№ 3066
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110147396 по описа за 2024 година
Предявен е главен иск от Ж. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № 13,
срещу Е. М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В. К.“ № 33, ет. 2, по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5
000 лв., представляваща част от вземане в общ размер от 38 334,27 лв. по договор за
паричен заем от 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.08.2024 г. до изплащане на вземането, и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща част
от вземане в общ размер от 38 334,27 лв. на основание неоснователно обогатяване,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.08.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че след уговорка с ответника на 04.05.2020 г. му превел
заемната сума от 19 600 евро по сметка на сина на ответника, който не изпълнил
поетото задължение да върне сумата до края на 2020 г. Ответникът издал запис на
заповед в полза на ищеца за същата сума с падеж 31.12.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК Е. Д. оспорва иска по основание и размер. Оспорва
наличието на заемно или друго правоотношение между страните при липса на
представени доказателства в тази насока. Прави искане по чл. 183 ГПК относно
представения запис на заповед, чиято истинност оспорва по реда на чл. 193 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск ищецът следва да докаже възникването на облигационно
правоотношение по силата на валиден договор за заем от 04.05.2020 г. между него и
ответника с посоченото в исковата молба съдържание; че е изпълнил точно
задълженията си по договора, който е бил сключен с ефективно превеждане на сумата
от 19 600 евро в полза на ответника на 04.05.2020 г. по съответна банкова сметка на
1
сина на ответника Д. Денков, както и обезпечаване на заема с издаването на процесния
запис на заповед; настъпването на уговорен падеж за заплащане на заетата сума, а
ответникът – в случай че ищецът установи горните обстоятелства - погасяване на
дълга, както и своите възражения.
По евентуалния иск ищецът следва да докаже извършено плащане на
процесната сума, за което не сочи доказателства, а ответникът – че има основание за
задържане на същата сума, както и своите възражения.
С Определение от 07.10.2024 г. по чл. 140 ГПК е оставено без уважение
искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване сключването на процесния договор при спазване на
ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на свидетелски показания за
установяване на договори на стойност над 5 000 лв., какъвто настоящият случай е,
доколкото спорът не е за смисъла на постигнатите договорености. По същите
съображения с протоколно определение от 25.11.2024 г. е оставено без уважение
искането за разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане за
установяване на уговорката между страните, че по искане на ответника сумата по
записа на заповед е преведена от ищеца по сметката на сина на ответника, имайки
предвид и че записът на заповед, който е представен от ищеца, не инкорпорира
допълнителната договорка между страните кому следва да бъде преведена процесната
сума.
С Определение от 07.10.2024 г. е указано на ищеца на основание чл. 183 ГПК в
срок до откритото съдебно заседание да представи оригинал на записа на заповед от
04.05.2020 г. с оглед изрично заявено искане в отговора на исковата молба за
задължаване на ищеца да представия същия оригинал с оспорването, потвърдено и в
открито съдебно заседание от ответника, че между страните липсва заемно или друго
правоотношение. В единственото проведено по делото открито съдебно заседание
ищецът сочи, че е в невъзможност да изпълни указанията на съда да представи
оригиналът на процесния запис на заповед, а само представя сканирано негово копие,
което ответникът му изпратил по пощата, ведно с електронно писмо от ответника до
трето по делото лице в тази насока. С разпореждане в същото съдебно заседание съдът
е указал на ищеца, че от така представената имейл кореспонденция не може да се
изведе категоричен извод, че касае представения към същата запис на заповед, като
ищецът изрично е заявил, че никога не е разполагал със същия документ, който се
съхранявал при ответника.
Най-важната характеристика на ценната книга е връзката между материалния
носител и материализираното в него право, като тази връзка е от такъв характер, че
упражняването/прехвърлянето на правото не може да стане без предявяването на
ценната книга.
Поемателят на записа на заповед извлича правата си от менителничния ефект,
поради което следва да го държи, за да упражни надлежно правата си по него,
доколкото ефектът се издава в един оригинален екземпляр, освен при доказване, че
записът на заповед е загубен или унищожен не по вина на страната, в който случай са
допустими свидетелски показания (чл. 165, ал. 1 ГПК и Решение № 373 от 25.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г., III г. о., арг. от Решение № 255 от 31.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3109/2014 г., I г. о.).
В настоящия случай ищецът не твърди, че процесният запис на заповед бил
изгубен или унищожен не по негова вина, поради което и свидетелски показания за
2
установяване неговото издаване се явявят недопустими, като тяхното събиране не е и
поискано от ищеца в хода на процеса.
С Решение № 316/12.05.1985 г., I г.о. на ВС се приема, че ксероксните копия на
документи не са писмени доказателства по делото, доколкото не са заверени от
страната като препис и тя може да представи при поискване оригинала. Решение №
367/09.02.1957 г, IV г. о. ВС също е в насока, че искането на противната страна да се
представят оригиналните писмени доказателства или оригинално заверени преписи от
тях, има за последица изключването на представените неофициални преписи от
доказателствения материал. Тези неофициални преписи могат да бъдат ценени, ако
противната стана даде съгласие за това (Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по
гр.д.№ 4764 /2008 г., I г.о.). В решение № 1229 по гр. д. № 5349/2007 г. на II г. о. на
ВКС е прието, че представеното фотокопие на документ не може да служи като
доказателство, защото не представлява официален препис, а е заверено като препис от
копие, което не може да се приеме за заверка по смисъла на чл. 101 ГПК (отм.), в
който смисъл са и решенията с № № 630 по гр. д. № 391/95 г. на 5- чл. състав на ВС и
651 от 23.07.1985 г. на II г. о. (Решение № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1992/2013 г., II г. о.). За да бъде доказателство по делото, документът трябва да е
представен в оригинал или официално заверен препис, или препис, заверен от
страната. В противен случай се изключва като доказателство съгласно чл. 183 ГПК.
Ксероксните копия от документи не са писмени доказателства по Гражданския
процесуален кодекс, освен ако са заверени от страната като препис (Решение № 166 от
24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7221/2013 г., I г. о.).
Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено
доказателство, в заверено от страната, която го представя, копие. При поискване от
участвуваща в процеса страна страната е длъжна да представи оригинала на документа
или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на
държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис при поискване от
противната страна с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на
чл. 183 от ГПК, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа,
който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка по смисъла на
разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва
да бъде изключен от доказателствата по делото, без да е налице изрично искане от
страна за това процесуално действие на съда, тъй като не се установява, че такъв
документ въобще съществува. При всички случаи изключването на писмени
доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното
искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен документ на
основание чл. 183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в
дадения срок (Решение № 50168 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2021 г., IV г.
о.; Решение № 362 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., II г. о.).
При поискване от участваща в процеса страна другата страна с оглед
разпоредбата на чл. 183 ГПК е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис - т. е. изискването се счита удовлетворено и при
представяне само на официално заверен препис, без същият да е придружен от
оригинал. Заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.
32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, единствено ако между страните в
процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир (Решение №
225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; Решение № 173 от
03.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 668/2011 г., ІV г. о.; Определение № 5 от 5.01.2015 г. на
3
ВКС по гр. д. № 4473/2014 г., IV г. о.).
Записът на заповед има доказателствено значение за установяване на
твърдяното заемно правоотношение (арг. Решение № 1 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1688/2021 г., IV г. о.), но с оглед неговото изключване от доказателствата по делото
с нарочно определение същият не може да бъде опора за каквито и да е
доказателствени изводи, тъй като съдът може да преценява само доказателства, които
са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на
доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК
при оттегляне на иска (Решение № 50061 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2022
г., III г. о.; Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013г., III г. о.).
След като съдът е дал указания по реда на чл. 183 ГПК при изрично искане на
ответника за представяне на оригинала на записа на заповед, който ответник е оспорил
съществуването на каквото и да е правоотношение между страните по делото, които
указания са останали неизпълнени от ищеца, представил официално заверен препис от
същия запис, но не и неговият оригинал, и съдът е изключил с нарочно определение
така представеният препис от доказателствата по делото, изключеното доказателство
не може да бъде годна опора за фактически и правни изводи по делото.
С протоколно определение от 25.11.2024 г. е оставено без уважение искането на
ищеца за допускане на съдебноикономическа експертиза по въпроса дали на
04.05.2020 г. е постъпила сумата от 19 600 евро по сметка на Д. Д. в Банка „ДСК“ с
превод от ищеца като ненеобходимо. По делото липсват доказателства, че Д. Д.,
посочен като получател на сумата от 19 600 евро в нареждане за презграничен превод
от 04.05.2020 г., е бил упълномощен от ответника да получи вместо него
горепосочената сума, а предявените искове са срещу Е. Д., а не срещу третото
неучастващо по делото лице Д. Д.. По делото липсват доказателства в подкрепа на
ищцовите твърдения, че Д. Д. е син на ответника и че същият е бил надлежно
упълномощен от ответника да получи процесната сума.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на главния иск при липсата на каквито
и да е доказателства, от които да се направи извод, че между страните е възникнало
заемно правоотношение с предоставянето от ищеца на ответника на сумата от 19 600
евро с левова равностойност 38 334,27 лв. на 04.05.2020 г.
С оглед отхвърлянето на главния иск се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който
също се явява неоснователен, имайки предвид, че искът е насочен срещу Е. Д., а не
срещу Д. Д., посочен като получател в горепоцитираното преводно нареждане от
04.05.2020 г., което трето лице не участва като страна в настоящото производство.
Твърденията на ищеца, че предоставил процесната сума в заем на ответника с
оглед предстояща покупка от сина на ответника Д. Д. на съответен имот останаха
недоказани както на главно, така и на евентуално заявеното основание, при положение
че ищецът не ангажира други доказателства, но процесуалната тегоба на ищеца да
докаже своите претенции в настоящото производство не го препятства да реализира
правата си в друго производство срещу друг материално легитимиран ответник.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
4
възнаграждение не са задължителни за съда, на ответника се следват разноски за
адвокатско възнаграждение от 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие
от 25.11.2024 г. с оглед липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на
делото, единственото проведено по делото открито съдебно заседание с участието на
ответников представител, в което заседание е приет единствено препис от запис на
заповед, представен още с исковата молба и разпечатка от електронна кореспонденция,
но не и други доказателства, по които същият представител да е следвало да вземе
становище и евентуално да ангажира доказателствени искания, като само е заявил
бланкетно съгласие за допускане на поисканата от ищеца съдебноикономическа
експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ следните искове, предявени от Ж. И. Т., ЕГН: **********, адрес:
гр. Б., ул. „Б.“ № 13, срещу Е. М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В. К.“ № 33,
ет. 2:
главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща част от вземане в общ
размер от 38 334,27 лв. по договор за паричен заем от 04.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, и
евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер от 38 334,27
лв. на основание неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ж. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.
Б., ул. „Б.“ № 13, да заплати на Е. М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „В. К.“ №
33, ет. 2, сумата от 500 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5