№ 981
гр. Варна, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110201571 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на АЛ. Т. АТ. ЕГН**********, от гр.Варна,
против НП СК -788-МЛ/ 04.04.2022г. . на Зам. Кмета на Община Варна, с
което на въз.А. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.239ал.1т.6 от ЗУТ вр. чл.223 ал.11 и
чл.232 ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и издадено при нарушение на процесуалните норми.Допуснати
били съществени процесуални нарушения относно задължителните реквизити
на АУАН и НП, нарушени били сроковете за административно наказателно
преследване, , оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО, , взира
се като нарушена нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, , като се сочи, че
нарушението е било установено и нарушителят е бил известен още на
12.05.2021г., което е обективирано в КП от същата дата, и от тази дата не е
спазен тримесечният срок за съставяне на АУАН.Сочи се, че в НП липсва
дата на издаване и номер, твърди се, че липсва ясно посочване на време и
1
място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават, приема се че не е ясно
дали се налага едно наказание за две нарушения, с което е било ограничено
правото на защита на нарушителя и се иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззивникът се представлява от адв.Арменчева, надлежно
упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено
с аргументи, аналогични с изложените в жалбата срещу НП, като моли и за
присъждане на разноските по делото.
Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата, а в хода на
делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като бъдат присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 12.05.2021г., след подаден сигнал от Икономическа полиция,
служители на Район Младост при Община Варна, сред които и св.К.
извършили проверка на имот, находящ се в ПИ с идентификатор
10135.3514.256 по КК на гр.Варна, с административен адрес: гр.Варна,
ул.“Академик Игор Курчатов“ №1 Б. Установено било, че собственик на
имота е АЛ. Т. АТ. с ЕГН:**********, съгласно Нотариален акт №9, том 3,
Per.№4275, дело №347/2019 г.
След оглед на место проверяващите приели, че АЛ. Т. АТ. с
ЕГН:**********, в качеството си на собственик, съгласно Нотариален акт
№9, том 3, Per.№4275, дело №347/2019 г. е извършил следните незаконни
строежи: Едноетажна сграда със ЗП - 147,21 кв.м и частична надстройка с
изпълнен надзид до Н = 1,30 м на покривната плоча със ЗП -20,70 кв.м, навес
със ЗП -31,50 кв.м., навес със ЗП - 24,00 кв.м и барака със ЗП - 30 кв.м.
Съставен бил Констативен акт №02/12.05.2021г., с който било поставено
начало на административно производство за премахване на строежа.Въз
основа на проверените документи проверяващите отразили в констативния
акт, че с Разрешение за строеж №116/27.09.1980 г. е разрешено нa Т. А. О.
/починал на 07.09.1981 г./да построи жилищна сграда със ЗП от 120 кв.м. в
парцел 5174, кв."Максуда" по одобрен архитектурен проект. С Акт за
2
узаконяване №24 от 17.12.2001 г. на името на АЛ. Т. АТ. е узаконена
едноетажна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м. в поземлен имот №9621 по плана
на ЗПЗ на град Варна.Към момента на проверката, по действащия ПУП-ПРЗ
на ЗПЗ град Варна, одобрен с Решение №196-13 по Протокол №828.01.2004 г.
на Общински съвет Варна, изработен върху Кадастрален план на ЗПЗ, град
Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-952/28.08.1998 на МРРБ, ПИ
10135.3514.256, имотът бил отреден за паркинг" и бил с ПИ 9621.
Констативният акт №02/12.05.2021г. бил връчен на собственика АЛ. Т.
АТ. лично на 12.05.2021 г.
На 09.03.2022 г. при извършена проверка от служители на Район
„Младост" -Община Варна, отново констатирали, че в имота, собственост
към момента на проверката на въз.А., съществува същия строеж, приет за
незаконен, а именно Едноетажна сграда със ЗП - 147,21 кв.м и частична
надстройка с изпълнен надзид до Н = 1,30 м на покривната плоча със ЗП -
20,70 кв.м, навес със ЗП -31,50 кв.м., навес със ЗП - 24,00 кв.м и барака със ЗП
- 30 кв.м., като собственикът не се намирал на адреса.Съставен бил КП от
09.03.2022г. в който било описано състоянието на имота.Единствената
разлика между констатациите от 12.05.21г. и от 09.03.22г./ съгласно
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства/ били,че в
имота имало железа и тухли.
Предвид горното св.К. приела, че жалбоподателят е нарушил чл.148, ал.1
от ЗУТ и е осъществил състава на чл.232, ал.2 от ЗУТ, поради което на
15.03.2022г. същата съставила АУАН срещу жалбоподателя.АУАН бил
връчен по надлежния ред на нарушителя, който на 18.03.22г. депозирал
възражения срещу констатациите на актосъставителя, с които оспорвал
извършването на строителни работи в имота и твърдял, че строежът се
извършва съгласно разрешение от 1980г. издадено на неговия баща.
Видно от съдържанието на НП АНО приел възраженията за
неоснователни, поради което въз основа на материалите по преписката на
04.04.2022г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В хода на съдебното производство, св.К. заяви, че няма спомен при
първоначалната проверка на 12.05.2021г. да се е извършвала някаква
строителна дейност в проверения имот и единствената разлика от 12.05.2021г.
3
до 09.03.22г. в състоянието на имота се е състояла в това, че в имота е имало
железа и тухли.
Съдът напълно кредитира показанията на св.К., дадени в с.з. тъй като
същите са последователни, искрени, непротиворечиви и
Съдът напълно кредитира и всички писмени доказателства по делото-
тези, приложени към АНП и тези , приети в с.з., тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на св.К., дадени в съдебно заседание, КА,КП АУАН, заповед,
както и от останалите писмени доказателства, приложени в АНП и тези
приети допълнително в с.з.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
След събиране на доказателствата по делото съдът констатира, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават.
В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че както в АУАН,
така и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, описани
са строежи, приети за незаконни, но къде е извършено строителството изобщо
не се сочи.Визиран е настоящ и постоянен адрес на въз.А., но съгласно
останалите доказателства по преписката описаните постройки не са изградени
на този адрес.Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит
на НП, тъй като не само пряко индивидуализира нарушението, но и касае
компетентността на АНО, а горната липса на факти е съществено
процесуално нарушение.Недопустимо е тези факти да се установяват едва в
с.з. или да се извличат чрез тълкуване на останалите материали по АНП.
Съдът констатира и друг изключително съществен пропуск в НП, тъй
4
като в него не е посочена датата на извършване на нарушението, визира се
единствено период, в който са били извършени проверките- 12.05.2021г.-
09.03.2022г, когато са били констатирани определени факти, без да е ясно
кога точно е извършено нарушението.Категорично се установи от писмените
и гласни доказателства по делото, че при проверката, извършена на
09.03.2022г. строежът е бил в същото състояние, в което се е намирал и на
12.05.2021г., като единствената констатирана разлика е била, че в имота е
имало складирани тухли и железа, като категоричен извод за това, на коя дата
е било извършено нарушението, не би могъл да се направи от нито едно
писмено или гласно доказателство по делото, тъй като и при първоначалната
проверка не се доказа да са извършвани някакви конкретни СМР в обекта.С
непосочването на датата на извършване на нарушението е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, не само защото същата е
реквизит от императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание
на НП и е съществен елемент при индивидуализацията на нарушението,
касаещ описанието на същото от фактическа страна, съответно липсата й
води до ограничаване правото на защита на нарушителя, а и защото лишава
съда от възможност да прецени спазени ли са давностните срокове по
смисъла на чл.34 от ЗАНН. Изтичането на определените от закона срокове от
датата на извършване на нарушението изключват възможността за образуване
на административнонаказателно производство и с тези срокове законът цели
дисциплиниране на компетентните държавни органи и постигане на правна
стабилност и сигурност в обществото.Освен горното,конкретно за
давностният срок за съставяне на АУАН от датата на откриване на
нарушението и нарушителят съдът споделя възражението, че същият не е
спазен, тъй като нарушението и нарушителят са били известни още на
12.05.2021г., на която дата е съставен КП, а АУАН е бил съставен на
15.03.2022г., към който момент тримесечният срок по смисъла на чл.34 ал.1
от ЗАНН вече е бил изтекъл.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна, непосочването по ясен и несъмнен начин на датата и
мястото на извършване на нарушението съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като са ограничили правата на нарушителя, който е бил
лишен от възможността да разбере в извършването точно на какво
нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства и по този начин
5
адекватно да организира защитата си.
Горепосочените пороци на НП не биха могли да бъдат санирани от
настоящата въззивна инстанция, като липсата на точно и ясно описание на
нарушението, особено непосочването на датата и мястото на извършването му
лишават и съда от възможността да прецени налице ли е нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма.
От процесуалния представител на въззиваемата страна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид
наличието на основания за отмяна на НП това искане е неоснователно.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въз.дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, Община Варна следва да бъде осъдена на основание чл.63д,
ал.5 от ЗАНН да заплати на АЛ. Т. АТ. ЕГН**********,разноски за
адвокатско възнаграждение.В конкретния случай по делото са представени
доказателства за направени от въз. дружество разноски в размер на 500лв., но
предвид фактическата и правна сложност на делото, предвид факта, че
процесуалното представителство се свежда до изготвяне на жалба срещу НП
и явяване на процесуален представител само в едно с.з., както и предвид
направените възражения за прекомерност на разноските съдът намира, че
съобразно правния интерес и размера на санкцията следва на дружеството
следва да се възстанови сума за адвокатско възнаграждение в минималния
размер съобразно разпоредбите на чл.18 ал.2вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че НП е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и на основание чл.63
ал.2т.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП СК -788-МЛ/ 04.04.2022г.. на Зам. Кмета на Община Варна, с което на
АЛ. Т. АТ. ЕГН**********, от гр.Варна, е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1000 /хиляда/ лв., на основание чл.239ал.1т.6 от ЗУТ вр. чл.223 ал.11 и чл.232
ал.2 от ЗУТ, за нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.
6
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на АЛ. Т. АТ. ЕГН**********, от
гр.Варна,сумата от 300лв. явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на
Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7