О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 14.10.2020 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело 549 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

           

Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ********* чрез адвокат Виолета Герова, САК, Съд.адрес:*** против Разпореждане № 810 ОТ 14.09.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 423 по описа за 2020 година. на Районен съд Луковит.

Жалбоподателят обжалва разпореждането в частта, с която първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендирани разноски в размер на 120.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Счита, че има неяснота в мотивите на съда и отъждествяването на непредставена фактура към договора за правна защита и съдействие с недоказването на реално сторен разход от страна на дружеството- заявител. Поддържа, че при констатирана липса на такъв документ, съдът е следвало да даде срок на заявителя да отстрани допуснатите нередовности, съгласно чл.411, ал.1, т.1 ГПК. Така се е стигнало до краен резултат, при който на дружеството не са присъдени реално сторени, заплатени и обложени с данък, разноски.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС да издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, чрез пълномощник- Адв.дружество „Герова и Петкова”, представлявано от адвокат Виолета Герова срещу длъжника Д.Н.Н., ЕГН ********** *** за сумата: 147.43 лева главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 24.08.2018 г. и по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 18.09.2018 година, сключен между длъжника и мобилния оператор. Към заявлението са приложени договорите, както и издадените фактури за отчетните периоди. Заявителят претендира и за разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, както и 120 лева за адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане № 810 от 14.09.2020 година по ч.гр.дело № 20204320100423 по описа за 2020 година Луковитският районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”АД  срещу Д.Н.Н. за сумата 147.43 лева, както и за 25.00 лева разноски по делото, представляващи държавна такса, като отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират разноски в размер на 120.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, поради недоказване на реално плащане.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че към заявлението не са приложени доказателства за реалното му плащане.

В настоящия случай към заявлението е представен писмен Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2020 г. и пълномощно, с което законно представляващият „Теленор България”АД е упълномощил Адв.дружество „Герова и Петкова и адвокат Виолета Герова да осъществят правна защита и съдействие по делото, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника Д.Н.Н.. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 120 лева, с включен ДДС. Отразено е, че възнаграждението е платено „в брой”.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът е съобразил решение № 175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н.д.№ 783/2016 г. на ІІІ н.о., в което, позовавайки се и на ТР № 6/2013 г., Върховната инстанция приема, че въпреки липсата на препращане в ЗА към разпоредбите на ЗСч, в посочената част ЗСч е приложим, доколкото в националното законодателство липсват разпоредби, уреждащи въпроса за документалната обосновка на извършеното плащане. В решението на ВКС е направена препратка и към решения на ЕСПЧ за нарушения по ЕКПЧОС, и е формиран извод, че: „съдът не може да пренебрегне решаването на въпроса доколко претендиран за присъждане размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски е надлежно обоснован и доказан”.

РС е приел, че документалната обоснованост на всяка сключена от търговските дружества сделка, следва да е съобразена с особените завишени изисквания на ЗСч. и ЗДДС, които съдържат норми от публичен характер, за спазването на които съдът следи служебно. Посочил, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС всяка данъчно задължено лице- доставчик е    длъжно да издаде фактура за извършената от него  доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това и че Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г. е било длъжно да издаде фактура . А такава няма представена по делото.Правилни са констатациите, че и извън случаите на регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът е длъжен да издава документ, отговарящ на изискванията на чл.7, ал.1 ЗСч. за получените от него доходи ( на осн. чл.9, ал.2 ЗДДФЛ) и един от тези документи е разписката в договора за правна защита и съдействие  от адвокатски кочан, защото съдържа необходимите реквизити на първичен счетоводен документ. В настоящия случай договорът между заявителя и адвоката е валиден, но не е сключен по утвърдения образец, което не е доказателство за съда, че сумата е реално платена. Макар да е вписано, че сумата е внесена в брой, не е посочено къде е внесена, не е представена нито фактура, нито касов бон, поради което съдът приема, че този договор не може да представлява доказателство за платено възнаграждение.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските РАЗПОРЕЖДАНЕ № 810 от 14. 09.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 423 по описа за 2020 година на Луковитския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                    

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

          

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: