя „Т.С.“ ЕАД
са дадени указания за предявяване на иск по чл.415 вр. чл.422 ГПК, в изпълнение на което и
в дадения срок е депозирана исковата молба, въз основа на което е образувано гр.д.
№26107/2021 г. по описа на СРС, 35 състав, и с която искова молба са предявени
установителните искове по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу
ответника С. И. К..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът С. И. К. е
2
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като същият е бил в
облигационно отношения с ищцовото дружество през процесния период – бил е собственик
на процесния топлоснабден имот и е подал заявление-декларация за откриване на партида в
ищцовото дружество.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на диспозитивното начало. СРС се е произнесъл извън надлежно
очертания с исковата молба предмет на спора, съответстващ на предмета на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена срещу наследодателя на ответника по гр.д.
№7795/2012 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав. Съдът не е разгледал дали наследодателя на
ответника и длъжник по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК Е.И.З. е била в
облигационни правоотношения с ищеца през процесния период, респ. дали същата е
пасивно легитимирана да отговаря за задълженията за ТЕ в процесния недвижим имот през
процесния период, доколкото именно тя е страна по материалното правоотношение, от което
ищецът извежда претенциите си. Ответникът С. И. К. би могъл да отговаря за задълженията
на наследодателя му по силата на наследственото правоприемство, но едва след като се
установи наличието на процесните парични задължения на неговия наследодател. В случая
първоинстанционният съд е подменил изложените от ищеца правопораждащи факти, което е
довело до произнасяне по предмет на спора, с какъв съдът не е бил сезиран.
Поради изложеното въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав
на СРС за произнасяне по предявените по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД при спазване на диспозитивното начало за
обвързаност на съда от спора такъв, какъвто ищецът го е определил в твърденията си в
заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба, като новото разглеждане следва да започне от
стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1847/09.03.2022 г., постановено по гр.д. №26107/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 35 състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на С.
И. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, че дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, по предявените искове с
правно основание чл.422 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 5396,84 лв., представляваща главница
за ТЕ за периода мес.04.2009 г. – мес.04.2011 г., сумата от 8,16 лв., представляваща дялово
разпределение за периода мес.06.2010 г. – мес.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 18.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД сумата от 857,04 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.05.2009 г. – 08.03.2012 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. №7795/2012 г. на СРС, 89 състав, и в частта, в
която С. И. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, е осъден да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 902,71 лв., представляваща направените разноски, както
и сумата от 216,76 лв., представляваща направените по гр.д. №7795/2012 г. на СРС, 89
състав, разноски.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на предявените
искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
3
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване през ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4