Решение по дело №111/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 140
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700111
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 29.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове: Христинка Д.а

                                                                                          Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Д. от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 111 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на П.Г.С. ***, депозирана чрез адвокат Н.В. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260053/22.01.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 639/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-000340-/10.03.2020г. на началник група към ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Г.С. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП; и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо санкционния акт. Излага доводи и за недоказаност на приписаните му нарушения. Претендира присъждане на разноски. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която поддържа становището за неоснователност на оспорването. Претендира разноски.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С АУАН серия GA № 210417 актосъставителят - мл. автоконтрольор при ОДМВР - Шумен е констатирал, че на 03.03.2020г. в 17,45 часа в гр. Шумен, ул. „Шуменско плато“, в природен парк „Шуменско плато“, до Информационно бюро на „СЪЗДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА 1300г.“, че П.С. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № Н 3355 ВМ, собственост на Б.И. П., като:

1. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабр. № ARBB-0020 на 03.03.2020г. в 18,30 часа. Издаден талон за изследване № 0041570.

2. Водачът категорично отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000, с фабричен № ARJF-0023 на 03.03.2020г. в 18,35 часа. Издаден талон за изследване № 0041571;

3. Не носи СУМПС и контролен талон.

Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП; чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля А. Д..

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като съдебният състав посочил, че ръкописното дописване на АУАН досежно третото нарушение не е довело до накърняване на правото на защита на лицето, доколкото се установява, че е сторено от актосъставителя и на трите екземпляра от акта. Съдебният състав счел също, че санкционираното лице в качеството си на водач е осъществило виновно вменените му три нарушения, за което законосъобразно е била ангажирана отговорността му.

Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. В унисон с мотивите на районния съд, настоящата инстанция намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не се допуснати съществени процесуални нарушения. Коментираното ръкописно дописване в акта е извършено на място от самия актосъставител, като е отразено и в трите екземпляра на акта. По този начин е гарантирано правото на защита на лицето и твърденията на касатора за недействителността на акта не могат да бъдат споделени.

Законосъобразни са и изводите на районния съд относно безспорно установеност на приписаните на касатора нарушения. Предходният съдебен състав е изложил пълни и последователни мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Районният съд е установил с категоричност фактическата обстановка, а в хода на излагане на своите правни съображения е дал отговор коя група показания на свидетелите кредитира напълно и защо. Именно съобразявайки обстоятелствата при извършване на деянията, районният съд е приел за безспорно доказани описаните в акта и в НП три нарушения, осъществени от водача и касатор в настоящото производство. Безспорно се установява, че той е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата и място, и е отказал извършването на проба с техническо средство за наличие на алкохол и наркотични вещества, поради което е осъществил от обективна и субективна страна деянията, описани в пункт 1 и 2 от НП. В настоящия случай се касае за извършени две отделни нарушения и независимо, че в редакцията на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е използван съюзът „и/или“, се касае за две различни деяния и за всяко от тях, съгласно чл. 18 от ЗАНН, се носи отделна отговорност. Както правилно е отбелязал и районният съд, касаторът е отказал две проверки – за наличие на наркотични вещества и за алкохол, поради което законосъобразно са му наложени две административни наказания.

По категоричен начин е доказано и третото неизпълнение, вменено на водача и изразяващо се в неносене на СУМПС и контролен талон към него, за което отговорността на водача е била правилно ангажирана на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл 1 и 2 от ЗДвП.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че процесното НП е законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността на касатора и за трите описани нарушения. Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че с поведението си санкционираното лице е осъществило вменените му нарушения и достигайки до аналогичен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053/22.01.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 639/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА П.Г.С. да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                              2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.04.2021г.