РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1903
гр. Пловдив, 06.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 916 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството по делото
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано
е по жалба на Л.Г.П., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адвокат М.М. против Решение № 51/07.03.2023г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му с вх.№ РД-16-531/21.02.2023г. срещу разпореждане с изх.№ С230016-137-0001312/14.02.2023г., издадено от И.З.на длъжност публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на публични
задължения на длъжника.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в
обжалваната част. Излагат се съображения за погасяване на публичните вземания
поради изтекла погасителна давност, както за данъци и осигурителни вноски, така
и за законните лихви, за които се поддържа да нямат самостоятелен характер, и
се погасяват заедно с главното задължение, съгласно чл.119 от ЗЗД. Претендира
се и присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена, като
се присъди и следващото се юрискоконсултско възнаграждение. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване.
ІІ.
За допустимостта :
4. Жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок по 268, ал.1 от ДОПК и от лице, за
което обжалвания акт е неблагоприятен в обжалваната част, имащо правен интерес
от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За хронологията на фактите :
5. От фактическа страна е установено, че за обезпечаване на очаквани публични
вземания по ревизия, възложена със ЗВР № 1304003/21.08.201Зг. по повод мотивирано искане на ревизиращия орган, публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
РД-10-547/25.09.2013г., с което спрямо Л.Г.П. с ЕГН **********,
в качеството му на собственик на Л.П. - 2000 ЕТ с ЕИК *********, са наложени следните
обезпечителни мерки: възбрана върху недвижими имоти, подробно описани в
постановлението; запор върху МПС - лек автомобил марка ОПЕЛ КОРСА рег. № РВ****МС; запор върху налични и постъпващи суми
по банкова сметка, ***, вложени вещи и трезори, включително и на касетите,
както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД.
На ЗЛ е издаден Ревизионен акт
№*********/22.10.2013г. с общ размер на установените публични задължения за ДДС, ЗДДФЛ и 30 – 241 026.21 лв. Действието на наложените
обезпечителни мерки
е продължено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-2620/12.11.2013
г. РА е отменен частично с Решение на директора на дирекция ОДОП Пловдив
№41/10.01.2014г., в частта
относно някои от задълженията за ДДФЛ и 30,като общият размер на задълженията по
РА е потвърден за сумата от 232 667,30 лв. В последствие посоченият РА е изменен с Решение на ПАС, в частта на задълженията за 30, като общият размер на задълженията по РА е
намален на 227 512.00 лв. Решението на ПАС е потвърдено с Решение на ВАС от 03.04.2018г., на която дата РА е влязъл в сила.
За обезпечаване на публични вземания по РА №
*********/22.10.201Зг., по СД по ЗДДС и декларации обр.6, с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-1203/30.05.2014
г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202. ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1-3
от ДОПК, е наложена обезпечителна мярка запор върху налични и постъпващи суми
по банкова сметка, ***. От банката е получен отговор от 02.06.2014г., с който
публичният изпълнител е информиран, че запорът по запорно съобщение с
изх.№РД-11-1203/30.05.2014г. е наложен.
Спрямо лицето е издаден и РА
№*********/20.05.2014г., с който са установени задължения за ДДФЛ и ЗО - в общ
размер на 12 522.25 лв. Същият е потвърден с Решение №770 от 08.08.2014г. на
директора на дирекция ОДОП Пловдив, и в
последствие е отменен с
Решение на ПАС. С решение на ВАС, е отменено решението на ПАС, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съсав. С Решение №1278/08.06.2018г. на ПАС РА е изменен,
като последният е влязъл в законна сила на 14.07.2018г.
За обезпечаване събирането на публични вземания по РА №
*********/20.05.2014 г., с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № РД-11-1406/20.06.2014 г. е наложена обезпечителна мярка запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и
БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. От БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е получен отговор от
24.06.2014г., с който публичният изпълнител е информиран, че запорът по запорно
съобщение с изх. № РД-11-1406/20.06.2014г. е наложен.
На 30.07.2014 г. на лицето е връчено Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № 4322-000001/28.07.2014 г. за образуваното срещу
него изпълнително дело № 16140004322/2014г. за събиране на задълженията -
главници и лихви, установени с Ревизионен акт №*********/22.10.2013г. и със СД
по ЗДДС за период м. 10.2013 г,. както лихви върху ДДФЛ за 2004 г. и 2006 г.
Допълнително, с разпореждания от 27.10.2014 г. и
09.12.2014 г. на публичен изполнител, към изпълнителното дело са присъединени
вземанията за задължения, установени с РА №*********/20.05.2014г.
За принудително събиране на неплатените публични
задължения, публичният изпълнител е извършил опис на възбранен с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11-2620/12.11.2013 г. недвижим
имот - търговски обект /магазин/ с идентификатор КИД 56784.506.1116.1.3, за
което е съставен Протокол за опис изх. № С 160016-028-0000457/29.06.2016 г.
За обезпечаване на публичните вземания по ИД
№16140004322/2014г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С180016-022-0056245/09.08.2018г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1
във връзка с чл. 195, ат. 1-3 от ДОПК, е наложена обезпечителна мярка запор
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***. От банката е получен
отговор от 17.08.2018г., с който публичният изпълнител е информиран, че запорът
по запорно съобщение с изх.№С 180016-003-0146659/09.08.2018г. е наложен.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№ С180016-022-0086446/12.11.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот
- търговски обект /магазин/, подробно описан в постановлението. Възбраната е
вписана в Агенция по вписванията на 13.11.2018г.
Спрямо длъжника са предприети и редица действия за
събиране на задълженията, като по преписката е приложен Протокол за провеждане
на таен търг с изх. № С190016-102-0003626/06.12.2019г. относно самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.1116.1.3. Търгът е приключил с
обявяване на купувач на подробно описания в протокола недвижим имот. Извършен е
опис на възбранен недвижим имот - апартамент с идентификатор КИД
56784.522.659.2.1, за което е съставен Протокол за опис
изх.№С190016-028-0003328/19.12.2019 г.
От страна на жалбоподателя, в ТД на НАП
Пловдив е постъпило Възражение за погасяване на публичните
задължения по давност с
вх. № № С220016-000-0262412/06.06.2022 г. На ТД на НАП -
Пловдив
С оглед на компетентността си на орган на
принудителното изпълнение по чл. 167 от ДОПК и съобразно
правомощията си по чл. 226, ат. 1 от ДОПК, публичният изпълнител се е
произнесъл по така подаденото възражение, за което са издадени следните
разпореждания:
- Разпореждане
с изх. № С230016-137-0001257/13.02.2023г., с което публичният изпълнител е
погасил по давност публични задължения за ДДС и ДДФЛ по РА №*********/22.10.201Зг.,
в общ размер на 32 464,37 лв. и е отказвал да погаси по давност задължения за
ДДФЛ и 30 по РА №*********/20.05.2014г. в размер на 8955,17 лв. главница и 10
572,08 лв. лихви.
- Разпореждане
с изх. №С230016-137-0001312/14.02.2023г., с което публичният изпълнител е
отказал да прекрати събирането на вземанията за ДДС, ЗДДФЛ и ЗО за НЗОК по РА
№*********/22.10.2013г. на стойност 64 822,57 лв. главница и 148 076,31 лв.
лихви.
6. Отказът на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив да прекрати
събирането на вземанията за ДДС, ЗДДФЛ и ЗО за НЗОК по РА
№*********/22.10.2013г. на стойност 64 822,57 лв. главница и 148 076,31 лв.
лихви, обективиран в Разпореждане с изх. №С230016-137-0001312/14.02.2023г. на
публичният изпълнител ри ТД на НАП – Пловдив, е обжалван на основание и в срока по чл.266, ал.1 от ДОПК пред компетентния за това
горестоящ административен орган –
Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив, който в проведено административно производство по реда
на чл.267 ДОПК, се е произнесъл с
обжалваното Решение №51/07.03.2023г., с което, е ОТМЕНИЛ издаденото Разпореждане с изх. №
С230016-137-0001312/14.02.2023 г., в частта, с която е разпореден отказ за
погасяване по давност на публични вземания, установени с Ревизионен акт
№*********/20.10.2013г., както следва: - за
задължения, представляващи ДДС за следните периоди:01.12.2011г.-31.12.2011г.;
01.02.2012г.-29.02.2012г.; 01.03.2012г.-31.03.2012г.;
01.04.2012г.-30.04.2012г.; 01.05.2012г.-31.05.2012г.; 01.06.2012г.-31.06.2012г.
01.07.2012г.-31.07.2012г.; 01.08.2012г.-31.08.2012г.;
01.09.2012г.-30.09.2012г.; 01.10.2012г.-31.10.2012г. и
01.11.2012г.-30.11.2012г.-за задължения за лихви по платени главници, начислени
през 2012г. ОБЯВЯВИЛ е за погасени по давност посочените по-горе задължения.
С решението си Директорът на ТД на НАП - Пловдив ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна в останалата част,
жалба вх. № РД-16-531/21.02.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена
от Л.Г.П., срещу Разпореждане с изх. №
С230016-137-0001312/14.02.2023 г., с което е разпореден отказ за погасяване по
давност на публични вземания, издадено от И.З., на длъжност публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл.
226, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
За да потвърди отказът на публичния изпълнител в посочената част,
Директорът на ТД на НАП гр.Пловдив е изложил
аналогични съображения, като изложените от публичния изпълнител, като също така
е приел, че давностния срок за задълженията за ДДС за периода
01.12.2012-31.12.2012г. и следващите данъчни периоди, установено с РА №
*********/22.10.2013г., е започнал да тече от 01.01.2014г., т.е годината
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, и
изтича на 01.01.2019г. и към датата на издаване на процесното разпореждане същият
не е изтекъл, предвид наличието на основания за спиране и прекъсване на
давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния давностен срок за
задълженията, който ще изтече на 28.02.2024г.
Според ответника, с още по-голямо основание изложените по-горе доводи се
отнасят и за задълженията за ДДС дължими за по по-късно настъпилите данъчни
периоди, след данъчния период 01.12.2012г. – 31.12.2012г.
По отношение на задълженията за осигурителни вноски за НЗОК и по ЗДДФЛ,
дължими за периода 01.01.20212г. – 31.12.2012г., установени с РА №
*********/22.10.2013г., е прието, че давностния срок е започнал да тече от
01.01.2014г., т.е годината следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение и изтича на 01.01.2019г. и към датата на издаване на
процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид наличието на основания за
спиране и прекъсване на давността, като в случая не е изтекъл и абсолютния
давностен срок за задълженията, който ще изтече на 28.02.2024г.
По отношение на
задълженията за лихви, начислени и дължими през 2013г., е прието, че давностния
срок е започнал да тече от 01.01.2014г., т.е годината следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение и изтича на 01.01.2019г. и
към датата на издаване на процесното разпореждане същият не е изтекъл, предвид
наличието на основания за спиране и прекъсване на давността, като в случая не е
изтекъл и абсолютния давностен срок за задълженията, който ще изтече на
28.02.2024г.
Според ответника, с още по-голямо основание изложените по-горе доводи се
отнасят и за задълженията за лихви, начислени за по- късни данъчни периоди.
В конкретния случай, по отношение на задълженията, представляващи лихви,
е отбелязано, че давността започва да тече от първи януари на годината,
следваща годината, през която лихвата е следвало да се плати, т.е. лихвата като
акцесорно вземане се натрупва върху неизплатената част от главницата и възниква
последователно и самостоятелно за всички периоди на забава след датата, на
която задължението е станало изискуемо. Прието е, че в случая от съществено
значение е, че главното вземане е погасено преди изтичане на давността за
същото. В тази връзка е посочено, че действително, съгласно разпоредбата на чл.
119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла, но тази
разпоредба има предвид погасяване по давност на главницата, в който случай
страната не може да осъществява по принудителен ред своето вземане, но не и
случаите, в които главницата е била погасена чрез плащане /в случая при
извършени действия по принудително изпълнение/. Когато вземането е погасено
чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще. Също така е
отбелязано, че поради специфичната си природа лихвата върху една и съща
главница възниква последователно през различни времеви периоди. Именно поради
това, посочените в Разпореждането лихви не представляват суми, възникнали на
точно определена дата, а са такива натрупвани през продължителен период от
време.
ІV. За правото :
7.
В случая на първо
място следва да се констатира, че административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен
орган, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт,
който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила. В случая съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства налага да се приеме на следващо място, че фактическите
констатации на органите по приходите са истини, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която
преследва закона с издаване на актове от категорията на процесния такъв. В
последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8.Спор по установените факти не се
формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се
отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се
концентрира най-общо във въпроса налице ли е погасяване по давност на
публичните задължения на жалбоподателя за процесните данъчни периоди.
За
разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобрази следното:
Според чл.
171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок, а според ал. 2 на същата разпоредба (ред. ДВ, бр. 64 от 2019
г., в сила от 13.08.2019 г.), с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа.
В
разпоредбата на чл. 172 от ДОПК, са предвидени следните основания за спиране и
прекъсване на давността: Давността спира /ал.1/: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение /ал. 2 на чл. 172 ДОПК/.
Според чл.
162, ал. 2, т. 9 ДОПК вземанията за лихви са публични държавни вземания.
9.Обосновано и законосъобразно е
прието от страна на органите по приходите, че задължението за ДДС, установено с
РА № *********/22.10.201Зг., дължимо за периода 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г.
не е погасено по давност. В тази насока правилно е прието, че предвид
разпоредбите на чл.89, ал.1, във вр. с чл.125, ал.5 от ЗДДС данъкът е следвало
да се внесе в срок до 14.01.2013 г. На основание чл. 171, ал. 1 ог ДОПК,
давността за погасяването му започва да тече от 1 януари на следващата година,
а именно - от 01.01.2014г. и би изтекъл на 01.01.2019г., ако в този период не
са предприети действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Както се каза, по образуваното изпълнително дело са предприети редица действия
от страна на публичния изпълнител, описани по-горе, насочени към принудително
събиране на задълженията, с които давностният срок е прекъсван неколкократно.С
налагането на гореизброените обезпечителни мерки, както и с производството по
установяването на публичните вземания с цитирания РА и тяхното обжалване,
давността е спряна. Изложеното обосновава извода,че 5-годишната погасителна
давност досежно горецитираното задължение не е изтекла. По отношение възражението
за прилагане на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал.2 от ДОПК,следва да се посочи, че същата е започнала да тече считано от 01.01.2014
г. и следва да изтече на 28.02.2024 г.,
поради, което и както към датата на издаване на процесното разпореждане
и решение на Директор на ТД на НАП – Пловдив, така и към настоящия момент тя не
е изтекла и задължението не следва да бъде отписано по давност, както правилно
е прието от органите по приходите.
Изложеното
по-горе е относимо в пълнота и досежно задълженията по ЗДДС, дължими за
по-късно настъпилите данъчни периоди след м. 12.2012 г.
10.Обосновано и законосъобразно е прието
от страна на органите по приходите, че задълженията за осигурителни вноски за
НЗОК и задълженията по ЗДДФЛ, установени с РА № *********/22.10.201Зг. не са погасени по давност. В тази насока следва да се посочи следното: осигурителните вноски се
внасят в срока за подаване на данъчната декларация, която от своя страна се
подава до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Срокът за внасяне на осигурителните вноски за НЗОК, съгласно чл. 40. ал. 1. т.
1, буква „в" от ЗЗО, съвпада със срока за внасяне на вноските за ДОО. В
конкретния случай лицето е следвало да
подаде
ГДД, в която да декларира получения доход и съответно
дължимия данък, както и осигурителните вноски по КСО за 2012 г. до 30.04.2013
г., които задължения следва да се платят в срока за подаване на ГДД, т. е. те
стават изискуеми през 2013 г. При това положение, общата 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, за събиране на тези задължения, започва да тече от
01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г.,
ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на закона да са
довели до спиране или прекъсване на давността. В случая обаче,
такива действия са предприети, като, каза се, задълженията
са обезпечени с наложените, подробно изброени по-горе в настоящото решение,
обезпечителни мерки, включени са в изпълнителното дело и спрямо тях са относими
предприетите действия, описани по-горе,
насочени към принудително събиране на задълженията, с които давностният срок е
прекъсван неколкократно. Последната обезпечителна мярка е наложена с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180016-022-0086446/12.11.2018г., с
което е наложена възбрана на недвижим имот, подробно описан в цитираното
постановление, за което по преписката е налице и отговор от АВ с №
С180016-0651014/22.11.2018г., от който момент 5-годишната давност се счита спряна. Наред с гореизложеното, следва да се посочи, че и с производството по
установяването на публичните вземания с цитирания РА и
тяхното обжалване, давността също е спряна. Изложеното обосновава извода,че 5-годишната погасителна давност досежно горецитираните задължения не е
изтекла.
По отношение
възражението за прилагане на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, важи казаното по-горе, същата започва да тече
от 01.01.2014г. и следва да изтече на 28.02.2024г., както правилно е прието от страна на органите по приходите.
11.Обосновано и законосъобразно е прието
от страна на органите по приходите, че задълженията за лихви, начислени през 2013 г., не
са погасени по давност.
По отношение на начислените и дължими
през 2013 г. лихви, общата 5-годишна давност по чл. 171. ал. 1 от ДОПК за
събиране на тези задължения, започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на
01.01.2019 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на
закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. Както се каза, по образуваното изпълнително
дело са предприети редица действия от страна на публичния изпълнител, описани
по-горе, насочени към принудително събиране на задълженията, с които
давностният срок е прекъсван неколкократно. С налагането на гореизброените
обезпечителни мерки, както и с
производството по установяването на
публичните вземания с цитираните РА и тяхното обжалване, давността е спряна.Изложеното
обосновава извода,че 5-годишната погасителна давност досежно горецитираните
задължения не е изтекла. По отношение възражението за прилагане на абсолютната
давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК,следва да се посочи, че същата
е започнала да тече считано от 01.01.2014г. и следва да изтече на 28.02.2024
г., поради, което и както към датата на
издаване на процесното разпореждане и решение на Директор на ТД на НАП –
Пловдив, така и към настоящия момент тя не е изтекла и задължението не следва
да бъде отписано по давност, както правилно е прието от органите по приходите.
Изложеното по-горе е относимо в пълнота и досежно задълженията за лихви, начислени за по-късни данъчни периоди.
Във връзка със задълженията за лихви и с оглед направеното възражение от жалбаподателя, е необходимо да се добави още, че доколкото институтът на давността е взаимстван от гражданското право, той
следва да се прилага със съдържанието, което има в този клон на правото и
доколкото в данъчното и осигурително право няма норми, които му противоречат.
Ето защо, по аргумент от чл. 119 от ЗЗД, според който „с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания“, по отношение на данъчните и осигурителни задължения следва да се
приеме, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Необходимо
е изрично да се подчертае, че чл. 119 ЗЗД има
предвид погасяване по давност на
главницата, в какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето
вземане. Казано с други думи, единственото
обстоятелство, което е от значение за приложението на коментираната разпоредба
е дали главното вземане – главницата, е погасено по давност.
Изложеното
до тук съотнесено с конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че
след като главното вземане е погасено чрез плащане, преди погасяването му по
давност (обстоятелство което не е спорно между страните), то вземането за лихви
се погасява за в бъдеще, както правилно е приел и ответния административен
орган, позовавайки се на Решение № 38 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
276/2010 г., III г. о., ГК.
12.В случая и
за пълнота следва да се посочи също така, че без всякакво съмнение относими към изчисляване на давностните срокове за задълженията, посочени в
т.9-т.11 от настоящото решение, са и разпоредбите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците(Загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Давностният срок за
принудителното събиране на процесните публични вземания, е започнал да тече от 01.01.2014 г. и независимо от
спирането или прекъсването на същия, абсолютния давностен срок следва да изтече на 01.01.2024 г., но предвид изричните
разпоредби във връзка с обявеното извънредно положение в страната, той следва
да бъде удължен с периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г. (58 дни), а именно до
28.02.2024 г.
13.
Очевидно при това положение е, че включително и към настоящия момент по
отношение на разглежданите публични задължения за ДДС, по ЗДДФЛ и вноски за НЗОК и лихви,
не е изтекла нито давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, нито абсолютната давност по
ал. 2 на същия член от кодекса.
14. Изложените до тук съображения
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното в настоящото
производството решение на Директора на ТД на НАП Пловдив в обжалваната част.
Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските
:
15. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на
1000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното,
Пловдивският административен съд, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Л.Г.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат М.М. против Решение
№ 51/07.03.2023г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
в частта, с която е оставена без
уважение жалбата му с вх.№ РД-16-531/21.02.2023г. срещу разпореждане
с изх.№
С230016-137-0001312/14.02.2023г.,
издадено от И.З.на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при
ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано
погасяване по давност на публични задължения на длъжника.
ОСЪЖДА Л.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на
Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата от 1000 лв., представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: