Р Е Ш Е Н И Е
№
06.03.2017г. гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8292/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.50, ал.1, вр .чл.45,
ал.1, вр.чл.52, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Е.Н.П.,
чрез адв. Н. Н.,***, с която се твърди, че на дата 12.05.2016г., ищецът се е
движел по пешеходната зона на гр. Плевен, в посока- пазара. Посочва, че в
зоната между сградите на ЦКБ и Драматичен театър „***”, при преминаването му
над отводнителна решетка, ищецът е стъпил върху тротоарна плочка, която не е
била фиксирана. Твърди се, че в резултат на
това, ищецът е загубил равновесие, и левият му крак е пропаднал в
отводнителната шахта, която е била без предпазна решетка. Твърди се, че в резултат на падането, ищецът е получил наранявания, за което е издадено
медицинско удостоверение. Твърди се, че
пешеходната зона на гр. Плевен, е собственост на Община гр. Плевен,
която следва да я поддържа. Моли съдът да постанови решение с което да осъди
ответника, да заплати сумата от 1000лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, в резултат на инцидент-
пропадане в необезопасена отводнителна шахта, в пешеходната зона на гр. Плевен,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.05.2016г., до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор по реда на
чл.133 от ГПК, ответникът Община- Плевен, представлявана от Кмет Г. ***, чрез
юрк. Л. ***, изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Посочва се, че от твърденията в ИМ
и доказателствата, се установява само наличието на травматични увреждания
на ищеца, но не се установява наличие на
причинно- следствена връзка между вредите и действие, респ. бездействие на
собственика. Евентуално се посочва, че
искът е завишен по размер и не отговаря на действително претърпените
вреди.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът
намира за безспорно установено, съобразно становището на страните, че
отводнителната шахта, находяща се в гр. Плевен, в зоната между сградите на ЦКБ
и Драматичен театър „***”, се намира под надзора на ответника Община – гр.
Плевен.
По делото, от страна на ищеца е
представено медицинско удостоверение №239/2016г, от което се установява, че при
извършен преглед на ищеца Е. П., на 13.05.2016г, са установени три охлузвания,
с червеникав цвят, с неправилна овална форма и диаметър
По делото, съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, от страна на ищеца не са
представени доказателства, за изложените в ИМ твърдения, за бездействие от
страна на ответника- като лице упражняващо надзор върху вещта- в случая тротоарни
плочки и отводнителната шахта, като част от пешеходната зона на гр. Плевен, за
която се твърди, че е била без предпазна решетка. Не се ангажират и
доказателства за наличието на причинно- следствена връзка между настъпилите
вреди- описани по- горе в приложеното медицинско удостоверение и бездействието
на ответника- Община Плевен, изразяващо се в неизпълнение на задълженията за
поддържане безопасността на пешеходната зона на гр. Плевен.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че по делото, съобразно събраните доказателства, не се установи
наличието на фактическият състав, на нормата на чл.50, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД,
въз основа на която да се ангажира деликтната отговорност на Община Плевен. Съобразно
нормата на чл.50 от ЗЗД, за вреди, произлезли от вещи, отговарят
солидарно собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Тази
отговорност е обективна, безвиновна, за възникването на която, вещта трябва да
е единствена причина за настъпването на вредите /ПП№4/1975г., на ВС- т.3/. В
случая, при реализирането на отговорността по чл.50 от ЗЗД, вредата се
причинява от едно събитие, а не от деяние. По делото, от събраните
доказателства, се установява, че ищецът П., е претърпял вреди- описаните кръвонасядания
и охлузвания, които са причинили болки и страдания. По делото обаче не се
установи, че вредите са причинени именно от посочените вещи – тротоарни плочки
и отводнителна шахта, като част от пешеходната зона на гр. Плевен, които не са
били надлежно обезопасени от страна на ответника. По делото не се установи
наличието на причинно- следствена връзка между самата вещ- отводнителната шахта,
за която се твърди, че е била без предпазна решетка, и щетите. По делото не се събраха и
доказателства за интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, и
тяхната продължителност, което от своя страна има пряко отношение към размера
на претенцията за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен, поради неговото недоказване, и
следва да бъде отхвърлен.
Следва ищецът
да бъдат осъден да заплатят на ответника, сумата от 100лв.- юрк. възнаграждение,
определено от съда, по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно нормата на чл.
78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Е.Н.П., ЕГН **********,***, ***, представлявана от *** ***-Кмет, иск с
правно основание чл.50, ал.1, вр.чл.45, ал.1, вр чл.52, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1000лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, причинени от вещи, намиращи се под надзора на ответника- тротоарни
плочки и отводнителни шахти, като част от пешеходната зона на гр. Плевен,, ведно
със законната лихва, считано от 12.05.2016г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Н.П.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА-гр. ПЛЕВЕН, Булстат ***,
представлявана от *** ***-Кмет, сумата от 100лв.-юрк.
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: