Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..10.2018г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1102 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по постъпила въззивна жалба, подадена от САНО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
бул. "Цар Освободител" No 109А, ет. 1, ап. офис 11, действащо чрез
адв. З.Ж., против решение № 1307/27.03.2018г. по гр.д. №5208/2017г. на ВРС,
14-ти състав, с което е обявен за недействителен по отношение на „Банка Пиреос България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 115Е,
Договор за продажба на дружествени дялове от 23.10.2015 г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 10436/23.10.2015 г. на нотариус В. Г., рег.№ 549 на
НК, подписан между „Сано България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Цар
Освободител” 109а, ет.1, офис 11 – продавач и И.М.К., ЕГН ********** – купувач,
на осн. чл.135 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон. Твърди, че към датата на договора за продажба
на дялове не е налице знание или намерение за увреждане на кредитора, тъй като
кредита е бил обслужван и банката не е имала основание да счита кредита за
изискуем, както и предвид обезпечаване на вземането с първи по ред ипотеки
върху седем имота и особени залози. Счита, че прехвърлянето на дяловете не
правело невъзможно, нито затруднявало бъдещото удовлетворяване на ищеца, тъй
като стойността на активите, предоставени като обезпечение, надхвърляли размера
на задълженията. Намира за недоказано по делото липсата на еквивалентна
престация по договора, тъй като кредиторът можел да насочи претенцията си само
по отношение на дружеств.дял от САНО БГ ЕООД, което предполагало започване на
процедура по ликвидация, а не била установена стойността на този ликв.дял. Моли
да бъде отменено решението, като бъде уважен иска. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , р-н
Младост, бул. Цариградско шосе No 115Е, действащо чрез адв. К.К., е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, срещу САНО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, и И.М.К., с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване
за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за продажба на
дружествени дялове от 23.10.15г. , сключен между САНО БЪЛГАРИЯ АД и И.М.К..
В
исковата молба се твърди, че
банката е кредитор на отв.дружество за сумата от 2522982,31лв главница,
33600,31лв възн.лихва, 21439,63лвнаказлихва и 90760,44лв – разноски, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 14.10.16г. по ч.гр.д.№12400/16г. на
ВРС, влязла в сила. Твърди се, че на 23.10.15г. отв.дружество, представлявано
от изп.директор Момчил Ив.К., е продало на И.М.К. , дъщеря на първия,
притежаваните от дружеството 50 дружеств.дяла от капитала на САНО БГ ЕООД ЕИК
*********, за сумата от 5000лв, съставляваща номиналната стойност на дяловете.
Счита , че липсата на еквивалентна престация по продажбата ощетявала кредитора,
като знанието за увреждането се презюмирало на осн. чл.135, ал.2 от ЗЗД.
В отговор на исковата молба отв. И.М.К.
оспорва предявения иск. Счита, че към датата на продажбата не е налице знание у
нея или намерение за увреждане, като презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, не си
прилагала, както и към датата на договора вземането на банката не съществувало,
като последната била предприела действия по снабдяване със заповед за
изпълнение едва през м.10.16г. Счита, че сделката не прави невъзможно и не
затруднява бъдещо удовлетворяване на ищеца, като сделката била възмездна и в
полза на банката били учредени договорни ипотеки на 7 имота, което изключвало й
знанието за увреждане. Твърди, че кредиторът не би могъл да се удовлетвори
пряко от процесните дялове, а само по реда на чл.517 ГПК.
В отговор на исковата молба отв.САНО
БЪЛГАРИЯ АД оспорва предявения иск. Счита, че към датата на продажбата не е
налице знание у страните или намерение
за увреждане, тъй като към датата на договора вземането на банката не
съществувало, а кредита е бил обслужван и банката е предприела действия по
снабдяване със заповед за изпълнение едва през м.10.16г. Счита, че сделката не
прави невъзможно и не затруднява бъдещо удовлетворяване на ищеца, като сделката
била възмездна и в полза на банката били учредени договорни ипотеки на 7 имота,
което изключвало знанието за увреждане. Твърди, че кредиторът не би могъл да се
удовлетвори пряко от процесните дялове, а само по реда на чл.517 ГПК.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с
правно основание чл.135 ЗЗД за процесуално допустим, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
Искът
по чл. 135 ЗЗД е
конститутивен и има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора.
В тежест на ищеца е на първо място да установи
качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо същото
да е ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено. В
случая между страните не се спори, че са възникнали договорни отношения във
връзка с договор за револвиращ кредит №083/25.04.14г., по който отв.дружество
се явява солидарен длъжник. Няма спор, че по договора, изменен с последващи
анекси, са били усвоявани суми и същите са били периодично погасявани от страна
на длъжника. Безспорен е и факта, че в полза на банката за задълженията по този
договор са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист от
14.10.16г. При тези данни следва да се приеме, че качеството кредитор за
банката е възникнало от момента, в който длъжникът е започнал усвояване на суми
по договора и за него вече е било налице задължение за връщане. В този смисъл и
възраженията на въззивника за липсата на изискуемост на задължението към датата
на атакувания договор са неотносими.
Относно
възражението на жалбоподателя, касаещо увреждащият характер на сделката, съдът
съобрази, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Ирелевантно за производството е твърдението, че
банката е била обезпечена с учредени ипотеки. Кредиторът не е ограничен при
пристъпване към изпълнение да се насочи само към имуществото, което е предмет
на обезпечение на вземането му. Изхождайки от основният принцип, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/, следва да се приеме, че с прехвърлянето на всички свои дялове от капитала
на САНО БГ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е, длъжникът безспорно е намалил имуществото
си, към което банката би могла да насочи претенциите си. Следователно
прехвърлянето на част от имуществото на
длъжника, с което се намалява така установеното общо обезпечение и се прави
невъзможно или се затруднява реализирането на правата на кредитора води до
увреждане на последния. Обстоятелството, че се касае за възмездна сделка не е
основание да се приеме, че не е налице увреждане.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща
свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните
имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго
имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който
не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен
да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между
продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго
имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД.
Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора
и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от
длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е
служело за общо удовлетворение на кредитора / така Решение №149/12.11.13г. по
т.д.№422/12г. на ВКС/. В подкрепа на извода е и установеното по делото от заключението
по допълнителната ССЕ, че и след реализиране на активите, предмет на обезпечението
по договора, са налице неудовлетворени вземания в полза на банката.
Несъстоятелно
е и възражението за липсата на знание на длъжника и третото лице за
увреждането. В случая по несъмнен начин се установи, че към момента на
извършване на разпореждането от длъжника, намаляващо имуществото му, задължението спрямо кредитора е било
възникнало и той е бил наясно с него, още повече, че видно от анекс А
11/30.11.15г. ответното дружество изрично е признало наличието на просрочени
задължения с падеж от 28.07.15г. Следователно дружеството чрез управителния си
орган безспорно е знаело за съществуването на задължението си и че с продажбата на дружест.дялове ще
увреди ищеца, тъй като ще се лиши от дялово участие, от стойността, на което
може да се удовлетвори вземането на кредитора. Извършеното увреждащо кредитора
действие е възмездно, поради което следва да се установи знание за увреждане и
от лицето, с което длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване
на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Безспорно по делото от приложеното писмо на общ.Варна се установява,
че представляващият ответното дружество член на съвета на директорите ,
участвал при сключване на сделката, М.К. / който е и солидарен длъжник по
договора за кредит/ е баща на купувача И. М.К., която е негова дъщеря. Съгласно
установената практика на ВКС, застъпена в решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д.
№ 4606/2014г. на ВКС, решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 1164/2015 г. на
ВКС и др., оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на
юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи, чрез
които участват в гражданския оборот и те се състоят от физически лица, които са
носители на волеизявление. Дружеството САНО БЪЛГАРИЯ АД, като продавач по
процесната сделка се представлява от члена на СД М.К., който е в горепосочената
роднинска връзка /баща-дъщеря/ с купувача И.К.. С оглед на това приложение
следва да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от страна на
втория ответник. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на
доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в
случая не е сторено.
По
изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен .
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1307/27.03.2018г., постановено по гр.д. № 5208/2017г. по описа на Варненски
районен съд, 14 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: