Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260434
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.10.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На петнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2897 по описа за 2020
година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-003450/07.04.2020г. на Началник Група
към ОДМВР-Пловдив, Сектор ПП - Пловдив, с което на А.И.Н., с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 / седемстотин /
лева за нарушение по чл.21, ал.1, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-1030-003450/07.04.2020г. на Началник Група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор ПП - Пловдив, с което на А.И.Н., с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 / седемстотин /
лева за нарушение по чл.21, ал.1, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, по съображения
изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното НП като неправилено и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с
процесуалният си представител адв. И., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, с-р „ПП“ редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Същият взема становище
по делото в депозирана до съда молба-становище с аргументи за потвърждаване на
НП.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 21.02.2020г.
около 21.40 часа
в гр.Пловдив А.И.Н. управлявал собствения си автомобил с рег. № ***, марка „Фолксваген”,
модел „Пасат”, като се движел по ул. „Асеновградско шосе”. В близост до №1 посока
бул. „Менделеев“ скоростта му била 106 км/ч, при ограничение за движение в
населено място от 50 км/ч., а след отчетен толеранс от минус 3% скоростта му
била отчетена на 103 км/ч. Горното било заснето с техническо средство TFR1-М, №
546. След извършена справка се установило, че именно жалбоподателят е
собственик на автомобила. Същият попълнил и представил пред органите на Пътна
полиция декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата
автомобилът е бил управляван от него. Ето защо на жалб. Н. бил съставен АУАН
бл. № 714410/31.03.2020г. за горното, който бил подписан без възражение, като
такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на този акт било
издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля С.Г.В., разпитан в хода на съдебното производство,
както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, снимки,
протокол от използване на АТСС, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип на същото, справка за регистрация на
МПС, декларация по чл.188 ЗДвП от А.Н., справка за нарушител/водач, Заповед 1
бр., които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви
и кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства,
които да опровергаят горепосочените такива.
При тези установени факти съдът
намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали
отговорността на жалб. А.Н. по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите на
леки автомобили в населено място не следва да управляват със скорост над 50
км/ч. Всъщност самият жалбоподател не отрича той да е управлявал автомобила на
процесната дата и място, нито пък отрича, че е карал с превишена скорост. Отрича
да е имло разположен патрулен автомобил с монтирано в него техническо средство
за измерване. Посоченото обаче се опровергава от наличните по делото писмени
доказателства. От постъпилия от БИМ Протокол № 4-32-19/08.03.2019г. е
видно, че на използваното при установяването на нарушението техническо средство
е била извършена последваща проверка през март 2019г. която важи за период от
една година, като също така е приложена и снимка на автоматизираното техническо
средство, както и на автомобила, в който е било инсталирано то. Налице е и
Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение,
както и на техническото средство, което го е заснело. Приложен е и снимков
материал на заснетия в нарушение автомобил.
Ето защо неоснователни са
наведените в тази посока възражения от
страна на жалбоподателя. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуланите правила, а наказаното лице се е възползвало
от правото си да подаде жалба и да инициира производството.
Съобразно закона са и наложените наказания,
като в случая законодателя не е оставил възможност за преценка определяйки
фиксирани размери на същите. Нормата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП сочи, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. Така е приложил закона и
административнонаказващия орган в настоящия казус. Налице е превишение от 53
км/ ч при ограничение на скорост от 50 км/ч в населено място.
При извършената служебна проверка
не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ