Р
Е Ш Е Н И Е
№
………../………………..06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи
за разглеждане в. гр.
дело № 463 по описа
на съда за 2019 год., докладвано от
съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Д. ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 5278/19.12.2018 год., постановено по гр. дело №
11328/2017 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявени от Д.Д. ***
(ищца и настояща въззивница) срещу М.П.Л. *** искове с
правно основание чл. 30,
ал. 1 от ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане,
извършено в съставено от Д.И.А.саморъчно завещание от 17.06.2008г. и
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството, останало след смъртта на Д.И.А.,
с ЕГН **********, починал на 23.06.2014г. и с правно основание чл. 36, ал.3 ЗН за осъждане
ответницата да върне в наследството плодовете от частта от имотите, които
надвишават разполагаемата част на Д.И.А.ЕГН
**********, починал на 23.06.2014г.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.08.2017 год. до постановяване на
решението за връщане на същите в наследството, съответно: сумата от 162, 82 лева, претендирана като
получен от ответницата наем за земеделски земи за стопанската 2017/2018г. и
сумата от 133, 33
лева месечно за апартамент № 6 – мезонет, с площ от
131, 89 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.
Околчица № 6, на четвърти и пети етажи, считано от завеждане на иска до влизане в сила на решението по иска по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че със завещанието
от 17.06.2008 год. наследодателят на ищцата – Д.И.А.е завещал на ответницата
само един имот. Според съдържанието на завещанието, завещателят е завещал на
ответницата имуществото си, описано в два нот. акта – нот. акт № 13, том І,
рег. № 682, дело № 51/2000 год. и нот. акт № 1, том VІ, рег. № 6021, дело № 846
от 2006 год. според въззивницата, от внимателния прочит на същите, обсъдени и
във връзка с представената по делото скица, е видно, че се касае за
два съседни имота – за УПИ ХІ-1027, кв.
38 и за УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по регулационния план на гр. Долни Чифлик, а не за един поземлен имот, поради
което и фактическите изводи
на съда относно предмета на завещателното разпореждане са неправилни и незаконосъобразни. В резултат на това и масата по чл. 31 ЗН е неправилно
определена. Навежда, че в тежест на ответницата е да установи тези факти (Не е
пояснено кои факти има предвид въззивницата – че предмет на завещанието е един
имот или пък са два поземлени имота).
Твърди се още в жалбата, че е неправилен и
изводът на съда, че наследодателят на ищцата не е извършвал приживе дарение в
полза на ответницата на притежаваната от него в СИО ид. част от недвижимия
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Околчица № 6, ет. 4
и 5, ап. № 6 (мезонет) със ЗП от 131 кв. метра, ведно с принадлежности и 1 / 2
ид. част от терена, върху който е построена сградата, поради това, че Д. А. не
е бил собственик на никаква част от имота, предмет на договора за дарение, скл.
с нот. акт № 51, том І, рег. № 1043, нот. дело № 60/1999 год., а апартаментът е
бил лична собственост на съпругата на наследодателя. Според въззивницата този
извод противоречи на установената в чл. 19, ал. 3 СК – 1985 год. презумпция. Не
е съобразено също, че претенция (вкл. и под формата на възражение) за липса на
принос в придобиването през време на брака на вещни права върху имот/имоти е
легитимирано да заяви само лице, което има качеството съпруг или бивш съпруг,
както и неговите наследници, но не и други лица. Ответницата няма това
качество, поради което и не е легитимирана да прави подобно възражение.
Навежда, че изключването на собствената на Д.И.А.1 / 2 ид. част от описания
апартамент, предмет на договора за дарение по нот. акт № 51, том І, рег. №
1043, нот. дело № 60/1999 год. на ВнН, от масата по чл. 31 ЗН е в нарушение на
материалния закон, довело и до неправилния извод, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, че запазената част на ищцата от имуществото, останало
в наследство от баща и́ Д.И.А.не е накърнена с извършените от него в полза
на ответницата безвъзмездни актове – завещание и дарение.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът по чл. 30 ЗН да бъде уважен като се намали извършеното в полза на
ответницата саморъчно завещание от 17.06.2008 год. и се възстанови запазената част на ищцата от
имуществото, останало в наследство от баща и́ Д.И.А., а ако намаляването
на завещанието не е достатъчно за възстановяване на запазената и́ част, да
се намали и дарението, извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 51,
том І, рег. № 1043, нот. дело № 60/1999 год. до размера, необходим за попълване
на накърнената и́ с горните безвъзмездни актове запазена част, евентуално –
ищцата да бъде възмездена в пари за накърнената и́ запазена част от наследството
на баща и́ по цени към момента на намаляването, както и да се уважи искът
по чл. 36, ал. 3 ЗН за осъждане ответницата
да върне в наследството плодовете от частта от имотите, които надвишават
разполагаемата част на Д.И.А.,
с ЕГН **********, починал на 23.06.2014г.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.08.2017 год. до постановяване на
решението за връщане на същите в наследството, съответно: сумата от 162, 82 лева, претендирана като
получен от ответницата наем за земеделски земи за стопанската 2017/2018г. и
сумата от 133, 33
лева месечно за апартамента, считано от завеждане на иска. Претендира присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна М.П.Л. ***, чрез процесуален представител оспорва
въззивната жалба, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивницата поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемата – подадения писмен отговор на жалбата.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявени от Д.Д. *** срещу М.П.Л. *** в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 30 от ЗН и чл. 36, ал. 3 ЗН.
Ищцата твърди, че е наследник с право на запазена част на своя баща Д.И.А., б. ж. на гр. Варна, починал на 23.06.2014 год. След
смъртта му е приела наследството му по опис по реда и в сроковете по чл. 61 и
сл. от ЗН. Към момента на смъртта си наследодателят и́ е притежавал ид.
части собствеността върху 12 броя ниви и върху УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по плана на
гр. Долни чифлик, с площ от 5000 кв. м.
Със саморъчно завещание от 17.06.2008 год., обявено с протокол от
01.04.2015 год. на нотариус № 214, наследодателят на ищцата – Д.А. А. е завещал
на ответницата М.Л. всички недвижими имоти, които е притежавал към момента на своята смърт. Приживе Д.А. А. е
притежавал в режим на СИО със съпругата си М.Н.А. ***№ 6 (мезонет) със
ЗП от 131 кв. метра, ведно с принадлежности и 1 / 2 ид. част от терена. С договор за дарение скл. с нот. акт № 82, том V,
вх. рег. № 1535/25.02.1999 год. по описа на СлВп-Варна, Д.А. А. (съвместно със
съпругата си) се е разпоредил в полза на ответницата М.Л. с притежаваната от
него 1 / 2 ид. част от апартамента. Ищцата твърди, че
с извършените два безвъзмездни акта – завещание и дарение – наследодателят
и́ е накърнил нейната запазена част от имуществото си.
Твърди също, че ответницата и́ дължи връщане на плодовете от
имотите, които надминават разполагаемата част на наследодателя Д.А. А., считано
от датата на исковата молба.
В съответствие с наведените твърдения са
и отправените искания – да се намали
извършеното в полза на ответницата саморъчно завещание от 17.06.2008 год. и се възстанови запазената част на ищцата от
имуществото, останало в наследство от баща и́ Д.И.А., б. ж. на гр. Варна,
починал на 23.06.2014 год., а в случай, че намаляването на завещанието не е
достатъчно за възстановяване на запазената и́ част, да се намали и
дарението, извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 51, том І, рег. №
1043, нот. дело № 60/1999 год. до размера, необходим за попълване на
накърнената и́ с горните безвъзмездни актове запазена част, евентуално –
ищцата да бъде възмездена в пари за накърнената и́ запазена част от
наследството на баща и́ по цени към момента на намаляването, както и за осъждане
ответницата да върне в наследството плодовете от частта от имотите, които
надвишават разполагаемата част на Д.И.А.,
с ЕГН **********, починал на 23.06.2014г.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.08.2017 год., съответно:
сумата от 162, 82
лева, претендирана като получен от ответницата наем за земеделски земи за
стопанската 2017/2018г. и сумата от 133, 33
лева месечно за апартамента, считано от завеждане на иска до влизане в сила на решението за намаляване на
дарението и възстановяване на накърнената и́ запазена част.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.Л. чрез процесуален
представител, не оспорва иска по чл. 30 ЗН за намаляване на завета по завещанието
на Д.И.А., с което същият и́ е завещал за след смъртта си УПИ ХІІ-1051,
кв. 38 по плана на гр. Долни чифлик, Варненска област. Оспорва останалите
искове. Твърди, че със саморъчното завещание от 17.06.2008 год. завещателят Д.А.
А. се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответницата с един конкретно
определен имот, а не с всички притежавани от него имоти, поради което и завещанието
не е общо, а е частно и няма за предмет останалите след смъртта на завещателя
земеделски имоти. При това положение искът по чл. 36, ал. 3 ЗН – за заплащане
на сумата от 162, 82
лева, претендирана като получен от ответницата наем за земеделски земи за
стопанската 2017/2018г. е неоснователен.
Твърди
също, че наследодателят на ищцата не е притежавал никакви права върху
апартамента, находящ се в гр. Варна, ул. Околчица № 6, поради което и с
договора за дарение по нот. акт № 51/1999 год. на ВнН Д.А. А. не и́ е
прехвърлил никакви права. Апартаментът е бил индивидуална собственост на майка
и́ – дарителката М.Н.А., която е придобила собствеността върху апартамента
след осъществено строителство в дворното място, от което тя е притежавала в
индивидуална собственост 1 / 2 ид. част въз основа на договор за прехвърляне на
собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот.
акт № 130, том ХV, дело № 5220/1986 год. на ВнН. Прехвърленият имот е бил личен
на съпруга и́ Д.И.А., придобит преди сключването на брака. Излага, че в
хипотезите, в които се прехвърлят вещни права, индивидуална собственост на
единия съпруг, на другия съпруг срещу поето от последния задължение за издръжка
и гледане, презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК се счита за оборена, тъй като
уговорената алеаторна престация – полагането на грижи и даването на издръжка –
изключва приноса на съпруга – прехвърлител. Строителството на сградата е било
осъществено от ЕТ „Стефан Стоянов“ срещу учреденото му с договор по нот. акт №
158/1992 год. на ВнН от М.Н.А. и другите съсобственици на терена право на
строеж и срещу правото М. А. да стане собственик на част от построената сграда.
В строителството на сградата не са вложени семейни средства, поради което съвместен
принос липсва. След построяването на сградата и въвеждането и́ в
експлоатация и разпределението на обектите в нея между строителя и
собствениците на терена, М.Н.А. е придобила собствеността върху процесния
апартамент, за което е издаден и к. н. а. 13/1999 год. на ВнН. Този апартамент (лична
собственост на дарителката М. А.) е бил дарен на ответницата, а дарителката си
е запазила пожизнено правото на ползване върху него. Участието
на съпруга Д.И.А.в нотариалното
производство по извършването на нотариалния акт, материализиращ
договора за дарение, е на основание чл. 23, изр. първо СК (1985 год.) – разпореждане
със семейно жилище,
лична собственост на единия съпруг.
Поради
изложеното ответницата счита, че наследодателят на ищцата не е извършвал в нейна
полза дарение, тъй като е нямал никакви права върху апартамента, при което и липсва
дарствен акт, с който да е накърнена запазената част на ищцата от имуществото
на наследодателя и́ Д.А. А. и който да бъде намаляван на основание чл. 30 ЗН. При това положение и искът по чл. 36, ал. 3 ЗН – за заплащане на сумата от 133, 33 лева месечно за
апартамента, считано от завеждане на иска до
влизане в сила на решението за намаляване на дарението и възстановяване на
накърнената и́ запазена част е неоснователен. Навежда също, че дори и да се
приеме, че апартаменът е бил съпружеска имуществена общност и съответно, че
искът по чл. 30 ЗН би бил основателен, то искът по чл. 36, ал. 3 ЗН за частта
от плодовете на апартамента, надвишаваща разполагаемата част на Д.А. А., е
неоснователен, тъй като с договора за дарение ответницата М.Л.
е придобила „голата собственост“ върху апартамента, а дарителката М.Н.А.
притежава пожизнено вещно
право на ползване върху същия.
Настоява за отхвърляне на исковете.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа исковете си и
настоява да бъдат уважени.
Ответницата чрез процесуален представител поддържа отговора си на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за наследници от
01.07.2014 год., изд. от община Варна, район Одесос, е видно, че ищцата Д.Д.А.
е наследник по закон (дъщеря) на
Д.И.А., с ЕГН **********, починал на 23.06.2014 г. Другият наследник по закон
на Д.И.А.е преживялата съпруга М.Н.А..
Ищцата е
приела наследството на баща си Д.И.А.по опис, съгласно удостоверение, издадено
по ч. гр. дело № 15410/2014г. по описа на ВРС. Приетото по опис наследство
включва следните недвижими имоти:
1) УПИ №
ХІІ-1051, кв. 38, парцел X от кад. план 1985 г. на гр. Долни чифлик, бивша Нива
с площ 5 000 кв.м., местност „ Коджа Чеир", 1 кв. м. х 5 лв. / кв. м
или за 5 000 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 357 лв. (със закръгление);
2) ПИ №
114077, с начин на трайно ползване – Нива с площ 73, 461 дка. в землището на
гр. Долни Чифлик, местност „Върбака"
– 55 835 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 3 988 лв.;
3) ПИ №
116031, с начин на трайно ползване – Нива с площ 26, 720 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Дюлгер
Бахче" – 19 670 лв.,
6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 1 405 лв.;
4) ПИ № 154012 с начин на трайно ползване – Нива с
площ 8, 012 дка в землището на гр. Долни Чифлик, местност
„Низините" – 5 528 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 395 лв.;
5) ПИ №
185008, с начин на трайно ползване – Нива с площ 25, 535 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Кайряка" –
15 349 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 1100 лв.;
6) ПИ №
190007, с начин на трайно ползване – Нива с площ 3, 600 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Машатлъка"
– 2 164 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 155 лв.;
7) ПИ №
132020, с начин на трайно ползване – Нива с площ 11, 007 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Кара Гьол" – 8 600 лв., 6 / 84 ид.
части за Д.И.А.– 614 лв.;
8) ПИ №
148060 с начин на трайно ползване – Нива с площ 3, 600 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Боаза" – 2
407 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 172 лв.;
9) ПИ №
013001, с начин на трайно ползване – Нива с площ 5, 206 дка в землището на гр.
Долни Чифлик, местност „Али Кочевото" – 4 070 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.–
290 лв.;
10) ПИ №
031002, с начин на трайно ползване - друга селско -стопанска територия с площ
45, 494 дка в землището на с. Пчелник,
местност “Пача Гора" – 35 212 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 2
515 лв.;
11) ПИ № 042048, с начин на трайно ползване – нива с площ 25,
650 дка в землището на с. Пчелник,
местност „Бахча Аркаса" – 19 877 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.– 1
420 лв.;
12) ПИ №
046024, с начин на трайно ползване – нива с площ 4, 449 дка в землището на с.
Пчелник, местност „ Долни Ливади" – 3 050 лв., 6 / 84 ид. части за Д.И.А.–
218 лв. и
13) ПИ №
084042, с начин на трайно ползване – нива с площ 12, 600 дка в землището на с.
Пчелник, местност „Пача Гора" – 8
630 лв., 6 / 84 за Д.И.А.– 616 лв.
С протокол
от 01.04.2015 год. на Нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна е
обявено саморъчно завещание от Д.И.А., б. ж. на гр. Варна.
От
съдържанието на завещанието е видно, че Д.И.А.ЕГН ********** от гр. Варна е
завещал на М.П.Л. ЕГН **********, живуща в гр. Хелзинки, Финландия имуществото
му описано по нот. акт № 13, том I, рег. № 682, дело № 51
от 2000 год. и имуществото му по нот. акт № 1, том VI,
рег. № 6021, дело № 846 от 2006 год.
Видно от к.
н. а. № 13/06.03.2000 год., том І, рег. № 682, дело № 51/2000 год. на ВнН с
рег. № 12, издаден въз основа на писмени доказателства, Д.И.А.е признат за
собственик на 1 / 14 ид. част от следния недвижим имот: Нива в местността „Коджа
чеир“, цялата с площ от 5, 000 дка /пет декара/, представляваща парцел XI
в кв. 38 по регулационния план на гр. Долни чифлик, Варненска област, при
граници: изток – земеделска земя; запад – склад на „Булгарплод“; север –
земеделска земя; юг – път.
С нотариален
акт № 1/14.11.2006 год., том VI, рег. № 6021, дело № 846/2006 год. на ВнН с
рег. № 12, издаден въз основа на писмени доказателства, Д.И.А.е признат за
собственик на 6 / 84 ид. части (1 / 14 ид. част) от следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот XII-1051, кв. 38 по ЗРП на гр. Долни
чифлик, одобрен със заповед № 1285/11.12.2002 год., с площ от 5000 кв. м., при
граници: улица и УПИ XI-1027.
С договор за
прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с нот. акт № 130/18.12.1986 год. на ВнН, Д.И.А.е прехвърлил на съпругата
си М.Н.А. собствения си, придобит преди брака им, недвижим имот: Жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, състояща се от коридор,
кухня, две стаи, клозет – баня, заедно с 1 / 2 ид. част от дворното място,
цялото с пространство 502, 20 кв. м., ведно с подобрения и насаждения в него,
както и гараж в двора срещу задължението на приобретателката да поеме цялостната
му издръжка и му осигури един спокоен и сносен живот до смъртта, като му гарантира
квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ лично или
чрез трето лице.
С договор,
сключен с нот. акт № 158, том XXIII, дело № 7090/01.10.1992 год. на ВнН, М.Н.А.,
Йорданка Иванова Симеонова и Иван Илиев Симеонов, като собственици на имот –
дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, с обща площ от 502
кв. м., са учредили право на строеж на Стефан Янков Стоянов, действащ като
едноличен търговец с фирма „Стефан Стоянов“, за построяване в незастроената
част от дворното място на една жилищна четириетажна сграда, магазини и гаражи в
партерния етаж съгласно утвърдения строителен план, с обща разгърната площ 478
кв. м., срещу задължението на приобретателя да построи описаната сграда, като е
предвидено, че след завършване на строителството, учредителите на правото на
строеж получават собствеността върху описани в договора обекти.
След
реализиране на строежа с к. н. а. № 13/24.02.1999 г. на ВнН (въз основа и на
разпределителен протокол от 1997 год., описан в нот. акт), М.Н.А. е призната за
собственик на Апартамент № 6 – мезонет на четвърти-пети етажи с площ от 131, 89
кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, ведно с изба № 5 с площ от
6, 64 кв. м., складово помещение № 1 с
площ от 18, 24 кв. м., ведно с 16, 3862 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж. Видно от описанието в нот. акт на документите, които са
представени пред нотариуса в производството по издаването на к. н. а. 13/1999
год., протокол (акт) обр. 16 за сградата е от 18.04.1997 год., разрешението за
ползването и́ също е от 1997 год.
С договор за
дарение, сключен с нот. акт № 51/25.02.1999 год. на ВнН, поправен с нот. акт №
140/20.08.2003 год. на ВнН, М.Н.А. и съпруга и́ Д.И.А.са дарили на М.П.Л.
собствения си недвижим имот: представляващ самостоятелен обект от жилищна
сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място,
находящо се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, цялото с площ от 502, 20 кв. м.,
съставляващо имот с пл. № 8, кв. 121 по плана на 7-ми микрорайон на гр.Варна
при граници: улица „Околчица“, имоти пл.№ 6, 7, 11 и 9, а именно: апартамент №
6 – мезонет, с площ от 131, 89 кв. м., находящ се на четвърти и пети етажи,
състоящ се от: на четвърти етаж – кухня и столова с дневна, баня-тоалет, на
петия етаж – входен коридор със стълбище за етажа, две спални и баня-тоалет,
при граници на жилището: за четвъртия етаж – изток – мезонет №7 и стълбище,
запад – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №8, север – двор с входно стълбище и
юг – ул. „Околчица“, за петия етаж – изток – мезонет №7, запад – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №8,
север – двор със стълбищен коридор, юг – ул. „Околчица“, прилежащата ИЗБА №5 с
площ от 6.64 кв.м., при граници: изток – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №4,
запад – складово помещение, север – изба
№4, юг – ул. „Околчица“ и складово помещение № 1 в подпокривното пространство
със застроена площ 18, 24 кв. м., при граници: изток – складово помещение №2,
запад – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №8, север – двор, юг – ул. „Околчица“,
както и 16.3862% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С
договора дарителката М.Н.А. си е запазила пожизнено правото на ползване върху подарения
имот.
С к. н. а. №
99, том VI, рег. № 6462, дело № 937/06.12.2006г.
на ВнН, наследодателят на ищцата Д.И.А.е признат за собственик на 6 / 84 ид. части
от 12 земеделски имота, находящи се в землищата на гр. Долни чифлик и на село Пчелник,
общ. Долни чифлик – същите, които са подробно описани в пункт 2 до 13 вкл. и в
удостоверението по ч. гр. дело № 15410/2014 год. на РС-Варна за приетото от Д. Д.
А. по опис наследство, останало след
смъртта на баща и́ Д.И.А..
Представени
са три броя договори за наем на земеделска земя, скл. през 2016 год. (л. 85-89
от делото на РС-Варна) с които Ф. Д. С., като наемодател е предоставила десет
от описаните по – горе дванадесет земеделски имота за временно и възмездно
ползване на различни физически и юридически лица.
Относно
пазарната стойност на процесните имоти към датата на откриване на наследството
на Д.И.А.(23.06.2014 год.) са изслушани две съдебно-оценителни експертизи.
В заключението
си по първоначалната съдебно-оценителна експертиза от 06.07.2018 год. (л.
199-206 от делото на РС-Варна) в. л. М.С.е определила пазарната стойност към
датата на откриване на наследството на Д.И.А.-23.06.2014 год. на процесниет
имоти, както следва:
ПИ 114077,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Върбака“, с площ от
73.461 дка – 54 582 лева;
ПИ 116031,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Дюлгер Бахче“, с площ от
26.720 дка – 19 853 лева;
ПИ 154012,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Низините“, с площ от
8.012дка – 5 498 лева;
ПИ 185008,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Кайряка“, с площ от
25.535 дка – 16 736 лева;
ПИ 190007,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Машатлъка“, с площ от
3.600 дка – 2 359 лева;
ПИ 132020,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Кара гьол“, с площ от
11.007 дка – 8178 лева;
ПИ 148060,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Боаза“, с площ от 3.600
дка – 2 675 лева;
ПИ 013001,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото“, с площ от
5.206 дка – 3 868 лева;
ПИ 031002,
находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Пача гора“,
с площ от 45.494 дка – 31 291 лева;
ПИ 042048,
находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Бахча
Аркаса“, с площ от 25.650 дка – 17 642 лева;
ПИ 046024,
находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Долни
ливади“, с площ от 4.449 дка – 3 060 лева;
ПИ 084042,
находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Пача гора“,
с площ от 12.600 дка – 8 313 лева;
УПИ XII-1051,
кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик от 2002 год., местност „Коджа чеир“, с площ
от 5, 000 дка – 4 830 лева и
АПАРТАМЕНТ №
6, находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, ет. 4 и 5 (мезонет) с площ от
131.89 кв.м. – 143 800 лева без съобразяване със запазеното право на ползване
на имота от дарителя М.Н.А. и 112 740 лева след оценяване вещното право на
ползване на дарителя и приспадането му от определената пазарна стойност на
имота.
Според обсъжданото
заключение имотът, описан в к. н. а. № 13/06.03.2000 год., том І, рег. № 682,
дело № 51/2000 год. на ВнН с рег. № 12 е идентичен с имота, описан в к. н. а. №
1/14.11.2006 год., том VI, рег. № 6021, дело № 846/2006 год. на ВнН с рег. №
12, с актуална индивидуализация: Урегулиран поземлен имот XII-1051,
кв. 38 по ЗРП (ПУП) на гр. Долни чифлик, одобрен със заповед № 1285/11.12.2002
год., с площ от 5000 кв. м., при граници: улица и УПИ XI-1027.
Според
заключението на вещото лице по допуснатата повторна съдебно-оценителна
експертиза от 09.11.2018 год. (л. 215-225 от първоинстанционното дело) пазарната
стойност на всеки един от процесните недвижими имоти към датата на откриване на
наследството на Д.А. А. – 23.06.2014г., е както следва:
ПИ 114077,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Върбака“, с площ от
73.461 дка – 55 937 лева;
ПИ 116031,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Дюлгер Бахче“, с площ от
26.720 дка – 20 358 лева;
ПИ 154012,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Низините“, с площ от
8.012дка – 6 104 лева;
ПИ 185008,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Кайряка“, с площ от
25.535 дка – 15 820 лева;
ПИ 190007,
находящ се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Машатлъка“, с площ от
3.600 дка – 2 743 лева;
ПИ 132020, находящ се в землището на гр. Долни чифлик,
местност „Кара гьол“, с площ от 11.007 дка – 8 387 лева;
ПИ 148060, находящ се в землището на гр. Долни чифлик,
местност „Боаза“, с площ от 3.600 дка – 2 487 лева;
ПИ 013001, находящ се в землището на гр. Долни чифлик,
местност „Али Кочевото“, с площ от 5.206 дка – 3 967 лева;
ПИ 031002, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, местност „Пача гора“, с площ от 45.494 дка – 36 103 лева;
ПИ 042048, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, местност „Бахча Аркаса“, с площ от 25.650 дка – 19 825 лева;
ПИ 046024, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, местност „Долни ливади“, с площ от 4.449 дка – 3 132 лева;
ПИ 084042, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, местност „Пача гора“, с площ от 12.600 дка – 8 871 лева;
УПИ XII-1051, кв.38, парцел Х, находящ се в
гр.Долни чифлик, местност „Коджа чеир“, с площ от 5.000 дка – 6000 лева и
Апартамент № 6, находящ се в гр.Варна, ул. „Околчица“ № 6, ет.
4-5 (мезонет) с площ от 131.89 кв.м. – 142 219 лева без отчитане на правото на
ползване на имота от дарителя М.Н.А. и 111 432 лева след оценяване вещното
право на ползване на дарителя и приспадането му от определената пазарна
стойност на имота.
Заключенията
на двете вещи лица са близки по стойност; и двете вещи лица са използвали два
метода на оценяване – метод на пазарните аналози и метод на приходната
стойност. Заключението на повторната експертиза относно пазарните стойности на
поземлените имоти, включително и на парцела, е по –близо до стойността на
имотите, определена в производството по приемане от Д.Д.А. на наследството на
баща и́ по опис.
Районният
съд е възприел заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, което
дава по-високи пазарни цени на поземлените имоти и аналогична пазарна цена на
апартамента (разликата е под 1 на сто), като по-подробно и по–добре обосновано.
Доколкото в жалбата липсват оплаквания в тази насока, настоящият състав намира,
че при определяне на стойността на масата по чл. 31 ЗН следва да цени
заключението, възприето от първоинстанционния съд.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 02.05.2019 год.,
изслушано във въззивната инстанция, се установява, че пазарната стойност на апартамент
№ 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, ет. 4-5
(мезонет) с площ от 131, 89 кв. м. ведно с принадлежностите му, към настоящият момент, в
състоянието му към момента на сключване на договора за дарение по нот. акт № 51/25.02.1999
год. на ВнН при степен на завършеност „до ключ“
(т. е., напълно годен за живеене) е 141 680 лева без
отчитане на правото на ползване на имота от дарителката М.Н.А. и 111 000 лева след оценяване вещното
право на ползване на дарителката и приспадането
му от определената пазарна стойност на имота.
Съответно пазарната стойност на апартамента към
настоящия момент, в състоянието му към момента на сключване на договора за
дарение по нот. акт № 51/25.02.1999 год. на ВнН, при степен на завършеност „по БДС“ е 124 300 лева без
отчитане на правото на ползване на имота от дарителката М.Н.А. и 97 400 лева след оценяване на вещното право на ползване и приспадането му от
определената пазарна стойност на имота.
Установява се още, че към настоящия момент пазарната стойност на УПИ
ХІІ-1051, кв. 38 по ЗРП (ПУП) на гр. Долни чифлик, с площ от 5 000 кв. м. е
10 800 лева.
По
делото не са ангажирани доказателства (липсват
и твърдения) за
наличие на задължения на наследодателя Д.И.А.към
трети лица или за обременяване
на наследството му със
задължения по чл. 12, ал. 2 от ЗН, които следва да се отчетат при определяне на
масата по чл. 31 от ЗН.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съобразно правилото на чл. 29, ал. 3, изр. второ и трето от ЗН, когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна
на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно
дете е равна на 1 / 3, при две деца е равна на 1 / 4, а при три и повече деца е
равна на 1 / 6 от наследството. С оглед горните правила разполагаемата част на Д.И.А.е
1 / 3 от имуществото му, запазената част на всички наследници със запазена част
(в случая те са двама: ищцата Д.Д.А. и преживялата съпруга М.Н.А.) е общо 2 /
3, а запазената част на ищцата е 1 /
3.
Съгласно чл. 31 от ЗН за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
В
настоящия случай масата по чл. 31 от ЗН ( в стойностно изражение) включва сбора
от стойностите към датата на откриване на наследството на Д.И.А.на следните
имущества –
І) 6 /
84 ид. части от следните имоти: ПИ 114077, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Върбака“, с площ от 73.461 дка; ПИ 116031, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Дюлгер Бахче“, с площ от 26.720 дка; ПИ 154012, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Низините“, с площ от 8.012 дка; ПИ 185008, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Кайряка“, с площ от 25.535 дка; ПИ 190007, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Машатлъка“, с площ от 3.600 дка; ПИ 132020, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Кара гьол“, с площ от 11.007 дка; ПИ 148060, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Боаза“, с площ от 3.600 дка; ПИ 013001, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото“, с площ от 5.206 дка; ПИ 031002, находящ се в
землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Пача гора“, с площ от
45.494 дка; ПИ
042048, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност
„Бахча Аркаса“, с площ от 25.650 дка;
ПИ 046024, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност
„Долни ливади“, с площ от 4.449 дка и ПИ
084042, находящ се в землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, местност „Пача
гора“, с площ от 12.600 дка – горните имоти
съставляват т. нар. „чист актив“ от наследството на Д.И.А.;
ІІ) 6 / 84 ид. части от УПИ
XII-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик от 2002 год., местност „Коджа
чеир“, с площ от 5, 000 дка – завещаният имот
по саморъчното завещание от 17.06.2008 год. и
ІІІ)
половината от стойността на апартамента, предмет на договора за дарение по нот.
акт № 51/1999 год. на ВнН.
Доводите
на ищцата (настояща въззивница), че със завещението наследодателят и́ Д. А.
завещал на ответницата два съседни имота (респ. идеални части от два съседни
имота), настоящият състав счита за неоснователни. При съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства – нот. акт № 13, том І, рег. № 682, дело №
51/2000 год.; на нот. акт № 1, том VІ, рег. № 6021, дело № 846 от 2006 год.,
обсъдени във връзка със скицата на 45 от делото на РС-Варна, със заключението
на СТЕ от 06.07.2018 год. (л. 199-206 от делото на
РС-Варна) и с молбата на ищцата от 25.08.2017
год. (л. 51-52 от делото на РС-Варна), в която тя самата е посочила, че
поземления имот, съставляващ нива от 5, 000 дка, местност „Коджа Чеир“, кв. 38,
парцел Х от КП – 1985 год. на гр. Долни чифлик е идентичен (=) с УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик, е
видно, че предмет на завещанието е един единствен имот с актуална понастоящем
индивидуализация – УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик, одобрен
през 2002 год., като УПИ ХІ-1027, кв. 38 (на „Булгарплод“) е западна граница на
УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик. В случая нот. акт от 2000
година е издаден преди одобряването на ПУП на гр. Долни Чифлик през 2002 год.;
в двата нот. акта е описан един и същ имот, западна граница на който е имот,
записан като собственост на „Булгарплод“. В същият смисъл е и заключението на
първоначалната съдебно техническа експертиза, изслушано в първата инстанция.
По делото
няма нито едно доказателство, което дори и косвено да навежда на друг
извод.
Поради
изложеното съдът намира, че със саморъчното завещание от 17.06.2008 год.
завещателят Д.И.А.се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответницата М.Л.
с един единствен имот, намиращ се в неговия патримониум към момента на неговата
смърт – 6 / 84 ид. части от УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик,
одобрен през 2002 год., при което завещателното разпореждане е частно и придава
на бенефициера по завещанието качеството на заветник.
По
отношение на включването в масата по чл. 31 от ЗН на половината от стойността
на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“ №
6, ет. 4-5 (мезонет) с площ от 131, 89 кв. м. ведно с принадлежностите му, към датата на откриване на
наследството на Д.И.А., в състоянието му към момента на подаряването му
настоящият състав намира следното:
От анализа на доказателствата по делото се
налага извода, че апартаментът е придобит през 1997 година, през време на брака
между наследодателя на ищцата Д.А. А. и съпругата му М.Н.А. по приращение (след
извършено разпределение – чл. 192, ал. 4 ЗТСУ – отм.) на построените в дворното
място обекти. С апратамента е извършена разпоредителна сделка през 1999 година.
Поради това в случая са приложими нормите на отменения СК-1985 година. СК от
2009 год. е неприложим, защото както придобивното основание, така и разпореждането с апартамента са осъществени
при действието на СК-1985 год. Към момента на влизането в сила на СК от 2009
год. апартаментът не е в патримониума на съпрузите, респ. на единия от тях,
поради което и § 4, ал. 1 от СК 2009 год. е неприложим.
Според чл. 19, ал. 1 СК (1985г.)
съпружеска имуществена общност са вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос.
В чл. 19, ал. 3 СК (1985 год.) е
установена оборима презумция, съгласно която съвместният принос се предполага
до доказване на противното.
При положение, че през време на
брака единият съпруг е придобил вещно право (каквото е правото на собственост
върху недвижим имот), без това да е станало на абсолютно лично основание (каквито
са даренията и наследяването), единственият начин, по който е възможно да се
установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори презумпцията
за съвместен принос, вкл. и като се установи, че придобиването през време на
брака е в резултат на вложено изцяло лично, придобито преди брака или през
време на брака по наследяване или дарение, имущество (института на
„трансформацията на лично имущество“), което дефинитивно изключва приноса.
Оборването на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК
(1985) може да се осъществи чрез нарочен иск, който е декларативен по своя
характер, а също и в исков процес – напр. за делба, за собственост и др. – под
процесуалната форма на преюдициално правоизключващо възражение. Легитимирано да
оборва презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК е само лице, което има качеството
съпруг или бивш съпруг, както и неговите наследници (универсално
правоприемство). Касае са за имуществено право, което е наследимо, упражняването
му не зависи от строго личната преценка на неговия носител (само упражняването
на правата по чл. 28 СК-1985 год., сега чл. 29 от действащия СК – за определяне
на по - голям дял от общото имущество – зависи от строго личната преценка на
носителя им), при което това право може да бъде упражнено и от кредитори на съпруг
или бивш съпруг при условията на чл. 134 ЗЗД.
Ответницата няма качеството на
съпруг или бивш съпруг, към настоящия момент няма и качеството наследник на
съпруг или бивш съпруг, поради което и същата не е легитимирана да оборва
установената в чл. 19, ал. 3 СК – 1985 год. презумпция. Това право принадлежи
на майка и́ М.Н.А., а чужди права ответницата не е легитимирана да
брани.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че с договора за дарение, скл. с нот. акт № 51/1999 год. на ВнН, дарителите са се разпоредили в полза
на ответницата с притежаван от тях в режим на СИО имот – апартамент №
6, находящ се в гр. Варна, ул. „Околчица“ № 6, ет. 4-5 (мезонет) с площ от 131, 89 кв. м. ведно с принадлежностите му, при което и половината от
стойността на описания апартамент следва да бъде включена в масата (в
стойностно изражение) по чл. 31 ЗН.
Установено е по делото, че пазарната
стойност на 6 / 84 ид. части от дванадесетте земеделски имота, описани по –
горе, находящи се в землищата на гр. Долни Чифлик и на с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, към датата на откриване на наследството на Д.И.А.(23.06.2014 год.) е в
общ размер на 13 123, 78 лева, пазарната стойност на 6 / 84 ид. части от УПИ ХІІ-1051,
кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик, одобрен през 2002 год. е 428, 57 лева; стойността
на апартамента към датата на откриване на наследството в състоянието му към
момента на подаряването му (1999 год.) е 111 432 лева (при отчитане на
пожизненото вещно право на ползване), т. е., половината от тази стойност е в
размер на 55 716 лева. Пасиви, останали след смъртта на наследодателя Д.И.А.няма.
С оглед
горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 69 268,
35 лева.
Разполагаемата
част на наследодателя е на стойност от 23 089, 45 лева (1 / 3 от 69 268,
35 лева); общо запазената част на всички наследници със запазена част (преживяла
съпруга и едно дете) е в размер на 46 178, 90 лева, а запазената част на всеки
един от наследниците със запазена част, в това число и на ищцата Д.Д.А., е в
размер на 23 089, 45 лева.
Свободното имущество, останало след смъртта на наследодателя, включва 6 / 84 ид. части от правото на собственост
върху дванадесетте земеделски имота, описани по – горе, съставляващи негово лично
имущество, придобито по наследство и земеделска реституция и поради са това
извън обхвата на семейната имуществена общност. Ищцата-претендент на правото по
чл. 30 от ЗН, съобразно наследствения й дял, получава в наследство от своя
наследодател чисто имущество на стойност от 6 561, 89 лева (1 / 2 от чистия
актив от наследството на баща й), а запазената и́ част, както бе посочено
по–горе, е в размер на 23 089, 45 лева.
От
изложеното следва извода, че с извършените два безвъзмездни акта – заветът по
саморъчното завещание на 6 / 84 ид. части от УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр.
Долни чифлик, одобрен през 2002 год. и дарението от 1999 год. на притежаваната
от него 1 / 2 част от апартамент, находящ се в гр.
Варна, ул. „Околчица“ № 6, ет. 4-5 (мезонет) с площ от 131, 89 кв. м. ведно с принадлежностите му – наследодателят Д.И.А.е
накърнил запазената част на ищцата, упражнила правото си по чл. 30 от ЗН, с 16 527,
56 лева. (23 089, 45 – 6 561, 89 лева = 16 527, 56 лева).
При това
положение искът на Д.Д.А. срещу М.П.Л. по чл. 30 ЗН за възстановяване на
запазената й част от наследството на баща и́ Д.И.А., починал на 23.06.2014
год., е основателен.
Относно
начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнената запазена
част на ищцата Д.Д.А. от наследството на баща и́ съдът намира следното:
Наследниците на Д.А. А. с право на запазена част са двама – ищцата Д.А.
и преживялата съпруга М.Н.А.. Само един от наследниците с право на запазена
част е поискал възстановяването й, което изключва приложението на чл. 36, ал. 1,
изр. първо ЗН, т. е., имотите не могат
да бъдат върнати изцяло в наследството. Нормата на чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН
също е неприложима, тъй като стойността на завещания и подарения имоти надвишава
с повече от 1 / 4 разполагаемата част на наследодателя.
Ответницата е заявила, че желае намаляване на завещанието, което съвпада
в поредността, предвидена в чл. 32-34 ЗН.
Установено е, че накърняването на
запазената част на ищцата от имуществото на баща и́ е в размер на 16 527, 56 лева. Намаляването на завещанието с 1 / 3
(т. е., със 142, 85 лева) при отчитане на правата и на другия наследник със
запазена част, който не е упражнил правото си по чл. 30 ЗН, не е достатъчно за
попълване на накърнената запазена част на ищцата – остава разлика от
16 384, 71 лева (16 527, 56 лева – 142, 85 лева = 16 384, 71), което
налага да се пристъпи към намаляване и на дарението на 1 / 2 ид. част от
апартамента до размера, необходим за попълване на накърнената запазена част на Д.А.,
а именно: намаляване и на дарението
с 16 384, 71 / 55 716 ид. части от подареното,
респ., с 32 769, 42 / 111 432 ид. части от целия имот.
С оглед
изложеното, извършеното от наследодателя на ищцата в полза на ответницата завещателно
разпореждане от 17.06.2008 год. на 6 / 84 ид. части от УПИ ХІІ-1051, кв. 38 по
ПУП на гр. Долни чифлик, одобрен през 2002 год., следва да бъде намалено с 1 /
3 (със 142, 85 / 428, 57 ид. части от завещаните 6 / 84 ид. части), а
извършеното с нот. акт № 51/1999 год. на ВнН дарение следва да бъде намалено с
16 384, 71 / 55 716 ид. части от подарената 1 / 2 част, респ., с 32 769, 42 / 111 432 ид. части
от целия имот.
По тези съображения първоинстанционното
решение в частта, му, с която е отхвърлен иска на Д. Д. А. против М.П.Л. по чл.
30 ЗН следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът по чл. 30 ЗН да бъде уважен, като се
намалят извършените в полза на ответницата саморъчно завещание от 17.06.2008
год. и дарението, извършено с договор за дарение, скл. с нот. акт № 51, том І,
рег. № 1043, нот. дело № 60/1999 год. на ВнН, до размера, необходим за
попълване на накърнената и́ с горните безвъзмездни актове запазена част, съобразно
мотивите, изложени по – горе.
По иска по
чл. 36, ал. 3 ЗН съдът намира следното:
Искът е неоснователен.
Както се
посочи по – горе, завещанието е частно, не касае нито един от описаните по –
горе дванадесет земеделски имота, поради което ответницата не дължи на ищцата плодовете
от нито един от тях.
Ответницата не дължи и плодовете от частта от апартамента, надвишаваща
разполагаемата част на наследодателя на ищцата Д.И.А., предвид установеното по
делото, че върху целия апратамент е налице пожизнено вещно право на ползване в
полза на друго лице. При положение, че носител на правомощията „владение“ и „ползване“
върху целия апартамент, е друго лице, а ответницата притежава „голата
собственост“ върху апартамента, то и същата не дължи и гражданските плодове от
частта от тази вещ, надвишаваща разполагаемата част на наследодателя на ищцата.
С оглед
изложеното решението в частта му, с която искът на Д.Д.А. срещу М.П.Л. с правно
основание чл. 36, ал. 3 ЗН е отхвърлен е правилно и в тази част следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете. За
производството пред първата инстанция същата е претендирала разноските за
заплатените държавни такси и за внесения депозит за заключенията на
съдебно-оценителните експертизи. За втората инстанция ищцата не е претендирала
присъждане на разноски, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Направените от ищцата в първата инстанция разноски за двете експертизи са в
размер на 600 лева, а заплатената от нея държавна такса за иска по чл. 30 ЗН е
в размер на 80 лева. С оглед изхода от делото по иска по чл. 36, ал. 3 ЗН,
разноски за заплатената в първата инстанция държавна такса за този иск не
и́ се присъждат.
Ответницата също е поискала присъждане на разноски.
Предвид
изхода от делото и представените доказателства ответницата има право на
разноски за двете инстанции в общ размер на 1600 лева, съобразно отхвърлената
част от исковете – по 800 лева за всяка инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5278/19.12.2018 год., постановено по гр. дело №
11328/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на
Д.Д.А. ЕГН ********** *** против М.П.Л. ЕГН ********** ***, с правно основание
чл. 30 ЗН за намаляване на завещателни и дарствени разпореждания, извършени от Д.И.А.,
б. ж. на гр. Варна, починал на 23.06.2014 год., обективирани в саморъчно
завещание от 17.06.2008 год., обявено с протокол от 01.04.2015
год., рег. № 2545/2015 год. дело № 5 на
Нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна и в договор за дарение, сключен с нот. акт № 51/25.02.1999
год., том І, рег. № 1043, дело № 60/1999 год. на ВнН с рег. № 11, с вх. рег. №
1535/25.02.1999 год., акт № 82, том V, дело № 1035/1999 год. по описа на
СлВп-Варна и възстановяване на запазената и́ част от наследството на Д.И.А.,
б. ж. на гр. Варна, починал на 23.06.2014 год., както и в частта му за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, ЗАПАЗЕНАТА
ЧАСТ на Д.Д.А. ЕГН ********** *** от наследството на баща и́
Д.И.А.ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна, починал на 23.06.2014 год. КАТО:
НАМАЛЯВА
с 1 / 3 (една трета), завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно
завещание от 17.06.2008 год., обявено с протокол от 01.04.2015
год., с рег. № 2545/2015 год., дело № 5 на
нотариус № 214 с район на действие района на РС-Варна, с което Д.И.А.ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна,
починал на 23.06.2014 год. е завещал за след смъртта си на М.П.Л. ЕГН **********
имуществото си, описано
в нот. акт № 13, том I, рег. №
682, дело № 51 от 2000 год. и в нот.
акт № 1, том VI, рег. № 6021, дело № 846 от 2006 год. (6 / 84 ид. части от УПИ
ХІІ-1051, кв. 38 по ПУП на гр. Долни чифлик, одобрен през 2002 год., с площ от 5000 кв. м.) за възстановяване
на запазената част на Д.Д.А. ЕГН ********** ***
от наследството на Д.И.А.ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна, починал на
23.06.2014 год., на основание
чл. 30 ЗН по иска, предявен от Д.Д.А. ЕГН **********
*** против М.П.Л. ЕГН ********** ***, а също и
НАМАЛЯВА
с 16 384, 71 / 55 716 ид. части дарението, извършено
от Д.И.А.ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна, починал на 23.06.2014
год., в полза на М.П.Л. ЕГН ********** ***/25.02.1999 год., том І, рег. № 1043,
дело № 60/1999 год. на ВнН с рег. № 11, с вх. рег. № 1535/25.02.1999 год., акт
№ 82, том V, дело № 1035/1999 год. по описа на СлВп-Варна, поправен с нот. акт
№ 140, том ІІ, рег. № 5762, дело № 322/2003 год. на ВнН с рег. № 11, вх. рег. №
14061/20.08.2003 год., акт № 171, том XLІІ, дело № 9667/2003 г. по описа на СлВп-Варна на недвижим имот – 1 /
2 ид. част от апартамент № 6 – мезонет, с площ от
131, 89 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.
Околчица № 6, на четвърти и пети етажи, състоящ се от: на
четвърти етаж – кухня и столова с дневна, баня-тоалет, на петия етаж – входен
коридор със стълбище за етажа, две спални и баня-тоалет, при граници на
жилището: за четвъртия етаж – изток – мезонет №7 и стълбище, запад – жилищна
сграда на ул. „Околчица“ №8, север – двор с входно стълбище и юг – ул.
„Околчица“, за петия етаж – изток – мезонет №7,
запад – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №8, север – двор със стълбищен
коридор, юг – ул. „Околчица“, прилежащата ИЗБА № 5 с площ от 6.64 кв.м., при
граници: изток – жилищна сграда на ул. „Околчица“ №4, запад – складово
помещение, север – изба №4, юг – ул.
„Околчица“ и складово помещение № 1 в подпокривното пространство със застроена
площ 18, 24 кв. м., при граници: изток – складово помещение №2, запад – жилищна
сграда на ул. „Околчица“ №8, север – двор, юг – ул. „Околчица“, както и 16, 3862 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена, за възстановяване
на запазената част на Д.Д.А. ЕГН ********** ***
от наследството на баща и́ Д.И.А.ЕГН **********, б. ж. на гр. Варна,
починал на 23.06.2014 год., на основание
чл. 30 ЗН по иска, предявен от Д.Д.А. ЕГН **********
*** против М.П.Л. ЕГН ********** ***;
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5278/19.12.2018 год., постановено по гр.
дело № 11328/2017 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от Д.Д.А. ЕГН ********** *** против М.П.Л. ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗН за
осъждане ответницата да върне в наследството плодовете от частта от имотите,
които надвишават разполагаемата част на Д.И.А.ЕГН
**********, починал на 23.06.2014г.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.08.2017 год., съответно: за заплащане на сумата
от 162, 82 лева, претендирана като
получен от ответницата наем за земеделски земи за стопанската 2017/2018г. и за заплащане на сумата от 133, 33 лева месечно за апартамент № 6 – мезонет, с площ от
131, 89 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.
Околчица № 6, на четвърти и пети етажи, считано от завеждане на иска до влизане в сила на решението по иска по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата;
ОСЪЖДА М.П.Л.
ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.А. ЕГН ********** ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 680 лева (шестстотин и осемдесет лева) – разноски за двете
инстанции, съобразно уважената част от исковете;
ОСЪЖДА Д.Д.А.
ЕГН ********** *** да заплати на М.П.Л. ЕГН ********** ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 1600 лева (хиляда и шестотин лева) разноски за двете
инстанции, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
в частта му по иска по чл. 30 от ЗН подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.