МОТИВИ:
Районна прокуратура – Червен бряг
е внесла обвинителен акт срещу П.Г.Т. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, по обвинение за това, че на неустановена
дата през 2017 г. вгр. Червен бряг, обл. Плевен, противозаконно присвоил чужда
движима вещ- МПС „Пежо Боксер” 2,8 Д, с Рег. № ***на стойност 5 500 лв., собственост
на С.К.К. ***, която владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
В
наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният от С.К.К. *** срещу подсъдимия гр. иск по чл.
45, ал.1 от ЗЗД за причинените в резултат на деянието имуществени вреди, който след изменението му е за сумата от 1 700 лева.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимият, П.Г.Т. признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и
желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли да не бъде наказван с наказание
лишаване от свобода.
От своя страна защитницикът, адв.
Т.Т., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора фактическата
обстановка, но развива съображения за несъставомерност на деянието по чл. 206,
ал. 1 НК, като навежда съображения за това, че в случая се касае за
гражданскоправни отношения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П.Г.Т. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.Г.Т. през 2017 г. решил да закупи
товарен автомобил, с който да извършва превози. Пострадалата С.К.К. притежавала товарен автомобил
марка „Пежо Боксер” 2,8 Д, с Рег. № ***. Т. провел разговор по телефона
с бащата на С.К. – К.К., като уговорили цената и начина на плащане. На 17.01.2017 г. в ***, пред
нотариус с рег. № 283 на НК – Т.Б.бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на въпросния автомобил на изплащане, като автомобилът щял да
бъде прехвърлен след заплащане на последната вноска, като от страна на купувача
фигурирал дядото на подсъдимия П.Д.. Сумата на автомобила била 6 000 лева, като
при предаването му се дала сума от 1000 лв. и останалите следвало да се
изплатят в рамките на 5 месеца, като подс. Т. да заплаща вноска от по 1 000
лева. При сключването на договора, подс. Т. получил владението върху въпросния
автомобил. На сключването на договора присъствал свид. Ю.М.М., който бил и
поръчител на купувача по договора.
В края на 2017 г. подс. Т. решил
да продаде автомобила и въпреки, че не бил собственик се уговорил с М.Г.М.от ***му
го продаде за сумата от 3 000 лв. Подсъдимия Т. обяснил, че автомобила е
закупен от дядо му на лизинг и за това няма големия талон, Уверил купувача, че
му оставала една вноска от 500 лв. и след заплащането й щял да получи големия
талон и да прехвърлят собствеността официално. М. се съгласил, платил сумата от
3 000 лв. и получил владението върху автомобила с един ключ и малкия талон.
Малко по – късно М. пък чрез бартер с лицето Г.Н.прехвърлил буса. След като не
изплатил уговорената сума С.К. пуснала жалба срещу подсъдимия.
По делото е била изготвена
автооценъчна експертиза, според заключението на която стойността на
инкриминираната вещ е 5500 лева.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по делото
доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия Т., дадени в хода на
съдебното производство, в които същият изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл.
371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – свид. М. Г. М., св. П.Д., свид. Ю.М.М.и свид. К.К., които по еднопосочен начин
потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и събраните
делото писмени доказателства, както и заключенията на изготвените в хода на
досъдебното и съдебното производство експертизи, като компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания
от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние.
Спорът в конкретния случай касае
единствено правната страна на деянието, а именно: дали така описаните и
признати от подсъдимия факти в обвинителния акт, изпълват всички признаци от
състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК или се касае до гражданскоправни
отношения, както и до това дали в случая са налице предпоставките за
приложението на чл. 206, ал. 6 НК. В тази връзка се очертава и противоречието в
позициите на държавното обвинение, от една страна и защитата и подсъдимия– от
друга.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по
делото доказателства, обосновават следните правни изводи:
Съдът прие, че събраният по
делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме,
че подсъдимият
П.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, а именно: че на неустановена дата през 2017 г. вгр. Червен бряг,
обл. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ- МПС „Пежо Боксер” 2,8
Д, с Рег. № ***на стойност 5 500 лв., собственост на С.К.К. ***, която
владеел.
От обективна страна: От доказателствата по делото в случая безспорно се
установяват обективните признаци на престъплението обсебване, а именно: време –
през 2017 г., място – в град Червен бряг, начин на извършване – чрез продаването
й, с което е извършено действие на разпореждане, причинно-следствената връзка
между тях и настъпилият резултат.
С действията си подсъдимият Т., е реализирал
признаците от състава на престъплението “обсебване”. В конкретния случай е
налице предоставяне на конкретно определена вещ (товарен автомобил марка „Пежо Боксер” 2,8
Д, с Рег. № ***на
стойност 5500 лева), на конкретно правно основание (с цел ползване, респ.
прехвърляне на собствеността след изплащане на последната вноска от
определената цена), във владението на подсъдимия (чрез непосредственото
предаване на вещта от пострадалата и личното й приемане от подсъдимия).
Всъщност спор по тези факти липсва от страна на подсъдимия и защитника му, но
така или иначе същите са неоспорими, тъй като за същите са налице както
писмени, така и гласни доказателствени средства.
С поведението си подсъдимият е
очертал обективните признаци на деянието обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК, като се е разпоредил с чуждата вещ като със своя чрез продаването й на М. М..
Налице е в тази насока извършено присвояване на вещта и нейният собственик на
практика е бил безвъзмездно лишен от нея.
Относно наведеното възражение от
страна на защитата, касаещо съставомерността на деянието от обективна страна:
Съдът не споделя наведените от
страна на защитата доводи за квалифициране на установените по делото факти като
гражданскоправни отношения. В действителност в голяма част от случаите на
обсебване стоят именно гражданскоправни отношения, било то по договор за заем,
лизинг и пр. В тези случаи,
обаче, наличието на гражданскоправни отношения не
изключва наличието на престъпление изначално, доколкото този извод би могъл да
се направи единствено през призмата на елементите на състава на чл. 206, ал. 1 НК.
В конкретния случай е налице предоставяне
на конкретно определена вещ, на конкретно правно основание, във владението на подсъдимия от страна на
пострадалата. Налице е и извършено действие на
разпореждане с процесната вещ, което следва да се окачестви като неправомерно,
доколкото подсъдимият не е имал право да се разпорежда с процесната вещ -
същият не е бил неин собственик, нито е бил оправомощен за това от собственика
й. Следва да се има предвид,
че съгласно трайната съдебна практика на ВКС /ВС/, престъплението обсебване
може да се изразява, както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне
същата. В случая е
налице именно конкретно фактическо и правно разпореждане, тъй като процесната вещ не е третирана
съгласно уговореното, а извършеното с нея разпореждане не намира обосновка нито в закона, нито в
сключения договор. В случая
няма спор, че процесната вещ е била предоставена от страна на
пострадалата С.К. по отношение
на подс. Т. на
основание постигната договореност в посочения по-горе смисъл. Няма спор и че
подсъдимият не е изпълянвал задълженията си по договора, както и че на
процесната дата същият се е разпоредил с процесния лек автомобил, като го е продал. Продаването на вещта
несъмнено е действие на разпореждане, доколкото със същото се предоставя
фактическата власт върху вещта на трето лице, което би могло да предприеме
действия спрямо тази вещ, които реално биха увредили патримониума на
пострадалата като лишат същата безвъзвратно от възможността да се ползва от
своята вещ, в това число чрез продажбата на процесния лек автомобил, независимо
от това дали изискуемата от закона форма ще бъде спазена (последното има
значение само за вещно-прехвърлителния ефект от правна страна, не и от
фактическа такава). По делото се установи освен това, че подсъдимият е продал
вещта и не е предприел каквито и да е действия по заплащане на дължимата сума
по договора. Ето защо съдът прие, че в случая с поведението си подсъдимият е
реализирал престъпния състав на престъплението „обсебване“. В този смисъл е налична
и практика на върховната инстанция. Така в Решение № 463 от 9.04.2010 г. на ВКС по н. д. №
503/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ж.Н.е прието, че рамките
на възприетите фактически положения, че по силата на подписания договор за залог
подсъдимата Б. е предоставила движима вещ, за която знаела, че е чужда и
обективно не е предприела никакви действия за връщане на паричния заем, а това
от своя страна е позволило на заложната къща да пристъпи към продажба,
въззивният съд законосъобразно е извел умисъла за обсебване, стъпвайки на
специфични белези на конкретното деяние и на обстоятелствата, при които то е
било осъществено. Ето защо съдът оцени като неоснователен доводът на
защитата за наличие на гражданскоправни отношения, които да изключват
съставомерността на деянието по чл. 206, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимимият Т.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици. Същият е съзнавал, че владее процесния автомобил, но той е
собственост на пострадалата, тъй като все още не са настъпили
прехвърлителните основания за трансформиране на собствеността, както и
че дължал неговото връщане, тъй като спрял да изпълнява задълженията си по
договора, наименован в случая предварителен договор за покупко-продажба.
Осъзнавал е също така, че няма правно основание да се разпорежда с него като го
продава, тъй като не е собственик на вещта, както и че това е противоправно и
увреждащо имуществена сфера на пострадалата. Въпреки това подс. Т. е извършил
фактическият състав на престъплението “обсебване”, стремейки се именно към този резултат, като
пряко го е целял и искал.
Поради всичко гореизложено съдът
прие, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, поради което
призна подс. П.Г.Т. за виновен в извършването на
престъплението по чл. 206, ал.1 НК.
По въпроса за вида и
размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по реда на
диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при
условията на чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от
разпоредбите на общата част на НК, след което намали определеното наказание с
една трета.
Чл. 206, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимия Т. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК,
съдът определи същото да бъде лишаване от свобода за срок от една година.
При определяне на размера на
наказанието съдът отчете наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващо бе отчетено изплащането на по-голямата част на
предмета на престъплението на пострадалата К., като съдът не отдаде прекомерно значение на това обстоятелство. Все пак същото бе
отчетено, доколкото при определяне на наказанието съдът следва да държи сметка
и за проявлението и последиците, които съответното деяние е имало в обективната
действителност. От друга страна съдът отчете и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия Т..
Ето защо и като взе предвид
гореизложените обстоятелства, съдът намери, че наказание в размер на една
година се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца и със същото биха се
постигнали визираните цели в чл. 36 НК.
На основание чл. 373, ал. 2 НПК,
вр. чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали така определеното наказание по отношение на
подс. Д. в размер на една година лишаване от свобода с една трета (4 месеца),
като на подсъдимия бе определено и наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В
РАЗМЕР НА ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 (три)
години, считано от датата на влизане
на присъдата в сила.
По гражданския иск:
С наказателния процес бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителите срещу подсъдимия
граждански иск по
чл.45 от ЗЗД общо в размер на 1 700 лв., представляващи еимуществени вреди –
останалата неизплатена част от договорената цена на автомобила. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца
и настъпилите вреди – ППВС № 7/1959 г. По горните съображения и
събрани доказателства съдът намира, че предявеният от пострадалата спрямо
подсъдимия граждански
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на причиняване
на вредата. Налице са всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД – извършено е от подсъдимия деяние, обявено от закона за
противоправно и наказуемо, извършено е виновно и умишлено. В резултат на същото деяние пострадалата е
претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в останалата
неизплатена част от договорената цена на автомобила. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди
и законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на
причиняване на вредите, считано от 01.01.2018 г. до окончателното му изплащане.
По разноските:
На осн. чл. 189, ал. 2 от НПК
съдът осъди подсъдимия П.Г.Т. да
заплати на пострадалата направените съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., както и на ОДМВР
гр. Плевен направените разноски за вещо лице по досъдебно производство №
ЗМ-250/2018 г. по описа на на РУ – Червен бряг в размер на 70,38 лв.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: