Решение по дело №68/2009 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1272
Дата: 16 юли 2009 г.
Съдия: Ирена Петрова Обретенова Симеонова
Дело: 20097050700068
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Варна, ……………07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Варненския административен съд, в публичното заседание  на  първи юли две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                               Председател:    И.О.

 

при секретаря Р.М. и като  разгледа докладваното от съдията О.  адм.д. N 68 по описа  за  2009  година,   за да се  произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.  

    Образувано е по жалба на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ на селищно образувание местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землището на кв.Виница, Община Варна, в частта отнасяща се до ПИ № 897 с идентификатор 10135 517 0897. Жалбоподателят твърди, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния закон. Легитимира се на основание Решение № 503 от 13.05.1998г. на Общ.ПК-Варна и наследяване от Т. И. Д. като лице с признато за възстановяване право на собственост върху стар имот, в чиято територия попада и имот № 897. Заявява, че незаконосъобразно този имот е вписан в регистъра към ПНИ на Г.И.Д., посочен като собственик на 600 идеални части от същия по силата на оценителен протокол № 1356/18.09.1993г., без налични доказателства за заплащане на определената по него сума. Счита, че ПНИ следва да се съобрази с титулите за собственост на ползувателите и собствениците по реституция, като се отчетат правата му по решението на поземлената комисия, както и че отреждането на имот № 897 следва да се извърши в съсобственост между ползувателя за 600 ид.ч. и наследниците на Тодора И. Димитрова – за 407 ид.ч., еветуално и между наследниците на К. К. Д. – за останалата част до пълната площ на имота ИЛИ от разликата над 600 кв.м. да се обособи имот, отговарящ на изискванията за площ и лице, който да се отреди за наследниците на Т. И. Д. и наследниците на К. К. Д. при квоти, съгласно реституционните решения. Моли за отмяна на плана в оспорената му част и за връщането му на органа за ново произнасяне.

Ответникът – Областен управител на област с административен център Варна оспорва жалбата като неоснователна и моли съда за нейното отхвърляне. Счита, че от частта от имот № 897, върху която попада имота, признат за възстановяване на жалбоподателя не може да се обособи самостоятелен имот за него, тъй като тя не отговаря на изискванията за достъп до път и лице.

Заинтересованите лица Г.И.Д. и Я.Г.И., чрез процесуалния си представител адв.И.И. оспорват жалбата, молят съда да потвърди оспорения административен акт. Заявяват, че с оглед приложимостта на ЗУТ в конкретния случай, от частта от имота по реституционното решение, попадаща върху имот № 897 по ПНИ не може да се обособи самостоятелен имот за жалбоподателя, както и че същият не може да упражнява чужди права, претендирайки разликата от имота над 600 кв.м. да бъде записана в съсобственост на него и на наследниците на К. К. Д.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице, чийто права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Съгласно представените по делото Решение № 503/13.05.1998г. на Общ.ПК-Варна и удостоверение за наследници на Т. И. Д., жалбоподателят се легитимира като единствен наследник на лице с признато право на собственост върху имот № 7928 по КП от 1956г., /включващ част от имот № 897 с площ от 407 кв.м. по КП „Бялата чешма и дъбравата”/, част от който съобразно заключението на вещото лице попада върху ПИ № 897 по одобрения с оспорената заповед ПНИ. Визираният административен акт е обнародван в Д.В. бр.57 от 24.06.2008г., от който момент е започнал да тече предвидения в § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ 14-дневен срок за неговото оспорване. В неговите рамки, на 08.07.2008г., жалбоподателят е депозирал жалбата си пред административния орган, поради съдът приема, че правото му на оспорване е надлежно упражнено и депозираната жалба като допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008г., обнародвана в Д.В. бр. 57/24.06.2008г.,  Областният управител на област с административен център Варна е одобрил ПНИ на селищно образувание местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата” в землището на кв.Виница, Община Варна. Предмет на административния акт е и ПИ № 897. Съобразно Регистъра на имотите към ПНИ същият е записан на Г.И.Д. на основание оценителен протокол № 1356/18.09.1993г. Видно от представеното удостоверение № 2/3.12.1987г. на Общ.НС-Варна /л.168/ на заинт. страна Г.И.Д. е било предоставено на основание ПМС № 26 и Решение № 21/357-4-5 от 24.11.1987г. на ИК на ОНС-Варна право на ползване върху хавра от 800 кв.м., находяща се в землището на гр.Варна, в местността „Манастирски рид”. Върху имота е реализирано строителство на сезонна постройка, съгласно разрешение за строеж №60 от 23.03.1990г. С оценителен протокол №1356/1993г. е определена оценка на 600 кв.м. от имота в размер 38 490 лева, които видно от представените  4 броя вносни бележки /л.173 и 174/ са внесени изцяло през април 1994г. от Г.И.Д. *** – кметство „Чайка”. Предвид изявлението му, че върху имотът е формирана СИО /неоспорено от останалите страни/, по делото е конституирана и неговата съпруга Я.Г.И.. Коментираните писмени доказателства формират извода, че заинтересованите страни Г.И.Д. и съпругата му Я. Д. И. са придобили правото на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на 600 кв.м. идеални части от предоставения за ползване имот, предвид осъществяване на условията, визирани в него.

С Решение № 503 от 13.05.1998г. на Общ.ПК-Варна на Т. И. Д., починала на 27.07.2001г. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници върху описаната в него нива в местността „Влахолу”  от 4,190 дка, съставляваща имот № 7928, парцел № 7929 по КП от 1956г., част от която с площ 407 кв.м. попада върху имот № 897 по КП „Бялата чешма и дъбравата”. Единствен наследник на Т. И. Д. е нейният син И.Д.С., жалбоподател по делото.

От приетата съдебно-техническа  експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена на базата на притежаваните от вещото лице специални знания, се установява следното: имотът по реституционното решение с признато право на собственост на Т. Ив.Д. – нива от 4,190 дка, на който по ПКП /стари имотни граници/ съответстват имоти №№ 3440 и 3444 попада частично върху имот № 897 по ПНИ- на скицата е обозначен със зелени линии; частта, с която се засичат, обозначена със защриховани червени линии е от 407 кв.м. и попада върху имот № 3444 по ПКП /стари имотни граници/, съответстващ на имот № 7928 по КП от 1956г.;  оцененият и заплатен от Г.И.Д. имот по оценителен протокол № 1356 от 18.09.1993г. е идентичен на имот № 897 по ПНИ /очертан на скицата с червен цвят/, като идентичността е установена по местоположение и запис в регистъра към плана; съществува идентичност между имот № 897 по ПНИ,   имот № 897 по КП на местността от 1989г. и  имот № 897 по ПКП-план на ползувателите, като по трите плана имотите с № 897 са записани на Г.И.Д. / писменото заключение и обясненията на в.л. в с.з. от 1.07.2009г./;  частта от имот № 897 по ПНИ, извън имот №3444 по ПКП-стари имотни граници, граничеща с пътя попада върху имот № 3443 по ПКП-стари имоти граници, признат за възстановяване и записан на наследниците на К. Д., а третият остатък от имот № 897 по ПНИ, извън границите на имот № 3444, където е разположена сградата попада върху имот № 3439 по ПКП-стари имотни граници със собственик Д. К. Д.; имот № 897 отговаря на техническите изисквания на чл.28 от ППЗСПЗЗ относно площ, лице и достъп до път – намира се в урбанизирана територия, площта му е 1 104 кв.м., лицето му е повече от 16м., а пътят, граничещ с него е с ширина по-голяма от 5м.; в имота има сграда със застроена площ 40 кв.м., отразена върху плана със сигнатура „МЖ” и плътна ограда, изградени са и съоръжения за ел.захранване, пресичащи целия имот, за да обслужат къщата, която е в дъното на имота, т.е. преминават и през частта, попадаща върху имот № 3444 по ПКП-стари имотни граници; границите на имот № 897 не са новопроектирани и са съобразени със съществуващите разстояния на сградата до граничните линии на имота, което е допустимо, съгласно чл.28, ал.8 от ППЗСПЗЗ; частта от имот № 3444 по ПКП/стари имотни граници/, съответстващ на имот № 7928 по КП от 1956г., признат за възстановяване на жалбоподателя с площ 407 кв.м., попадаща върху имот № 897 по ПНИ не може да послужи за образуване на самостоятелен имот за жалбоподателя, тъй като не отговаря на изискването за достъп до път и лице за урбанизирана територия- разположена е в средата на имота, при което няма съседен новообразуван имот, записан на Т. И. Д., към който да се придаде част от имот № 897 по ПНИ /разликата с площ 407 кв.м./.

Направено е искане от жалбоподателя за присъединяване на делото към производството по адм.д.№ 2558/2008г. на АС-Варна, образувано по жалба на Ж. Д. Н., наследник на Д. К. Д. /видно от представените към молба , вх.№ 5852/23.03.2009г. доказателства/, оставено от съда без уважение предвид обявяването на последното за решаване на 24.03.2009г.

При горната фактическа установеност, съдът прави следните правни изводи:

При преценката на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 АПК съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същия от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правни предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Анализът на оспорения административен акт във връзка с правното основание на административното производство обуславя извода, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му.

По аргумент от §4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържанието на плановете на новообразуваните имоти и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с Правилника за прилагане на закона. Посочената разпоредба препраща към нормата на чл.28 от ППЗСПЗЗ, съобразно ал.4 от която с ПНИ по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, §4б и §4з от ПЗР на закона. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се вписват в регистъра на имотите, който е неразделна част от  ПНИ. ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки правоимащ по § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, чието местоположение се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Тези имоти запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв.м., съответно 1000 кв.м. и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените площи до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот, не по-малък от 250 кв.м., като за урбанизираните територии се спазват минималните размери за лице и площ, съгласно правила и нормативите за устройство на територията – чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.

В конкретния случай, жалбоподателят се легитимира като наследник на бивш собственик на имот № 7928, съответстващ на имот № 3444 по ПКП - стари имотни граници,  реална част от който с площ от 407 кв.м. попада върху имот № 897 по ПНИ. Тази част обаче се ситуира в средата на новообразувания имот, няма граница с улица или път. Същата не може да послужи за образуване на самостоятелен имот за жалбоподателя, тъй като за всеки новообразуван имот се изисква да има достъп до път или улица – чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ, какъвто в случая не може да бъде осигурен, както и лице – задължително условие, съгласно чл.28, ал.9, предл.трето, вр. с чл.19, ал.2, т.1 ЗУТ, каквото няма като резултат от първото. Освен това ако по някакъв начин тази част се отдели в самостоятелен имот, от имот № 897 по ПНИ биха останали два остатъка без връзка помежду им, т.е. без възможност да формират един общ самостоятелен имот за ползувателя, независимо, че общата им площ надхвърля 600 кв.м., което би било в противоречие с чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, даващ предимство на правата ползуватели пред тези на собственици при изработване на ПНИ.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ,  разликата над 600 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м., като за урбанизираните територии се спазват минималните размери, съгласно правилата и нормативите за устройство на територията - чл.28, ал.9, предл.трето. Последните са регламентирани в чл.19, ал.1, т.2, вр. с ал.3 от ЗУТ и предвиждат изискване за лице на имотите в селищните образувания не по-малко от 16м. и минимална площ от 500 кв.м. при възможна редукция с 1/5, т.е. площта може да се сведе до 400 кв.м. В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на заинтересованите страни за приложимост на регламентираното намаление само при делба на поземлените имоти, визирано в чл.19, ал.4 от ЗУТ, тъй като предходната алинея на същия член предвижда и други случаи, в които се допуска същото отклонение.  Независимо от това, съдът намира, че реалната част от признатия за възстановяване имот на жалбоподателя,  попадаща върху новообразуван имот № 897, която надвишава 400 кв.м. /посочена е с площ от 407 кв.м./ не може да се отдели за обособяване на самостоятелен имот за жалбоподателя предвид нейното местоположение.

От друга страна, нормата на чл.28, ал.7, предл. второ от ППЗСПЗЗ изисква новите имоти, образувани от една или повече съседни разлики да се възстановяват на един и същи собственик, т.е. законът не допуска отреждането на нов имот в съсобственост на различни бивши собственици, респективно на техни наследници и в територия, която не представлява част от признатия на Т. Д. имот. В тази връзка, съдът счита че никой не може да предявява чужди права и да черпи от тях благоприятни последици за себе си. Възможността да се намали площта от имота като се приспаднат други реални части от него, признати на други бивши собственици не е предмет на настоящото производство и не може да бъде основание за уважаване на жалбата. В този смисъл съдът намира, че е недопустимо да се претендира за отмяна на административния акт с указания до органа за обособяване на имот в съсобственост между жалбоподателя и наследниците на Костадин Куртев, на който е признато за възстановяване имот, попадащ върху тази част от имот № 897 по ПНИ, която граничи с пътя. Още повече, че по делото не е правено искане за съединяване за общо разглеждане на производството по настоящото дело с евентуално съществуващо производство, инициирано от наследниците на посоченото лице по отношение на същия имот.

Неоснователно се явява и искането на жалбоподателя за отреждане на имот № 897 в съсобственост между ползувателя и него, евентуално и наследниците на К. К. Както § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и доразвиващата я разпоредба на чл.28 от ППЗСПЗЗ не допускат образуване на имоти по ПНИ в съсобственост между ползуватели и реституирани собственици. При наличие на колизия в техните права, приоритет се дава на ползувателите – по арг. от чл. 28, ал.6 от правилника, като от надвишаващите правата им разлики при възможност,  се образува имот за собственика. 

В конкретния случай обаче с оглед невъзможността да се обособи самостоятелен имот за жалбоподателя от разликата от новообразувания имот, надвишаваща 600 кв.м., формирана от попадащата върху него реална част от имота, който му е признат за възстановяване, предвид липсата на достъп до път на тази част и лице, както и с оглед разполагането върху нея на съоръжения на ел.инсталацията, съобразяване с които изисква чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, същата следва да остане в имота, определен за ползувателя.

С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.1 АПК, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.С. с ЕГН ********** *** против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ за селищно образувание местността „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землището на кв.Виница, Община Варна, В ЧАСТТА, отнасяща се до ПИ 897 с идентификатор 10135 517 0897.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ:……………………….