№ 272
гр. София, 06.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С Определение от 18.03.2022г., постановено по ЧНД №981/2022г. по описа на СГС,
НО, 13-ти състав, съдът е постановил предсрочно условно освобождаване на лишения от
свобода А. А. за остатъка от наказанието, което същият има да търпи, а именно по НОХД
№3513/2016год. по описа на СпНС, с присъдата по което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и е определен изпитателен срок в рамките на
неизтърпяната част, а именно в размер на 2 години, 11 месеца и 11 дни. С определението,
съдът е постановил на осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на постановения изпитателен срок, а
именно 2 години, 11 месеца и 11 дни.
Против така постановеното определение, в законоустановеният срок, е подадена
частна жалба от началника на Затвора гр.***, чрез процесуалния му представител, съгласно
заповед Л-349/18.10.2021год. – инспектор М. М.. В частната жалба се развиват доводи, че не
са налице условията на чл.70 от НК по отношение на осъденото лице А. А., тъй като
въпреки че е изтърпял повече от половината на наложеното наказание, равняващо се на три
години и шест месеца, то не е налице втората изискуема предпоставка, а именно данни за
поправяне на лицето. Във връзка с това, е цитирана разпоредбата на чл.439а от НПК, като се
изтъква, че при преценката за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието, СГС се е мотивирал единствено с доклада на инспектор социална
дейност и възпитателна работа, без да се отчетат становищата на администрацията на
Затвора гр.***, които са задължителни съобразно разпоредбата на чл.437, ал.3 от НПК.
Според жалбоподателят доказателствата следва да са единни и непротиворечиви във връзка
с установяване на обстоятелството за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице,
1
което не е коментирано от съда, а оценката на риска, изготвена на основание чл.155 и чл.156
от ЗИНЗС включва като критерии извършеното правонарушение, криминалното минало,
характер и тежест на деянието, към момента на произнасянето от съда е с непроменени
начални стойности. В жалбата не се оспорва, че е налице положителна промяна в
поведението на осъденото лице, но такова поведение по принцип се дължи в рамките на
пенитенциарното заведение /чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС/. В жалбата се акцентира на
отношението към извършените правонарушения, които са с висока степен на обществена
опасност, поради което следва да се приеме, че не са постигнати целите на наказанието по
чл.36 от НК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение.
Постъпил е и отговор на частната жалба от адв. П. -М. М. Б., в качеството му на
договорен защитник на осъденото лице А. А.. В същият се изразява становище, че частната
жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционният съд като правилно,
удволетворяващо напълно както интересите на правосъдието, така и тези на осъденото лице
следва да бъде потвърдено. В условията на алтернативност, в случай че САС намери
жалбата за основателна, се прави искане определението да бъде изменено, с налагане и на
други допълнителни пробационни мерки по отношение на осъденото лице. Изразява се и
готовност за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, ако съдебния
състав намери, че е необходимо.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК,
констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са
следните:
Производството по делото е било образувано пред СГС с искане от осъденото лице А.
А. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„Лишаване от свобода” в размер на седем години, наложено му по НОХД №3513/2016год.
по описа на СпНС, като е бил определен и първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието. Към датата на произнасяне от СГС по подадената молба за УПО, осъденият А.
А. е изтърпял фактически 3 /три/ години, 6 /шест/ месеца, 24 /двадесет и четири/ дни, от
работа 5 /пет/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, или общо е изтърпял 4/четири/ години и 19
/деветнадесет/ дни. Неизтърпеният остатък към 18.03.2022 год. е в размер на 2/две/години,
11/единадесет/ месеца и 11/единадесет/ дни.
По време на изтърпяване на наказанието, осъденият А. А. е бил награждаван
многократно /осем/ пъти, като последната награда е от 06.07.2021год., без да са налице
нарушения на ЗИНЗС към настоящия момент. Наложеното дисциплинарно наказание на
23.07.2021год. за държане на мобилен телефон от осъденото лице е било заличено със
заповед за награждаване №580/26.11.2021год. Същият е осъждан и с присъда по НОХД
№931/2014год. по описа на РС-Благоевград на три години „Лишаване от свобода“, което
наказание е било приведено в изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК и видно от приложената
справка е било изтърпяно от осъдения на 17.09.2020год., от който момент търпи
наказанието, чийто остатък е предмет на предсрочно условно освобождаване в настоящото
2
производство. Рискът от рецидив е в рамките на ниски към средни стойности – 36 точки, в
какъвто размер е бил определен при постъпването му в затвора, като към настоящия момент
този риск е намалял и е оценен на 28 точки. Към настоящия момент режимът на изтърпяване
на наказанието е променен от „строг“ на „общ“ такъв със Заповед №6/27.01.2021год.
Видно от гореизложеното, осъденото лице е изтърпяло повече от половината от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, поради което правилно и законосъобразно
е приел решаващият съд като наличие на първата предпоставка на закона за приложение на
института на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието, което не се оспорва и от насрещната страна в настоящото производство –
началника на Затвора гр.***. Налице са и доказателства въз основа на които СГС е направил
извод за наличие на втората изискуема от закона предпоставка за да бъде предсрочно
условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
Видно от първоначалния доклад на лишения от свобода А. А. при постъпването му в
затвора, по отношение на риск от сериозни вреди е отразено, че се касае за среден такъв
риск за обществото и нисък такъв риск по отношение на персонала в затвора, лишените от
свобода и за самия осъден, които стойности не са променени и към настоящия момент, но не
без значение е отразеното че средният риск за обществото се извлича единствено и само въз
основа на извършеното правонарушение. Изложеното в мотивите на обжалваното
определение относно трудовата ангажираност, включването и завършването в
специализирана програма за въздействие, умения за мислене, в периода 04.02.-
11.03.2019год., настъпилите положителни промени в зоните умения за мислене, настоящото
правонарушение и взаимоотношения, се подкрепят и от съдържащите се за това заповеди и
доклади в приложеното по делото Досие на осъденото лице, както и от представеното
препланиране на присъдата с дата 10.02.2022год. В предвид на това, неоснователно се
твърди в жалбата, че решаващият съд се е мотивирал единствено с доклада на инспектор
социална дейност и възпитателна работа. Както правилно е посочено в жалбата,
становището на администрацията на Затвора гр.*** е задължително като приложение към
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване, съобразно разпоредбата
на чл.437, ал.2 от НПК, но същото не е предвидено от законодателя като доказателство за
поправяне на осъденото лице, видно от цитираната, също в жалбата, разпоредба на чл.439а
от НПК.
При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че са налице
законовите предпоставки на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденият А. А. фактически е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и са налице всички
обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.
СГС се е съобразил с направеното предложение на ИСДВР за налагане на подходяща
пробационна мярка в рамките на постановения изпитателен срок и на осн. чл.42а, ал.2, т.2
от НК е определил като такава „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр.
3
ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.03.2022г. по ЧНД №981/2022г. по описа на СГС,
НО,13-ти състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4