Р Е
Ш Е Н
И Е
№153,07.07.2020г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на единадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2571 по описа на РРС за 2019 година:
Предявени
са частичен иск по чл.432 КЗ .
Депозирана
е искова молба от М.П.М., с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 4500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди/изпитани болки и страдания/, причинени от ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.08.19г./датата на ПТП/ до окончателното й изплащане
и разноските по делото.
Твърди, че на 02.08.2019 г. около 20ч.
водачът и собственик на автомобил Ауди „А6" с рег.№ *** Т. И. М. се движел
по ул.„Димитър Ненов" в посока ЖК„Орел", като на кръстовището с
ул.„Жеравна" при наличие на пътен знак Б1 не спрял и не пропуснал
движещият се с предимство по ул.„Жеравна" приближаващ от лявата му страна
л.а.Опел „Корса" с per.
№ *** и го ударил в дясната
странична част, при което пострадал возещият се на предна дясна седалка с
поставен предпазен колан М.П.М.. В следствие на катастрофата ищецът е приет за
лечение в Отделение по Хирургия на МБАЛ-Разград за периода от 02.08.2019г. до
06.08.2019г. в увредено общо състояние и с констатирана травма на главата
(мозъчно сътресение) тип тежка, със загуба на съзнание и световъртеж. Наложено
му е медикаментозно лечение с вливане на MANITOL,
RINGER и др., издаден му е
болничен за 25 дни. Освен претърпените физически болки и страдания ищецът все
още преживява инцидента. Появили се нарушения на съня му, на апетита,
тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Ищецът предявил пред ответника по
реда на чл.380 ал. 1 КЗ застрахователна претенция като посочил и банкова
сметка.*** № ********** за настъпило ПТП на дата 02.08.2019г. Виновният за
настъпилото събитие Т. И. М., ЕГН **********,*** според него попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност"- полица BG/02/119001823107, валидна от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., издадена от ЗД
"Бул Инс" АД за л.а.„Ауди А6" с рег.№ ***.
Има искане за назначаване на СМЕ и разпит на двама свидетели, при условията на
довеждане.
Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД счита иска
за допустим, но неоснователен по основание и по размер. Считам исковата молба в
частта, с която е предявен иск за обезщетение за забава за периода до
предявяване на иска за нередовна, тъй като не е посочен размер. Размерът на оценяемия иск е един от задължителните елементи на исковата
молба съгласно чл.127 ал.1 т.3 от ГПК.
Не оспорва обстоятелството, че на
02.08.2019г., около 20ч. в гр. Разград на кръстовището на ул.„Жеравна“ и
ул.„Д.Ненов“ между л.а. „Ауди“, с per.
№ ***, управляван от Т. М. и
л.а. „Опел Корса“, с per.
№ ***, управляван от Е. Н. М. е
настъпил пътен инцидент. Не оспорва, че при посоченото ПТП е пострадал ищецът
като возещ се на предна дясна седалка в л.а.Опел Корса.
Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие - 02.08.2019 г. за МПС с
per.
№ *** е била сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилиста при него. Не оспорва, че
след инцидента ищецът е откаран в МБАЛ-Разград, където е приет, както и че му е
проведено лечение в отделение по Хирургия от 02.08.2019г. до 06.08.2019г., за
което е издадена епикриза.
Оспорва останалите изложени в
исковата молба фактически твърдения относно механизма на ПТП, виновността на
водачите, вид, интензитета и периода на търпените болки и страдания, търпени от
ищеца.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на
задължение на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и лихви върху исканата сума от датата на произшествието до
окончателното изплащане на обезщетението. Възразява срещу вида, обема и
интензитета на описаните страдания, преживени от ищеца. Счита, че не е налице
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба физически болки и
страдания и процесното ПТП, както и за причинно-следствена връзка между
поведението на водача Т. М. и уврежданията на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради пътуване в
автомобил без предпазен колан, съпричиняване
изразяващо се и в поради неполагане на дължимата грижа за здравето си и
неполучаване на необходимата, своевременна и адекватна медицинска грижа в
периода на домашно лечение. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол
/КП/от 02.08.2019г., в който е отразено, че на водача Т. М. е взета кръвна
проба за алкохол, която не е представена пред дружеството; липсват данни за
наложени административни санкции на някой от участниците в пътния инцидент;
липсват данни за тежко увреждане на здравословното състояние на ищеца, съгласно
представените с исковата молба медицински документи - епикриза и болничен лист.
От представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство е
установено възникването на процесното ПТП, но няма данни за наложени
административни санкции на някой от участниците в пътния инцидент, липсва и
информация за причинени значителни материални щети в резултат на възникналото
ПТП. Още повече, че от събраните в досъдебното производство данни за личността
на водача е видно, че същият е правоспособен водач на МПС от 1994 г.,
притежаващ категория С, В, М, АМ, ТКТ, срещу него не са съставяни АУАН по ЗДвП,
няма съставени фишове, ЗПАМ, както и регистрирани наказателни производства.
Предвид горното, счита, че водачът
на л.а.„Ауди“ с per.
№ *** Т. М. , не е причинил
самостоятелно с действията си пътния инцидент, при който е пострадал ищецът,
като возещ се на предна дясна седалка, както и че водачът на автомобила не е
допринесъл самостоятелно за настъпване на уврежданията на ищеца в пряка причинно-следствена
връзка, поради което ЗД "БУЛ ИНС" АД не следва да носи пълна
отговорност за изплащане на търсените с настоящата искова молба обезщетения. До
установяване на вината на водача на л.а.„Ауди“ с per.
№ *** ответника не е в риск
„Гражданска отговорност“ и няма основание да изплаща обезщетения за претърпени
вреди. Абсолютната предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за застрахователя е наличието на безспорно установена
вина на застрахования водач.
Счита за неоснователни и преувеличени
изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно „тежкото“ му
здравословно състояние. Няма данни за загуба на съзнание, не са открити вътречерепни мозъчни травми, нито външни охлузвания.
Твърди, че не всички от
претендираните от ищеца неимуществени вреди са пряк и непосредствен резултат от
твърдяното непозволено увреждане, поради следните обстоятелства: от
представената по делото епикриза не са констатирани описаните в исковата молба
увреждания, както и съпътстващите ги симптоми като загуба на съзнанието и
световъртеж. Поставена е окончателна диагноза - мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. Липсват медицински документи,
удостоверяващи твърдяното от ищеца тежко здравословно състояние и
причинни-следствената му връзка с пътнотранспортното произшествие.
Обстоятелството, че ищецът е приет за болнично лечение, не сочи по категоричен
начин, че същият е имал обективните медико-биологични белези, налагащи това
лечение. Ако приемем, че е имало световъртеж, то той би могъл да е от внезапния
страх, който всеки един от участниците в ПТП-то е изпитал и който се отразява
по различен начин на всяка една психика. В медицинските документи няма данни за
настъпили усложнения, както и за намалена работоспособност на ищеца. Същият е
изписан в добро общо физическо и психическо, състояние след 5 - дневен престой
в болницата. Няма обективни медицински данни за състояния на тревожност,
безсъние и депресивно разстройство. Липсват данни за проведено амбулаторно
проследяване на състоянието на ищеца след изписването му, както и данни за
регистрирани посещения на ищеца на изписаните му контролни прегледи в болницата
с цел наблюдаване на оздравителния процес. Счита бездействието на ищеца в това
отношение за неполагане на дължимата грижа за здравето си и неполучаване на
необходимата, своевременна и адекватна медицинска грижа. Ако същият е получил
твърдените увреждания е следвало да положи грижа за тяхното лечение.
Доказателства за проведено амбулаторно и домашно лечение няма, а няма и такива
твърдения.
Оспорва описаните страдания и
неудобства, по вид и период през който са търпени, интензитета на болките и
тежестта на страданията, които е преживял ищецът, доколкото с исковата молба не
са представени доказателства за тях. Счита, че не всички описани страдания -
нарушения на съня, нарушения на апетита, тревожност и рецивидиращо
депресивно разстройство са налични и се намират в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което не може да се ангажира отговорността на
ответника за тях. При липсата на медицински документи счита, че описаните
страдания не са преживени от ищеца.
Ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение поради липсата на доказателства. Исковете предмет на съдебното производство са предявени
по реда на чл.432 ал.1 КЗ.
Видно
от представените с исковата молба писма от ЗД „Бул Инс”АД изрично е заявено, че ищецът следва да се
представи влязъл в сила акт, доказващ отговорността на водача, управлявал
застрахованото МПС, че ответникът не е в риск Гражданска отговорност и няма
основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. В представения Констативен протокол за ПТП, в частта му и по отношение на
съдържанието му, липсва описание
на механизма на настъпване на ПТП. Липсва и план схема на настъпване на ПТП. С
оглед гореизложеното застрахователят се е възползвал от разпоредбата на чл.496
ал.4 КЗ. В случая, има данни за това, застрахователя да е изисквал конкретни
документи по реда на чл.106 КЗ, които да не са му били представени и които да
са от съществено значение за установяване на основанието и размера на
претенцията.
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ ако
обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи
или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3, или от изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Именно поради това лихва се дължи най-рано от датата на
предявяването на исковата молба в съда. С
действията си увреденото лице е поставило ответника във фактическа невъзможност
да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за
изплащането му в законовия 3
месечен срок. Изискването за
надлежно сезиране на застрахователя не е спазено, а е подадена една бланкетна извънсъдебна претенция, без никакви
доказателства, които да подкрепят изложеното в нея и с цел единствено да изтече
законовия срок за произнасяне по направените с нея искания. Целта на ищеца е
била образуване на дело, което да натовари ответника и с други суми освен претендираното обезщетение.
Изрично оспорва размера на
предявеният иск за неимуществени вреди, като считам същият за недължим, респ.
за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост.
При условията на евентуалност, ако
се докаже,че е налице вина на водача на лек автомобил Ауди с per. № *** и възникне основание за изплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца за настъпилите вреди. Съпричиняването
се изразява в нарушаване на правилата за движение по пътищата - пътуване без
предпазен колан. Съпричиняване относно неправилно или
несвоевременно проведено лечение.
Вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, а резултат от случайно деяние според дадената в
чл.15 НК дефиниция.
Алтернативно, счита, че
обезщетението за конкретните вреди, настъпили в резултат на ПТП определени по
справедливост и само за тези, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
е значително по-ниско от претендираното. Определеното от съда обезщетение
следва да се намали с определния процент на съпричиняване в размер на 80% от страна на ищеца.
Претендира и за разноски.
Не възразява по доказателствените искания на ищеца. Има
въпрос към вещото лице. Моли съда да задължи ищеца да представи цялата
медицинска документация, свързана с проведеното лечение на травмите, които е
получил при процесното ПТП. Да се изиска от ОДМВР-Разград административно-наказателната преписка срещу Т.
И. М. за ПТП-то от 02.08.2019г. Представя претенция от 28.08.2019г. по
чл.38 КЗ, отговор.
Въз
основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, и изслушаното
вещо лице, съдът установи следната фактическа обстановка: На 02.08.2019 г. около 20ч. водачът и собственик на автомобил Ауди „А6" с
рег.№ *** Т. И. М. се движел по ул.„Димитър Ненов" в посока ЖК„Орел".
На кръстовището на улицата с ул.„Жеравна", при наличие на пътен знак Б1 М.
не спрял и не пропуснал движещият се с предимство по ул.„Жеравна" отляво
л.а.Опел „Корса" с per. № *** и го ударил в дясната странична част.
От удара пострадал возещият се на предна
дясна седалка с поставен предпазен колан М.П.М.. В следствие на катастрофата
ищецът е приет за лечение в Отделение по Хирургия на МБАЛ-Разград за периода от
02.08.2019г. до 06.08.2019г., като му е издаден и болничен лист за 25 дни.
По делото е разпитана като свидетел
Е.Н., майка на ищеца, която твърди че синът и претърпял пътен инцидент на път
за работа миналият август. Бащата на свидетелката карал ищеца на работа с
колата. Синът й се возел на седалката до водача, като някаква кола се забила от
страната на сина й. Не може да каже къде и как точно е станал инцидента. На нея
й се обадили от болницата, че синът й е претърпял инцидент. Това било към
00:00ч. Пуснали ги за малко да видят М. Получил комоцио и бил подложен на
лечение в Неврологично отделение, а след това два месеца лежал вкъщи с болничен.
Водел се на някакво домашно лечение, но не лежал в болницата. Комоцио била получената травма, но синът й бил много зле. От
изживеният шок, синът й получил голям
стрес. Плачел, оплаквал се постоянно, че го боли гърба, кръста, краката. Не
можел да върви. Не можел да изкачи и пет стъпала.
Имал и натъртвания и ожулвания по краката и ръцете. След това получил депресия.
От тогава са постоянно по болници. До ден днешен се оплаквал, че има крампи и болки в кръста. Преди това детето било абсолютно
здраво. След инцидента синът й останал без работа, което допълнително го карало
да страда. Получил нарушение на съня, а като заспи се стряскал, бълнувал,
преживявал всичко. След инцидента се страхува много от автомобили. От психическото
натоварване синът й отслабнал много. Имало е моменти, в които приятелите му го
викат, а отказва да излиза. Около три месеца след инцидента бил с постоянно
главоболие и с болки в крайниците. Втори път депресията му се обострила към датата на с.з. и започнал да ходи на психолог,
д-р К., която му изписала антидепресанти, сънотворни.
След инцидента в болницата синът й хванал вътреболнична
инфекция, която лекували в продължение на месец. Имунитетът му спаднал.
Свидетелката живее със сина си и родителите си. Понякога спи при сина си в една
стая и тогава го е чувала да бълнува, да става през нощта. Втората депресия започнала
през март месец. Баща и също пострадал
от инцидента /залитал/, но отказал да лежи в болница, защото не обичал
болниците. Баща й продължава да управлява автомобил.
По делото е назначена СМЕ,според
която ищецът е получил леко изразено по тежест мозъчно сътресение - без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика и без видими травматични
увреждания, което по своята медико-биологична характеристика обуславя временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Получената при ПТП
травма на главата не е резултат от директен удар в детайли от интериора на
автомобила, а се дължи на сътресението на мозъка при рязката промяна в
движението на МПС, придружено и с рязко движение /отмятане/ на главата. От
клинична гледна точка сътресението е било преценено като леко/средно тежко. Болките
и страданията на ищеца са свързани с проявеното главоболие, световъртеж, нарушение
на съня и концентрацията, лесна уморяемост. Те не
могат да бъдат обективно преценени по интензитет и продължителност, тъй като са
субективни категории. Към момента обективния неврологичен статус сочи
нестабилност в позата на Ромберг, а
субективните оплаквания са свързани с несистемно главоболие, непостоянно
нарушение на съня, дефицит на концентрацията и краткосрочната памет, по-лесна уморяемост.
Според вещото лице при настъпване на
ПТП ищеца е бил с поставен предпазен колан. Ако не е имало такъв, то биха се
получили повече и вероятно по-тежки травми както на главата и на тялото.
В с.з.вещото лице пояснява, че за
целите на експертизата и обективен и неврологичен статус, което изисква
специални познания в областта на неврологията
е изискала консулт от наблюдаващия невролог. Представените днес амбулаторни
листи се установява, че в рамките на една седмица пациентът два пъти се явил
при невролога, като вторият преглед е бил контролен, като е било издадено
направление за специалист психиатър.
Такъв преглед е бил осъществен на следващия ден на 18 март от д-р П. В.,
като първичен, където е поставена диагноза - Разстройство в адаптацията и е
назначена терапия. От тези допълнително представени амбулаторни листи може да
се направи заключение, че и двете са съществували при прегледа, оплакванията
продължават и с оглед разстройството в психичната сфера е бил консултиран със специалист психиатър,
като обективните данни са описани в този амбулаторен лист и беше съобщено
поведението на ищеца. Тези амбулаторни листи
сочат, че това е процес на
продължаване на оплакванията и
наблюденията, въпреки че няма установена патология както от рентгена, така и от
ЯМР. За главоболието няма обективен метод на изследване. Не може да бъде
установено. То е субективно, съобщава от пациента по време на прегледа и
преценявайки в съвкупност и поведението на пациента и останалите симптоми, за
които той съобщава. Главоболието може да бъде чисто психогенно и да се дължи на
личността на пострадалия. Той също е описал споделени прояви на безпокойство,
напрежение.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното: Претенцията е процесуално допустима с
оглед изпълнение на задължението на ищеца по чл.380 ЗК и изтичането на срока по
чл.498 ал.3 КЗ. Разгледан по същество предявеният иск по чл.432 ал.1 КЗ е
доказан в своето основание.
Между страните не съществува спор, че
на 02.08.2019г., около 20ч. в гр.Разград на кръстовището на ул.„Жеравна“ и
ул.„Д.Ненов“ между л.а. „Ауди“, с per. № ***,
управляван от Т. М. и л.а. „Опел Корса“, с per. № ***, управляван от Е. Н. М. е настъпило ПТП, при
което е пострадал ищеца, като возещ се на предна дясна седалка в л.а.Опел Корса. Не се спори, че към датата на застрахователното
събитие - 02.08.2019 г. за МПС с peг. № *** е била
сключена ЗЗГО на автомобилиста при ответника, както и че след инцидента ищецът
е откаран в МБАЛ-Разград, където е приет и му е проведено лечение в отделение
по Хирургия от 02.08.2019г. до 06.08.2019г.
В приложения по делото протокол за
ПТП е описан механизма на настъпилото ПТП, а именно: „л.а.Ауди, управлявано от Т.
И. М., движейки се по ул.Д.Ненов в посока ЖК Орел, на кръстовище с ул.Жеравна,
при наличие на пътен знак Б1 не е пропуснал движещият се и приближаващ от
лявата му страна по ул.Жеравна водач на л.а.Опел Корса
и го ударил в дясна странична част. В следствие на удара водача на л.а.Опел Корса се удря в метална улична лампа.“ Че този е механизма
на ПТП косвено може да се заключи и от разпита на вещото лице, което е запознато
с материалите по прекратеното досъдебно производство 330 ЗМ-154/2019г. по описа
на ОД на МВР, пр.пр.№1088/19г по описа на РП-Разград.
Според вещото лице ищецът е получил тъпа травма на главата не от директния удар
между автомобилите, а от последвалия челен удар на л.а. Опел Корса в металния стълб, дължащ се на загуба на управлението
от страна на водача на л.а. Опел. Сътресението ищецът е получил от рязкото привеждане
на главата отпред назад от челния сблъсък, като за да има сътресение не е
необходимо главата на пострадалия да е докоснала повърхността на купето на л.а.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил леко изразено мозъчно сътресение-без обективно
установена неврологична симптоматика и без видими травматични увреждания, което
по своята медико-биологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия. Болките и
страданията на ищеца са свързани с проявеното главоболие, световъртеж,
нарушение на съня и концентрацията, лесна уморяемост не
могат да бъдат обективно преценени по интензитет и продължителност, тъй като са
субективни категории. Главоболието може да
бъде чисто психогенно и да се дължи на личността на пострадалия, без наличието
на обективни находки. Оздравителният процес е продължил около 65 дни, като и
към настоящия момент ищецът изпитва главоболие и депресивност.
Виновното поведение на водача на
л.а. Ауди е безспорно установено. Проведена е административно-наказателна
процедура /влязло в сила НП №19-1075-001176/28.10.19г./ като на виновния водач
е наложена адм.санкция за нарушенията на ЗДвП.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията– неврологична
симптоматика, без видими травматични увреждания, изразяваща се в главоболие, депресивност, напрегнатост, протекла на два пъти /първия
около два месеца след ПТП и вторият след насрочване на съдебното заседание/.
Показанията на майката на ищеца съдът цени при съобразяване на наличната
медицинска документация, като намира свидетелските показания за пристрастни
относно действителната продължителност и интензитета на претърпените болки и
страдания. Справедливото обезщетение според съда възлиза на сумата от 2000 лв.,
като се отчете и факта, че главоболието
и психическия доскимфорт в конкретния случай са чисто
психогенни прояви, с оглед личността на пострадалия и не могат обективно да
бъдат установени.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Вещото
лице е категорично, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, в противен
случай травмите му щяха да са повече. Факта, че ищецът е получил травмите си
при последвалия челен удар на л.а. управляван от дядо му в стълб, също не може
да доведе до намаляване на отговорността на застрахователя. Съпричиняване
от пострадалото лице бихме имали, само ако пострадалият, със своите лични,
конкретни действия е допринесъл за настъпването на ПТП.
Съдът
не споделя твърдението на ответника за съпричиняване
/80%/, поради ненавременно лечение, тъй като при наличие на твърдяна
симптоматика,ищеца е посещавал лекар и е приемал назначената му терапия.
Ищецът
има право на законна лихва върху дължимото обезщетение, като съгласно чл.497
ал.1 ЗК застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 дневния срок за представянето на
всички изискани доказателства /документи/ по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ. По реда на чл.106 ал.3 КЗ застрахователят
може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими
към основанието и размера на претенцията, като е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В конкретния случай искането на
застрахователя, получено от ищеца е от 16.09.19г., за представяне на акт, с
който е приключило наказателното производство е неизпънимо,
тъй като постановлението за прекратяване е от 20.11.2019г., след изтичане на
окончателния тримесечен срок на застрахователя по чл.496 ал.1 КЗ. Освен това
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е факт от
значение за установяване на механизма на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на
обезщетението. Изготвените в наказателното производство експертизи имат
доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят
произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499 ал.1 КЗ
определя обезщетението посредством застрахователната експертна комисия към
него. Ищецът, макар и пострадал от ПТП, с оглед вида на нанесената му телесна
повреда, не е страна по ДП и няма възможност да получава материали вкл. и да се
информира по хода на делото.
С
оглед гореизложеното, искането на застрахователя за представяне на изготвени в
наказателното производство актове, не представляват искане по реда и условията
на чл.106 ал.3 КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя
настъпва, съгласно чл.497 ал.1 т.3 КЗ с изтичане на тримесечния срок по чл.496
ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя
по претенцията /до 28.11.2019г./ –или 29.11.2019г. В този смисъл решение
№167/30.01.2020 по д.№2273/18г. на ВКС, ТК, IIт.о.
И двете страни претендират за
разноски. С оглед изхода на спора на
всяка страна се дължат разноски. На процесуалния представител на ищеца следва
да се присъди на основание чл.38
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете,
а именно 260лв. Възнаграждението е определено при материален интерес от 2000лв.,съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. и решение №5419/08.05.2020г.
на ВАС.
Ответникът е направил разноски общо а 744лв., като му се следва само
413.33лв. от тях. Същият следва да заплати по сметка на РРС и държавна такса
върху присъдената сума в размер на 80лв. и 160лв. за СМЕ.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да
заплати на М.П.М., ЕГН ********** *** сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, явяваща
се обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП,
станало на 02.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над
2000лв. до 4500лв. и като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва за периода от
02.08.2019г. до 28.11.2019г., двете КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати на адв.Х.Р.К.
сумата от 260лв./двеста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *** гр.София да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 80лв./осемдесет лева/ и 160лв./сто и
шестдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: