РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Смолян , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500475 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 83/10.07.2020 г. по гр.дело № 225/2020 г.
Смолянският районен съд ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на Ив. С. К., че съществува вземането
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София по издадената срещу
него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
249/06.06.2019 г. по ч.гр.д. № 543/2019 на СмРС, за сумата от 448,39 лева,
представляваща дължима главница по договор за стоков кредит от 27.02.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното плащане, както и за сумата от 12,83 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 21.02.2019 г. – 03.06.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата В ЧАСТТА за разликата над уважените
448,39 лв. до пълния предявен размер от 988,72 лв.; иска за възнаградителна
лихва за сумата от 128,37 лв. за периода 21.01.2018 – 21.02.2019 г., както и
иска за лихвата за забава за разликата над уважената част от 12,83 лв. до
1
пълния размер от 126,14 лв. и за периода 21.01.2018 – 21.02.2019 г.
Също така, П. К. е осъден да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София сумата от 215,92 лв.
деловодни разноски в исковото производство, пропорционално на уважената
част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., а за заповедното производство по ч.гр.д. № 543/2019 г. на СмРС - сумата
от 9,27 лв. за държавна такса, пропорционално на уважената част от исковете
и 50 лв. за юрисконсулт.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София, което
иска отмяната му в частите, с които са отхвърлени исковете му за главницата
за разликата над 448,39 лв. до претендираните 988,72 лв.; за 128,37 лв.
възнаградителна лихва за периода 21.01.2018 г. - 21.02.2019 г.; за разликата
над 12,83 лв. до претендираните 126,14 лв. лихва за забава за периода
21.01.2018 г. – 21.01.2019 г. Иска се уважаване на претенцията на
жалбоподателя и за тези суми; както и присъждане на разноските.
В съдебно заседание жалбоподателят „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД-гр.София, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемият ИВ.С.В .К., чрез особения си представител
адв.Св. Н., оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и моли решението
в обжалваните части да бъде потвърдено.
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован,
особеният представител адв.Николова чрез писмена молба поддържа
отговора.
Съдът установява следното:
Съгласно договора за стоков кредит, сключен на 27.02.2017
г. между цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София и П. К.,
онова дружество отпуска на К. кредит в размер на 1 499 лв. за цена на стока
/тук мобилен телефон и аксесоари/ плюс 135,27 лв. застрахователна премия,
т.е., общо главница от 1 634,27 лв., при фиксирана възнаградителна лихва от
2
26 % и ГПР от 29,34 %, за срок от две години /24 месеца/, който да се върне
на 24 месечни погасителни вноски от по 88,05 лв. В самия договор е записан
погасителен план, съдържащ броя на вноските, размера им, падежните дати,
остатъците за главница и лихва преди всяка вноска, каква част от съответната
вноска отива за погасяване на главницата и каква – за лихвата/ к.4 и к.5/.
Посочено още, че общата дължима сума от потребителя е 2 113,20 лв.
При положение, че заемната сума се предоставя
при лихвен процент, фиксиран за целия срок на договора, не е необходимо в
договора да се съдържат условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти по смисъла на т.9 от ал.1 на чл.11 ЗПК. Също така, не е необходимо
да е отразена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването по смисъла на т.11 от ал.1 на същия чл.11, защото не
се предвиждат различни лихвени проценти. Както се отбеляза, погасителният
план съдържа информация в к.4 и к.5 каква част от съответната вноска отива
за погасяване на главницата и каква – за лихвата. В закона няма изискване тя
да се определя по друг начин, освен като лихвен процент, нито да се посочва
каква е стойността и – достатъчно, според т.10, пр.1 и 2 от ал.1 на чл.11 ЗПК,
е в договора да е посочен годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, което в случая е сторено.
При изчисляване от въззивния съд посредством
Калкулатор.Бг, се установява, че посоченият в договора годишен процент на
разходите от 29,34 % действително изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Ето
защо, макар в договора да не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
3
определения в приложение № 1 начин, съобразно т.10 на ал.2 от чл.11 ЗПК,
от гледище на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК договорът не е нищожен.
Съдебната практика приема, че максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Прието е, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са напр.
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 938 от
4.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1067/2018 г. и т.н.
В случая размерът от 26 % на възнаградителната
лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва от 30 %, като
кредитът е необезпечен, ето защо липсва накърняване на добрите нрави при
определяне величината на възнаградителната лихва, т.е., тази уговорка не е
нищожна.
Въззивният съд споделя извода в атакуваното решение, че
не са представени доказателства застрахователната премия по договора за
стоков кредит да е заплатена от посредника „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, което дружество се явява и ползващо се лице, на
застрахователя, поради което не може да се направи извод, че вноските за
същата премия са дължими от въззиваемия. Срещу този извод на съда няма
оплакване в жалбата и изобщо няма изложени доводи защо е неправилно,
според жалбоподателя, решението в частта, с която се отхвърля искът
относно главницата, освен, както може да се заключи, заради приемане, че се
4
дължи само чистата стойност на кредита, от която СмРС приспада платеното
от К..
Ето защо за решаване на спора следва да се вземе
предвид този вариант от заключението по счетоводната експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, който определя дължимите суми
/при съобразяване плащането на общо 988,57 лв. от К./, ако в главницата не се
включва застрахователната премия от 135,27 лв., т.е., размерът и е 1 499 лв.
Неплатеният остатък от нея е 849,08 лв. Възнаградителната лихва върху тази
главница възлиза на 442,19 лв. Неплатеният остатък от възнаградителната
лихва е 106,87 лв. Неплатеният остатък от лихвата за просрочие възлиза на
100,23 лв./в.2, к.15/.
Така решението в обжалваните отхвърлителни части следва
да се отмени изцяло за разноските; както и за разликата над 448,39 лв. до
849,08 лв. главница; за сумата от 106,87 лв. възнаградителна лихва и за
разликата над 12,83 лв. до 100,23 лв. и исковете да се уважат и за тези
разлики. В останалите отхвърлителни части решението следва да се потвърди.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковете ще
следва П. К. да бъде осъден да плати на ищцовото дружество 63,72 лв.
разноски в заповедното производство и общо 915 лв. в исковото производство
пред двете инстанции по компенсация.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60531/25.08.2020 г. по гр.дело №
1123/2019 г. на Смолянския районен съд в частите, с които: Ив.С. К. е осъден
да плати на „АСВ“ ЕАД-гр.София 215,92 лв. разноски в исковото
производство, 100 лв. юр.възнаграждение; 9,27 лв. разноски за държавна
такса в заповедното производство и 50 лв. разноски за юр.възнаграждение в
заповедното производство; са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК на „
АСВ“ ЕАД-гр.София спрямо Ив. С. К. за: разликата над 448,39 лв. до 849,08
5
лв. главница; за сумата от 106,87 лв. възнаградителна лихва и за разликата
над 12,83 лв. до 100,23 лв. лихва за забава; и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК по отношение на Ив. С. К., ЕГН **********, от гр.Смолян, ул.
„Пейо Яворов“ № 9, че съществува вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, по издадената срещу него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 249/06.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 543/2019 г. на СмРС, и за: разликата над 448,39 лв. до 849,08 лв.
главница, ведно със законната лихва върху 849,08 лв. от подаване на
заявлението 03.06.2019 г. до окончателното им плащане; за сумата от 106,87
лв. възнаградителна лихва за периода 21.01.2018 г. – 21.02.2019 г. и за
разликата над 12,83 лв. до 100,23 лв. лихва за забава за периода 21.01.2018 г .
– 21.02.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60531/25.08.2020 г. по гр.дело
№ 1123/2019 г. на Смолянския районен съд в останалите обжалвани части, с
които са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 ГПК на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД-гр.София за признаване за установено спрямо Ив.С. К., че
съществуват спрямо него вземанията на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД-гр.София за: разликата над 849,08 лв. до претендираните 988,72 лв.
главница и законната лихва върху тази разлика от 03.06.2019 г. до
окончателно плащане; за разликата над 106,87 лв. до претендираните 128,37
лв. възнаградителна лихва и за разликата над 100,23 лв. до претендираните
126,14 лв. лихва за забава за периода 21.01.2018 г. – 21.02.2019 г.
ОСЪЖДА ИВ. С. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул.
„Пейо Яворов“ № 9, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
ЕИК ********* - гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., направените в исковото
производство пред двете инстанции разноски според уважената част от
исковете в размер общо на 915 лв./деветстотин и петнадесет лева/.
ОСЪЖДА ИВ.С. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул.
„Пейо Яворов“ № 9, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
ЕИК ********* - гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда
6
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., направените в
заповедното производство по ч.гр.дело № 543/2019 г. на РС-Смолян разноски
според уважената част от исковете в размер общо на 63,72 лв./шестдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7