№ 233
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600495 по описа за 2022 година
С присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 532/2019 г. ОС-Благоевград,
Наказателно отделение, 9-ти състав е признал подсъдимия М. С. К. (с
установена по делото самоличност) за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2018
год. около 21:00ч. в с. Юруково, община- гр. Якоруда, област Благоевград, в
двора на имот с пл. №193, УПИ V, кв. X по плана на същото село е направил
опит умишлено да умъртви М. Д. К., нанасяйки му удар в областта на главата
(челно вдясно) с острата режеща част на брадва, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл. 115,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, като на основание чл.12, ал.4 от НК- НЕ ГО Е
НАКАЗАЛ, тъй като деянието е извършено при превишаване пределите на
неизбежна отбрана, което се дължи на уплаха, поради което го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 118, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия К. да
заплати на гражданския ищец М. Д. К. сумата от 1440 лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието му имуществени вреди, както и
1
сумата в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано
от датата на увеждането (11.08.2018г.) до окончателното им изплащане, като е
ОТХВЪРЛИЛ иска на М.К. за заплащане на сумата от 100 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, над уважения размер, като
неоснователен.
С присъдата, БлОС е възложил в тежест на подсъдимия К. направените
по делото разноски в СФ в размер на 1269,15 лв. и на ДП в размер на
1375,37лв., държавна такса върху уважената част на иска за имуществени и
неимуществени вреди в размер на 857,60лв., както и сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, като е осъдил подсъдимият да
заплати на ищеца М.К. направените от него деловодни разноски в размер на
1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Съдът е постановил веществените доказателства да останат по делото
до влизане на присъдата в сила, след което вещите без стойност да бъдат
унищожени по съответния законов ред.
Срещу присъдата са постъпили протест от ОП – Благоевград и жалби от
повереника на частния обвинител и граждански ищец - адв. Я., както и от
защитника на подс. М. С. К.- адв.С..
В протеста на окръжна прокуратура са релевирани доводи за
неправилно приложение на материалния закон и е заявено искане за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен и осъден по първоначално възведеното обвинение.
В жалбата на адв.Я. -повереник на частния обвинител и граждански
ищец са развити доводи за неправилно приложение на закона и явна
несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Заявено е искане за уважаване на гражданския иск в пълен размер и за
осъждане на подсъдимия по обвинението по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18 НК,
както и алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В жалбата на адв.С. –защитник на подсъдимия са изложени
съображения за незаконосъобразност, за нарушение на закона и е заявено
искане за постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на
2
предявените искове.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ представителят на прокуратурата поддържа
протеста и допълнението по изложените в тях съображения. Счита, че
деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия, за което следва да се понесе съответната отговорност, като в
конкретния случай не е приложим института на неизбежна отбрана. В този
смисъл настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен за деяние, извършено по чл. 118 НК във вр. с чл. 115 и чл. 18 от НК,
като му бъде наложено съответното наказание. По отношение на жалбата на
подсъдимия, изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде
оставена без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец М.К., редовно призован, не се
явява. За него се явява повереника му- адв. Я.. Последният поддържа
подадената въззивна жалба с допълнение, като намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна. По отношение на протеста на прокуратурата,
счита доводите на държавното обвинение за частично основателни,
доколкото според него в случая се касае до опит за убийство, останал
недовършен по независещи от дееца причини. В този смисъл, настоява за
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава. Относно предявения
граждански иск, поддържа изцяло въззивната жалба в тази част, като намира,
че първоинстанционният съд не е съобразил както обстоятелството, че липсва
съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат, така и критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Защитникът на подсъдимия, адв. С., изразява становище за
неоснователност на подадените жалба от частното обвинение и протест на
окръжния прокурор, като посочва, че основният аргумент поддържан в тях е
факта, че деянието, извършено от неговия подзащитен и пострадалия М. К. е
осъществено извън двора на подсъдимия, а по-конкретно на портата на двора
на М. К.. Като според защитата тези аргументи се опровергават не само от
очевидците на деянието, а и от показанията на самия пострадал, който в
3
съдебно заседание (проведено на 09.06.2020 г.) конкретно е заявил „аз не
носех нищо в ръцете си, когато влязох в двора на М.“.Оттам насетне всички
изводи във въззивната жалба на частния обвинител и на държавното
обвинение в тази насока, че събитието не е станало в двора, се явяват
неоснователни. Още повече, че в хода на съдебното следствие обвинението не
е изменяно по реда на чл. 287 от НПК, като в обстоятелствената част на
обвинителния акт е прието също, че деянието е осъществено в двора на
подсъдимия М.К.. В тази насока са и показанията на свидетелите А. Ш., М.К.
и А. К., които са наблюдавали цялото събитие. На следващо място, по
отношение на нанесения от неговия подзащитен удар сочи, че предвид
липсата на следи от кръв на мястото на събитието, както и липсата на следи
от посичане на черепа на пострадалия, то удара е извършен или с много малка
сила, или с тъпата част на брадвата. По делото не е налично рентгеново
изследване, което да установи факта, че се касае за посичане костта на
пострадалия. Действително имало посечна рана, но по делото са събрани
доказателства, че брадвите на неговия подзащитен в областта на острието са
обвързани с ламарина, която ламарина е режеща част, респективно посечната
рана, отразена в амбулаторния лист, представен от пострадалия, може да бъде
причинена единствено от тази ламарина, която е различна от режещата част
на самата брадва. Сочи още, че в жалбата на частното обвинение погрешно са
интерпретирани мотивите на съда относно едновременното наличие на афект
и неизбежна отбрана, като ОС – Благоевград, законосъобразно бил приел, че е
налице неизбежна отбрана, доколкото нападението все още не е било
приключило, а не се касае за афект, когато реакцията на нападнатото лице,
провокирано от обида, е след приключване на нападението. В конкретния
случай са събрани категорични доказателства, че подсъдимият е отвърнал
непосредствено вследствие на нанесените му ударите от страна на
пострадалия по рамото. В тази насока подчертава заключението на
изготвената СМЕ на подсъдимия, според което възможния механизъм на едно
от нараняванията на подсъдимия е възможно да е получен, когато е бил в
седнало положение. Ето защо и застъпените в протеста и жалбата на
потрадалия твърдения, че подсъдимият е очаквал нападението от
пострадалия, намира за неоснователни.
По отношение правилността на присъдата, оспорва изводите на
решаващия съд в частта, в която е прието, че се касае за превишаване
4
пределите на неизбежна отбрана, като моли да бъде взет под внимание
начина, по който пострадалият е влязъл в двора на подсъдмият (изритал
вратата, счупил е външната порта, влезнал е в двора му, въоръжен
предварително с тояга 1-1,20 м., с диаметър около 5-8 см, и при влизането е
псувал и го е заплашвал с думите – „ке те трепа“). В конкретния случай и
анализирайки предходните отношения между двете семейства (заплахи за
саморазправа от страна на пострадалия спрямо членовете на семейството на
подсъдимия, представените постановления за отказ от образуване на
производства срещу пострадалия), е налице неизбежна отбрана, а не
превишаване на пределите й. В тази насока поддържа несправедливост на
присъденото обезщетение, като не отговарящо на отношенията на
семейството, на събитията и деянието. Набляга на обстоятелството, че
интензивността на нападението на пострадалия - въоръжен, в двора на
подсъдимия, със закана за убийство – „ке те трепа“ е провокирало реакцията
на неговия доверител, който е действал при условията на уплаха и смущение.
Предвид изложеното настоява за изменение на присъдата в наказателната й
част, като бъде прието че не е налице превишаване на пределите на неизбежна
отбрана, доколкото касае деяние, което не е обществено опасно и съответно
не би следвало да бъде санкционирано с присъдените граждански вреди.
Подсъдимият К., в своя защита изразява съгласие със заявеното от
неговия защитник, а в предоставената му последна дума моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като прецени изложените в
протеста и в жалбите доводи, становището на страните и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Първостепенният съд е събрал и проверил множество гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства,които прецизно е посочил, а
именно: показанията на свидетелите М.Д. К., С.е К., Д. Д. К., Ф. К., С. К., М.
А. К., А. К., А. Ш., И. Ю., Б. В., А. Ю., М. Д. К., М. А., частично от
обясненията на подсъдимия, протоколи за извършени процесуално-
следствени действия и писмените доказателства, приобщени по реда на НПК,
5
измежду които- за оглед на местопроизшествие, на ВД и освидетелстване на
подс.К., заключенията по СМЕ на веществени доказателства, съдебно-
медицинска и трасологична експертиза на брадвата, съдебно-медицинските
експертизи на подсъдимия и пострадалия и съдебно-психиатрично-
психологичните експертизи на подсъдимия (основна и допълнителна).
Анализът на цялостния доказателствен материал не налагат по-различни
изводи относно фактите, които решаващият съд е приел за установени, като
настоящата инстанция не намира основания да внася изменения относно
установената от решаващия окръжен съд фактология относно следното:
Подсъдимият М. С. К. е 62-годишен български гражданин, неосъждан,
без криминалистични регистрации. С основно образование, безработен, баща
на две пълнолетни дъщери, женен за св.С. К.. Същият е първи братовчед на
пострадалия- св.М.К., като помежду им от години има имуществени спорове
(респ.- и образувани граждански дела с правно основание чл.108 и чл.109,ЗС -
вж. писмата от РС-Разлог на л.145 и л.146, ДП, както и копия от съдебни
актове във връзка с имот с пл.№ 193, УПИ V и УПИ VI в кв.Х в с.Юруково
община- Якоруда. Подсъдимият притежава 1/2 ид.ч. от къщата и двата
парцела съгласно н.а. № 160 по н.д. №739/2006г. -л.248-249, ДП). Пак във
връзка с тези отношения има образувани полицейски преписки по жалби на
св.Ф. К. и св.С. С. К. против пострадалия по повод негово неправомерно-
според тях- поведение (обиждал ги и ги псувал, опитвал да ги прегази с
автомобила си през есента на 2016г.- вж. л. 160-190, съд.производство). В с.з.
по гр.д. № 935/13 г. по описа на РС-Разлог подсъдимият и пострадалият
(както и св.С.е К. като ответник по гр.дело) постигнали спогодба относно
ползването на имота (вж. л. 177-179, съд.дело), но въпреки това споровете
помежду им относно собствеността и начина на разпределението му
продължили. В парцел V е построена двуетажна къща, източната част от
която се ползва от подсъдимия, а западната- от пострадалия, като имат
отделни входове. В имота са изградени селскостопански постройки (плевни),
където подсъдимият отглеждал овце, а майката на пострадалия- св.С.е К.-
кози. Входната врата към имота (откъм страната на подсъдимия) е с метална
мрежа с дървена рамка.
На 11.08.2018г. около обяд частният обвинител бил на пазар в
гр.Якоруда с племенника си, син на сестра му- св.Д. Д. К., след което в полето
(на пътя между Якоруда и Юруково) нарязал акациеви дървета, които
6
поставил в багажника на лекия си автомобил- марка и модел "Рено Лагуна" с
peг. № ******* (в който имало и брезентово платнище), а брадвата, с която
нарязал дърветата оставил вляво пред задната седалка (така и съгласно
огледния протокол на автомобила от 11.09.18г. -л.36-39,ДП). Оставил
племенника си в дома на сестра си и оттам взел 8-годишната си тогава
дъщеря, която се качила на предната седалка на автомобила и седнала в скута
на баба си (св.С.е К.). На път за дома си, около 20-20:30 часа пострадалият
видял св.Ш., който отивал към селското заведение, бипнал с клаксона на
автомобила и го поздравил през отворения си прозорец. В следващия момент
пострадалият забелязал в двора на съсобствения им имот подсъдимия, който
прибирал овцете си в плевнята и решил да го попита защо е псувал майка му
предния ден. Спрял лекия си автомобил с предната му част срещу входната
врата на имота и извикал през прозореца -"Ще слезна и ще те пребия и "Ти ли
ще ми ставаш баща, боклук". Тъй като св.Ш. помислил, че заканите се
отнасят за него, спрял, обърнал се и видял, че подсъдимият прави нещо до
плевнята и го чул, че отвръща на пострадалия св.М.К. с думите "Ела да те
видя колко силен мъж си?!". В този момент пострадалият излязъл от
аавтомобила си, отворил багажника и извадил от там акациево дърво -според
свидетеля Ш. - дълго около 1-1,20 м. с диаметър 4-5 см., а според св.М. А. К.-
около 1,5 м. дълго и с диаметър около 5-6 см. След това пострадалият ритнал
входната врата на имота. Св.С.е К. и дъщерята на ищеца също излезли от
лекия автомобил, като последната, плачейки избягала по улицата.
Пострадалият пък влязъл в двора на подсъдимия и го ударил с дървото върху
(по) лопатката, като в този момент първият бил странично задно зад втория,
след което подсъдимият се обърнал и изправил, при което получил удар пак с
дървото по лява предмишница ,който впоследствие причинил оток с
кръвонасядане. Уплашен и почувствал се застрашен за живота си,
подсъдимият взел от земята брадва и ударил със замах (на разстояние на
размаха на ръката) с острието на посечното оръжие (с режещата част на
брадвата) вдясно челно слепоочно по главата частния обвинител. Нанесената
му рана била с размери около 10-12 см, като под действието на тежестта и
замаха, посечното оръжие придобило немалка жива сила, при което посекло
малките тъкани и подлежащите кости (в хода на разследването оръжието-
предмет на престъплението не е намерено). След този удар пострадалият
изпуснал дървото и паднал на земята, св.А. К. ,който бил в съседния имот и
7
наблюдавал с родителите си случващото се от около десетина метра, извикал
на св.Ш. да се намеси и последният разтървал двамата братовчеди, като
помогнал на частния обвинител да стане и го извел извън двора.
Пострадалият се качил в автомобила си, като установил, че има кръв по
главата си и я избърсал със суичъра си (зелено-син на цвят, намерен при
огледа на автомобила на облегалката на шофьорската седалка с множество
петна от червена течност по него), майка му- св.С.е К.-също се качила в л.а.,
св.Ш. продължил по главната улица към заведението, а свидетелите М. А. К. и
А. К., както и майката на последния се прибрали в дома си. Понеже на св.А.
К. му прилошало (а имал сърдечен проблем) родителите му се обадили на тел.
112.
Частният обвинител отишъл с л.а. до дома си, спрял на пътя, двамата с
майка му -св.С.е К. излезли от автомобила като тя извадила акациеви сакчета
и ги дала за храна на козите, а той - в близост до купчина с дърва за огрев
,върху които оставил капки кръв от нараняването по главата си- (вж.
протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него- сн.16 и
сл., зл.32,ДП) събрал камъни (това било забелязано от св.С. С. К., която била
изляла на двора си). Занесъл ги в автомобила и на заден ход се върнал до
входната врата, водеща към ползвания от подсъдимия имот.
В този момент св.Ю. отивал в местното кафене, видял подсъдимия в
двора му и го поздравил, забелязал и маневрите на пострадалия с автомобила,
както и че по дясното му слепоочие има кръв (тъй като прозорецът му бил
отворен). Пострадалият излязъл от автомобила си, взел камъните и започнал
да замеря с тях подсъдимия, който лавирал из двора и вдигнал ръце да се
предпази, което било възприето от св.Ю., който спрял на пътя да говори със
св.М. А. К. (тъй че и той забелязал горното) и от св.А. К., който наблюдавал
тези събития от прозореца на дома си, а също и от св.С. С. К. (съпруга на
подсъдимия). Един от камъните рикоширал, ударил се в мрежата на входната
врата или бетонния кол, върнал се към лекия автомобил на пострадалия и
ударил предното странично дясно стъкло откъм страната на майка му, която
била останала в автомобила и то се счупило, като по пода на двете предни
седалки се посипали автомобилни стъкла (съгласно протокола за оглед на
лекия автомобил на пострадалия- л.36,ДП и фотоалбума към него).
Пострадалият се качил в автомобила си и тръгнал за с.Якоруда на път за
8
спешния център, като по пътя се разминал с линейката, извикана за св.А. К..
Вместо да отиде до спешния център обаче, пострадалият спрял пред
полицейското управление, тъй като искал да подаде жалба срещу
подсъдимия. Дежурните по това време полицейски служители- свидетелите В.
и Ю. не били в участъка, но в съседство до ПУ-Якоруда се намирало УПБЗН-
Якоруда при РСПБЗН-Разлог. Тъй като пострадалият се почуствал зле,
потърсил в багажника на автомобила и в задната лява част аптечката си ,при
което капки кръв паднали в областта на левия праг и вляво до задната
седалка, както и върху брезентовото платнище в багажника- (вж. протокола за
оглед на л.а. от 11.09.2018г.), но не я намерил и омаломощен, седнал на
стълбите, водещи към полицейското управление. Майка му- св.С.е К. отишла
до дежурната стая на участъка по пожарна безопасност и потърсила помощ от
дежурните по това време пожарникари. Св.Т. се отзовал, излязъл оттвън и
видял на стълбите, че седи св.М.К. (когото дотогава не познавал) с кървяща
рана в дясната част на главата, който го уведомил, че е станало сбиване в
с.Юруково. Въпросният свидетел забелязал, че пред участъка е паркиран
лекия автомобил на ищеца- марка и модел "Рено Лагуна", както и че същият е
със счупени два предни странични прозореца. Междувременно негов колега
уведомил дежурния полицейски служител и скоро на място пристигнали
свидетелите -полицейски служители- Б. В. и А. Ю., а по-късно и близки на
пострадалия (свидетелите М. Д. К.-братовчед, Д. Д. К. -сестра му, Д. М. М. -
съпруг на сестра му), а също и подсъдимия, който бил докаран до ПУ с
микробуса на племенника си -св.М. А.. Докато пътували към полицеското
управление, подсъдимият споделил на племенника си, че пострадалият спрял
с лекия си автомобил на улицата, извадил дърво от него (автомобила),
изритал вратата на имота (на подсъдимия) и влязъл в двора му , където го
ударил с дървото, при което той- подс.К. -се изплашил и го ударил и той, но
не знае( не помни с какво).
При пристигането на полицейските служители, св.М.К. им споделил, че
братовчед му- подс.М.К. го е ударил с брадва по главата и свидетелите В. и
Ю. се обадили в спешния център, тъй като цялата глава на пострадалия била
обляна в кръв. Същите свидетели (В. и А.) забелязали, че лекият автомобил
на пострадалия е със счупено предно странично стъкло и разрешили на св.М.
Д. К. да го прибере в с.Юруково, тъй като междувременно дошъл пред
полицейския участък екип на Спешен център, който транспортирал частния
9
обвинител до болницата в Разлог, а след това последният -поради
констатираната тежка черепно-мозъчна травма бил транспортиран по
спешност в УМБАЛ "Св.Анна" АД-София. Там било установено, че ищецът е
с остра травматична полифрагментна проникваща инпресионно-депресионна
фрактура на фронталната кост вдясно, контузия на мозъка фронтално вдясно,
дифузен мозъчен едем, пневмоцефалия фронтално и темпорално вдясно,
разкъсно -порезна рана фронтално вдясно на главата, поради което бил
опериран двукратно в рамките на десет дни (на 12 и на 22.08.2018г.).
Частният обвинител бил изписан от клиниката по неврохирургия във
въпросното болнично заведение на 29.08.2018г. с препоръки да спазва
лечебно-охранителен двигателен и диетичен режим в рамките на три месеца и
да е под наблюдение на невролог, неврохирург и психиатър. Повече от година
след това пострадалият посещавал психиатър и невролог, заради получените
вследствие на нанесения му удар- статичен тремор на главата и лявата ръка,
повърхностна хипестезия на ръката, липса на коленни и ахилесови рефлекси,
както и елементи на фациес депресива (така издадените документи от д-р К. и
д-р Д., приложени към и.м.); а според сестра му и майка му- свидетелите С.е
К. и Д. К. продължава да има световъртеж, тремор и страхови преживявания,
не може да работи като майстор в строителството ,каквато работа е вършил
преди инцидента. След случилото се съпругата му го напуснала и той останал
да се грижи сам за малолетното си дете.
Същата вечер (на 11.08.18г.) подсъдимият дал обяснения пред
свидетелите В. и Ю. (последният от които ги възпроизвежда в показанията си
на етап ДП, прочетени по реда на чл.284, ал.4, във връзка с ал.1, т.2, пр.2
НПК). Посочените полицейски служители съставили на подсъдимия протокол
за предупреждение и го освободили, като изготвили и докладна записка
(л.201-202, ДП и техните показания). На следващия ден било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.2 НК (впоследствие -за
по-тежкото престъпление), като (на 12.08.18г.) били извършени оглед на
местопроизшествието, освидетелстване на подсъдимия и разпити на
свидетелите Ш., Ю., М. А. К. и А. М.К.. В хода на ДП бил извършен и оглед
на лекия автомобил на пострадалия, като всички намерени и иззети
веществени доказателства са описани, заснети (фотографирани) и огледани,
за което са съставени съответни протоколи и фотоалбуми.
При извършения на 12.08.2018 г. оглед на местопроизшествието
10
(протокол за това на л.24 до 29, ДП и фотоалбум към нето- л.31-35) са
фиксирани следните следи и веществени доказателства: на разстояние от 1,50
м. по дължина от входната врата в южна посока върху черен земен път са
намерени счупени автомобилни стъкла; на разстояние от 3,80 м. по дължина
от средата на двукрила входна врата, в южна посока са намерени и взети
камъчета, по които имало пръски от червеникава течност (обозначени като
ВД № 1). В долната част на западното крило на двукрилна входна врата е
намерено дърво с пръски от червеникава течност, от което са взети
стърготини, поставени в бял хартиен плик (обект ВД № 2). До ограда, от
външната източна страна е намерено и взето широколистно дърво с
цилиндрична овална форма, с размери 113 см дължина и диаметър около 3 см
в най-дебелата му част, което е разцепено на две в по-тънката му част и което
било иззето от разследващия полицай в присъствието на поемните лица и
обозначено като обект ВД № 3. От дърво, наредено върху други такива за
огрев била взета стърготина, върху която са установени пръски от
червеникава течност. Това дърво е намерено на около 85 метра по дължина,
зад оградата на двуетажна къща, изградена на съседния на предмета на огледа
имот и е иззето и обозначено като ВД № 4.
Същият ден с протоколи за доброволно предаване от подс.К. са
предадени два броя дърва с цилиндрична, овална форма (като едното от тях
отговаря по описание на ВД №3 от протокола за оглед на
местопроизшествието) и един брой брадва (л.194 и л. 195,ДП), които
веществени доказателства са подробно описани и огледани с протоколи за
това от 04.12.2018г. и съответно -фотографирани (л.49 до 56,ДП). От дървото
с дължина 113 см и диаметър в единия край- 2,5 см., а в другия- 3 см, била
иззета обтривка със стерилен марлен тампон, а от острието на металната част
на брадвата- от ляво и от дясно- две обтривки със стерилни марлени тампони,
като и трите обтривки са обект на изследване от назначената в хода на ДП
СМЕ на веществени доказателства от вещото лице Р. И..
Съгласно заключението й, защитено в с.з. на 20.10.20г., по въпросните
обекти (обтривки от тояга и острие от дясна и лява страна на брадвата,
предадена от подсъдимия) няма наличие на кръв. В с.з. експертът е пояснила,
че е използвала всички възможни методи за изследване наличие на кръв върху
обекти, както и че дори и да е била почистена брадвата преди предаването й,
11
върху нея пак е щяло да се установи от специалист наличието на кръв, ако е
имало такава върху нея.
От св.Д. К. е предаден един брой суитчър, намиращ се в
инкриминираната вечер в лекия автомобил на пострадалия К. (вж. л.196),
което ВД също е огледано и фотографирано - протокол за оглед от
04.12.2018г. на л.56, ДП и фотоалбум към него на л.57.
При извършения оглед на лек автомобил марка и модел „Рено-Лагуна“ с
рег.№ ******* е установено, че стъклата на предна лява и дясна врата са
счупени, като на пода пред двете предни седалки има ситно счупени
автомобилни стъкла. Установено е пукване на предно панорамно стъкло, на
разстояние от около 0,27 метра по ширина от лявата част на уплътнението и
на 0,51 метра по дължина от основата на стъклото. По цялата част на
вътрешността на автомобила са установени петна от червеникаво-кафява
течност както и върху брезентовото платнище, намерено в багажника на л.а. В
задната част на същия автомобил на пода е открита брадва с дървена дръжка.
При извършеното освидетелстване на подсъдимия по лявата му
предмишница от долната страна, под лакътя е установено насиняване с
размери - дължина 7 см и широчина 4см. На лявата предмишница на 5 см. от
китката е установена следа с 3 см. дължина и 2 см. широчина, а на лявата му
лопатка, в горния край -зачервяване с размери от около 3-4 см.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена, респ.-
изслушана в с.з. СМЕ относно констатираните при освидетелстването на
подсъдимия наранявания, като от заключението на в.л.А.-С. (л. 130-132, ДП)
става ясно, че кръвонасяданията с червеникав цвят на лявата лопатъчна
област, оток и червеникаво кръвонасядане на лявата предмишница на
границата горна-среда трета и червеникаво кръвонасядане в долна трета на
лявата предмишница са му причинили болка и страдание. Вещото лице е дало
заключение, че същите напълно отговарят да са получени от удари с твърди
тъпи предмети през дрехи - яке, блуза с дълъг ръкав и представляват т.нар.
„защитни“ травматични увреждания. В с.з. на 23.02.2021г. това вещо лице
пояснява, че ударите, нанесени върху подсъдимия са с умерена степен на
действащата сила; всички травми са в лявата част и са два или три отделни
удара- на гърба, по задната повърхност на лявата предмишница в долната й
трета и по задната повърхност на същата предмишница горна трета, като
12
подс.К. е местил тялото и ръцете си по време на нанесените му удари, ударът
върху лопатката му е нанесен странично задно, а останалите- могат да се
получат както от предни, така и от странични удари, но не насочени към
главата. На въпрос на защитата в с.з., вещото лице е посочило, че е
теоретично ВЪЗМОЖНО подобни удари с такава тояга и сила- при попадане
в главата да доведат до опасност за живота. Експертът е категоричен, че
всички травми на подсъдимото лице са причинени с твърд тъп предмет с
гладка контактуваща повърхност, какъвто би могъл да е всяка от иззетите
тояги (независимо от различния им диаметър), като разстоянието между
наранения (в случая- подсъдимия) и действащия предмет е било на размаха на
една ръка.
От заключението на изготвената в хода на ДП на подс.К. съдебна
психологично-психиатрична експертиза не са установени данни за това
преди, през време и след правнорелевантния момент той да е страдал от
същинско психично разстройство, умствена изостаналост, травмена или
епилептична болест, личностово разстройство, приравнимо към психоза,
паталогично или усложнено алкохолно опиване, патологичен ефект, не се
води на диспансерен учет и не е получавал психиатрична помощ. В този
смисъл вещите лица К. и Г. са приели, че няма пречки от психичноздравен
характер подсъдимият да участва в наказателното производство, тъй като
може да възприема и разбира правилно фактите и обстоятелствата,
релевантни на предмета на делото. Пак според изготвеното и защитено в с.з.
на 20.10.20г. експертно заключение от вещите лица К. и Г. подсъдимият към
инкриминирания момент не е бил с краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Изпаднал е обаче в особено психично състояние,
характеризиращо се със стеснено съзнание, в резултат на неочаквана
конфронтация с пострадалия под въздействие на негативен емоционален
заряд. Вещите лица са посочили, че подсъдимият е реагирал по този начин,
след провокация от страна на пострадалия с думи и действия, засягащи
чувствата и застрашаващи непосредствено живота му. В този момент е
изпитвал драматичен вегетативен дискомфорт, страх и гняв. След направена
ретроспекция са заключили, че актуалното психично състояние на
подсъдимото лице към правнорелевантния момент констатира наличието на
всички характерни фази на физиологичен афект, като той е разбирал
свойството и значението на това, което върши и е могъл, но е бил затруднен
13
да ръководи постъпките си в дапазона на няколко минути. В с.з. експертите
подтвърждават, че подсъдимият не е агресивна и деструктивна личност, но в
инкриминирания момент вследствие на отправените думи, нанесените удари
и предходно агресивно поведение от пострадалия спрямо съпругата и дъщеря
му -св.Ф. К., се е почувствал застрашен за живота и здравето си, афектът (на
уплаха) е ескалирал и стеснил съзнанието му, като след нанесения удар върху
ищеца е разтоварил събралата се в него емоционална енергия. Отрязването на
част от спомена на подсъдимия за цялата конфликтна ситуация или по-
конкретно за нанесения от него удар с брадва върху братовчед му, вещите
лица обясняват с психогенна амнезия или като израз на негова защитна теза
вследствие и на преживяванията му непосредствено след деянието.
В хода на съдебното следствие е поставена допълнителна задача на
същите експерти, които, запознавайки се с всички гласни и писмени
доказателства, събрани след изготвяне на основното им заключение (в ранен
етап от разследването), не променят извода си, че инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект- особено
психично състояние, характеризиращо със стеснено съзнание, овладяно до
такава степен от емоциите на страх и гняв, че волята му се подчинява на тези
чувства, но способността му да ръководи постъпките си не е изключена, а
само значително отслабена. В с.з. вещите лица допълват, че подсъдимият е
изпаднал в афективна реакция на страх в резултат на непосредствена заплаха,
оценена от него като такава, като тази реакция се характеризира с няколко
елемента- първо на бърза оценка на възможните рискове за него, след това
идва елементът на уплаха, преживявана от лицето с голям интензитет и
предизвикваща драматични вегетативни изменения в организма му и
последния елемент- чисто поведенчески, в който предприема действия за
минимизиране на риска за живота и здравето си- в случая не с бягство, а с
насрещен агресивен акт, след което -самият той, изненадан от избора си на
противодействие- е изпаднал в състояние на обърканост, отпадналост,
чувство на вина.
Съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице А.-С., в
хода на досъдебното производство, изяснява получените от пострадалия
травматични увреждания, а именно: остра травматична полифрагментна,
проникваща импресионно-депресионна фрактура на фронталната кост вдясно,
контузия на мозъка фронтално вдясно, дифузен мозъчен едем, пневмоцефалия
14
фронтално и темпорално вдясно, разкъсно -порезна рана фронтално вдясно на
главата с последваща оперативна интервенция, изразяваща се в
декомпресивна краниектомия фронтално вдясно, екстирпация на костни
фрагменти и пластика на дура и краниопластика с титанева мрежа втори етап.
Проникващото нараняване в черепната кухина е довело до временна опасност
за живота на пострадалия и без прилагане на тясноспециализирана и
навременна неврохирургична помощ, би настъпил смъртен изход. Изслушана
в с.з. в.л. А.-С. посочва, че кървенето започва непосредствено след нанасяне
на увреждането от страна на действащия агент, че описаната в писмената
медицинска документация рана на пострадалия не може да бъде получена от
нараняване с нож, понеже има разлика в морфологичните белези на порезна и
посечна рана, а конкретната е причинена от предмет е режещ ръб и с дръжка,
даваща възможност за замахване, за да придобие не малка жива сила.
Експертът е категоричен, че нараняването на пострадалия не е причинено с/от
твърдата тъпа част на брадва, тъй като тя няма режещ компонент.
В хода на ДП е назначена и комплексна съдебно-медицинска и
трасологична експертиза, изготвена от вещите лица А.-С. и П., съгласно
заключението на която от морфологичните особености на раната на частния
обвинител и граждански ищец челно вдясно може да се направи извод, че е
причинена от действието на предмет с режещ ръб, като наличието в същата
област на проникваща импресионно-депресионна фрактура (счупване на
челната кост вдясно) сочи, че цялостното увреждане е причинено със замах и
удар на оръжието (каквото може да е брадва, тъй като принадлежи към тази
група- на посечните оръжия, но категорично не и с тъпата й част, както и не с
дърво) с острието върху телесната повърхност- особености, характерни за
посечна рана. В същото заключение, изследвайки предадената от подсъдимия
брадва, вещите лица са посочили, че по наличните данни не може да се
определи с категоричност дали точно това веществено доказателство е
причинило травмите на пострадалото лице (при липса на кръв или друг
открит материал по острието на въпросната брадва).
Така възприетите от първата инстанция фактически положения са
изяснени от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчна пълнота. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства,
значими за правилното решаване на делото - факта на извършване на
15
деянието, авторството, механизма на осъществяването му, субективната
страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
било извършено деянието. Фактическите констатации на първостепенния съд
са правилно изведени при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила, като при оценката на наличните доказателствени
материали не са били допуснати логически грешки. Съдът в съответствие със
законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото,
които са от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка,
поради което е приел за несъмнено установена, описаната по-горе фактология
на деянието. Щом доказателствата са обсъдени и не е допуснато превратното
им тълкуване, вътрешното убеждение на съда е правилно формирано,
суверенно е и не може да бъде променяно или замествано.
С оглед на така установената фактическа обстановка първостепенният
съд е приел, че подс. К. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 118 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Въззивният съд намира за неоснователни, залегналите в протеста и в
жалбите доводи и напълно се солидаризира с извода на първоинстанционния
съд, че деянието представлява класически случай на опит за убийство при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, което се дължи на уплаха.
Извършен е цялостен анализ на доказателствените източници, като не са
игнорирани нито обясненията на подсъдимия, нито свидетелските показания
или пък заключенията на приетите по делото експертизи.
Софийският апелативен съд намира, че първата инстанция, при
спазване на процесуалните изисквания е провела задълбочено съдебно
следствие и е извършила прецизен и детайлен анализ на доказателствата и
доказателствените средства, които са били съпоставени помежду им.
Подходът на първостепенния съд при оценката на доказателствените
материали е задълбочен и обективен.
Правилно в основата на доказателствените си изводи първостепенният
съд е поставил обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия св.К.,
С.е К., Д. Д. К., Ф. К., С. К., М. А. К., А. К., Ф. и С. К., А. Ш., И. Ю., А. К., А.
А., А. Ю., Б. В., както и на приетите по делото експертизи. Следва да се
подчертае, че поначало между изброените доказателства и доказателствени
средства не се наблюдават съществени противоречия. По отношение на някои
16
детайли се съзират несъответствия, но принципно фактическите положения
се извеждат еднопосочно от показанията на всички свидетели. Показанията на
свидетелите се оценяват и от въззивния съд като обективни и достоверни, тъй
както липсват конкретни основания да се приеме, че показанията им са
лъжливи.
В конкретния казус не е спорно времето, мястото, механизма и
средството, с което е причинено увреждането на пострадалия. Относно
мястото на инцидента, следва да бъде подчертано, че независимо от
твърденията поддържани в протеста и жалбата на частното обвинение, по
делото са налице достатъчно свидетелски показания в насока, че именно в
двора на подсъдимия е осъществено спречкването между двамата братовчеди
(тези на А. Ш., А. К., М. А. К. и не на последно място и самия пострадал в
показанията депозирани пред съда е заявил, че е влезнал в двора на
подсъдимия). Не е за пренебрегване и обстоятелството, че и в самия
обвинителен акт като място на развилия се конфликт е възприет именно
вътрешността на двора на подсъдимия, а не на портата на двора. Не е спорно
и това, че отношенията между подсъдимия и пострадалия са били влошени,
поради което се е стигнало и до въпросния инцидент.
Така от показанията на св. Ш. се установява, че той е възприел
изречените закани от пострадалия към подсъдимия и провокацията от страна
на последния; видял е как пострадалият е извадил дърво от колата и е тръгнал
към входната порта на двора на подсъдимия, изритал я е и е влезнал навътре
(4-5 м.) след което е започнал да удря подсъдимия по рамото, в резултат на
които удари последният е отвърнал само с един удар (а именно с брадвата).
Показанията на този свидетел, частично се припокриват с възприятията на
другите двама очевидци на развилата се ситуация- М. А. К. и А. К., като
същите съобщават факти и относно за продължението на конфликтната
ситуация между страните- връщането на местопрестъплението на
пострадалия, хвърлянето на камъни (взети от автомобила му) по подсъдимия
(който бил в двора си), рикоширалия камък, който счупил предно странично
стъкло откъм страната на седящата в автомобила св.С.е К.. Хвърлянето на
камъни от пострадалия в двора на подсъдимия е било възприето и по свид. И.
Ю.. Същевременно, първият съд не е подходил безкритично към показанията
на горната група свидетели и именно по тази причина е счел, че
несъобщаването от М. А. К. на факта, че подсъдимият е отвърнал на ударите
17
на пострадалия се дължи на влошените родствени отношения между този
свидетел и пострадалия.
На следващо място, съдът е обсъдил показанията на свидетелите М. Д.
К. и С.е К., като е кредитирал същите относно обстоятелствата, предхождащи
процесната случка (къде и с кого са били двамата, кога майката на
пострадалия и дъщеря му са се качили в автомобила му), доколкото същите
не се опровергават от останалите доказателствени източници, както и в частта
относно случилото след инцидента (отиването до ПУ-Якоруда, съобщаването
от св.С.е К. на св.Т., че е имало сбиване в с.Юруково и че синът й е наранен,
пристигането на полицейските служители- свидетелите В. и Ю., вземането на
автомобила на пострадалия от св.М. Д. К., транспортирането на пострадалия
до болничното заведение в София и извършените там операции), в подкрепа
на които са както показанията на разпитаните по делото свидетели- Б. В., М.
Д. К., Г. Т., а така и приложената медицинска документация за състоянието на
пострадалия и извършените му интервенции.
От друга страна първоинстанционният съд с основание е приел, че
показанията на свидетелите М.К. и С.е К. са частично недостоверни, в частта,
относно обстоятелствата, че първият не е влизал на инкриминираната дата в
имота на подсъдимия и не му е нанасял удари с дърво, взето от автомобила
му, а след това не е хвърлял камъни по подсъдимия, който бил в двора си,
доколкото в тези им части съобщеното от тях се опровергава от показанията
на свидетелите Ш., Ю., М. А. К., А. К., частично тези на св.С. К., косвените
такива на свидетелите Ю. и А., обясненията на самия подсъдим, както и от
протоколите за оглед на местопроизшествието, на ВД, освидетелстване на
подс.К., заключенията по СМЕ и СППЕ на подсъдимия. Показанията на
свидетелите М.К. и С.е К. не са ценени и в частта им, че по отношение на
първия не са били подавани жалби преди процесния случай за негово
неправомерно поведение спрямо съпругата и дъщерите на подсъдимия, тъй
като в тази насока освен показанията на Ф. К. и С. К., по делото е наличен и
писмен доказателствен материал от РПУ- Разлог.
Първата инстанция правилно е подходила към обясненията на
подсъдимия, като е отчела двуяката им природа - на доказателствено средство
и средство за защита, и на тази плоскост е заключила, че се наблюдават
несъществени несъответствия, а в по-голямата си част обясненията на
18
подсъдимия не се опровергават от останалите доказателствени източници.
Изготвените по делото експертни заключения също са обсъдени и
подложени на съпоставка с останалия доказателствен материал, като след
анализа им, окръжният съд точно е установил механизма на получените
увреждания на пострадалия, подсъдимия, а изготвените основна и
допълнителна КСППЕ на подсъдимия са взети предвид при квалификацията
на извършеното от него деяние от правна страна.
При възприетата от първата инстанция фактология, която се споделя и
от въззивния съд, се достига до заключението, че подс. К. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 118 във вр. с чл. 115, вр. чл. 1, ал.1 от НК. В
случая следва да бъде обсъдено защо и този съд не приема предложената от
държавното и частното обвинение алтернатива за приложение на чл.118, вр.
чл.115, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Тази норма урежда хипотезата на опит на
убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни. При силното раздразнение
(физиологичен афект) правилната психическа и волева дейност на дееца до
голяма степен е ограничена, поради което той, макар и да запазва
вменяемостта си, не може да овладява чувствата и волята си напълно поради
силна нервна възбуда и под тяхно въздействие взема решението да извърши
деянието (в този смисъл е Р-281-70-ІІ г.о.). В случая е установено по делото
от КСППЕ, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект, който
припокрива силната уплаха и страховия афект и че е предизвикан от
пострадалия. Съдът възприе, че подсъдимият е действал при превишаване
пределите на неизбежна отбрана по см.на чл.12 ал.4 НК, а не при
физиологичен афект по см.на чл.118 НК, като съобрази разликата, приложима
и към настоящия случай (независимо, че деянието е завършило в стадия на
опита), детайлно уредена в ППВС № 12/29.11.1973 г. т.5, съгласно което
различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение
на неизбежна отбрана и осъществени при условията съответно на
физиологичен афект по чл.118 и чл. 132 НК е в това, че при неизбежната
отбрана деецът действа, докато нападението още не е приключило и цели
отблъскването му, а във втория случай – след като нападението вече е
завършило. При така установеното и този съд приема, че правната
19
квалификация на деянието с ОА не обвързва съда. Ако са налице
обстоятелства, които налагат промяна на приложимия материален закон в
полза на подсъдимия, съдът е в правомощията си да го стори, и в случая няма
законова пречка за това. При така описаната в ОА фактическа обстановка,
разширена в детайлите й и анализирайки събраните в хода на ДП и съдебна
фаза доказателства, в това число заключенията на изготвената основна и
допълнителна КСППЕ, първият съд е установил, че подсъдимият е извършил
деяние по друг текст на закона, който е по-леко наказуем и го е приложил (а
именно по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК) без да е необходимо изменение на
обвинението от прокурора и в случая такава пречка не съществува за съда. По
категоричен начин се установява, че подсъдимият е замахнал с брадвата към
пострадалия, за да отблъсне нападението му и че то още не е било
приключило в този момент.
Най-красноречивото доказателство в подкрепа на този извод е
поведението на пострадалия, който и след нанесения му удар от подсъдимия,
отново се е върнал пред двора на подсъдимия, замеряйки го с камъни.
Законосъобразни са и изводите на съда, че в конкретния казус е налице
превишаване на пределите на неизбежна отбрана поради уплаха. До този
извод първоинстанционният съд правилно е достигнал след обстоен и
прецизен анализ на събраните по делото доказателствени материали относно
започването, развитието и финала на конфликтната ситуация, като е
безспорно установено, че инициатор и основен участник в нападението над
подсъдимия, е бил именно пострадалият М.К.. Изложените от първата
съображения се споделят и от въззивния съд и не се налага да се преповтарят
дословно. За пълнота на изложението обаче следва отново да се обърне
внимание на най-съществените обстоятелства, от значение за правилното
разрешаване на делото, които касаят интензивността на нападението и
защитата, характера на защитеното и увредено благо, средствата, с които се
напада и отбранява, обстановката, в която се намират нападащият и
отбраняващият се и влиянието й върху поведението на подсъдимия, възрастта
им, така и до умисъла, с който е действал подсъдимия в момента на деянието.
Няма спор, че нападнатият може да употреби и значително по-интензивни
средства за защита и ефективно отблъскване на нападението. Не съществува и
задължение за отбраняващия се с действията си да избира само неуязвимите
/неопасни/ части от тялото на нападателя. Нападнатият обаче може да
20
използва и по-интензивни средства от тези на нападателя си, за да се защити,
но само при условие същите фрапиращо да не надхвърлят последното, което в
случая съдът приема, че е налице.
Безспорно е било налице едно непосредствено, реално съществуващо и
противоправно физическо нападение от пострадалия М. К. по отношение на
подсъдимия, като пострадалият е бил въоръжен с дърво дълго около 1-1,2 м.,
с което му е нанесъл няколко удара по тялото, вследствие на което нападение
именно подсъдимият е отвърнал с един- единствен удар с брадва в челната
област на главата на пострадалия. Тук е мястото да бъде отбелязано, че
възраженията на защитата относно обстоятелството с коя част на брадвата е
извършено посегателството са намерили своя правилен отговор в изготвената
по делото СМЕ на пострадалия, като вещото лице неколкократно подчертава,
че механизма на нараняването няма как да е осъществено с тъпата част на
брадвата.
Необходимо е да се посочи, че превишаване пределите на неизбежната
отбрана е налице, когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението.
Към характера на нападението се отнасят например видът и обектът на
защита - обществените отношения, които се засягат, а ако нападението
представлява и престъпление, и обстоятелствата, които имат значение за
степента на обществена опасност на деянието. За опасността на нападението
пък са важни онези обстоятелства, които засягат неговата интензивност,
начините и средствата, с които се извършва, броят на нападателите, времето и
мястото, където е упражнено насилието и др. Така превишаване пределите на
неизбежна отбрана ще има всякога, когато защитата очевидно и без всякакво
съмнение не съответства на характера и опасността на нападението и ясно и
недвусмислено надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
Разбира се, за да е съразмерна защитата на нападението не се налага
нападнатият да се отбранява по същия начин и със същите средства, които са
избрани от нападателя. В конкретния случай, както нападението, така и
ответната реакция на подсъдимия са били насочени към телесната
неприкосновеност на личността. Ето защо подс. К. е имал право на отбрана,
като е бил длъжен да не допуска явно несъответствие с нападението.
Несъразмерността между защита и нападение е явна не защото средствата на
21
защитата и нападението не са еднородни. Пострадалият е бил въоръжен с
дървена пръчка, но за да неутрализира действията му, подсъдимият, въпреки
че не е длъжен, е могъл да насочи брадвата от това близко разстояние
например към рамото на пострадалия, а не към жизненоважен орган, какъвто
е главата. И тъй като причиненият резултат от отбранителното действие на
подсъдимия – нанесеното тежко увреждане на пострадалия, което без
навременната специализирана медицинска помощ е щяло да бъде фатално за
пострадалия, е по-тежък от причинените увреждания на подсъдимия от
пострадалия с нанесените два-три удара в лявата му лопатка и предмишница,
е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана от подсъдимия.
След цялостно преценяване на установените по безспорен начин
фактически обстоятелства и този съд, както и първият такъв счита, че
превишаването пределите на неизбежната отбрана се дължи на силната
уплаха на подсъдимия по смисъла на чл.12 ал.4 НК.
Анализирайки поведението на подсъдимия във всичките три стадия на
конфликта (преди, по време на и след нападението), същото се преценява от
съда като поведение на човек, намиращ се в особено психическо състояние и
което сочи, че субективно той е надценил възможностите на нападателя, а
същевременно е подценил своите до степен на невъзможност да ги прецени
реално, както и да избере алтернативен начин на защита – напр.да насочи
брадвата към друга не толкова уязвима част на тялото, или да избяга.
Споделят се изцяло изводите на съда в тази връзка да се позове на
изготвените по делото КСППЕ и подробните допълнения към тях в съдебното
заседание. Те проследяват и подробно анализират психическото състояние на
подсъдимия, при което той е извършил престъплението.
При анализа на механизмите на инкриминираното деяние следва да
бъдат отчетени и следните фактори:
= бързо и екстремно развитие на ситуацията на конфликт
= реална животозастрашаваща ситуация
= ескалиращ страхов ефект
22
= понесени телесни наранявания.
Въз основа на динамичното взаимодействие между тези фактори,
разгърналият се у подсъдимия страхов ефект е отключил защитно агресивна
поведенческа реакция, на фона на скъсен контрол и стеснено съзнание.
Вещите лица са подчертали, че уплахата и раздразнението припокриват
физиологичният афект, като силното раздразнение е краткотрайна реакция,
никъде не е описана като времетраене. Силното раздразнение е състояние,
когато емоцията надделява над поведението на дееца.
Подсъдимият абсолютно е действал в състояние на страх и уплаха, като
физиологичния афект припокрива това състояние на уплаха, когато е
възникнало на база емоционалност.
Уплахата е душевно състояние, имало е стресово състояние в тази
животозастрашаваща ситуация. В конкретния случай фазата на екскалация е
била изключително кратка. Тази фаза конкретно е свързана с поведението на
подсъдимия при възприемането на пострадалия и неговото агресивно
поведение, изразяващо се в отправените заплахи, последващото му влизане в
двора на подсъдимия, въоражен с дървен прът, нападайки го.
Не е за пренебрегване и обстоятелството за предшестващите конфликта
влошени роднински отношения и системните заплахи, които пострадалият е
отправял към най- близките членове на семейството на подсъдимия-
съпругата и дъщерите му, за което свидетелстват наличните по делото
преписки в РПУ- Разлог.
Личните качества са предпоставка за физиологичния афект, това е
личността преди афекта. Афект има при хора, които са подредени като
поведение, които не са психопати, каквато подредена личност и е
подсъдимият.
В случая е имало наличие на страхов афект. Ескалиращ страхов афект
означава да попаднеш в ситуация, която става изключително опасна с
времето, в която не можеш да реагираш по адекватен начин. Конкретната
ситуация е била точно такава. Състоянието на подсъдимия непосредствено
след извършване на деянието (след нанасяне на удара на пострадалия) е
23
фазата на изчерпване на физиологичния афект. Поведението му
непосредствено след деянието (посоченото в свидетелските показания, че е
останал в двора, преустановил е нападението, както и факта, че след
конфликта е разпродал част от животните), говори за вид разкаяние и за
личностна изграденост на подсъдимия. Той не е човек, който може да
подмине тази ситуация.
Тази уплаха у подсъдимия е възникнала, формирала се е и е
ескалирала възходящо в резултат на всички извършени от пострадалия
противоправни ескалиращи напрежение действия, започнали отначало с
отправяне на закани за саморазправа, последващото повреждане на входната
врата, преминали през нанесените лично от пострадалия удари с дървения
прът на подсъдимия.
Извън тази линия на ескалация на напрежението от самия пострадал са
и системния тормоз, който той е отправял към близките на подсъдимия през
годините.
Първостепенният съд е изложил и съображения защо не е налице
хипотезата на "мнима" неизбежна отбрана. Доводите на първата инстанция се
споделят и от въззивния съд и не се налага да се преповтарят.
По възраженията в жалбите относно гражданския иск:
Съгласно ППВС № 12/1973 г., когато престъплението е извършено при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, макар и да е ненаказуемо,
деецът носи гражданска отговорност за причинените от престъплението
вреди.
Следователно, предявеният иск за имуществени и неимуществени
вреди е допустим, както правилно е констатирал решаващият съд. Всички
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно
чл.45 ЗЗД са налице. Доколкото обаче вредата е причинена от подсъдимия
при превишаване пределите на неизбежна отбрана поради силна уплаха, няма
как и при произнасянето на съда по гражданския иск да не се вземе предвид,
че той се е намирал в състояние на силна уплаха, което е ограничавало в
значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да
24
се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Затова се приема (вж т.8 от
ППВС № 12/1973 г.), че тук вината е толкова незначителна, че не е
обществено оправдано да се налага наказание на отбраняващия се.
Фактът на ненаказуемост на деянието по чл.12 ал.4 НК, както се посочи
вече, не освобождава дееца от гражданската му отговорност за причинените
вреди, но тази форма и специфика на вината трябва да се отчете и при
определяне размера на гражданския иск. И доколкото иска за имуществени
вреди е доказан по основание и размер, спорен се явява въпроса за отмерения
от първия съд размер на неимуществената обезвреда на причинените на
пострадалия болки и страдания и техния справедлив финансов еквивалент.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая се установи, че причинените неимуществени вреди –
претърпените болки и страдания от пострадалия са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Следователно тези неимуществени вреди
подлежат на обезщетяване. Чл. 51, ал.2 ЗЗД задължава съда да съобрази
поведението на пострадалия – т.е. да прецени дали от негова страна има
съпричиняване, дали той е допринесъл за настъпването на вредите при
определяне размера на дължимото обезщетение.
При определяне степента на съпричиняване следва да се извърши
съпоставка между тежестта на нарушението от делинквента (т.е. подсъдимият
и поведението на увреденото лице пострадалият), за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за причиненото
увреждане на пострадалия М.К..
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се преценяват от съда по
справедливост. Понятието „ справедливост” по посочения текст се преценява
по редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
съобразяват от съда и които са свързани с отрицателните изживявания на
гражданския ищец от осъществения деликт.
В случая е установено безспорно по изложените по-горе правни
съображения, че увредата на пострадалия е причинена от подсъдимия при
превишаване от него на пределите на неизбежната отбрана и че това
превишаване се дължи на силната уплаха на подсъдимия. Последният е бил
нападнат от пострадалия с носената от него дървена тояга /пръчка, и едва
25
след неколкократно нанесените му от пострадалия удари по тялото,
подсъдимият, като резултат на реалното и силно агресивно непосредствено
физическо нападение на пострадалия, е изпаднал в психическо състояние на
силна уплаха за здравето и живота си, е нанесъл удар по главата на
пострадалия с намиращата се до него брадва, след което е преустановил
активната защита. Но, дори и ранен, пострадалият отново след
преустановяване на нападението, се е върнал и е продължил да хвърля
камъни по подсъдимия.
Решаващият съд е взел предвид и цялостното предходно поведение на
пострадалия – преди пряката физическа агресия директно към подсъдимия,
същият системно е осъществявал психически тормоз спрямо най-близките на
подсъдимия. Заради това съдът с основание е приел, че така описаното
агресивно поведение на пострадалия е в основата за възникването и
протичането на описаната конфликтна ситуация, в която участието на
подсъдимия е било твърде краткотрайно и е било с единствената цел да
защити живота си от непосредственото противоправно нападение на
пострадалия над него.
Предвид горното, така определения размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди не се явява занижено, а напротив-
съобразено е изцяло с критериите за справедливост, като няма основание за
корекцията му.
Правилно е и произнасянето на решаващия съд касателно веществените
доказателства и възлагането на разноските по делото в тежест на
подсъдимия.
В резултат на извършената служебна проверка и в съответствие с
изложените по-горе съображения, контролната съдебна инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон,
нито счита, че има основания за отмяна или изменение на постановената
присъда.
По изложените съображения и като не намери основания за отменяване или
изменяване на постановената присъда,на основание чл.338 от НПК,
Софийският апелативен съд
26
РЕШИ:
Потвърждава присъда на окръжен съд Благоевград, постановена по НОХД №
532/2019 год.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен
срок от узнаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27