Р Е
Ш Е Н
И Е №303
гр.К., 14.05.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на осемнадесети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х.К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №869 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „М.к.“
АД и Р.М.Р. е сключен на 11.06.2015 г. договор
З.заем CrediHome+ №1161-10110730, по силата на който
дружеството му предоставило заем в размер на *** лв. Условията на договора за кредит се съдържали в
отделните полета или клетки, отпечатани Н.лицевата страна на формуляра
"Искане за кредит" и "Договор за кредит", като Общите
условия, при които се отпускал кредитът, били неразделна част, както от
"Искане за кредит", така и от "Договор за кредит".
Подписвайки договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на ***лева, представляваща
чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за
заем, с подписването му, заемополучателят удостоверявал, че предварително и
безвъзмездно му бил предоставен Стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбирал и приемал клаузите на договора и Общите
условия, съгласен бил да бъде обвързан с техните разпоредби и желаел договорът
да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при които бил подписан договора,
заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която
била в размер на ***лева, на 12 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на ***лева, като първата погасителна вноска била
платима на 23.07.2015 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по
заема ***лева. На основание попълнен и
подписан от заемополучателя формуляр „Искане за допълнителни услуги“, на
11.06.2015 г. между „М.к.“ АД и Р.М.Р. бил сключен договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome №1161-10110730, съгласно който „М.к.“ АД се задължил
да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно
в Приложение №1 към договора, което било предоставено на заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписването
му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
***лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на ***лв., при първа погасителна вноска, платима
на 23.07.2015 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „М.к.“ АД,
в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.к.“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Ж.“ АД, с ЕИК: ***,
конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения
договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да върне на заемодателя
платената от страна на „М.к.“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца,
на равни погасителни вноски, дължими на падежните дата на погасителните вноски
по договора за заем, всяка в размер на ***.00 лева, платими, считано от
23.07.2015 г., или обща сума за застрахователна премия – ***лева, която
покривала застрахователни рискове: смърт, вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора
за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане
на заем, а същите се предоставяли на заемополучателя само при изразено негово
писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след
сключване на договор за допълнителни услуги. На длъжника била начислена лихва
за забава, както следва: - по договор за заем:*** лв. за периода от 24.08.2015
г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; - по договор
за допълнителни услуги:***лв. за периода от 24.08.2015 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. Срокът на договора изтекъл на 23.06.2016 г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем като с платените ***лв., са погасени: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ***лв. допълнителни услуги, ***лв.
застрахователна премия, лихва за забава по договор за заем в размер на ***лв. и
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер н.***лв. На
10.12.2015 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на В. (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между „А.з.с.на в.“ ООД, ЕИК *** и „М.к.“ АД, с ЕИК ***, по силата на който
вземанията на „М. К." АД срещу Р.М.Р., произтичащи от Договор за заем CrediHome + №1161-10110730 и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome + №1161-10110730 и двата от
11.06.2015 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви н.дружеството - кредитор. Договора
за заем съдържал изричн.клауза, която уреждала правото н. кредитора да прехвърли
вземането си в полза н.трети лица. Твърди, че „А.з.с.н.в.“ АД /сега „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК:*** е правоприемник на „А.з.с.на в.“ ООД, с ЕИК:***. „А.з.с.на в. АД
/понастоящем А.з.с.на в. ЕАД/, в качеството н.цесионер бил упълномощен от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което имало изрично пълномощно от законният представител на „М.к.“ АД. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника
било изпратено уведомително писмо с изх.№:УПЦ-П-МКР/1161-10110730/15.12.2015 г.
от „М.к.“ АД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД, чрез Български пощи с известие
за доставяне, но същото се върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е
потърсена от получателя". На 08.03.2018 г.
изпратил повторно Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост, тъй като
ответникът не бил намерен на посочения в договора за кредит адрес. Тъй като
представял с исковата молба уведомително писмо за извършената цесия и покана за
доброволно изпълнение с изх. №УПЦ-С-МКР/1161-10110730 от 08.03.2018г., която да
се връчи на ответника, то следвало да се приеме, че последният е надлежно
уведомен. Позовава се на Решение №3/16.04.14 г.
по т. д.№1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение №123/24.06.2009 г. по т. д.№12/09
год. на ВКС, II т. о.,съгласно които
ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на прение от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В
случай, че ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес,
съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в исковото
производство безспорно се установило, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не било погасено.
Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можело да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът, кого и н.кого било връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не било от значение з. основателността на иска, след като
по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба
задължение не било погасено / Определение №987/18.07.2011г. по
гр.д.№67/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на по
гр.д.№788/2013г. на ВКС/. Предвид изложеното за „А.з.с.на в.“ ЕАД възниквал
правен интерес да предяви вземането си срещу Р.М.Р., за суми в общ размер на*** лева, от които: главница по договор
за заем – ***лева, застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги – ***лева; сума
за пакет услуги по договор за допълнителни услуги – ***лева, както
и лихва за забава по договор за заем в размер на ***лева. Дружеството подало заявление по чл.410 от ГПК въз основа
на което е образуваното ч.гр.д.№2226/2017г. по описа на РС-К. и издаден.заповед
за изпълнение. Длъжникът не бил намерен н. установените в заповедното
производство адреси и заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на длъжника Р.М.Р., с ЕГН-********** ***,
че съществува вземане на „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК:***, за сумите: ***лв. главница по Договор за
заем CrediHome
№1161-10110730/11.06.2015 г., ***лв.
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
22.08.2015 г. до 23.06.2016 г., ***лв. застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 18.05.2016 г. до 23.06.2016 г., ***лв.
лихва за забава по договор за заем от 15.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното и изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата
молба подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на
ответника счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Заявява, че длъжникът Р.Р. не бил уведомен от цедента за
прехвърляне на вземането съгласно изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД и чл.26 от ЗПК, поради което извършената цесия на процесното вземане нямала действие
спрямо него. Практиката на ВКС сочела, че връчване на уведомление на цедента до
длъжника, ведно с препис от исковата молба е допустимо, тъй като изпълнявала
функцията си - длъжникът ще бъде защитен от изпълнение на задължението си
точно, като плати на легитимирано лице, което било носител на вземането. За да
бъде това задължение изпълнено, то следвало съобщението да достигне до знанието
на длъжника. В настоящето производство било налице точно обратното фактическо положение.
Ищецът сочел, че опитал и не успял да намери длъжника на известните му адреси,
не успял да влезе в контакт с него. Неуспешно било и връчването на съдебните
книжа от съда, при спазване и осъществяване на всички процедурни възможности
съгласно ГПК. Заявява, че особеният представител притежава особено процесуално
качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. В
тази хипотеза връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният от
чл.99, ал.4 от ЗЗД материално правен ефект. При липса на контакт с длъжника или
изрично упълномощаване, връчването на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането към нов кредитор с исковата молба, счита за невалидно уведомяване.
Относно аргумента, сочен в исковата молба, че фактът кога и на кого е връчено
уведомлението нямал значение, ако вземането е безспорно установено и
задължението не било погасено, в настоящия случай нито една от двете
предпоставки не били налице, тъй като претенцията не била конкретизирана по
основание и размер. От изложеното в исковата молба и представените с нея
документа не ставало ясно как са изчислени и начислени претендираните суми за
главница и лихви, нито за кой период се отнасят. Не ставало ясно при общо
посочен размер на извършени от ответника плащания колко са били те и какво било
погасено с тях, нито за кой период се отнасяли същите. Счита уговорената в
договора за паричен заем клауза за лихва за нищожна, тъй като била прекомерна и
противоречала на добрите нрави. Претендираната възнаградителна лихва, в размер
на 30.91% фиксиран лихвен процент, надхвърлял трикратно размера на законната
лихва. На същите основания, счита за нищожна и клаузата за ГПР в размер на
49.97%. Ищецът претендирал плащания по договор за допълнителни услуги, за които
не били конкретизирани какви са те, извършени ли са и в какъв обем, респективно
на каква стойност, което било от съществено значение за преценяване на
основателността и размерът на претенцията. Моли съда да отхвърли предявените
искове като недоказани и неоснователи. Нямал личен контакт с ответника Р.М.Р. и
е невъзможност да ангажира доказателства по отношение на процесното вземане.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2226/2017 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №1511/04.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.М.Р., с ЕГН-********** ***, за
сумите:
***лв. главница, ***лв. по договор за допълнителни услуги, за периода от
22.08.2015г. до 23.06.2016г., ***лв. застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, за периода от 18.05.2016г. до 23.06.2016г., ***лв. лихва
за забава от 15.01.2017г. до 03.08.2017 г. по договор за заем CrediHome+ №1161-10110730 от 11.06.2015г. и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1161-10110730 от 11.06.2015г. и
законна лихва върху главницата от 03.08.2017 г. до изплащане на вземането,
както и ***лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и ***лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с
ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът предявява иска за установяване съществуването на вземанията си по
издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
От представените и приети заверени копия на искане за заем CrediHome+ №1161-10110730, договор за заем CrediHome+ №1161-10110730 от 11.06.2015г., ведно с погасителен план и Общи условия към договор за заем CrediHome, подписани от „М.к.“ АД, с ЕИК:*** като заемодател и от ответника Р.М.Р. като заемател, е видно че заемодателят предоставил на заемателя сумата от *** лв. чиста стойност на заема, при условия: рефинансирана сума: *** лв., рефинансиран заем SPEL-10712557, еднократна такса:*** лв., обща сума за погасяване: ***лв., сума за получаване: ***лв., а заемателят се е задължил да върне заема, при годишен процент на разходите 49.97 %, фиксиран лихвен процент 30.91 %, на 12 месечни вноски, всяка от ***лв., с ден на плащане: 23-то число, с дата на първо плащане 23.07.2015 г. /т.2 на договора/, като в погасителния план са посочени датите на плащане на всяка погасителна вноска, в т.ч. и на последната погасителна вноска- на 23.06.2016 г. В договора е посочено, че с полагането на подписа си заемателят удостоверява, че е получил надлежно заема и е съгласен с параметрите, посочени в поле №2.
С договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1161-10110730 от 11.06.2015г. /л.8 от делото/, сключен между „Микро Кредит“АД и Р.М.Р. е уговорено „М. К.“АД да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1.Посещение вкъщи или на удобно място за С.на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М. К.“АД; 3.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“АД; 4.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; 6.СМС известяване за направено плащане; всичко за срок: 12 месеца, вноска: ***лв., ден на плащане: 23-то число на месеца. Договорен.е и застраховка Защита Пакет „Живот“, за срок: 12месеца, месечн.вноска: *** лв., ден на плащане: 23-то число. Представени са специални условия за застраховка „защита“, подписани от застрахованото лице и приложение №1-описание на допълнителни услуги.
От заверени копия на Рамков договор з.продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „М.к.“ АД и „А.з.с.на в.“ ООД /понастоящем „А.за с.на в.“ ЕАД/, извлечение н.Приложение №1 към него и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е видно, че вземането на „М.к.“ АД, произтичащо от договор з.заем №1161-10110730/11.06.2015г. със заемател Р.М.Р., дължимо към датата н.продажбата -***лв. е прехвърлено на ищеца под №115. С надлежно пълномощно /л.21 от делото/ продавачът „М.к.“ АД е упълномощил купувача „А.за с.на в.“ АД, да извърши от името на „М.к.“ АД уведомяване на всички длъжници за сключения н.16.01.2015 г. рамков договор з.цесия с „А.з.с.на в.“ АД в качеството н.универсален правоприемник н. преобразуваното с промяна н.правната форма и прекратено без ликвидация „А.за с.на в.“ ООД, по силата на който вземанията към конкретни длъжници, произтичащи от договори з.заем се прехвърлят на „А.з.с.на в.“ АД, както и да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията.
До ответника е изпратено от „М.к.“ АД чрез „А.за с.на в.“ АД уведомително писмо изх.№УПЦ-П-МКР/1161-10110730 от 15.12.2015 г. за извършената продажба, чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес, което видно от приложеното известие за доставка с писмото е върнато с отбелязване „пратката не е потърсена“ /л.22 и л.23/. Изпратено е второ писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/2251446/10.05.2018 г. до Р.М.Р. за извършената цесия чрез куриерска служба „Лео Експрес“ на посочения в договора за паричен заем постоянен адрес, но видно от товарителницата няма данни пратката да е връчена на адресата.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. От заключението се установява, че усвоеният паричен заем по процесния договор е *** лв. Остатъка от задължението по процесния договор за заем е ***лв. главница и 0 лв. лихва, а по договора за допълнителни услуги: пакет услуги- ***лв. и застраховка-*** лв.. Лихвата за забава по договора за заем е ***лв.. По договора за допълнителни услуги лихвата за забава върху застрахователната премия е ***лв., а лихвата за забава върху пакет услуги е ***лв. Общата сума на лихвата за забава върху двата договора е ***лв. Платените от ответника суми са в общ размер ***лв.
С уведомление от 17.04.2019 г. входирано в съда под №5468/18.04.2019 г. ЗК“Уника Живот“ АД заявява, твърди, че по застрахователн.полица з.застраховка „Защита“ №МС320141161-10110730 от 12.06.2015 г. е платен.еднократно премия от „М.к.“ АД в качеството му н.застрахователен агент. В уведомлението не е посочен размерът на платената застрахователна премия.
При служебна справка Търговския регистър се установи, че „А.з.с.на в.“ ООД, с ЕИК:*** е преобразуван в акционерно дружество с наименование „А.з.с.на в.“ АД, с ЕИК:***, понастоящем „А.за с.на в.“ ЕАД.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. З.ищеца е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издаден.по ч.гр.д.№2226/2017
г. по описа на РС-Казанлък е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Ищецът като правоприемник на преобразуваното
„А.за с.на в.“ АД основава активната си материално-правна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г., ведно с
приложение №1 към него, сключен с „ Микро Кредит“ АД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „М.к.“ АД от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. В практиката на ВКС е прието, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см. решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т.о., решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о. и др./. От представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, но същото не е достигнало до него. Длъжникът Р.М.Р. не е бил намерен нито в хода на заповедното производство, нито е намерен в настоящото производство на адреса, по справката в НБДН поради което за да бъдат защитени правата му е назначен особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител упражнява процесуални права на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за цедиране на вземането със сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особения представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита уведомен за цесията. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията на новия кредитор – ищеца, поради което правата на последния да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията му бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. /в т.см. Определение №567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д.№1387/2018 г. на ОС- Стара Загора, Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№1342/2018 г. на ОС-С., решение от 19.04.2019 г. по в.т.д.№1028/2018 г. по описа на ОС-С./. Освен това се касае потребителски заем и отношенията между страните по договор за паричен заем с потребител попадат под правната регламентация и на Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл.26, ал.1 от Закон за потребителския кредит изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в чл.21 от Общите условия към процесния договор, подписани от заемателя. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗПК „кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал.1, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя“. Предвид това, че специалния закон – чл.26, ал.4 от ЗПК съдържа императивно правило за нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора и поради ненаведени доводи, а и неангажирани писмени доказателства установяващи, че първоначалният кредитор кредитор /“М.к.“ АД/ продължава да администрира кредита респ.заема по отношение на ответника, по писмено споразумение с ищеца, то следва извода, че длъжникът не е надлежно уведомен за цедиране на вземането. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявенте искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,.
При
този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.ЗА С.НА В.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, офис . Л., … против Р.М.Р., с ЕГН-********** ***, искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 вр. с чл.99 от ЗЗД, за сумите:
***лв. главница по Договор за заем CrediHome №1161-10110730/11.06.2015 г., ***лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 22.08.2015 г. до 23.06.2016
г., ***лв. застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 18.05.2016 г. до 23.06.2016 г., ***лв. лихва за забава по
договор за заем от 15.01.2017 г. до 03.08.2017 г. и
законната лихва върху главницата от
03.08.2017 г. до изплащането на вземането, по двата договора сключени между „М.к.“
АД и Р.М.Р., за които вземания е издадена заповед №1511/04.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2226/2017 г. по описа
на PC –Казанлък като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2226/2017 г. по
описа на РС-К..
Районен съдия: