Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 18.01.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2125 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на предявен
иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че през
2014г., след проведени преговори между ищеца и ответника бил сключен договор за
изработка на инвестиционен проект за надстройка на съществуваща едноетажна
постройка в с.А, собственост на ищеца. Сочи се, че предметът на договора включвал
задължения за изпълнителя да направи необходимите предпроектни проучвания,
архитектурно заснемане на съществуващото положение, изработка на идеен
архитектурен проект, работен проект за целия обект в съответствие с изискванията
на действащите нормативни актове, необходими за получаване на строително
разрешение в срок до 30 дни от сключване на договора. Сочи се, че било
уговорено възнаграждение по договора за изработка в размер на 4000лв.,
включващи и разходите на изпълнителя в етапа на проучването и проектирането на
обекта. Сумата следвало да бъде платена на части: 2000лв. авансово плащане/към
момента на сключване на договора/, доплащане в размер на 30% от договореното
възнаграждение след предаване на проектната документация на възложителя и
остатъка от 20% -заплащане не по-късно от 45 дни след предаване на готовите и
съгласувани в НИНКН разработки. Ищецът твърди, че на 23.06.2014г платил на
ответника авансовата сума по договора в размер на 2000лв. Излагат се твърдения,
че ответникът не изпълнил задълженията си за изработване на технически проект в
уговорения срок и не предал на
възложителя комплекта на проектните разработки, необходими за получаване на
разрешение за строеж. Ищецът заявява, че изпълнителят отказал да предаде проектната
документация и страните да подпишат приемо-предавателен протокол. Ищецът
твърди, че по тази причина отправил до ответника нотариална покана, с която го
уведомил, че поради забава в изпълнението на договора, същият е станал
безполезен за възложителя и направил изявление, че разваля договора от момента
на връчване на нотариалната покана. В поканата ищецът заявил, че претендира
сумата 1500лв. неустойка по договора и поканил изпълнителя към доброволно
изпълнение. Ищецът заявява, че нотариалната покана била връчена на ответника на
16.01.2015г, като получил отговор на нотариалната покана на 29.01.2015г, в
който ответникът отказал да му заплати сумата. Ищецът моли съда да осъди
ответника да върне на ищеца авансово дадената
сума от 2000лв., която в уточняваща
молба заявява, че претендира за връщане на отпаднало основание, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
исковите претенции. Счита иска за недопустим поради това, че приложената с
исковата молба неподписана оферта не е направена от ответника като физическо
лице, а в нея е посочена фирма "А",
в която ответника е работил до 12.10.2014г. Ответникът оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между него и ищеца. Не спори, че му е
възложено изготвяне на инвестиционен проект, което е посочил в отговора на
нотариалната покана, но твърди, че възлагането е породено от страна на "А"ЕООД,
тъй като дружеството е било страна по облигационното правоотношение, а той в
качеството физическо лице не е сключвал такъв договор с ищеца. Твърди, че
договор с ищеца не е подписван, не е ясно съдържанието му, какъв е предмета на
договора, срок, какви права и задължения са договорили страните, както и че
липсва доказателства за извършено плащане по договора. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена
неподписана оферта за изготвяне на инвестиционен проект за надстройка на
съществуваща едноетажна постройка в с.А, с дата 23.06.2014г, в която като
възложител е посочен ищецът В.П.А.. Срокът за изготвяне на проектната
документация съгласно офертата е: за изготвяне на архитектурен проект-30дни,
след съгласуване в НИНКН за специалност-45 дни.
С нотариална покана от
13.01.2015г, връчена на ответника на 16.01.2015г., ищецът В.А. е направил
изявление до ответника Й.Н., че разваля считано от получаване на поканата
сключения между тях договор от 23.06.2014г. за изработка на инвестиционен
проект за надстройка на съществуваща едноетажна сграда в с.А, поради неизпълнение
на възложеното от изпълнителя. С поканата е претендирано заплащане на сумата
1500лв. като неустойка по договора.
Ответникът е отправил до ищеца на
22.01.2015г. отговор на нотариалната покана, в който излага твърдения, че е
изготвил възложения му инвестиционен проект и изразява желание да го предаде на
възложителя, при условие, че той му заплати остатъка от сумата за изработка в
размер на 1500лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л Л, Т М и В И. Свидетелят Л каза, че
му е известно за възникнали отношения между страните във връзка с изготвяне на
инвестиционен проект през 2014г. Според свидетеля между възложителя и
изпълнителя се появили проблеми във връзка с проектирането, като през есента на
2014г се осъществила среща, но която присъствали ищеца, ответника и свидетеля Л,
като последния бил в ролята на посредник при разрешаване на спора по
продължаване на работата по проектирането и се обсъждало наличие на съществено
забавяне в хода на работата. Свидетелят посочи, че през есента на 2014г. ищецът
му показал материали, които имали характер на ескизен проект, в начална фаза на
разработка, без идентификационни данни за авторство. Свидетелят каза, че не е
присъствал при предаване на пари между ищеца и ответника. Свидетелката М заяви,
че през месец юни 2014г била потърсена от арх. Н. по работа за изготвяне на проект за надстойка на къщата на ищеца в с.А.
Според свидетелката била направена оферта и с архитекта ходили на място и
заснели обекта. Свидетелката каза, че възложителят променял няколко пъти идеите
си във връзка с проектирането на надстройката. Свидетелката заяви, че папките с
направеното по проекта предала на арх. Н. през септември- октомври 2014г.
Свидетелката каза, че не й известно на каква стойност и в какъв срок е следвало
да бъде направен проекта. Свидетелката И, инженер-геодезист, разпитана каза, че
арх. Н. възложил на фирмата, в която
работи свидетелката извършване на геодезично заснемане във връзка с
проектирането по имота на ищеца, което било направено в края на месец юни
2014г.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.55 ал1 пр.3 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е
основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото
доказателства се установи, че през месец юни 2014г. между страните по делото са
възникнали отношения, съдържащи характеристики на договор за изработка, по силата на който ответникът като изпълнител
е поел задължение да изработи инвестиционен проект за надстройка на съществуваща едноетажна постройка в
с.А срещу
задължението на ищеца като възложител да му заплати възнаграждение за това.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален, комутативен договор, който е
породил действие в момента на сключването и следствие на който са възникнали права
и задължения за двете страни. Съдът
намира за неоснователно възражението на
ответника, че не се установява възникването на облигационно правоотношение с
аргумент, че е представена само неподписана оферта, която се явява едностранно
изявление и няма доказателства за приемането й. Безспорно е, че страните не са
материализирали съглашението си в писмена форма, но следва да се отбележи, че
законът не поставя изискване за форма за действителност. Изводът, че страните
са били обвързани в облигационно правоотношение съдържащо елементи на договор
за изработка съдът направи след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Изложеното от тримата разпитани свидетели сочи на това,
че ищецът е възложил на ответника изготвяне на инвестиционен проект. Видно от
разменените между страните нотариални покани, същите са взаимно отправени именно
с цел уреждане на отношения във връзка с договор за изготвяне на инвестиционен
проект. Освен това, в хода на производството ответникът призна, че той е
направил приложената с исковата молба оферта. Неоснователно е и възражението на
ответника, че са налице само преддоговорни отношения, без да се е стигнало до
сключване на договор. Съдът приема, че между страните е постигнато съгласие и
всяка от тях е поела съответни задължения във връзка с предмета на договора.
Започнало е изпълнението на договора, като ищецът в качеството възложител е
предоставил на ответника авансово 2000лв. като част от договореното
възнаграждение. От събраните гласни доказателства се установява, че ответника също
е предприел действия в изпълнение на
поетото задължение. Свидетелката М заяви, че през месец юни 2014г ответникът я
ангажирал във връзка с изработване на инвестиционен проект по жилищна сграда на
ищеца в с.А. С арх. Н. ходили на място, заснели имота, направена била оферта и
започнало проектирането. Според казаното от свидетелката И, от страна на арх.Н.
на фирмата, в която работи свидетелката било възложено геодезическо заснемане
на имота на ищеца А. ***. За наличие на договорни отношения между ищеца и
ответника свидетелства и арх.Л, който сподели, че през есента на 2014г бил
потърсен от страните с оглед уреждане на техен спор възникнал във връзка с
изготвяне на инвестиционен проект. Следващият спорен момент в делото е дали
страна по договора е ответника в лично качество или като представител на
юридическо лице- «А». Възражението на ответника, че следва да се приеме, че
страна по договора е посоченото юридическо лице е неоснователно.
Обстоятелството, че ответникът по време на сключване на договора е работил
по договор в «А», както и обстоятелството,
че офертата е направена върху бланка с изписано лого на тази фирма не са достатъчни
да обосноват извод, че тази фирма се явява страна по договора. Събраните по
делото доказателства, в т.ч. отговора на нотариалната покана, в която ответника
възприема възлагането на изработка на проекта в лично качество, употребявайки
израза "във връзка с наша устна договореност", водят до извод, че
именно ответника като физическо лице, притежаващо необходимата правоспособност
да изработи възложения проект, е страна по договора. По делото се установи, че
ответникът е получил процесната авансова сума. В открито съдебно заседание на
17.12.2015г, в изявленията си ответникът каза, че е получил сумата лично, като
уточни, че била предадена в касата на «А». Дококото се касае за признание на
неблагоприятен за страната факт, съдът следва да го вземе предвид при правните
изводи, а именно да приеме за установено въз основа на направеното признание,
че ответника е получил от ищеца авансово по договора за изработка сумата
2000лв. Що се отнася до твърденията на ответника, че парите били предадени в
касата на «А», това твърдение не се доказа, а освен това е ирелевантно само по
себе си, при положение, че не се доказа, че ответника е договарял от името на «А»,
като негов пълномощник. На следващо място във връзка с договора, по делото не
се установи по безспорен начин, че ответника е изпълнил поетото задължение да
изработи и предаде на ищеца възложения му инвестиционен проект в уговорения
срок. При това положение за ищеца е възникнало правото да развали договора за
изработка, за което е отправил изявление до ответника, съдържащо се в нотариална
покана от 13.01.2015г., в която е посочил, че разваля договора, считано от
получаване на поканата. Изложеното от ответника в отговора на нотариалната
покана, че проекта е изработен и изразената готовност за предаването му е
направено след разваляне на договора, а освен това не се установи и не се
твърди, че ответника е предал на ищеца инвестиционния проект. Съгласно
разпоредбата на чл.262 ал.2 от ЗЗД поръчващия може да развали договора и без
предизвестие, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата
в срок, или по уговорения, или по надлежния начин. Възраженията на ответника за
неизпълнение на договорни задължения на ищеца изразяващо се в неосигуряване на
всички необходими документи за изготвяне на проекта, съдът не следва да обсъжда
с оглед на това, че такива не са релевирани своевременно- с отговора на
исковата молба или в първото по делото съдебно заседание, преди доклада по
чл.146 от ГПК. Следва да се отбележи обаче, че съгласно съдебната практика
право на разваляне е налице и в случай на неизправност и на двете страни, като
за всяка от тях съществува възможност да направи едностранно волеизявление за
разваляне. Предпоставка за връщане на получената без основание престация е
липсата на основание тя да се задържи, а не евентуалното виновно неизпълнение
от страните на договорни задължения. Именно разваления договор е основание за предявяване
на иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Вземанията за връщане от неоснователно
обогатилия се нямат договорен характер даже когато се иска връщане на нещо
дадено в изпълнение на договорно задължение, какъвто е настоящия случай с
изплатения от ищеца аванс. Задължението за връщане произтича не от договора, а
от заличаване на договорната връзка с обратна сила. Развалянето на договора има
обратно действие, поради което на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД всяка от
страните има право да получи това, което е престирала по договора. С оглед на
това претенцията на ищеца за връщане на авансово платената на ответника сума по
договора в размер на 2000лв. е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед основателност на
претенцията за главница, основателна се явява и акцесорната претенция за лихва
за забава, считано от подаване на исковата молба /30.07.2015г/ до окончателното
изплащане.
При този изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 отГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство за държавна
такса в размер на 80лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Й.Х.Н. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 2000 лв./две хиляди лева/, представляваща получен от ответника
аванс, претендиран от ищеца за връщане на отпаднало основание по развален договор
от 2014г. за изработка на инвестиционен проект за надстройка на съществуваща
едноетажна постройка в с.А, собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/30.07.2015г./ до окончателното изплащане, както
и сумата 380лв./триста и осемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: