Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14178 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Ж.Г.С. (освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството с определение от 20.11.2019 г.) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 04.05.2019 г. в гр. София ПТП по вина на водача на автомобил БМВ с рег. № ********, управлявал при несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчен контрол, което е довело до блъскане на попътно движещия се пешеходец М.С.; причинена смърт на съпруга й М.С., с който е имала дългогодишен брак в любов и разбирателство; претърпени от загубата му болки и страдания, справедливото обезщетяване на които възлизало на 220000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при ЗД Б.И.АД, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 22.05.2019 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва за забава от 22.08.2019 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗД Б.И.АД в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпването на процесното ПТП, а и липсвало причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражения за съпричиняване поради движение на пешеходеца на пътното платно и/или пресичане на пътното платно на необозначеното място и несъобразяване на разстоянието на МПС-то и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Сдътъ, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-254 от 05.05.2019 г., съставен от полицейски инспектор при ОПП на СДВР, че на 04.05.2019 г. около 23.20 часа в района на бул. **********в гр. София в посока от бул. Александър Малинов към бул. Павел Красов настъпило ПТП между автомобил БМВ Х5 с рег. № ********, управляван от К.В.П., и пешеходеца М.Б.С., като в резултат на пътния инцидент е причинена смъртта на пешеходеца. Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Прието по делото е заключение (включително и допълнение към основното такова) на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която е извършило анализ на обективираните обстоятелства в констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващите органи, заедно с приложения към него фотоалбум, и видеозапис на произшествието, поради което дадените с него изводи, съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило на широчина на пътното платно за движение на бул. Цариградско шосе в гр. София, състоящ се от две платна, разграничени с разделителен остров и предназначени за двупосочно движение на автомобилите с четири пътни ленти за движение, на около 11-12 м вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила и по дължина на платното за движение в зоната на ориентира по посока на движение на същия автомобил, като ударът е настъпил в крайна лява лента в тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост. Автомобилът се е движил по булеварда, на който ограничението на скоростта била 80 км/ч (така разясненията при изслушването на вещото лице), в посока от центъра към ж.к. Младост със скорост от около 83 км/ч, като при приближаването му към мястото на ПТП-то, пострадалият бил предприел пресичане на платното за движение на бул. Цариградско шосе от дясно на ляво за посоката на движение на автомобила със спокойно бягане. Пешеходецът преминал първите три ленти и навлязъл в крайната пътна лента, по която се е движел автомобилът с постоянна скорост, без да спира, като траекториите на двамата участници се засекли в лявата пътна лента. Автомобилът с предната си средна част челно в зоната на регистрационната табела ударил пешеходеца от лявата му страна, като вследствие на удара, който бил под масовия център на тялото на пешеходеца, последният бил качен върху предния капак на автомобила, но поради високата предна част на автомобила тялото на пешеходеца не е достигнало до предното стъкло. Водачът на автомобила реагирал с аварийно спиране и отклоняване в дясно със завъртане на кормилното колело, като вследствие на аварийното спиране и отклоняване на автомобила на дясно, тялото на пешеходеца изпаднало от ляво на автомобила, прелитайки известно разстояние и плъзгайки се върху платното за движение се установил на мястото, констатирано при огледа на произшествието. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието са действията на водача на автомобил БМВ Х5, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно при наличието на пешеходец върху платното за движение, и действията на пешеходеца, който е предприел пресичане на платното за движение на неустановено място за движение на пешеходци в момент, в който към него се е приближавал процесният автомобил. Изяснява се от вещото лице, че водачът на автомобил БМВ Х5 е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца за момента от първото стъпване на пешеходеца върху платното за движение и да го наблюдава от този момент до момента на удара, в района на който не е имало и няма обособена пешеходна пътека.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите на което съдът възприема за обективно и компетентно дадени от вещото лице, се установява, че в резултат от реализирането на процесното ПТП М.С. е получил тежки шийна и гръбначно-мозъчна и гръдна травми, лицево-челюстна и коремна травми и травма на опорно-двигателния апарат, несъвместими с човешкия живот, като тежката шийна и гръбначно-мозъчна травма категорично е причинила настъпването на смъртта му.

За установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата съдебна инстанция е разпитан св. К.П. – водач на автомобил БМВ Х5. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като в една част те са уклончиви и неясни, а в друга се опровергават от установените по делото данни въз основа на експертното заключения на съдебно-автотехническата експертиза, използвала и констатираното в протокола за оглед и фотоалбума към него, и отразеното във видеозаписа относно обстоятелствата на настъпването на произшествието.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана и св. М.Й.– дъщеря на ищцата Ж.С., от които от които се установява, че ищцата и М.С. живеели заедно около 30 и повече години в изключителна близост и разбирателство. Ищцата Ж.С. тежко преживявала и все още не можела да приеме смъртта на съпруга си М.С., който осигурявал и доходите на семейството. Налагало се да ползва успокоителни медикаменти и не можела да остава сама след смъртта му. Съдът цени показанията на свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото и доколкото изложеното от нея почива на непосредствените й и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра.

На 22.05.2019 г. ищцата е предявила претенция пред ЗД Б.И.АД.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

По делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства, че при настъпилото на 04.05.2019 г. ПТП водачът на автомобил БМВ Х5 – К.П., е извършил противоправно деяние поради допуснато от него нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно задължението му да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, тъй като при управлението на автомобил БМВ Х5 в населено място, макар и при скорост по голяма от 50 км/ч, е имал възможността да възприеме пешеходеца и да спре управлявания от него автомобил от момента на стъпването на пешеходеца върху пътното платно, а не е предприел спиране на автомобила при пешеходец на пътното платно, започнал пресичането му извън определените за това места и несъмнено представляващ опасност за движението. Именно управлението от водача на автомобил БМВ Х5 е препятствало възможността му своевременно задействане на спирачната уредба на същия, необходимо за преодоляване на възникналата в лентата на автомобила преодолима опасност за движението, каквато опасност е представлявал пресичащият пешеходец, поради което осъщественото от водача на автомобил БМВ Х5 несъмнено обосновава извод за наличие на извършено от него противоправно деяние. Виновното му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, като тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).

В резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 04.05.2019 г., е починал съпругът на ищцата Ж.С., която съгласно Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от непозволено увреждане. Установи се, че към датата на процесното произшествието починалият е бил на 60-годишна възраст, а ищцата на 55 години. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на случилото се ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на близък човек, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача, управлявал автомобил БМВ Х5. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, тя прави вредите от настъпването й за ищцата, която е останала завинаги лишена от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, невъзвратими. Тъй като по делото безспорно се установи, че между ищцата и починалия е поддържана емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа, опората в която той е бил за семейството си, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, съдът намира, че справедливостта, залегнала като принцип в чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, изисква на ищцата да бъде определено обезщетение в размер на 120000 лева.

Настоящият състав на съда намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди в резултат от пресичането на многолентовото платно за движение в гр. София от пешеходеца М.С. извън определените за това места. Ответникът, който има доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установи по категоричен начин, че пострадалият пешеходец М.С. със своите действия е нарушил правилото за движение при пресичане на платното за движение от пешеходците по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с предприетото от него пресичане извън определените за това места и при несъобразяване с приближаващия го автомобил, а именно през тъмната част на денонощието на участък от пътното платно в населеното място, в което разрешената скорост е над установената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч и на което не е имало обозначена пешеходна пътека за неговото пресичане, и в резултат от предприетото по този начин пресичане на пътното платно е създал условия за настъпването на вредоносния резултат, който пък водачът на процесния автомобил е могъл да предотврати при своевременно задействане на спирачната уредба на автомобила за преодоляване на възникналата в лентата му движение опасност за движението – пресичащият пешеходец М.С..

След като прецени причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 30 % съпричиняване, поради което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 120000 лева, следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. Следователно ответникът дължи на ищцата Ж.С. за причинените й вреди обезщетение в размер на сумата от 84000 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тези сума до сумата от 220000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая частичната основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата Ж.С. – 22.05.2019 г., до окончателното изплащане на дължимото й обезщетение, но предвид диспозитивното начало в гражданския процес същата следва й да се присъди от 22.08.2019 г.

Ищцата на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски по производството, но за нея е организирана и провеждана безплатна правна помощ от адв. М.Н., на която с оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се присъди сумата 2264.18 лева, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на размер на възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 5930 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 3832.72 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, което съдът редуцира от 12000 лева на 6000 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото, за което е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищцата.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 3550.91 лева, представляваща сбора на държавна такса от 3360 лева и възнаграждение за вещи лица от 190.91 лева, определени съразмерно на уважената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК сумата 84000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг М.Б.С. в резултат от осъществено на 04.05.2019 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил БМВ Х5 с рег. № ******** – К.В.П., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗД Б.И.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 84000 лева до пълния предявен размер от 220000 лева.

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. М.Н.-Т. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 2264.18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на Ж.Г.С. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** ,да заплати на ЗД Б.И.АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3832.72 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 3550.91 лева - държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: ________

Р. Бошнакова