Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Йовка Керенска, като разгледа докладваното от съдията
Кунчева т.д. № 110 по описа за
2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Пред Плевенски окръжен съд е
постъпила искова молба от Г.Н. ***, срещу „***“ АД, с която е предявен иск по
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 29,
т.VII, рег.№ 7623, д.№ 779/2006 г., сключен между Г.Н.Н. и М.Д.А. от една
страна и „***“ АД от друга, в частта относно учредената договорна ипотека върху
недвижимия имот, описан в т.2.1, поради липсата на съгласие от страна на М.Д.А..
По исковата молба е било образувано т.д. № 112/2016 г. по описа на Плевенски
окръжен, приключило с решение от 31.07.2***г.,
с което предявеният установителен иск е отхвърлен като неоснователен. Решението
на първоинстанционния съд е потвърдено с решение на Апелативен съд – Велико Търново
от 14.02.2018 г. по в.гр.д. № 457/2***гр. С решение № 45 от 23.05.2019 г. на
ВКС, ТК, II отделение, постановено по т.д. № 1286/2018 г., са обезсилени
решенията на апелативния и на окръжния съд и делото е върнато на Плевенски
окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължени
указания за конституиране на М.Д.А. и разглеждане на делото с негово участие.
След връщане на делото от ВКС е образувано настоящото т.д. № 110/2019 г. по
описа на Плевенски окръжен съд, по което с разпореждане от 06.06.2019 г. съдът
е конституирал като ответник по делото М.Д.А.,***, и е разпоредил да му бъдат
изпратени преписи от исковата молба и уточняващата молба на ищцата.
В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: На
29.08.2006 г. ищцата Г.Н. и бившият й
съпруг М.А., с когото тогава все още са били в граждански брак, учредили
договорна ипотека с нотариален акт № 29, том VIII, рег.№ 7623, дело №
779/2006 г. на нотариус С. П. , рег.№ ***на НК, за обезпечаване отпуснат от
ответната банка кредит под № 25КР-АА-4582/25.08.2006 г. за сумата от
100 000 лв., върху описаните три недвижими имота, придобити в режим на
СИО. В последствие бракът на съпрузите бил прекратен с развод и била извършена
доброволна делба на притежаваните от тях недвижими имоти. По силата на тази
делба ищцата получила в дял имотите, описани в т. 2.1 и т. 2.2 от нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека. На 25.08.2008 г. въз основа на нотариално заверена
молба-съгласие от банката била заличена частично договорната ипотека на
недвижими имоти по отношение на имота по т. 2.2. През м.януари 2009 г. М.А.
постъпил за лечение на психично разстройство в лечебно заведение, като му била
поставена диагноза „Биполярно афективно разстройство – сегашен епизод маниен,
без психотични симптоми“ и било констатирано, че заболяването е с давност от
около 3 години. През 2010 г. и 2011 г. М.А. бил лекуван в МБАЛ – Левски, в
отделение за остри психични разстройства. През 2013 г. същият бил настанен за
задължително лечение с решение на РС-Плевен по чл. 155 от ЗЗ и лекуван в УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, при което му била поставена диагноза
„Параноидна ***“. През м.август 2014 г. М.А.
отново постъпил в психиатрично
заведение, където бил лекуван по същата диагноза. През м.ноември 2014 г. бил
настанен по силата на съдебен акт за принудително лечение са срок от шест
месеца в Държавна психиатрична болница гр. Ловеч. През м.юни 2015 г. отново бил
лекуван по спешност в психиатрична клиника в гр. Плевен с окончателна диагноза
„Параноидна ***“. С експертни решения на ТЕЛК от 2012 г. и от 2016 г. му е
призната трайно намалена
работоспособност – 80% с последното експертно решение, като съгласно снетата
анамнеза в това решение началото на описаното заболяване датира от 2005 г.
Ищцата
счита, че с оглед тежкото психично заболяване на бившия й съпруг, за което е
бил многократно и продължително лекуван и което датира от 2005 г., същият не е
могъл да формира и изразява правно валидна воля и да извършва правно валидни действия, както и
да разбира правните последици от такива действия към датата на сключване на
договора за учредяване на договорна ипотека. Така сключеният договор за
учредяване на ипотека върху недвижими имоти според ищцата е сключен при липса
на съгласие от страна на М.Д.А., в качеството му на кредитополучател и
собственик на имоти, поради което е недействителен – нищожен в тази си част.
При това положение за нея, като собственик на имота, описан в т. 2.1 от
нотариалния акт, е налице правен интерес от предявяването на исковата претенция
с посочено правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищцата адв. Н.Д. ***.
С
представения писмен отговор ответникът „***“ АД гр. София оспорва както
допустимостта, така и основателността на предявения иск. Прави възражение, че
след като към датата на учредяване на ипотеката М.А. не е бил поставен под
запрещение, то в хипотезата, обоснована с исковата молба – страдал е от
психично заболяване и не е могъл да формира правно валидна воля, не може да се
претендира нищожност на договора на посоченото основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
а само унищожаемост на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. В хипотезата на иск за
унищожаемост обаче ищцата Г.Н. не е процесуално легитимирана да води такъв иск,
поради което той е недопустим. Прави възражение също така, че иск по чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД се явява погасен по давност на основание чл. 32, ал. 2 от ЗЗД.
Направените с писмения отговор оспорвания и възражения се поддържат в
съдебно заседание от пълномощника на страната юрк. П.К..
Ответникът М.Д.А. счита иска за допустим и основателен.
От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че на 29.08.2006 г. между „***“ АД, от една страна и от друга страна Г.Н.
А. /с настояща фамилия Н./ и М.Д.А., като кредитополучатели и собственици на
имоти, е сключен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти, в т.ч. процесния апартамент № ***,
с административен адрес: гр. Плевен, ул. ***,
за обезпечаване отпуснат на кредитополучателите
банков кредит в размер на 100 000 лв., с краен срок
на погасяване 01.09.2026 г. Сделката е обективирана в нотариален акт № ***, том
***, рег.№ ***, дело **** г. на нотариус С. П. , рег. № ***на НК, с район на действие РС-Плевен.
Бракът между съпрузите Г. А. и М.А. е прекратен с развод на основание чл. 100
от СК с влязло в сила на 19.10.2006 г. решение по гр.д. № 2665/2006 г. по описа
на Районен съд – Плевен. На 03.04.2007 г. между бившите съпрузи е сключен
договор за доброволна делба, вписан под № 5914/03.04.2007 г., том ***, рег.№ ***
в Служба по вписванията гр. Плевен. По силата на този договор ищцата Г.Н. е
получила в дял и процесния апартамент № ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, на ***
етаж от девететажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, кухня, баня,
клозет, с изложение юг-запад, със застроена площ от 91 кв.м., при съседи на
апартамента: от изток – П. Г. Х., от север – К. и М. Г.
, от запад и юг – улици, отдолу – С. И. В. , отгоре – Ю. и Л. М., ведно с
прилежащото избено помещение от 8 кв.м. и 1/27 идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ ***, кв. *** по плана на гр.Плевен.
Тези
обстоятелства не са били спорни между страните.
За
установяване поведението на ответника М.Д.А. при сключването на сделката за
учредяване на договорна ипотека по делото са събрани гласни доказателства.
Разпитана като свидетел нотариус С. П. , при която е изповядана сделката
за договорна ипотека, е заявила, че познава М.А. отдавна, тъй като я е
посещавал във връзка с фирми и ипотеки. При учредяването на ипотеката през
м.август 2006 г. А. не дал признаци с поведението си за психично отклонение.
Говорел нормално, не показал отклонения от нормалното поведение. Разяснени му
били последствията от учредяване на ипотеката и той се подписал.
Свидетелят А.Г. – представител на банката при подписването на договора
за ипотека, е заявил, че познава М.А. от много години като клиент на банката и
при изповядването на сделката същият се е държал нормално. Бил е също така
наясно, че с процесния имот се обезпечава отпуснатия кредит.
В хода
на настоящото производство е изслушано отново вещото лице–психиатър – д-р Н. Л.. Същата поддържа представеното от нея
писмено заключение, изготвено при съобразяване на многобройните приложени по
делото медицински документи. При повторното й изслушване д-р Л. заявява, че М.А.
попада в полезрението на психиатричните служби няколко години след сключването
на договора за учредяване на договорна ипотека. Първата му хоспитализация е
през 2009 г. Хоспитализиран е няколко пъти въз основа на съдебни актове, но
няма данни извън тези случаи да е посещавал регулярно психиатър и да му е
провеждано лечение, каквото е наложително при диагноза „***“ за овладяване на
симптомите, противорецидивност и съхраняване на личността. Независимо от
представените различни симптоми по време на изследването, същите, в тяхната
свързаност, не могат да удовлетворят диагностичните критерии за определено
заболяване, визирано от Международната статистическа класификация на болестите.
В този смисъл се обсъждат симулативни претенции, както и метасимулация пред
специалисти при предходни срещи с тях. Според вещото лице, при обобщена
интерпретация на медицинските данни се очертава диагноза „нестабилна личност“,
като при тези личности също се наблюдава динамика, т.е. компенсиране на някои
от проявите на емоционална нестабилност и засилване при определени
обстоятелства на отделни черти от характера. Към датата на учредяване на
договорната ипотека, освен данни за личностова патология, която е манифестна и
стабилна във времето, няма информация за други психиатрични проблеми. Вещото
лице е пояснило, че личностовата патология е психично разстройство в широк
смисъл на думата, но същата не лишава носителите от способността да изразяват
информирано съгласие относно състоянието и лечението си. Според вещото лице към
29.08.2006 г. липсват данни за „слабоумие“ или „душевна болест“ при ответника М.А.,
същият е могъл да се грижи за своите работи, да разбира своите и на близките си
интереси и да ги защити, както и да изразява правно валидна воля, да ръководи постъпките си и да преценява
последиците от тях.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съдът е
сезиран с искова претенция за прогласяване нищожност на договор за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот поради липсата на съгласие от страна
на ответника М.Д.А., който е страна по същата сделка.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, каквато е посочена и в исковата
молба на Г.Н..
Съгласно правната теория и установената съдебна практика, нищожност
поради липса на съгласие /липса на воля/ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е
налице, когато от външна страна е обективирана воля в съответната форма, но
реално зад изявлението няма действителна воля. Липсата на воля трябва да е
съзнателна /при дееспособните лица/, но може и да не се осъзнава от страните,
например при малолетните и поставените под пълно запрещение, които имат
гражданскоправен статус на недееспособни.
Приема
се, че съзнателна липса на съгласие /липса на воля/ има в следните случаи: при
т.нар. reservatio mentalis /мислена уговорка/,
при волеизявление направено на шега, при насилие.
В
настоящия случай не се твърди и няма данни ответникът М.А. да е бил
недееспособен към момента на сключването на договора за ипотека, тъй като
същият е бил пълнолетен и не е бил поставен по пълно запрещение. Не се твърди и
че същият съзнателно е изразил воля, която е различна от действителната му.
Ищцата
обосновава липсата на воля с психичното състояние на ответника А. към момента
на учредяване на ипотеката. Наведените в тази връзка твърдения са за тежко
психично заболяване, увреждащо тежко психиката му, поради което той не е могъл
да формира и изразява правно валидна воля. Следва да бъде посочено обаче, че
съгласно тези твърдения предявеният иск е изначално неоснователен, тъй като
ищцата не обосновава фактически предпоставки за липсата на съгласие като
основание за нищожност на сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Отделен е
въпросът, че твърденията на ищцата не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Въз
основа на данните по делото се налага извод, че към момента на учредяване на
ипотеката ответникът М.А. е бил дееспособен, тъй като не е бил поставен по
пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение. При това положение същият се явява
равноправен участник в гражданския оборот. Ако при сключване на договора същият
е бил дееспособен, но е бил в психично състояние, характеризиращо се с
разстройство на съзнанието, което не му позволява да разбира свойството и
значението на извършеното, то този факт обуславя не нищожност, а унищожаемост
на договора, която се предявява чрез конститутивен иск в определен от закона
срок.
В хода
на процеса ищцата изрично и категорично е заявила чрез своя процесуален
представител, че не предявява конститутивен иск за унищожаемост по чл. 31, ал.
1 от ЗЗД, а установителен иск за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид
гореизложените съображения, съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за
нищожност на процесната сделка, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор в
полза на ответника „***“ АД следва да бъдат присъдени претендираните разноски
по делото в общ размер от 310 лв., от които 10 лв. депозит за свидетел и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н. ***, с ЕГН **********, против „***“ АД, със седалище
гр. София, ЕИК ***, и М.Д.А.,***, ЕГН **********, иск с правно основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД да бъде прогласена нищожност на договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело *** г. на
нотариус С. П. , рег. № ***, с район на
действие РС-Плевен, В ЧАСТТА МУ, касаеща недвижимия имот, описан в т. 2.1 от
нотариалния акт, а именно: Апартамент № ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ***,
на *** етаж в девететажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, кухня,
баня, клозет, с изложение юг-запад, със застроена площ от 91 кв.м., при съседи
на апартамента: от изток – П. Г. Х., от север – К. и М. Г.
, от запад и юг – улици, отдолу – С. И. В. , отгоре – Ю. и Л. М., ведно с
прилежащото избено помещение от 8 кв.м. и 1/27 идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ ***, кв. *** по плана на гр.Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Н.Н., ЕГН **********, да заплати на „***“
АД, със седалище гр. София, ЕИК ***, сумата от 310лв. /триста и десет лева/,
представлява направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: