РЕШЕНИЕ
260013№
гр. П., 10.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 00164 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Топлофикация - П.“ АД срещу Община П., с която са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
за признаване за установено, че Община
П.
дължи на ищеца сума в размер на 3594,87 лева, представляваща главница на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско жилище,
находящо се в гр. П., ул. “М.С.“, ***, дължима за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. включително, законната лихва за забава на месечните плащания в
размер на 434,41 лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед № 1164/28.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника
е налице неизпълнение на договорните им задължения, а именно: неплащане
стойността на потребената топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК, от Община П. е подаден отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Не спори, че жилището е общинска собственост. Оспорва
като погасени по давност вземанията на ищеца за периода от 01.05.2016
г. до 30.03.2017 г. Твърди, че в
процесното общинско жилище е било настанено лицето К.П.Т. със семейството му,
които са били потребители на топлинна енергия през процесния период.сочи, че
към настоящия момент общинското жилище се обитава от К.П.Т. и В.И.Т.. Ответникът
твърди, че не е уведомяван през процесния период за дължими към ищцовото
дружество суми за изразходвана топлоенергия и едва с исковата молба е узнал, че
за процесния общински имот има неразплатени задължения. С оглед тези
обстоятелства, ответникът прави искане за привличане на К.П.Т. и В.И.Т. в
процеса в качеството на трети лица– помагачи.
По реда на чл.
219, ал. 3 ГПК Община П. е предявила обратни искове срещу К.П.Т. и В.И.Т., в случай, че се признае за установено дължимостта на вземанията по
главните искове, то К.П.Т. и В.И.Т. да бъдат осъдени да заплатят на Общината солидарно сумата,
за която е осъдена Община П. – главница и лихва, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск.
К.П.Т. и В.И.Т., в
качеството на трети лица– помагачи на ответника и ответници по обратните искове, не са подали отговори и
не са взели становище по исковата молба и обратната исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени
извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
По делото е безспорно обстоятелството, че
Община П. е собственик на процесното общинско жилище,
находящо се в гр. П., ул. “М.С.“, ***.
Приложени е още заповед № **** г. издадена от кмета на Община П.,
с която в процесното
общинско жилище се
настаняват
К.П.Т. и
неговото семейство, поименно посочено, сред което попада и ответницата В.И.Т..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа
експертиза. От същата се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период от момента на
подписване на договор № 123/21.12.2000 г. между фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисиз“ ЕООД и етажната собственост. Договор е сключен и между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че
показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост
са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Количеството
топлинна енергия е определяно съгласно методиката
приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, предавани са
на представител на етажната собственост в законоустановения срок.
Съгласно заключението през
процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ- прогнозно. В имота не е
монтиран уред за измерване разхода на топла вода. Начислен е служебен разход на
количеството потребена топла вода понеже ответникът не е осигурил достъп до
имота за отчет на уреда, който е определен на база брой обитатели на имота- 5
лица с дневно потребление 140 литра. След определяне на съдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на
топлинната енерги, която е отразена в индивидуалните изравнителни сметки след
приспадане на прогнозно начислените суми.
Видно от заключение, в имота има
отоплителни тела без индивидуални разпределители, които са налични в кухнята,
дневната и спалнята. Отоплителното тяло в помещение Баня е щранг-лира, без ИРУ,
което е общо за всички имоти по вертикала. За всички отоплителни тела в имота е
начислена топлинна енергия, което е служебно определена по изчислителен път
като за такива, работили непрекъснато. След провеждане на годишния отчет от
фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на
имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той
е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 159 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния
сезон за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Определените
суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Вещото лице е
посочило, че от предоставените справки на
топлофикационното дружество и ФДР е
видно, че в общите части няма работещи отоплителни
тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата
„дялово разпределение“ ежемесечно.
Видно от заключението на вещото лице, същото се е запознало
с представен му констативен протокол от 21.05.2017 г., подписан от представител
на Етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител, в който са посочени
имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на годишния отчет, като
процесният имот е бил отбелязан в протокола.
Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата
по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на общо 3594,87 лева, от които БГВ- 1866,86 лева,
Отопление- 1230,40 лева, изравнителни сметки и корекции- 493,29 лева и вноска
дялово разпределение- 4,32 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, от вещото лице - топлотехник
последователно са анализирани и преценени всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В
счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за
процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
общата начислена сума за главница за доставена и ползвана
топлинна енергия е в размер на 3594,87 лева, а
общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018
г. възлиза на 434,41 лева. Видно от заключението на вещото лице размерът на
претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата
топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. От
заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са
съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът посочва, че при проверка в
електронната система на ищеца не е установил извършвани от страна на ответника
плащания на задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите
за изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисиз“ ЕООД, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
са въведени в системата за консумирана топлинна енергия за процесния период.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение
по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС, от
което се установява, че по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 10297/26.05.2020 г., е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Община П. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по
чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са
дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване
на вземанията. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд,
и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Съгласно ал.
3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението
от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че
доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
По делото не се спори, че ответникът Община П. е собственик на процесния имот и се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответника
и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума.
За процесния период приложение намира НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По делото се установи,
че сумите за отопление и БГВ са начислени служебно по определената в Наредбата методика
поради това, че не е бил осигурен достъп за провеждане на годишния отчет в процесния
имот.
В чл. 70а, ал. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че рекламации (възражения)
по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка
за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на
този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка.
По делото не се установява, а и не се твърди в определения
срок ответникът да е подал възражение относно разпределението на топлинната
енергия или искания за допълнителен отчет на измервателните уреди.
Оттук следва да се приеме, че
дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
процесното общинско жилище е в размер на 3594,87 лева, а законната лихва за
забава на месечните плащания, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018
г., е в размер на 434,41 лева.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня
на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.05.2020 г. С оглед на
горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че възражението
за погасяване по давност вземанията за периода от 01.05.2016 г. до
30.03.2017 г., се явява основателно, тъй като изискуемостта на главницата за месец март 2017 г. е
настъпила на 01.05.2017 г. и тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.05.2020
г.- преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковете за главница
за доставена топлинна енергия за явяват основателни единствено за периода от 01.04.2017
г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 874,10 лева, съгласно таблица № 1 от
заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза. За разликата
над тази сума до целия претендиран размер от 3594,87 лева, както и за периода
от 01.05.2016 г. до 30.03.2017 г. исковете за главница следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Следва да се присъди и законната
лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата
като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежната дата и размера на вземането
за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и размера на законната лихва, и с
оглед заключението на вещото лице-икономист съдът намира, че обезщетението за
забава, дължимо от ответника Община П., за
периода от
01.06.2017 г. до 26.04.2018 г. възлиза на
78,18 лева. Поради това и искът за мораторна лихва се явява основателен и
следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до целия
претендиран размер от 434,41 лева и за периода от 10.07.2016 г. до 31.05.2017 г.
Предявените по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2,
пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
разгледат, доколкото частично се
уважават главните искове.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да
заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, сред които
са и тези за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на
Община П. е да докаже наличието на възникнало наемно правоотношение с К.П.Т. и В.И.Т. за общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. “М.С.“,
***, отнасящо се за процесния
период от 01.06.2017 г. до 26.04.2018 г., за
който са уважени главните искове.
Kъм релевантния момент, когато е издадена процесната
настанителна заповед № **** г.,
е приложима редакцията на чл. 43 ЗОбС (Обн. - ДВ, бр.
44 от 1996 г.), съгласно ал. 1 от който
в общинските жилища за отдаване под наем
се настаняват нуждаещи се от жилище български граждани, чиято жилищна
нужда се установява при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на
закона, а в ал. 3 е предвидено, че настаняването под
наем се извършва със заповед на кмета на общината. Изискването за сключване на договор за наем на имота
след издаване на настанителната заповед за първи път е въведено през 2000
г. с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 (нова, ДВ, бр.
70 от 2000 г.) ППЗОбС (отм. 22.03.2005 г.), съгласно която въз
основа на настанителната заповед органите по ал. 4 сключват писмен договор за
наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността
при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по
наемното правоотношение.
С оглед гореизложеното, фактическият състав на
възникване на наемно правоотношение досежно процесното общинско жилище е
завършен с издаването от кмета на заповед № ****
г. в
полза на К.П.Т. и неговото семейство. Съгласно
приложимия към този момент чл. 20, ал. 2 ППЗОБС (отм. 22.03.2005 г.),
заповедта има действие за всички членове от семейството на настанения, поради
което наемното правоотношение е възникнало на 19.06.1998 г. с К.П.Т. и с ответницата В.И.Т., посочена в настанителната
заповед като член на семейството на К.П.Т..
Съгласно чл. 239 ЗЗД, когато наемът се създава чрез акт на
надлежен държавен орган, както е в случая с
процесната заповед на кмета, отношенията между
страните се уреждат по горните правила
на ЗЗД, доколкото специален закон не
постановява друго. Специалният
Закон за общинската собственост не предвижда сключването на безсрочни договори
за наем. В процесната заповед
за настаняване, въз основа на която е възникнало наемното правоотношение с
ответниците през 1998 г., в графа срок в
договора е посочено единствено „постоянно“, без да е уговорен конкретен срок. Поради липсата на специална норма в ЗОбС, приложение
следва да намери общият закон и по-конкретно императивната норма на чл. 229, ал. 1 ЗЗД.
В практиката на ВКС е разяснено, че съобразно чл. 229, ал. 1
ЗЗД до изменението, направено с ДВ бр. 92 от 13.11.2007
год., максималната продължителност на договора за наем е 10 години. С
посочената законодателна промяна тя е неприложима, ако сделката е търговска, каквато в случая безспорно не е налице, доколкото страни
по наемното правоотношение не са търговци и настанителната заповед е издадена
за задоволяване на жилищни нужди.
Свободата на договаряне е ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг
срок прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност за
симулативен договор за наем, прикриващ друга сделка. Ето защо наемните
правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ, породени от един
наемен договор, не могат да продължат повече от 10 години, а след изменението
на чл. 229, ал. 1 ЗЗД, направено с ДВ бр.92/2007 г., освен ако
сделката е търговска (в този смисъл- решение
№ 75 от 26.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 838/2009 г., I т. о. и решение № 333 от 23.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г., III г. о.).
Горепосочената практика следва да намери приложение и в
случая, като на основание чл. 239, вр. чл. 229 ЗЗД се приеме, че след изтичане
на максималният 10-годишен срок от възникване на наемното правоотношение през 1998 г., а именно след 19.06.2008 г. то е загубило обвързващата си за страните сила съгласно чл.
229, ал. 3 ЗЗД /в този смисъл- решение № 287 от 12.08.2021 г. по в.гр.д. № 00295/2021 г. по описа на Пернишкия окръжен съд/.
За процесния период
от 01.06.2017 г. до 26.04.2018 г., който е след изтичане на пределния 10-годишен
срок, наемна облигационна връзка между Община
П. и ответниците по обратните искове К.П.Т. и В.И.Т. за процесния
общински имот не
съществува. Притезанието на
наемодателя, лишен от ползване на имота и натоварен с консумативни разноски,
във връзка със същия през периода, в който е лишен от ползването му, намира
своето основание в института на неоснователното обогатяване.
С такъв иск съдът не е сезиран, поради което не дължи произнасяне.
Горното налага извод за неоснователност на обратните искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД с
оглед недоказване на първата предпоставка за уважаването им, а именно
възникнало наемно правоотношение, въз основа на което е заявена претенцията за
заплащане на ползвана за имота топлинна енергия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по главния
иск следва да се присъдят направените разноски в
исковото и заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 80,59 лева – държавна такса,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350
лева – депозити
за вещи лица, т. е. направените
разноски са в общ размер на 530,59
лева, от които
следва да му се присъди сумата от 127,34 лева.
В
заповедното производство ищецът по
главните искове е направил разноски, както следва: 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 80,59
лева – държавна такса, или общо 130,59 лева,
от които следва да му се присъди сумата от 31,34 лева.
Ищецът по главните искове следва да бъде осъден да
заплати на ответника по главните искове разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, а именно- 76 лева за
юрисконсулстко възнаграждение.
С оглед изхода на делото по обратните искове на ищеца не
се дължат разноски, а ответниците не са направили и не претендират такива.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1 ГПК искове, че Община П. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.”
АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 874,10 /осемстотин седемдесет
и четири/ лева, представляваща
главница на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за общинско
жилище, находящо се в гр. П., ул. “М.С.“, ***, дължима за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. включително, законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на 78,18 /седемдесет
и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 01.06.2017 г. до
26.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.05.2020
г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 1164/28.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като погасени по давност предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр,
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Община П. дължи на “Топлофикация – П.” АД разликата
над сумата
от 874,10 /осемстотин седемдесет и четири/ лева до целия претендиран размер от
3594,87 /три хиляди петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки/ лева, представляваща главница на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. “М.С.“, ***,
дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително, разликата над сумата
от 78,18 /седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева до целия
претендиран размер от 434,41 /четиристотин тридесет и четири лева и четиридесет
и една стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания, дължима за периода от 10.07.2016 г. до до 31.05.2017 г., както и
законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 1164/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове от Община П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана
от кмета Станислав Владимиров,
за осъждане на К.П.Т. и В.И.Т. *** сума в размер на 874,10 /осемстотин
седемдесет и четири/ лева,
представляваща главница на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. “М.С.“, ***, дължима за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г. включително, законната
лихва за забава на месечните плащания в размер на 78,18 /седемдесет
и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 01.06.2017 г. до
26.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета
Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата
в размер на 127,34 /сто двадесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 31,34 лева /тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Топлофикация – П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от
кмета Станислав Владимиров, сумата в размер на 76 /седемдесет и шест/ лева за юрисконсулстко възнаграждение,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № **** г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
Вярно с оригинала:С.Г. СЪДИЯ: