РЕШЕНИЕ
№ 1074
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330106048 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с
правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди настъпило ПТП на 23.07.2020 г. в гр. П., при което при
движение на застрахован по им. застраховка „Каско+“ от 21.02.2020 г. при ищеца – л.а.
с ДК № ...., настъпило ПТП с имуществени вреди – преминал през павирана улица,
като едно от паветата, което не било поставено по правилен начин, ударило
автомобила.
Бил извършен ремонт, във връзка с образуваната щета, като застрахователят
платил на сервиза сумата от 692,17 лева.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. С плащане
на застрахователното обезщетение, в негова полза възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска –12.04.2021 г. до окончателното погасяване. Твърди, че е
изпратил регресна покана. Поради липсата на плащане, претендира и обезщетение за
забава за периода 14.11.2020 г. – 09.04.2021 г. в размер на 28,26 лева. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – наличието на валидно
застрахователно правоотношение /да са налице - съгласие за сключването му; покрит
застрахователен риск; липсвали приложени ОУ и док. за платена премия/; механизма
на настъпване на ПТП и причинната връзка; релевира възражение за съпричиняване на
1
резултата от водача на МПС. Обезщетението за забава било дължимо от различна дата.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По главния иск:
Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да
е настъпило ПТП; че застрахователят е заплатил сумата от общо 692,17 лева на
автосервиза, извършил ремонт на описаното МПС; че ответникът е получил регресна
покана за плащане /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4090 от 18.06.2021 г./.
Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за
застраховка „Каско +“, обективиран в полица от 21.02.2020 със срок на покритие
17.04.2020 г. – 16.04.2021 г. /л. 54 - подписан за двете страни по правоотношението/,
ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е
покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило
ПТП. Представени са доказателства за плащане на дължимите вноски по договора,
поради което и всички оспорвания на ответника във връзка с наличието на
застрахователен договор са неоснователни - застраховката е валидна, а оттук се
установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
За настъпването на инцидента са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетеля Г.Б. /водач на МПС/. Посочва, че управлявал автомобила, като на
улицата пред офиса му преминал през дупка, оформена поради извадени павета от
настилката. Дупката не била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин, не
успял да я избегне. Управлявал МПС с около 30-35 км./ч., т.к. мястото било тясно,
имало много дупки, както и понастоящем. Ударът настъпил под автомобила, в предна
лява част. Уведомил застрахователя ДЗИ и МПС било отремонтирано.
Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко
възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите
събрани доказателства.
В изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление
и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него
автомобил. Същите са били определени на стойност 692,17 лева.
По делото е прието и не е оспорено заключение на САТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал
категорично становище, че от техническа гледна точка при установения механизъм на
2
ПТП е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, именно
при преминаване на автомобила през дупка на платното за движение от липсващи и
разместени павета. В о.с.з. допълва, че е възможно както МПС да е попаднало в дупка,
поради разметени павета, така и да е настъпил удар в извадено такова на платното,
поради дупка, като и при двете твърдения с този механизъм е възможно да настъпят
вредите. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-
възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 696,34 лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е
настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка.
Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от които да се
установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и реализирането му по
описания начин, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма
пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на
свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и
доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение.
Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова
поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка
с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира
наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в
резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
ДЗИ, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил
застрахователно обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Установява се с категоричност от св. показания и заключението на САТЕ, че
пътният участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на
Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен
път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив
3
/чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19
от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на
вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление
на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране
за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Не се установява и избраната
такава да е над определената за градски условия.
Според заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 696,34 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 692,17 лв. Искът
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба до погасяването.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. За поставяне на длъжника в забава е
необходима покана. Такава е получена от ответника на 30.10.2020 г. Бил е предоставен
15-дневен срок за изпълнение. Длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му.
Срокът изтича в почивен ден, изпълнение се е дължало до първия работен, т.е. отв. е
изпаднал в забава след изтичане на същия /вж. чл. 84, ал. 1; чл. 72, ал.1, изр.3 и ал. 2
ЗЗД/. Или обезщетението е дължимо за периода 17.11.2020 г. - 09.04.2021 г. и е в
размер на 27,69 лева, изчислено от съда с он-лайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК.
Искът е доказан и основателен до този размер и за периода, а за разликата и ост. период
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
4
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 и ал. 3 ГПК, разноски следва да се присъдят на двете страни.
Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на общо 630 лева /ДТ, деп. св.; деп. САТЕ; платено адв. възн.
с ДДС, съгл. ДПЗС – възражението за прекомерност е неоснователно – хонорарът е в
минимален размер с ДДС, съгл. НМРАВ/. По съразмерност се дължат 629,50 лева.
Ответникът претендира юрк. възн., което на осн. чл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37
от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя на 100 лева, от което по съразмерност се дължат 0,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 692,17 лева /шестстотин деветдесет и два лева и
седемнадесет стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по
полица от 21.02.2020 г. за причинени щети на лек автомобил с ДК № ...., в резултат от
настъпило ПТП на 23.07.2020 г. при движение в гр. П., поради попадане на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; 27,69 лева /двадесет и седем
лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 17.11.2020 г. -
09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата
молба в съда –12.04.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 629,50 лева
/шестстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 28,26 лева и за периода 14.11.2020 г. –
16.11.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да плати на Община Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1 сумата от 0,08 лева /осем стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД /л.3 ИМ/ -...............................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5